Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

410 / 03.07.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Гергана Докузлиева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя М. Ангелова

Гражданско дело номер 1804 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

        Предявен е на 26.08.2016 г. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ от Т.Г.К. с ЕГН **********, Р.Т.Г. – Н.с ЕГН ********** и К.Т.Г. с ЕГН **********,***; против М.Г.К. с ЕГН ********** ***.

Ответникът по този иск предявява на 11.11.2016 г. против ищците по същия насрещен иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.

          Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № 169 том І рег. № 1763 дело № 158/ 01.08.2000 г., първият от тях, заедно със съпругата му М.К.К. с ЕГН **********, починала на 07.03.2017 г., след предявяване на иска, били собственици на недвижим имот с идентификатор № 77195.706.266.1.1., намиращ се в гр. Хасково, ул. „К.” № 3, представляващ втори жилищен етаж – самостоятелно жилище със застроена площ от 80 кв.м., със съответните ид.части от общите части на жилищната сграда, построена в гр. Хасково, поземлен имот /ПИ/ № 77195.706.266 /стар пл.№ 5294 в кв.600 по плана на града, одобрен със заповед № 2/77 г./, съгласно КК и КР на града, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с площ от 454 кв.м. Имотът те придобили по силата на договор за покупко – продажба от ответника и неговата майка П.Х.К.. След смъртта на К., като съсобственици на имота, освен ищецът се легитимирали и двете ищци, като техни дъщери – и тримата, наследили нейната част от имота. Независимо от промяната в собствеността, ответникът не им предал владението и продължил да живее в него, лишавайки ищците от правото им да ползват имота. От продажбата и до момента ищците многократно предупреждавали ответника, да освободи имота и да им предаде владението му или да им заплати обезщетение за неправомерното му ползване. Изпълнение от негова страна не последвало, поради което ищецът и неговата съпруга предявили иск против ответника за обезщетение за ползването на имота. С решение № 299/08.05.2009 г. по гр.дело № 1223/2008 г. на ХРС, ответникът бил осъден да им заплати обезщетение в размер на 5 400 лв. за ползването на имота за периода 04.07.2003 г. – 04.07.2006 г. Изпълнение отново не последвало, в т.ч. и след образуването на изп.дело № 20097710400151. Към момента ответникът продължавал да живее без основание в имота, като пречел на ищците да упражняват правата си на собственици. Ето защо, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да освободи процесния имот и да им предаде владението върху него; като им присъди направените по делото разноски. В открито с.з. ищците се представляват от пълномощник, който поддържа предявения ревандикационен иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан, като му се присъдят направените по делото раздноски. Настояват, че не следвало да бъдат разглеждани ответните възражения, заявени след изтичането на срока по чл.131 ал.1 от ГПК – за наличието на други заемни отношения между страните, които не се и доказали по делото.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, като счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Признава, че собствеността върху имота била прехвърлена на ищеца и неговата съпруга по силата на процесния нотариален акт, както и че от тогава и до момента ответникът продължавал да владее същия. През периода 2003 – 2010 г. ответникът направил подобрения в имота, представляващи необходими разноски, които следвало да се предприемат, за да се осигури нормалното му поддържане и ползване, с което се увеличила стойността му. Ищците по никакъв начин не се противопоставили на същите, въпреки че знаели за извършваните от ответника подобрения, които били както следва:

1.      къртене на стари подови и стенни покрития /мазилки, плочки/, събиране и извозване на строителни отпадъци – 1 600 лв., от които 1 350 лв. труд и 250 лв. транспортни разходи;

2.      хол – стени и таван 50 кв.м. – общо 2 065 лв., от които 1 450 лв. материали, 565 лв. труд и 50 лв. транспортни разходи, от които:

-          поставяне на гипс и сатен /шпакловка/ на стени – 550 лв.;

-          боядисване на стени – 350 лв.;

-          подмяна на под и поставяне на ламинат – 460 лв.;

-          поставяне на первази – 90 лв.;

3.      спалня – стени и таван 55 кв.м. – общо 1 860 лв., от които 1 210 лв. материали, 600 лв. труд и 50 лв. транспортни разходи, от които:

