Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

421 /05.07.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети юни две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Маханилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2530 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Диагностично-консултативен център /ДКЦ/ "Свети Георги" ЕООД с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „Ролинг“ ООД.

Ищецът твърди, че между него и ответника били сключени следните договори със следните права и задължения по тях: 1/ Договор за наем на имот от 15.06.2005 г. за временно и възмездно ползване на клетка № 2 от гараж с две клетки 70 кв.м. обща застроена площ в северозападната част на имота на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2 срещу месечен наем от 100 лв. без ДДС, който се актуализирал автоматично, съгласно чл. 4, изр.1, в зависимост от нарастването на МРЗ. Наемът и разноските за ползване на вещта следвало да се заплащат до 5-то число на текущия месец, но не по-късно от 5 дни. С Анекс от 01.06.2014 г. месечният наем се изменял на 229 лв. месечно без ДДС, който се актуализирал автоматично по реда на чл. 4, изр. 1. При неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена наемателят дължал неустойка в размер на 5% от наема за месеца и за всеки просрочен ден по 1 % - чл. 17. 2/ Договор за наем на имот от 15.06.2005 г. за временно и възмездно ползване на гараж с три клетки 285 кв.м. обща застроена площ в северозападната част на имота на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2 срещу месечен наем от 725 лв. месечно без ДДС, който се актуализирал автоматично съгласно чл. 4, изр. 1, в зависимост от нарастването на МРЗ. Наемът и разноските за ползване на вещта следвало да се заплащат до 5-то число на текущия месец, но не по-късно от 5 дни. С Анекс от 01.06.2014 г. месечният наем за гаража с трите клетки и част от асфалтова площадка от 145 кв.м. се изменял на 1 185 лв. месечно без ДДС, който се актуализирал автоматично по реда на чл. 4, изр. 1. При неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена наемателят дължал неустойка в размер на 5% от наема за месеца и за всеки просрочен ден по 1 % - чл. 17. 3/ Договор          за наем на имот от 16.05.2005 г. за временно и възмездно ползване на гараж с три клетки 141 кв.м. обща застроена площ в северозападната част на имота на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2 срещу месечен наем от 295 лв. месечно без ДДС, който се актуализирал автоматично съгласно чл. 4, изр. 1, в зависимост от нарастването на МРЗ. Наемът и разноските за ползване на вещта следвало да се заплащат до 5-то число на текущия месец, но не по-късно от 5 дни. С Анекс от 01.06.2014 г. месечният наем се изменял на 456 лв. месечно без ДДС, който се актуализирал автоматично по реда на чл. 4, изр. 1. При неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена наемателят дължал неустойка за всеки просрочен ден по 3 % - чл. 16. 4/ Договор за наем на имот от 20.07.2002 г. за временно и възмездно ползване на Склад № 2, масивна сграда, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2, разположен в северозападната част на терена, с обща площ 195 кв.м. срещу месечен наем от 155 лв. месечно без ДДС. Наемът и разноските за ползване на вещта следвало да се заплащат до 5-то число на текущия месец, но не по-късно от 5 дни. С Анекс от 01.06.2014 г. месечния наем на склад № 2 и бензиностанция с технически съоръжения със застроена площ 16 кв.м. се изменял на 666 лв. месечно без ДДС. При неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена наемателят дължал неустойка за всеки просрочен ден по 3 % - чл. 16. По четирите договора ищецът издавал на ответника обща фактура за дължимите наеми и разноски за ползване на вещта - ел. енергия за всеки месец. Поддържа се, че той му дължал следните суми: 1/ по Договор за наем на имот от 15.06.2005 г. - наем за периода от 06.01.2015 г. до 06.10.2016 г. – 1 623.20 лв. с ДДС, лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото – 25.11.2016 г. - 87.87 лв. и неустойка за периода от 06.01.2015 г. до 06.10.2016 г - 122.59 лв. 2/ по Договор за наем на имот от 15.06.2005 г. - наем за периода от 06.01.2015 г. до 06.10.2016 г.- 8 009.37 лв. с ДДС, лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото - 426.28 лв. и неустойка за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото - 604.89 лв. 3/ по Договор за наем на имот от 16.05.2005 г. - наем за периода от 06.01.2015 г. до 06.10.2016 г. - 3 620.47 лв. с ДДС, лихва за периода от 12.01.2015 г. до 14.10.2016 г. - 181.84 лв., неустойка - 273.42 лв. 4/ по Договор за наем на имот от 20.07.2002 г. - наем за периода от 06.01.2015 г. до 06.10.2016 г. – 3 298.35 лв. с ДДС, лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото - 215.47 лв. и неустойка от 06.01.2015 г. до завеждане на делото - 249.10 лв. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответниът заплати на ищеца горепосочените суми, както и направените разноски по делото.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги  оспорва изцяло - по основание и по размер. Поддържа се, че между страните не били налице договорни наемни правоотношения, тъй като представените споразумения - анекси били нищожни поради противоречието им на материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала /ПУПДТДДУК/, сключването на договори за продажба, замяна и наем на дълготрайни активи, за задължително застраховане на имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, с изключение на тези по чл. 7, т. 5 и т. 6 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, се извършвало след провеждане на търг или конкурс по реда на правилника. Според своя статут ищецът не бил сред субектите по чл. 7, т. 5 и т. 6 ЗОП, поради което следвало да се съобразява с горепосочената правна норма, но след изтичане на сроковете на договора от 2002 г. и на договорите от 2005 г. търгове по реда на ПРУПДТДДУК не били проведени. Ето защо сключените през 2014 г. 4 броя анекси не могли да породят правни последици. Признава се, че за посочения в исковата молба период ответникът ползвал складова площ от ищеца, за която, обаче, му заплащал ежемесечно обезщетение под формата на наем на база средни пазарни цени за наемите на подобни помещения за територията на гр. Хасково, а именно: 3.30 лева на кв.метър, която била определена от самия ищец на база поръчано от същия експертно заключение за средни пазарни наемни цени. Твърди се и че не бил ползвал асфалтова площадка за търговски цели, а посочената в исковата молба бензиностанция била собственост на ответника. Дворът, т.е. прилежащата площ около складовете, чрез които ответникът имал достъп до помещенията, бил асфалтиран от самия него и по същество не представлявал асфалтова площадка с открит склад, паркинг или друго търговско предназначение. Освен това, за периода от 01.01.2015 г. до 4.3.2016 г. бил ползвал реално клетка 2 от гараж с две клетки, 70 кв.м.; гараж с три клетки 141 кв.м.; гараж с три клетки 285 кв.м.; склад № 2 с площ 195 кв.м., т.е. общо 691 кв.м. А за периода от 04.03.2016 г. до 06.10.2016 г. ползвал реално клетка 2 от гараж с две клетки, 70 кв.м.; гараж с три клетки 141 кв.м.; гараж с три клетки 285 кв.м., т.е. общо 496 кв.м. Сочи, че за релевантния период ответникът не бил давал съгласие и не бил предоговарял наемната цена в размери, в които били отразени върху фактурите на ищеца и бил оспорвал същите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени посочените от ищеца договори за наем и анекси към тях, от които е видно, че имат описаното в исковата молба съдържание, поради което не следва да се излага отново съдържанието им.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. С. Д. и Б. М. Б.за обстоятелства относно реално ползваната складова площ от ответника за релевантния период. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 05.07.2017 г. /л. 207 – л. 208 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото са назначени и изслушани в о.с.з съдебно-счетоводна и съдебно-оценъчна експертизи, чиито заключения съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, е необходимо да се установи най – напред, че между него и ищеца e възникнала валиднa облигационна обвързаност по силата на процесните договори.

