Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 514

18.08.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд           Трети граждански състав

на десети август през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                         

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 964 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, представляван от управителя М.Д.Д., със съдебен адрес ***, офис 34, юриск. Т.Й.В., против Л.Т.С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 25.01.2013г. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е издаден запис на заповед за сумата от 641,28лв. от ответницата. Записът на заповед бил с падеж на 24.05.2013г. На 14.10.2015г. записа на заповед бил прехвърлен с джиро от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем ЕАД. Тъй като ответникът не изплатил изцяло задължението си, ищецът входирал в РС-Хасково заявление по чл.417 от ГПК за сумата от 448,14лв. Образувано било ч.гр.д.№2400/2015г. по описа на РС-Хасково, по което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 448,14лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото. Ищецът образувал изпълнително дело под №1261/2015г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. В законовия срок по чл.414 от ГПК постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че представеният по ч.гр.д.№2400/2015г. по описа на РС-Хасково запис на заповед е редовен документ, съдържа законоустановените реквизити по чл.535 от ТЗ, обективира ликвидно и изискуемо вземане между две правоспособни и дееспособни страни. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца в размерите съгласно издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение – 448,14лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането и разноските по делото, както и да се присъдят направените в настоящото производство разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за постановяване на неприсъствено решение.  

Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва фактическата обстановка, описана от ищеца. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като е изплатила изцяло същата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД още преди настъпване на падежа. Прави също така възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че следва да се постанови решение, с което да се отхвърли иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.2400/2015г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника за сумата 448,14лв., дължима по запис на заповед от 25.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2015г. до изплащане на вземането, както и разноските. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2400/2015г. по описа на съда. На 25.01.2013г. ответницата издава запис на заповед, с който се задължава да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 641,28лв. на падежа – 24.05.2013г. От своя страна последният е джиросал така издадения запис на заповед на 14.10.2015г. в полза на ищеца /заявител в заповедното производство/. Видно от представения с отговора на исковата молба договор за паричен заем от 25.01.2013г. ответницата е получила в заем от „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 450лв., като след съответното оскъпяване се задължава да върне 641,28лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посоченатa в исковата молба сумa. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща получена по запис на заповед, заедно с лихвата за забава от деня на подаване на заявлението. Разгледан по същество предявения иск се явява неоснователен. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между ''Изи Асет Мениджмънт'' АД и ответницата е сключен договор за паричен заем на 25.01.2013г. На същата дата е издаден и процесния запис на заповед, което сочи на извода, че е подписан като обезпечение на този договор. С издаването на представения по делото запис на заповед ответницата се е задължила безусловно и неотменяемо да изплати на ''Изи Асет Мениджмънт'' АД или на негова заповед на падежа – 24.05.2013г. сумата от 641,28лв. Видно от представения запис на заповед, той е джиросан на „Агенция за събиране на вземания” АД на 14.10.2015г. В настоящото производство ответницата твърди, че е погасила изцяло така установеното задължение и вече не дължи сумата по записа на заповед, а освен това прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението. Въпреки дадените указания с доклада, ответницата не представи никакви доказателства, от които да се установи извършено плащане от нея на заемодателя по представения договор преди настъпване на падежа. Доколкото тежестта на доказване на извършените плащания и погасяване на задължението към кредитодателя е изцяло на ответницата, съдът намира твърденията й за изплащане на задължението по договора за заем, респ. записа на заповед за неоснователни, тъй като същите не са подкрепени с доказателства по делото. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, документа съдържа всички законови реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ. Съдът намира за основателно обаче направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, тъй като още към момента на джиросване на записа на заповед е изтекъл предвидения едногодишен срок, съобразно ТЗ. Ето защо, следва да се отхвърли изцяло предявения установителен иск, поради изтеклата погасителна давност за вземането на ищеца.

Мотивиран така, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, представляван от управителя М.Д.Д., със съдебен адрес ***, офис 34, юриск.Т.Й.В., против Л.Т.С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата от 448,14лв. по запис на заповед, издаден на 25.01.2013г., с падеж на 24.05.2013г., джиросан на 14.10.2015г. в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2015г. до изплащане на вземането, както и разноските, за които суми е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1272 от 05.11.2015г. по ч.гр.д.№2400/2015г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.