-          поставяне на гипс и сатен /шпакловка/ на стени – 400 лв.;

-          боядисване на стени – 300 лв.;

-          подмяна на под и поставяне на ламинат – 410 лв.;

-          поставяне на первази – 100 лв.;

4.      коридор – стени и таван 35 кв.м. – общо 1 370 лв., от които 945 лв. материали, 375 лв. труд и 50 лв. транспортни разходи, от които:

-          поставяне на гипс и сатен /шпакловка/ на стени – 325 лв.;

-          боядисване на стени – 290 лв.;

-          подмяна на под и поставяне на ламинат – 255 лв.;

-          поставяне на первази – 75 лв.;

5.      баня и тоалетна – общо 1 850 лв., от които 1 230 лв. материали, 570 лв. труд и 50 лв. транспортни разходи, от които:

-          поставяне на гипс теракол – 365 лв.;

-          сифон и душ – батерия – 185 лв.;

-          плочки - 450 лв.;

-          моноблок – 230 лв.;

6.      покрив – общо 4 620 лв., от които 2 730 лв. материали, 1 840 лв. труд и 50 лв. транспортни разходи, от които:

-          поставяне на дъски – 955 лв.;

-          поставяне на греди - 455 лв.;

-          поставяне на улуци – 1 320 лв.;

7.      почистване на обекта, събиране и извозване на строителните отпадъци след приключване на ремонтните дейности - общо 1 200 лв., от които 900 лв. труд и 300 лв. транспортни разходи.

Всички подобрения, представляващи необходими разноски, възлизали на сумата от общо 14 565 лв., с която се увеличила стойността на имота. Независимо, че ответникът бил недобросъвестен владелец, той имал правата на добросъвестен такъв на основание чл.74 ал.2 от ЗС, поради което и на основание чл.72 от ЗС претендирал по-голямата от двете суми, измежду тази, с която се увеличила стойността на имота, и стойността на разходите за подобрения, както и за упражняване на правото на задържане на имота до заплащане на подобренията в него, според чл.72 ал.3 от ЗС. Доколкото ответникът извършил подобренията в чужд имот без противопоставянето на собствениците, ответникът имал правата на добросъвестен владелец и следвало да му се признае правото на задържане върху процесния имот до заплащане от ищците на направените подобрения в него. Ето защо, в случай, че съдът приемел иска по чл.108 от ЗС за основателен, ответникът иска, да бъде уважено възражението му за право на задържане на имота, до заплащане от ищците на направените от него подобрения в имота в размер на общо 14 565 лв., представляващи необходими разноски, които следвало да се предприемат, за да се осигури нормалното поддържане и използване на имота, с която сума се увеличила стойността му, ведно със законната лихва от датата на депозиране на отговора на исковата молба до окончателното изплащане, като на ответника се присъдят направените по делото разноски. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице предпоставките по чл.74 ал.2, вр. чл.72 от ЗС, ответникът предявява против ищците насрещен иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗС за осъждането им, да му заплатят направените от него подобрения в имота на стойност от общо 14 565 лв., представляващи необходими разноски, които следвало да се предприемат, за да се осигури нормалното поддържане и използване на имота, с която сума се увеличила стойността му, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В изпълнение указанията на съда, ответникът представя на 12.04.2017 г. допълнителна уточняваща молба по делото, в която заявява, че осъществява владение върху процесния имот лично, от 2000 г. и до момента, като поддържал този имот. Владението си той манифестирал спрямо всички трети лица, в т.ч. и по отношение на ищците, като то продължавало повече от 10 години, непрекъснато и несмущавано от тях. Ищците не били допускани до имота, с което той манифестирал пред тях, че имотът не е техен, а негов. Те не предявявали претенции за предаване на владението, а единствено за заплащане на наемна цена за ползването му. В тази молба се сочат конкретни години на извършваните ремонтни дейности, според описаните в насрещния иск пунктове, както следва: 1. – през периода 2003 – 2009 г., 2. – 2004 г., 3. – 2005 г., 4. – 2006 г., 5. – 2004 г. и 2009 г., 6. – 2009 г., 7. - през периода 2003 – 2009 г. Всички разходи по насрещния иск представлявали подобрения, т.к. увеличили стойността на имота, а преди тях той не бил в добро състояние. Ищецът и неговата съпруга не се противопоставили на извършването на ремонтните дейности в имота, за което узнали лично от ответника в разговор помежду им – през лятото на 2003 г., когато уведомил ищеца, че започва ремонт, с което той се съгласил. Ответникът възразява, че представената от ищците нотариална покана от 16.05.2001 г. не била получена от неговата майка.  

