Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

422/05.07.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети юни две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2518 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Строй-ГСТ" ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 268, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу С.Х.Т..

Ищецът твърди, че през месец септември 2015 г. бил потърсен от ответницата във връзка с извършване на ремонт на апартамент с адрес: гр. Хасково, ******************. На 01.10.2015 г. й била предадена оферта под формата на количествено-стойностна сметка /КСС/ относно вида и дейностите, които желаела да бъдат извършени при ремонта, на стойност 17 531,62 лв. с ДДС. На същия ден между тях била постигната устна договорка за изработка, свързана с извършването цялостен ремонт на гореописания апартамент съобразно вида, размера и стойността в изготвената КСС, като дължимата сума по тази КСС трябвало да бъде платена веднага след завършване на ремонтните дейности. Дейностите по ремонта започнали непосредствено след постигнатата уговорка, но на 25.12.2015 г. ответницата заявила, че изпълнението на възложената работа трябвало да се прекрати, тъй като се нуждаела от парични средства за лечението на брат й, който бил болен от рак. След това тя била запозната подробно от ищеца с извършените до този момент дейности и била постигнато съгласие да бъде издадена нова КСС и веднага след издаването й да бъдат изплатени направените разходи, извършената работа и печалбата от изпълнението на работата. На 26.01.2016 г. новата КСС на стойност 16 783,08 лв. с ДДС била изготвена и предадена на ответницата, но тя отказала да я заплати, без да се мотивира. Сочи се и че на 08.08.2016 г. ищцовото дружество издало проформа фактура от 08.08.2016 г. за процесната сума, като заедно с нея била изготвена покана с изх. № 35/08.08.2016 г., получени на 10.08.2016 г., с която й бил даден срок да изпълни задължението си, но такова не последвало. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 16 783,08 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка, сключен в устна форма на 01.10.2015 г. с предмет: ремонт на апартамент с адрес: гр. Хасково, ******************, за което са издадени КСС от 26.01.2016 г. и проформа фактура от 08.08.2016 г., както и сумата от 1 434,09 лв., представляваща дължимо обезщетение за забавата върху нея за периода от 26.01.2016 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата счита исковете за неоснователни, поради което ги оспорва изцяло - по основание и по размер. Твърди, че не била собственик на описания в исковата молба апартамент, нито живяла в него, нито пък била упълномощавана от собственика му да го представлява пред ищеца за извършване на ремонтни дейности, поради което не била влизала в писмени или устни договорни отношения със „Строй-ГСТ" ЕООД за неговия ремонт. Признава, че получила адресирания за нея плик с обратна разписка, но в него нямало нищо. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да се присъдят в полза на ответницата направените разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени 2 бр. КСС - от 01.10.2015 г. и от 26.01.2016 г., изготвени от ищцовото дружество за ремонт на апартамент на ответницата в гр. Хасково, в които подробно са описани видовете работи и тяхната стойност - 17 531,26 лв. с ДДС. и 16 783,08 лв. с ДДС.

По делото е представена и проформа фактура от 08.08.2016 г. с изпълнител „Строй-ГСТ" ЕООД и получател С.Т. на стойност 16 783,08 лв. с ДДС за извършени СРР в апартамент с адрес: гр. Хасково, ******************.

С писмо изх. № 35/08.08.2016 г. ищецът е изпратил на ответницата горепосочената фактура и я уведомил, че при незаплащането й в срок от 15 дни ще си потърси правата по съдебен ред.

Видно от известие за доставяне с код ИД PS 6400 005ZIA N ответницата е получила писмото на 10.08.2016 г.

От заверено копие на лична карта № 643262756, издадена на 08.11.2011 г. от МВР - Хасково, се установява, че постоянният адрес на ответницата е гр. Хасково, ул. "Червена стена" № 17, вх. В, ет. 1, ап. 1.

От удостоверение с изх. 610/31.03.2017 г. на Службата по вписванията при Районен съд - Хасково се установява, че за периода от 01.01.1999 г. до 31.03.2017 г. няма вписвания и отбелязвания за ответницата.

От показанията на свидетелите М.Г.С.и М.М.М.се установява, че през месец октомври 2015 г. между страните по делото било постигнато устно споразумение за извършването на ремонт на описания в исковата молба апартамент, като в тази връзка на ответницата била представена КСС от 01.10.2015 г. Непосредствено след това работници на ищцовото дружество започнали уговорените работи, но преди Коледа спрели, тъй като ответницата заявила, че й трябвали пари за лечението на нейния брат и не можела да им плати. Свидетелите сочат и че всички нейни забележки при ремонта били съобразявани, като след спирането му била съставена КСС от 26.01.2016 г., в която били описани извършените работи, с включени цени на труд, материали и печалба. Тази КСС с фактурата й били изпратени на адреса от свид. М.С..

Съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните свидетели,  естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК спрямо М.М., тъй като са логични и последователни, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират както по между си, така и на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива, а и М.С. се явява незаинтересовано от изхода на спора лице, доколкото от няколко години не работи при ищеца. Тук е уместно да се отбележи и че съгласно трайната и задължителна съдебна практика е напълно допустимо със свидетелски показания да се установяват обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 268, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, главният иск се явява изцяло основателен, а акцесорният – частично, поради следните съображения:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. По своята правна същност то представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Този договор има неформален и консенсуален характер, като в нормативните актове, регламентиращи процесното отношение, не е предвидена писмена форма за неговата действителност. Следователно, за да се породят целените от страните правни последици, е необходимо да се постигне съгласие между тях. В настоящия случай за това може да се направи извод от 2 бр. КСС - от 01.10.2015 г. и от 26.01.2016 г., от които се изясняват всички релевантни обстоятелства, свързани с уговорения трудов резултат /услуга/ и с размера на дължимото възнаграждение. Действително, те представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, които не са подписани от ответницата, но те не са "правно нищо", а следва да бъдат преценявани от съда по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото. В случая верността им, най-вече на КСС от 26.01.2016 г., и по-точно извършването на посочените в нея работи при ремонта на апартамента на ответницата, както и тяхната стойност, следва да се приемат за установени предвид обсъдените по-горе показания на свид. М.С. и М.М., потвърждаващи удостоверените факти. Освен това, тя не е предоставила достъп до него на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, въпреки изрично указаните й неблагоприятни последици по чл. 161 ГПК, поради което на основание цитираната разпоредба и с оглед анализа на събраните писмени и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, съдът приема за доказани неизгодните за страната факти, за които е създала пречки за събиране на допуснатото доказателство, а именно че ищецът е извършил описаните в исковата молба строително-ремонтни работи в посочения апартамент и те съответстват по вид и стойност на представената КСС от 26.01.2016 г. В тази връзка следва да се съобрази, че на адреса му ответницата е получила писмо изх. № 35/08.08.2016 г., което изрично се признава в отговора на исковата молба, както и призовка за настоящото производство /л. 22 по делото – с отбелязване за връчване на съпруга й С.Т./, а в о.с.з на 05.06.2017 г. процесуалният й представител е заявил, че тя се намира в особени отношения със своя съпруг. Ето защо съдът счита, че е налице възпрепятстване на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК от страна на ответницата.    Без значение са обстоятелствата кой е собственикът на имота и какви са отношенията между него и ответницата. При предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 268, ал. 1 ЗЗД релевантно е наличието на договорно правоотношение между страните по делото, които да имат качеството на изпълнител и поръчващ /възложител/, тъй като се търси защита не на правото на собственост, а изпълнение по това правоотношение.  

На следващо място, трябва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 268 ЗЗД е предвиден специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя, като са уредени и специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяването му, като отказът следва да бъде изразен по категоричен начин и да бъде доведен до знанието на изпълнителя, на когото се дължат направените разходи, възнаграждението за извършената работа и очакваната печалба от изпълнението й.

В случая, от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си, в т.ч. е съобразявал и всички възражения на ответницата, т.е. била е налице изправност от негова страна. Установява се и че тя изрично го е уведомила, че прекратява договорната връзка между тях поради липсата на парични средства. Касае се за обстоятелство извън правоотношението между изпълнителя и поръчващия/възложителя, но което е във връзка със сключения между тях договор за изработка, тъй като мотивира последният да го преустанови и би могло да се разглежда като основателна причина по смисъла на чл. 268 ЗЗД. При това положение е възникнало правото на ищеца да получи дължимото възнаграждение за извършената работа до прекратяването на договора. Неговият размер съдът намира за доказан от КСС от 26.01.2016 г. и показанията на разпитаните свидетели, както и поради наличието на предпоставките за прилагане на доказателствената санкция по чл. 161 ГПК. С оглед липсата на данни за заплащането му, предявеният главен иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.

Искът относно обезщетението за забава е частично основателен.

В разпоредбите на чл. 266, ал. 1 ЗЗД и на чл. 268 ЗЗД са предвидени предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, респ. на  разходите и печалбата при прекратяване преди изпълнението му, но те не определят срок за изпълнение на тези задължения. Поради това, с оглед липса на доказателства за уговорен между страните срок за заплащането му и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответницата изпада в забава, след като бъде поканена от ищеца-кредитор.

В случая, на 10.08.2016 г. тя е получила изпратената от него проформа фактура, съдържаща стойността на извършените СРР и посочена банкова сметка ***, която заедно с писмо изх. № 35/08.08.2016 г. следва да се приеме, че имат действието на покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ето защо ответницата е изпаднала в забава на следващия ден, т.е. на 11.08.2016 г. и дължи вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от този момент до датата, предшестваща подаването на исковата молба, но с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се присъди до сочения от ищеца краен момент - 27.10.2016 г. Размерът на акцесорната претенция, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху главницата от 16 783,08 лв. за релевантния период възлиза на 364,36 лв.

Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 364,36 лв., а в останалата част - до пълния предявен размер от 1 434,09 лв. и за периода от 26.01.2016 г. до 10.08.2016 г. – да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 1 109,48 лв. за платени държавна такса и адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата се дължат разноски за платено възнаграждение на адвокат, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 55,78 лв. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и при липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр. Кърджали, ул. Генерал Делов 3 - адвокат С.А., да заплати на „Строй-ГСТ" ЕООД, ЕИК 126626852, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. "Христо Г. Данов" бл. 2, вх. Г, ап. 8, съдебен адрес:***3, сумата от 16 783,08 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка, сключен в устна форма на 01.10.2015 г. с предмет: ремонт на апартамент с адрес: гр. Хасково, ******************, за което са издадени КСС от 26.01.2016 г. и проформа фактура от 08.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 364,36 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава върху нея за периода от 11.08.2016 г. до 27.10.2016 г., като иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в останалата му част - до пълния предявен размер от 1 434,09 лв. и за периода от 26.01.2016 г. до 10.08.2016 г. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр. Кърджали, ул. Генерал Делов 3 - адвокат С.А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Строй-ГСТ" ЕООД, ЕИК 126626852, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. "Христо Г. Данов" бл. 2, вх. Г, ап. 8, съдебен адрес:***3, сумата от 1 109,48 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Строй-ГСТ" ЕООД, ЕИК 126626852, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. "Христо Г. Данов" бл. 2, вх. Г, ап. 8, съдебен адрес:***3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С.Х.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр. Кърджали, ул. Генерал Делов 3 - адвокат С.А., сумата от 55,78 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ: /п / не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.