По делото не се спори, а и от съдържанието на четирите договора за наем на имот –по един от 20.07.2002 г. и от 16.05.2005 г. и два от 15.06.2005 г. и се установява, че те са сключени за срок от три години, като в тях изрично е предвидено да се считат за продължени, но за срок от шест месеца, ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи използването на наетото помещение със знанието и без противопоставянето на наемодателя. На следващо място няма спор, а и от служебно извършена проверка в електронната страница на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на основание чл. 23, ал. 4 ЗТР, се установява, че ищецът е еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала, като не попада сред изключенията на тези по 7, т. 5 и т. 6 ЗОП /отм., но приложим в настоящия случай/. При това положение и на основание чл. 14, ал. 1 ПУПДТДДУК договорите за наем на дълготрайни активи от ДКЦ "Свети Георги" ЕООД трябва да се сключват след провеждане на търг или конкурс по реда на правилника. С оглед изричните уговорки на страните за продължаване на договорите за срок от шест месеца, както и на установения особен режим на сключването им, следва да се приеме, че общата и диспозитивна разпоредба на чл. 236, ал. 1 ЗЗД не може да намери приложение в случая. Ето защо процесните договори са прекратени след изтичане на шест месеца след уговорения в тях срок, или съответно - на 21.01.2006 г., на 17.11.2008 г. и на 16.12.2008 г. Следователно, не могат да се приемат за доказани твърденията на ищеца за съществуването на сключени с ответника договори за наем с описаното в исковата молба съдържание през процесния период. След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране договорна отговорност на ответника, безпредметно е да се коментира дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните.