Ответникът представя и допълнителен отговор, постъпил на 21.04.2017 г., след изтичане на срока по чл.131 от ГПК, в който прави нови оспорвания и възражения, излага нови фактически обстоятелства. След смъртта на баща му Г.М.К., ответникът и неговата майка П.Х.К.станали съсобственици при равни квоти на процесния имот. През 2000 г. имали нужда от парични средства – 4 000 лв. и двамата сключили с ищеца договор за заем на 01.08.2000 г. Уговорили се, да обезпечат заема с ипотека върху имота, а не да го продават, при което покупко-продажбата му била недействителна. Посочената в договора за продажба цена от 6 788,30 лв. не им била изплатена, при което транслативният му ефект не бил настъпил и правото на собственост не било преминало върху ищеца, като от негова страна налице била злоупотреба с права. Съдържанието на нотариалния акт не им било прочетено от нотариуса. Този нотариален акт следвало да се приеме за нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД – опорочена воля и противоречие с добрите нрави. Ето защо, правото на собственост не било преминало върху ищците, ответникът продължавал да го владее като свой и на основание чл.79 от ЗС го придобил, поради което искът по чл.108 от ЗС бил неоснователен.

Ответникът се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа отговора на исковата молба и предявения насрещен иск, като иска постановяване на съдебно решение, съобразено с тях, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците по насрещния иск, ищци по първоначалния ревандикационен, представят писмен отговор на насрещната искова молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като го оспорват и искат отхвърлянето му, като им се присъдят направените по делото разноски. Възразяват, че необходимите разноски и подобренията били различни фактически състави, поради което извършените разходи следвало да се разграничат от ищеца. Необходимите разноски били свързани с наложителното запазване съществуването на самия имот, като без тяхното извършване той би погинал или състоянието му би се влошило съществено. Основанието на иска за такива разноски не било в чл.72-74 от ЗС, а в чл.60 и сл. от ЗЗД. В този случай липсвало изискване, да е налице увеличение на стойността на имота. В необходимите разноски не се включвали обикновените разноски по текущото поддържане на имота. Подобренията в имота били само такива нововъведения, които го изменяли и не били необходими за запазването и съхранението му. При тях необходима предпоставка било увеличаването стойността на имота, при липса на което не било налице и подобрение. При необходимите разноски можело да се претендират само действително изплатените разноски, докато за подобренията, извършени при условията на чл.72-74 от ЗС – или увеличената стойност на имота при добросъвестно владение, или по-малката стойност между увеличената стойност на имота и разходите за извършването им. Според чл.74 ал.2 от ЗС, добросъвестният подобрител, ако е извършил подобренията със знанието и непротивопоставянето на собственика, което в случая не било налице, имал право да търси увеличената стойност на имота. На следващо място, чл.72-74 от ЗС регулирали отношения, породени от неоснователно обогатяване на собственика на вещта с подобренията, извършени от владелеца, но не и извършени от държателя на вещта. Държателят не бил нито добросъвестен нито недобросъвестен владелец, при което не можел да се позове на чл.74 ал.2 от ЗС, нямал право на задържане и не можел да упражнява вземането си за подобрения. Ответниците правят и възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане по насрещния иск, която за вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения започвала да тече от момента на извършването им, а не от по-късен момент. Този им отговор се поддържа изцяло от пълномощника им в открито с.з.

