Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  528 / 29.08.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четиринадесети август през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Цветелина Станчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 613 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

 

  Предявени са от „Астро Трейд” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК 130613095, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. „Великотърновско шосе" № 4, представлявано от синдика Т.И.С.; против „Югоплод” АД с ЕИК 126653123, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, Източна индустриална зона 2, представлявано от К. Д. Б. - обективно съединени искове с правни основания чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ.

          Ищецът твърди, че с решение № 69/16.10.2015 г. по т.дело № 53/2015 г. на ОС – Търговище било открито производство по несъстоятелността му, като с решение № 78/ 20.11.2015 г. по същото, производството по делото било възобновено и назначен бил постоянен синдик в лицето на Т.С.. Във връзка с осъществявания от ищцовото дружество основен предмет на дейност – изкупуване, отглеждане, съхранение, преработка и замразяване на плодове и зеленчуци, на ответника били доставени и закупени по негова заявка в складовата база на ищеца на 05.07.2012 г. в гр. Търговище определено количество вишни. Количеството, което било доставено на ответника, било 7 315 кг, като единичната цена била договорена на 1,60 лева за килограм, с обща стойност на сделката - 14 044,80 с ДДС. Срокът, в който следвало да бъдат заплатени закупените стоки, бил до 24 часа от момента на покупката, като цената следвало да бъде заплатена по банков път в банковата сметка на ищеца, открита в „Първа инвестиционна банка" АД. Към момента ищецът изпълнил задълженията си към ответника по договора изцяло, като издадена била фактура № 2000000010/05.07.2012 г., по която обаче заплащане липсвало.

          Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати гореописаната сума, както и сумата от  4 288,34 лева, представляваща обещетение за забава върху главницата за периода 13.03.2014 г. до 13.03.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателното изплащане и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой процесуален представител, но депозира по делото допълнителна писмена молба, постъпила в съда преди насроченото с.з., докладвана на съдебния състав, след приключването му. В нея той оспорва съдържанието на представеното от ответника потвърдително писмо, като възразява, че то не е подписано от управителя на дружеството или от едноличния собственик на капитала му. Възразява още, че изтекла била давността за направеното от ответника искане за прихващане, на основание чл.110 от ЗЗД. Вземането на ответника било погасено по давност, чието прекъсване се осъществявало с изрично признание от страна на длъжника, каквото нямало от страна на ищеца.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва исковете по размер. Прави възражение за прихващане от претендираната главница на сумата 5 145 лв., която представлявала задължение на ищеца, произтичащо от неплатени фактури, както следва: № 0000010229/ 20.06.2011 г. за 654 лв., № 0000010893/20.10.2011 г. за 1 017 лв., № 0000010916/ 27.10.2011 г. за стойност 1 170 лв., № 0000010978/15.11.2011 г. за 114 лв., № 0000011028/ 28.11.2011 г. за 1 020 лв., № 0000011183/05.01.2012 г. за 1 113 лв., № 0000011320/ 16.02.2012 г. за 57 лв. По отношение това вземане от 5 145 лв. ответникът  имал признание от страна на ищеца, изразено на 28.01.2013 г. по повод отправена молба за потвърждение изх. № 20/20.01.201З г. Доколкото прихващането било способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по - малкото от тях, ответникът признава иска за главница до размера на сумата от 8 899 лв., представляваща разлика между сумата от 14 044,80 лв. и сумата 5 145 лв. Той оспорва иска за обезщетение за забава в размер на 4 288,34 лв., т.к. то било изчислено върху главница 14 044,80 лв., а следвало да бъде изчислено върху сумата от 8 899 лв. за същия период 13.03.2014 г. - 13.03.2017 г., възлизащ на сумата от 2 717 лв. В открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой процесуален представител, но депозира по делото допълнителни писмени молби и писмена защита. Уточнява, че налице били материално-правните предпоставки за исканото от него прихващане по чл.645 от ТЗ, доколкото решението за откриване на несъстоятелността на ищцовото дружество било от 25.11.2015 г. Допълнителната молба от ищеца по делото не следвала да се взема предвид, като постъпила след приключване на първото по делото с.з., а ако се приемела – неоснователно било възражението за погасяване на ответната претенция за погасена по давност. Задължението на ищеца било потвърдено на 28.01.2013 г. от него, чрез счетоводителя му И. Д., и подпечатано с печат на дружеството. Това представлявало признание на вземането и на основание чл.116 б.“а“ от ЗЗД давността прекъсвала и започвала да тече нова такава, на основание чл.117 от ЗЗД.

