Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 490

11.08.2017 година, гр.Хасково„

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                 Трети граждански състав                                              

на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                            Съдия : Нели Иванова             

секретар Ваня Кирева                              

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №616 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Предявени са от М.А.Е. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.И-М.М., против ”ПОЛИ ИГ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203736116, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ж.к.”Орфей” бл.21, вх.Б, ет.3, ап.18, представляван от управителя П.Х.Х., обективно съединени искове с правно основание чл.128 и чл.221 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът твърди, че имал трудово правоотношение с ответното дружество от 11.05.2016г., съгласно сключения между тях трудов договор. Заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“. Трудовият договор бил сключен за определен срок – 31.07.2016г., като се превърнал в договор за неопределено време. От назначаването му в дружеството до месец септември 2016г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, въпреки това работодателят не му заплатил трудово възнаграждение за м.септември 2016г. в размер на 1500евро или левовата равностойност от 2933,75лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 1500евро или левовата равностойност от 2933,75лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2016г. и 1500евро или левовата равностойност от 2933,75лв. – обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на забавата и разноските по делото.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира исковете за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за нередовни и счита, че следва да бъде оставена исковата молба без движение за уточняване начина на формиране на претенциите. Ответникът намира претенциите за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за неоснователни. Твърди, че ищецът самоволно напуснал и това не дало възможност на работодателя да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и да му оформи надлежно трудовата книжка с вписване на трудовия стаж, както и да му заплати дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2016г. в размер на 324,23лв. Ищецът не се явил в периода от 01.10.2016г. до завеждане на делото в седалището на ответното дружество за приключване на трудовите си взаимоотношения и за оформяне на трудовата си книжка, с което нарушил основните си задължения по чл.124 от КТ и изискването на чл.8 ал.1 от КТ да осъществява трудовите си права и задължения добросъвестно.

С отговора на исковата молба се предявява насрещен иск за заплащане на сумата от 1730,89лв., представляваща взети авансово и неотчетени на дружеството суми за допълнителни разходи по време на извършваните международни превози, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор, с който оспорва изцяло същия като неоснователен. Твърди, че получената сума е трудово възнаграждение, а не авансови средства, които е следвало да отчита. Твърди, че не е подавал молба до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор за на 11.05.2016г. Със заповед от 03.10.2016г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие.  

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че на ищеца са преведени суми в общ размер на 885евро, чиято левова равностойност възлиза на 1730,89лв. Тази сума е преведена по банковата сметка на ищеца от ответното дружество. Дружеството осчетоводило тези суми по надлежния ред в своето счетоводство.  Вещото лице при извършената проверка в документацията на ответника констатира, че сумата от 1730,89лв. не е отчетена от ищеца и е останала дължима от него по сметка 422 – подотчетни лица като дебитен остатък.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявените искове:

Безспорно се установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение за процесния период, възникнало по силата на сключен на 11.05.2016г. трудов договор, прекратен със заповед от 03.10.2016г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. От представените от ответника писмени доказателства за извършените плащания се установи, че е останало неизплатено трудово възнаграждение на ищеца в размер на 324,23лв. за месец септември 2016г. Изцяло в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период. В тази насока ответникът ангажира доказателства, от които се установи, че е останало неизплатено трудово възнаграждение на ищеца в размер на 324,23лв. Ето защо, следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.128 от КТ до размера на 324,23лв., а в останалата част до пълния предявен размер от  2933,75лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът намира за неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл.221 ал.1 от КТ, тъй като по делото липсват представени доказателства за дължимост на такова обезщетение на ищеца. Въпреки дадените указания в тази насока ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи, че трудовото му правоотношение е прекратено на някое от основанията, при които се дължи подобно обезщетение. Видно от представената заповед от 03.10.2016г. трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, като другата страна не представи доказателства, от които да се установи нещо различно. Ето защо, съдът счита, че следва да се отхвърли изцяло иска за заплащане на обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ в размер на 2933,75лв., като неоснователен и недоказан.

Предявеният насрещен иск в размер на 1730,89лв. се явява основателен, поради което съдът счита, че следва да се уважи изцяло. От депозираното от вещото лице заключение се установи, че по банковата сметка на ищеца е била преведена тази сума. В същото време експертизата констатира, че по счетоводни документи тази сума нито е отчетена от ищеца в счетоводството на работодателя, нито има данни за нейното възстановяване. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 1730,89лв., представляваща авансово получена и неотчетена, респ. невъзстановена сума.  

С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 661,32лв., съобразно отхвърлената част от първоначално предявените искове. На ответното дружество се дължат също така разноските, направени по предявения насрещен иск в размер общо на 621,24лв., от които 400лв. за адвокатско възнаграждение, 150лв. – възнаграждение за вещо лице и 71,24лв. – държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 38,68лв., съобразно уважената част от първоначално предявените искове, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 50лв.    

Мотивиран така, съдът

 

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ОСЪЖДА ”ПОЛИ ИГ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203736116, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ж.к.”Орфей” бл.21, вх.Б, ет.3, ап.18, представляван от управителя П.Х.Х., да заплати на М.А.Е. с ЕГН:********** ***, сумата от 324,23лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2017г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2933,75лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Е. с ЕГН:********** ***, против ”ПОЛИ ИГ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203736116, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ж.к.”Орфей” бл.21, вх.Б, ет.3, ап.18, представляван от управителя П.Х.Х., иск за неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 2933,75лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.А.Е. с ЕГН:********** ***, да заплати на ”ПОЛИ ИГ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203736116, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ж.к.”Орфей” бл.21, вх.Б, ет.3, ап.18, представляван от управителя П.Х.Х., сумата от 1730,89лв. – получена авансово и неотчетена, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 13.02.2017г. до окончателното изплащане и направените в производството по насрещния иск разноски в размер общо на 621,24лв.

ОСЪЖДА М.А.Е. с ЕГН:********** ***, да заплати на ”ПОЛИ ИГ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203736116, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ж.к.”Орфей” бл.21, вх.Б, ет.3, ап.18, представляван от управителя П.Х.Х., разноски в размер на 661,32лв., съобразно отхвърлената част от първоначално предявените искове.

 ОСЪЖДА ”ПОЛИ ИГ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 203736116, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ж.к.”Орфей” бл.21, вх.Б, ет.3, ап.18, представляван от управителя П.Х.Х., да заплати на М.А.Е. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 38,68лв., съобразно уважената част от първоначално предявените искове, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 50лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

                           СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.