Преди всичко, съдът следва да даде отговор на основния спорен процесуално-правен спор между страните в настоящия процес, а именно – налице ли са преклудирани процесуални права за ответника по ревандикационния иск, поради пропускането на срока по чл.131 ал.1 от ГПК и на основание чл.133 от ГПК, и ако това е така – кои конкретно са те. Както се посочи, ответникът представи допълнителен отговор на исковата молба, постъпил на 21.04.2017 г., след изтичане на срока по чл.131 ал.1 от ГПК, в който прави нови оспорвания и възражения, излага нови фактически обстоятелства. В този си отговор той за пръв път прави фактически твърдения за наличие на заемно правоотношение между него и майка му, от една страна като заематели, и ищеца, от друга страна като заемодател, за обезпечаването на който бил сключен процесният договор за покупко-продажба на имота, чието истинско съдържание не им станало известно при подписването му. Но уговорката била, да обезпечат заема с ипотека върху имота, а не да го продават, при което покупко-продажбата му била недействителна. Посочената в договора за продажба цена от 6 788,30 лв. не им била изплатена, при което транслативният му ефект не бил настъпил и правото на собственост не било преминало върху ищеца. Този нотариален акт следвало да се приеме за нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД – опорочена воля и противоречие с добрите нрави. Ответникът продължавал да владее имота като свой и на основание чл.79 от ЗС го придобил, поради което искът по чл.108 от ЗС бил неоснователен.

С решение № 382/06.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г., IV г.о., на ВКС е дадено тълкуване, че съгласно чл.133, вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността, ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти – т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС. В срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпа всички свои възражения, а в доклада по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и въведените от страните възражения. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Едва след като определи правната квалификация на всички претендирани права и възражения; посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника; след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада; след като съдът е указвал съгласно чл.146 ал. 2 от ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства - настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен при условията на чл.147 от ГПК, в каквато хипотеза обаче настоящият случай не се намира. По делото посочените съдопроизводствени действия са извършени точно и в пълния им обем с постановеното от съда подробно определение по чл.140 от ГПК с № 372/23.03.2017 г., при което процесуалното бездействие на ответника има за последица преклудиране на правото му да противопостави гореописаните възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. С определението са дадени детайлни указания на страните, в т.ч. на ответника, но в качеството му на ищец по насрещния иск, са поставени въпроси по реда на чл.145 ал.2 от ГПК, на които той е отговорил в рамките на указания му срок с молбата от 12.04.2017 г., която съдът следва да вземе под внимание. Не така обаче стоят нещата с постъпилия едва на 21.04.2017 г. от новоупълномощения от ответника адвокат отговор, който е извън всякакви срокове. Преклудирано е и правото на ответника, да ангажира доказателства за установяване на факти, от които ответникът извежда възражения, заявени след срока за отговор на исковата молба. Процесуалното поведение на ответника, наложи в първото по делото открито с.з., да му бъде изрично указано, че срокът за негови фактически твърдения и възражения и за позоваване на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти изтича със срока за отговор на исковата молба и само за заявените в този срок съдът има задължение да дава указания. И този срок не се продължава или възстановява, нито при преупълномощаване на адвокати на страната, нито при настъпило в приемство в хода на процеса на страната на ищцата, на основание чл.227 пр.І от ГПК, в каквато насока са неоснователните доводи на ответника. Следва да се посочи още, че горецитираното ТР не извежда особен режим за възраженията за нищожност на договор. То разглежда специфично само възраженията за право на задържане, погасителна и придобивна давност, без обаче да отстъпва и по отношение на тях от преклузията по чл. 133 от ГПК. Поради това не може да се приеме, че възражението за нищожност и за придобивна давност се ползват с особен статут, неподвластен на императивите на преклузията и на концентрационното начало в гражданския процес като негов основен принцип. В случай, че настоящият съдебен състав се произнесе по възражения, направени след срока, би допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. Диспозитивното начало в гражданския процес е основно, като едно от проявленията му е, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните - чл. 6 ал. 2 от ГПК. Съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в тези рамки и не може да се произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и ответника в предмета на спора. Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото предопределя защитата на ответника, тъй като обуславя неговите възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи/ и допустимостта на евентуално предявени от него инцидентни установителни или насрещни искове. Дължимото съдействие от съда като израз на диспозитивното и служебното начала в гражданския процес се изразява в съдействие на страните за разкриване на обективната истина, за изясняване на делото от фактическа и правна страна в рамките на предмета на делото и предприетата от ответника срещу иска защита. Това съдействие е обусловено от предявения от ищеца иск /твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум/ и предприетата от ответника защита /релевираните възражения и евентуално предявените инцидентен установителен иск или насрещен иск/. Недопустимо е съдействието на съда да се отнася до ненаправени възражения, свързани с основателността/ неоснователността на предявения иск. В този смисъл е и решение № 202/ 27.02.2015 г. по дело № 4123/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., по реда на чл.290 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът приема за преклудирани всички ответни възражения по допълнителния отговор на исковата молба, постъпил на 21.04.2017 г., след изтичане на срока по чл.131 ал.1 от ГПК. В този смисъл, на обсъждане подлежат единствено тези доказателства, доводи и възражения, релевирани своевременно в настоящия процес.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, с изключение на тези касаещи преклудираните ответни възражения, предвид горизложените причини - поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие нотариален акт № 169 том І рег. № 1763 дело № 158/01.08.2000 г., по силата на който П.Х.К.и ответникът са продали на ищеца следния свой наследствен недвижим имот: втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 80 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, построена в гр. Хасково, в парцел ІV с площ от 454 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 424 кв.м., отреден за имот пл. № 5294 в кв.600 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 2/77 г., при граници на парцела: улица „К.”, улица, М.Т.Д.и А.Ж.; за сумата от 6 788,30 лв., която сума продавачите са получили от купувача изцяло и в брой същия ден. Според схема № 15-326943/06.07.2016 г. на СГКК-Хасково, този имот понастоящем се идентифицира като: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.266.1.1. по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед № 18-5283-01.07.2016 г. на началник СГКК-Хасково, с адрес в гр. Хасково, ул. „К.” № * ет.*, намиращ се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № 77195.706.266, с предназначение: жилище, апартамент; нива на обекта: *; с площ по документ: 80 кв.м.; със съответните ид.части от общите части на сградата; без съседни самостоятелни обекти в сградата; без стар идентификатор. Ищецът е бил в граждански брак с М.К.К. с ЕГН ********** от 04.06.1978 г., видно от удостоверение за граждански брак № 068148/04.06.1978 г., издадено от ГНС-Хасково. Този брак е прекратен в хода на настоящото съдебно производство, със смъртта на съпругата на 07.03.2017 г., видно от удостоверение за наследници № 626/15.03.2017 г., издадено от Община Хасково. Според последното, наследодателката е оставила за свои наследници по закон – ищците в настоящото производство - нейни съпруг и дъщери.