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Актуалните състояния на ищцовото и на ответното дружества са видни от приложените по делото извлечения от Търговския регистър /л.17 и 18/, както и от представените от ищеца съдебни актове на ОС – Търговище по търговско дело № 53/2015 г. С решение № 69/16.10.2015 г. по същото, е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество с начална дата 31.05.2012 г.; открито е производство по несъстоятелността му; прекратена е дейността на предприятието му; обявено е в несъстоятелност, като е допълнена фирмата му, на основание чл.9 от ТЗ; спряно е производството на основание чл.632 ал.1, вр. ал.2 от ТЗ. В това решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 80/25.11.2015 г. по делото. С определение № 13/14.01.2016 г. по това дело, Тошо И.С. е бил назначен за синдик на ищцовото дружество с дата на встъпването му 18.01.2016 г. Като писмено доказателство по делото ищецът представи и се прие фактура № 2000000010/05.07.2012 г., издадена от „Астро Трейд” ООД, като доставчик, на ответното дружество, като получател, на вишни – 7 315 кг на обща стойност с ДДС от 14 044,80 лв. В нея са посочени – датата на данъчното събитие, съвпадаща с датата на издаването й – 05.07.2012 г., че сумата подлежи на плащане с преводно нареждане по посочена банкова сметка; *** – доставчик.

          В подкрепа на възраженията си по делото, писмени доказателства представи и ответникът, в т.ч. седем броя фактури, всички издадени от него като продавач на „Астро Трейд” ООД като купувач на подробно описани в тях стоки, на стойност, както следва: № 0000010229/ 20.06.2011 г. - 654 лв., № 0000010893/ 20.10.2011 г. - 1 017 лв., № 0000010916/ 27.10.2011 г. - 1 170 лв., № 0000010978/ 15.11.2011 г. - 114 лв., № 0000011028/ 28.11.2011 г. - 1 020 лв., № 0000011183/ 05.01.2012 г. - 1 113 лв. и № 0000011320/ 16.02.2012 г. - 57 лв. Във всички тях е посочено, че следва да се заплатят по банкова сметка ***, като съдържат подписи на представители на двете дружества. Общата сума по описаните фактури възлиза на 5 145 лв., за чието потвърждение ответникът е изпратил молба с изх. № 20/20.01.2013 г. до „Астро Трейд” ООД. На 28.01.2013 г. И. Д. счетоводител на последното дружество е потвърдил задължението в този размер, към 31.12.2012 г., както и наличието на негово вземане в размер на търсената в настоящото производство от ищеца сума в общ размер от 14 044,80 лв.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. От проверка в счетоводствата и на двете дружества е установено, че процесната сочена от ищеца фактура е осчетоводена и при двете през м.07.2012 г., на стойност 14 044,80 с ДДС, по която нямало извършвани плащания. Тази фактура била включена в справка-декларация по ЗДДС и ответникът ползвал данъчен кредит по нея. Вещото лице изчислява в размер на 4 288,33 лева дължимото обезщетение за забава върху тази главница за периода 13.03.2014 г. до 13.03.2017 г. Всички посочени от ответника 7 броя фактури били осчетоводени при ищеца и при ответника, включени в справките им декларации по ЗДДС за съответните периоди. Със заповед № 1/05.03.2017 г. на синдика на ищцовото дружество, задълженията по тях в общ размер от 5 145 лв. с ДДС били отписани, като непотърсени, поради изтекла давност. Към 30.06.2017 г. по партидата на ищеца при ответника тази сума била осчетоводена като непогасено вземане. При разпита си в открито с.з. вещото лице сочи, че има няколко хипотези за началния момент на давността от 5 години за непотърсени вземания – от датата на издаване на фактурите или от датата на молбата за потвърждението им. Ако се приемела първата, срокът бил изтекъл, а във втората – не. От друга страна, претендираните от ответника задължения не били включени в списъка на приетите вземания по несъстоятелността, изготвен от синдика на ищцовото дружество, което било обявено в несъстоятелност.

