Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

476/02.08.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на шести юли две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Ваня Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 638 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ срещу М.М.Д..

Ищецът твърди, че на 16.08.2007 г. ответницата сключила с „Банка ДСК” ЕАД договор за кредит за текущо потребление, по силата на който й била предоставена сума в размер на 15 000.00 лв. срещу задължението да я върне, ведно с уговорена лихва за срок от 120 месеца. Сочи се и че тя престанала да облужва редовно кредита си, поради което на основание чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК" ЕАД той бил преобразуван в предсрочно изискуем на 18.01.2012 г. с оглед неплащането на три месечни погасителни вноски на уговорените дати. Поради това банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 2610/2012 г. по описа на Районен съд Хасково, като искането й било уважено. На 10.12.2012 г. между „Банка ДСК" ЕАД и ОТП Факторинг България" ЕАД се сключил договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на вземанията по гореописания договор станало второто дружество, а то го цедирало на ищеца с договор за цесия от 13.09.2016 г. Поддържа се и че „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД било упълномощено да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, което било направено с писмено уведомление, получено от роднина /баща/ на адресата – М. Д., на 29.11.2016 г. Срещу ответницата и солидарно отговорния с нея длъжник Х. М. Х. било образувано изпълнително дело № 2531/2016 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие ОС - Хасково, но тя подала възражение по чл. 414 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 387,09 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответницата счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Признава се, че сключила с „Банка ДСК" ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007 г., че поради неизпълнение на задълженията й по него банката й го обявила за предсрочно изискуем от 18.01.2012 г., че вземанията по този договор били прехвърлени на ищеца, както и че била уведомена от него за така извършеното прехвърляне. Прави се, обаче възражение, че те били погасени по давност, тъй като към датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.03.2017 г. бил изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок от деня, в който вземането станало изискуемо - 18.01.2012 г. Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена претенцията на ищеца и да се присъдят на ответницата направените от нея разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.08.2007 г. в гр. Хасково ответницата и „Банка ДСК" ЕАД са сключили договор за кредит за текущо потребление, който наред с Общите условия на банката за предоставяне на такива кредити и погасителния план са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което не следва да се излага отново текстуално съдържанието им, като при необходимост техните клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях

С договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2014 г. „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлило на „ОТП Факторинг България" ЕАД вземания по предоставени потребителски кредити, подробно посочени в приемо-предавателен протокол.

С договор за покупко-продажба на вземания от 13.09.2016 г. ОТП Факторинг България" ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество вземания по просрочени кредити, отпуснати на физически лица от „Банка ДСК" ЕАД, които са посочени в Приложение 1 към този договор.

По делото е представено и това Приложение 1, където на стр. 14 фигурира и ответницата.

 С пълномощно от 26.09.2016 г. ОТП Факторинг България" ЕАД е упълномощило „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията, предмет на горепосочения договор от 13.09.2016 г., като му е предоставено правото и да подпише от името на цедента писмени съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С писмо /без номер и дата/ „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е уведомил ответницата за извършените цесии.

Видно от приложеното известие за доставяне, това писмо е връчено на бащата на ответницата на 29.11.2016 г.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2610/2012 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 19052/19.09.2012 г. в полза на „Банка ДСК" ЕАД срещу ответницата и Х. М. Х. при условията на солидарност са издадени заповед за незабавно изпълнение № 1539/21.09.2012 г. и изпълнителен лист от 24.09.2012 г. за сумата от 11 387,09 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007 г., 1 774,51 лв. - договорна лихва от 16.08.2007 г. до 19.09.2012 г., 799,63 лв. - наказателна лихва от 18.01.2012 г. до 19.09.2012 г., и законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 279,22 лв. и 530,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 10.02.2017 г. на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, който е процесуално допустим. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно задължителната съдебна практика, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, както е в настоящия случай, не е легитимиран да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - Решение № 1 от 01.02.2017 г. по т. д. № 3228/2015 г. на ВКС.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК" ЕАД и ответницата е бил сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано в приетите договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007 г. и Общи условия на банката за тези кредити. Последните са задължителни за ответницата, доколкото са били спазени изискванията на чл. 298 ТЗ. На следващо място, няма спор и че банката е изпълнила точно основното си задължение си по договора, като е предоставила по уговорения начин сумата по кредита. При това положение следва да се приеме, че в тежест на кредитополучателката е възникнало задължението да погасява главницата и лихвите в сроковете и размерите съобразно договорните клузи, но тя не го е сторила. Следователно, в случая са били налице предпоставките на чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК" ЕАД за настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит. И двете страни твърдят, че на 18.01.2012 г. банката е обявила на ответницата предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на три месечни погасителни вноски на уговорените дати. Ето защо, с Определение 673/29.05.2017 г. това обстоятелство е прието за ненуждаещо се от доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че  изявлението на страната или на неин представител по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, каквато е и настоящата хипотеза, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност – Решение № 271/03.10.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г., Решение № 362/03.10.2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г., Решение № 174/29.04.2011 г. по гр. д. № 640/2010 г., всички на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Спорният по делото въпрос е дали процесното вземане е погасено по давност, като според настоящия съдебен състав на него трябва да се даде положителен отговор. Безспорно е, че по отношение на главницатата по договор за банков кредит намира приложение общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114 ЗЗД. Доколкото по делото няма спор, а и е прието за ненуждаещо се от доказване, че банката е обявила на ответницата предсрочна изискуемост на кредита на 18.01.2012 г., то именно от тази дата е настъпила изискуемостта на процесното вземане, като към момента на подаване на исковата молба – 15.03.2017 г. е изтекла петгодишната давност. При това положение се налага изводът, че то действително е погасено по давност.

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и че ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 2 400,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” 15, ет. 7, срещу М.М.Д., ЕГН ********** от адрес: *** А, иск с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за присъждане на сумата от 11 387,09 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК 200644029, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” 15, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.М.Д., ЕГН ********** от адрес: *** А, сумата от 2 400,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                       СЪДИЯ:/п/ не се чете

                                                                      

                                                                                 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.