          Ищецът е отправил до П.Х.К.нотариална покана с рег. № от 16.05.2001 г. на нотариус с рег. № 352, че тя и синът й все още не са освободили процесното жилище и го лишават от владението му, като я уведомява, че му дължи месечен наем за ползването му от 150 лв., считано от 01.03.2001 г. до предаване на владението. Нотариалната покана съдържа нотариално удостоверяване от 19.05.2001 г., че същата е била връчена лично на адресата на 18.05.2001 г., срещу обратна разписка № 786/ 18.05.2001 г. Като писмено доказателство по делото се представи и прие решение № 299/ 08.05.2009 г. по гр.дело № 1223/2008 г. на ХРС, по силата на което ответникът и майка му П.Х.К.са осъдени да заплатят на ищеца и неговата съпруга сумата от 5 400 лв. /по 2 700 лв. за всеки от тях/, представляваща обезщетение  за ползването на процесния имот за периода 04.07.2003 г. – 04.07.2006 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.07.2008 г. до окончателното изплащане. Видно от мотивите на съдебното решение, ответниците не са се явили и не са взели становище по предявения иск. Съдът е приел за установено, че през процесния период те са ползвали собствената на ищците вещ без правно основание, предвид на което им дължали обезщетение. Видно от удостоверение с изх. № 01011/31.05.2016 г. по изп.дело № 20097710400151 на ЧСИ с рег. № 771, това дело е било образувано на 10.08.2009 г. със страни ищецът и неговата съпруга, като взискатели, против ответника и А. Г. А., като длъжници, на основание изпълнителен лист от 23.07.2009 г., издаден за присъдените с горецитираното гр.дело суми. На длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение – на ответника на 10.09.2009 г., на основание чл.47 ал.5 от ГПК, като до момента не били постъпили суми за погасяване на задължението им.