                     При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове и на ответното възражение за прихващане:

          По категоричен начин по делото се установи, че страните по делото са били в трайни търговски взаимоотношения и помежду им са били сключвани множество търговски сделки – продажби, по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ, през процесния период 2011 – 2012 г. Предмет на сочената от ищеца сделка е продажбата на вишни – 7 315 кг на обща стойност с ДДС от 14 044,80 лв. За нея е била издадена фактура, осчетоводена и при двамата съконтрахенти. Не се спори, че ищецът, като продавач по сделката, е предал на ответника, като купувач, стоката – в деня на съставяне на фактурата 05.07.2012 г.; но последният не е изпълнил в срок задължението си да заплати договорената цена /чл.327 ал.1 от ТЗ/. Към предявяване на иска и понастоящем изцяло неизплатена от ответника на ищеца остава претендираната сума от 14 044,80 лв. Тези обстоятелства съдът приема за доказани по категоричен начин, както предвид всички събрани по делото писмени доказателства и назначената по делото експертиза, така и с оглед липсата на оспорване от ответната страна и частичното признание на главния иск от ответника. Основният спорен въпрос по делото е, дали от така дължимата сума следва да се приспадне задължение на ищеца към ответника, като в полза на ищеца да се присъди само разликата им. Съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос, макар и по съображения, различни от наведените от ищеца.

Общата уредба на прихващането е уредена в чл. 103 – чл.105 от ЗЗД, а специална материалноправна разпоредба представлява тази по чл.645 от ТЗ. Въведените с разпоредбата ограничения за прихващане имат за цел да предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите. Прихващането не е типичен способ, който се ползва при попълване на масата на несъстоятелността, тъй като резултатът от прихващането ще има за правна последица удовлетворяване на вземане на кредитора, но и не включване в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва компенсацията. Затова чл.645 ал.1 от ТЗ поставя конкретни условия само при наличието на които може да се извършва прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на несъстоятелността. Въведеното специално правило за материално прихващане на насрещни вземания е в унисон с въведения в ТЗ, чл.685 и сл., ред кредиторите да предявяват вземанията си пред синдика, при спазване на сроковете за предявяването им и забраната след откриване на производството по несъстоятелност кредиторът да установява вземанията си по исков ред, чрез образуването на съдебни или арбитражни производства /чл.637 ал.6 от ТЗ, извън изключенията по т.1, 2 и т.3/. Приетите правила за предявяване на вземанията се дължат на значението на вземанията на кредиторите за производството по несъстоятелност. Предявяване на вземанията има съществено значение за определяне на структурата на дълга на длъжника в несъстоятелност, от размера на вземанията на кредиторите зависят възможностите за оздравяване на предприятието или пък самото удовлетворяване на кредиторите при осребряване на масата на несъстоятелността, а когато вземането не е предявено в определените в ТЗ срокове, то има за правна последица погасяването на вземането на кредитора /арг. чл.685а ТЗ/. Според правната теория и съдебна практика, като средство за защита в исковия процес, ответникът може да упражни възражението си за прихващане с вземането на ищеца, което може да бъде освен съдебно и материалноправно, т.е. материалноправното изявление за прихващане и възражението за прихващане могат да бъдат направени едновременно. Следователно разглеждане на материалноправно възражение за прихващане, направено от ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността, по предявен срещу него от синдика иск за попълване на масата на несъстоятелността, е допустимо. В настоящия случай обаче, преценяйки предпоставките по чл.645 ал.1 от ТЗ, ответникът няма качеството на кредитор на несъстоятелността. Вещото лице посочи, че претендираните от ответника задължения не са включени в списъка на приетите вземания по несъстоятелността, изготвен от синдика на ищеца. Ищцовото дружество е в несъстоятелност, а ответникът не е предявил вземането си пред синдика, т.е. не е станал кредитор на несъстоятелността, а с оглед текста на чл. 739 ал.1 от ТЗ, непредявените вземания и неупражнените права се погасяват. В изложения смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 52/28.09.2015 г. по дело № 509/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о.; а така също и решение № 203/12.06.2017 г. по В. гр. дело № 283/2017 г. на ХОС.