За пълнота следва да се отбележи, че с оглед липсата на договорно основание, отношенията между страните биха могли да се уредят съобразно правилата за съответното извъндоговорно основание. Доколкото в случая не е предявен такъв иск, съдът не може да се произнесе по друг предмет на спора, след като не е поискано изменение на претенцията в сроковете и правилата на ГПК. Това би било отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и ще има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение.

Предвид изложеното съдът счита, че исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Исковете за присъждане на обезщетения за забава също са неоснователни. Това е така, защото тези задължения имат акцесорен характер по отношение на главните вземания и присъждането им зависи от съдбата на последните. Доколкото съдът приема, че в случая те не съществуват, то и претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 1 300,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Диагностично-консултативен център "Свети Георги" ЕООД, ЕИК 126538053, със седалище и адрес управление: гр. Хасково, бул. "Стефан Стамболов" № 2, срещу „Ролинг“ ООД, ЕИК 836027701, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Драгоман" № 63, ет. 3, ап. 6, с адрес за призоваване: гр. Димитровград, ул. "Цар Борис I 7, ет. 2, оф. 3, искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите от: 1 623,20 лв. с ДДС, представляваща неизплатен наем по договор за наем на имот от 15.06.2005 г. за временно и възмездно ползване на клетка № 2 от гараж с две клетки 70 кв.м. обща застроена площ в северозападната част на имота на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2; 84,87 лв. - мораторна лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото, 122 лв. - неустойка за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото; 8 009,37 лв. с ДДС, представляваща неизплатен наем по договор за наем на имот от 15.06.2005 г. за временно и възмездно ползване на гараж с три клетки 285 кв.м. обща застроена площ в северозападната част на имота на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2 и част от асфалтова площадка от 145 кв.м.; 426,28 лв. - мораторна лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото; 604 лв. - неустойка за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото; 3 620,47 лв. с ДДС, представляваща неизплатен наем по договор за наем на имот от 16.05.2005 г. за временно и възмездно ползване на гараж с три клетки 141 кв.м. обща застроена площ в северозападната част на имота на ДКЦ "Свети Георги" ЕООД, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2; 181,84 лв. мораторна лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото; 274 лв. неустойка за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото; 3 298,35 лв. с ДДС, представляваща неизплатен наем по договор за наем на имот от 20.07.2002 г. за временно и възмездно ползване на склад № 2, масивна сграда, находяща се в гр. Хасково, ул. "Стефан Стамболов" 2, разположен в северозападната част на терена, с обща площ 195 кв.м. и бензиностанция с технически съоръжения със застроена площ 16 кв.м.; 215,47 лв. - мораторна лихва за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото; 250 лв. - неустойка за периода от 06.01.2015 г. до завеждане на делото.

ОСЪЖДА Диагностично-консултативен център "Свети Георги" ЕООД, ЕИК 126538053, със седалище и адрес управление: гр. Хасково, бул. "Стефан Стамболов" № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Ролинг“ ООД, ЕИК 836027701, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Драгоман" № 63, ет. 3, ап. 6, с адрес за призоваване: гр. Димитровград, ул. "Цар Борис I 7, ет. 2, оф. 3, сумата от 1 300,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.