По искане на ответника, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П.Х.К.и В.Д.М.. Св. К.е майка на ответника и сочи, че през 2000 г., след като починал съпругът й, се нуждаели от пари, за което се обърнали към ищеца и той ги попитал, дали на свое име имат имот. След като го уверили, че тя и синът й в наследство имали етаж от къща, той се съгласил да им даде 4 000 лв. Договорът оформили пред нотариус, който обаче не им прочел съдържанието, а те само подписали и след 2 дни получили парите. Разбрали, какво е станало с имота, когато ищецът започнал да ги изнудва и да им иска наем. Уговорили се, че когато му върнат заема, той ще им върне документа, който са подписали при него. Ответникът казал, че всъщност те са му продали апартамента, което те не разбрали, т.к. никой не им прочел. Нотариусът ги попитал, дали знаят, какво подписват и те – свидетелката и синът й казали, че знаят. И до момента те останали да си живеят в този имот – свидетелката, синът й и внучето й. Не успели да се издължат на ищеца, но и той вече не искал парите, а имота им. С времето започнали да правят ремонти в жилището - от 2003 г. до 2010 г. поетапно, за което се консултирали с ищеца. Синът й се е видял с него през месец юни 2003 г. и му казал, че започва ремонти, като обяснил подробно, и той одобрил. Ищецът никога не е ходил в жилището и не се интересувал за ремонта, но малко след започването му, започнал да иска апартамента. Св. К.го срещнала и поискала да се разберат, да му върнат парите, а той да им върне жилището, но той отказал. Тогава, след 2003 г., разбрали, че са продали имота, за което обаче не са получавали от ищеца сумата от 6788,30 лв., а само 4 000 лв.

Св. М.познава ответника от 2000 г., който работел при него. Тогава около  две години и половина свидетелят спал при ответника в процесното жилище, където той живеел с майка си. На ответника бил необходим заем и взел пари около 4000 лв. от ищеца, което обезпечил с жилището си, но не внимавали, какво са подписвали. След сделката, ответникът и майка му си останали в имота и правели ремонти там, след 2003 – 2004 г., като се случвали бавно, т.к. ответникът не разполагал със средства и свидетелят му помагал, и приключили до 2009-2010 г. Процесната сделка станала преди св. М.да се установи при ответника, който му споделил, че са взели от някакъв лихвар пари и са подписали договор за заем, както и са подписали нещо друго като обезпечение, същината на което му се изяснила едва миналата година, по повод образуваното при ЧСИ изпълнително производство. Преди ремонтите ответникът не поддържал никаква връзка с ищеца, който не бил стъпвал в имота и ответникът си го стопанисвал като негов. Пред свидетеля не било коментирано, дали ремонтите са съгласувани с ищеца, както и че той е собственикът.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

          Предявеният ревандикационен иск е допустим, а разгледан по същество се явява основателен. В отговора на исковата молба, депозиран в законоустановения срок, ответникът признава, че собствеността върху имота е била прехвърлена на ищеца и неговата съпруга по силата на процесния нотариален акт, както и че от тогава и до момента ответникът продължава да владее същия. Тези обстоятелства се доказаха по категоричен начин по делото. По силата на нотариален акт от 01.08.2000 г., св. К.и ответникът, неин син, са продали на ищеца свой наследствен недвижим имот, който понастоящем се идентифицира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.266.1.1. по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед № 18-5283-01.07.2016 г. на началник СГКК-Хасково, с адрес в гр. Хасково, ул. „К.” № 3 ет.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 77195.706.266, с предназначение: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; с площ по документ: 80 кв.м.; със съответните ид.части от общите части на сградата; без съседни самостоятелни обекти в сградата; без стар идентификатор. По време на покупката, ищецът е бил в граждански брак с М.К.К., починала на 07.03.2017 г., оставила за свои наследници по закон – ищците в настоящото производство - нейни съпруг и дъщери. Със смъртта й, на основание чл.27 ал.1 от СК е била прекратена имуществената общност между съпрузите, при което дяловете им са равни, на основание чл.28 от СК. Ищецът е станал изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, а останалата ½ ид.ч. от същия е била наследена поравно от по 1/6 ид.ч. между наследниците по закон – ищецът като преживял съпруг /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и двете ищци, като дъщери на наследодателката и на ищеца /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Между ищците е възникнала съсобственост върху процесния имот, основана на наследяване, настъпило след предявяване на иска, който факт от значение за спорното право съдът следва да вземе предвид, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Така въз основа на смесен фактически състав – сделка и наследяване – именно ищците в настоящото производство се легитимират като собственици на спорния имот. Ответникът не направи своевременно правоизключващи или правопогасяващи ищцовото право на собственост възражения; не се и установява те да са изгубили това свое право. Възраженията на ответника в допълнителна уточняваща молба по делото, поради какви конкретно причини счита себе си за владелец, а не за държател, на процесния имот – са в изпълнение указанията на съда, да конкретизира твърденията си по предявения от него насрещен иск. В този смисъл те нямат отношение към ревандикационния иск, щом ответникът не се позовава своевременно и изрично на изтекла в негова полза придобивна давност. В случай обаче, че същите се приемат, като своевременно ответно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния имот – то се явява неоснователно и недоказано.