Предвид изложените съображения, изцяло неоснователно е ответното възражение за прихващане на сумата 5 145 лв. от претендираната от ищеца сума 14 044,80 лв. Предявеният иск за присъждане на главницата следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 13.03.2017 г. до окончателното изплащане.

          Процесната фактура  съдържа отбелязване на датата на данъчното събитие, съвпадаща с датата на издаването й – 05.07.2012 г., както и начин на плащане – по банкова сметка. ***, че на същата тази дата стоката е била доставена на ответника, а срокът, в който следвало да бъдат заплатени закупените стоки, бил до 24 часа от момента на покупката. С оглед на това и предвид чл.327 ал.1 от ТЗ, на 06.07.2012 г. ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение. Ищецът обаче претендира, да му се присъди обезщетение за забава, считано от по - късен момент – от 13.03.2014 г. до 13.03.2017 г. Предявеният акцесорен иск се явява доказан в своето основание за периода от 13.03.2014 г. до 12.03.2017 г., включително, доколкото крайният претендиран от ищеца момент 13.03.2017 г. е датата на предявяване на иска, считано от която върху главницата ще се присъди законната лихва, и при присъждането и на обезщетение за забава за този ден би се стигнало до натрупване на лихва върху лихва, което е недопустимо, арг. от чл.10 ал.3 от ЗЗД. Относно размера на този иск, съдът не кредитира представената от ищеца справка и изчисленията на вещото лице, доколкото те се отнасят за период с един ден по-дълъг от уважения. Дължимият размер на обезщетението за забава върху главницата от 14 044,80 лв. за периода от 13.03.2014 г. до 12.03.2017 г., включително, съдът изчисли по своя преценка и на основание чл.162 от ГПК, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html , а именно - в размер на 4 284,42 лв. До този размер акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 4 288,34 лева за периода 13.03.2014 г. до 13.03.2017 г., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Неоснователността на ответното възражение за прихващане по отношение на главницата, прави неоснователно и възражението му, че дължимото обезщетение за забава следвало да е в по-нисък размер, според по-малката главница, след прихващането.

          Според уважените искове и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 199,96 лв. за възнаграждение на вещото лице.

На основание чл.620 ал.5 от ТЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Хасково държавна такса за уважените искове в общ размер на 733,17 лв., от които 561,79 лв. за главния и 171,38 лв. за акцесорния иск; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – държавна такса за това в размер на 5 лв.

             Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ОСЪЖДА „Югоплод” АД с ЕИК 126653123, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, Източна индустриална зона 2, представлявано от К. Д. Б.; ДА ЗАПЛАТИ на „Астро Трейд” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК 130613095, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. „Великотърновско шосе" № 4, представлявано от синдика Т.И.С.; сумата от 14 044,80 лв., представляваща неизплатена главница по фактура № 2000000010/05.07.2012 г. за 7 315 кг вишни; ведно със законната лихва считано от 13.03.2017 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 4 284,42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.03.2014 г. до 12.03.2017 г., включително; както и сумата от 199,96 лв., представляваща деловодни разноски; като акцесорния иск за разликата до пълния предявен размер от 4 288,34 лева за периода 13.03.2014 г. до 13.03.2017 г., ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Югоплод” АД с ЕИК 126653123, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, Източна индустриална зона 2, представлявано от К. Д. Б.; ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд- Хасково държавна такса в общ размер на 733,17 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – държавна такса за това в размер на 5 лв.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен от съобщението и връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.