Преди всичко не се установява, считано от продажбата на недвижимия имот на 01.08.2000 г., ответникът да е установил върху имота такова владение, че да е годно да го направи негов собственик по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС. Несъмнено от тогава до момента е изтекъл срок, далеч надвишаващ законоустановения 10-годишен, през който период не се спори, а и се доказа, че ответникът не е напускал продадения от него и майка му на ищеца имот. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът е придобил този имот по давност. В рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК, той не възрази да не е разбрал смисъла и значението на извършената от него и от майка му разпоредителна сделка за имота в полза на ищеца, през време на гражданския му брак. Заявената му в този срок теза, че владението си той манифестирал спрямо всички трети лица, в т.ч. и по отношение на ищците, непрекъснато и несмущавано от тях; като те не били допускани до имота, с което той манифестирал пред тях, че имотът не е техен, а негов; и те не предявявали претенции за предаване на владението, а единствено за заплащане на наемна цена за ползването му – съдът намира за единствено защитна такава, неподкрепена със събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал. По-малко от година след сделката, на 18.05.2001 г., на майката на ответника е била връчена нотариална покана от ищеца, че тъй като не са освободили жилището му и го лишават от владението му върху имота, следва да му заплащат наем за същия. Ответникът не ангажира каквито и да било доказателства, за да докаже възражението си, че майка му не е получила тази нотариална покана. Според чл.193 ал.3 от ГПК, тежестта на доказване неистинността на официален документ пада върху страната, която го оспорва, т.е. в случая върху ответника. Така нотариалната покана запазва обвързващата си материална доказателствена сила, че фактът, предмет на удостоверителното изявление на нотариуса, се е осъществил така, както се твърди в документа. През 2003 г., преди да започне ремонтите в имота, ответникът се е допитал до ищеца и го е уведомил за намеренията си, в каквато насока са както неговите собствени твърдения, така и показанията на майка му, разпитана като свидетел по делото. Нещо повече, пак според нейните показания, по това време ответникът започнал да си иска апартамента и св. К.се срещнала с него, за да се разберат - да му върнат парите, а той да им върне жилището, но той отказал. На 04.07.2008 г. пък ищецът и неговата съпруга предявяват иск против ответника и неговата майка, по който със съдебно решение им е присъдена сума, представляваща обезщетение  за ползването на процесния имот за периода 04.07.2003 г. – 04.07.2006 г. Видно от мотивите на това решение, ответниците са били надлежно уведомени, но не са се явили и не са взели становище по предявения иск. Изпълнителният лист по това дело на 10.08.2009 г. ищецът и неговата съпруга, като взискатели, са представили на ЧСИ, образувал изп.дело и изпратил на длъжниците покани за доброволно изпълнение. Настоящият ревандикационен иск е предявен на 28.06.2016 г. Така описаните обстоятелства, сочат, от една страна, че владението на ответника върху имота не е било необезпокоявано от страна на ищеца и неговата съпруга, респ. че не е изтекъл период от 10 години на явно и необезпокоявано негово владение; а от друга страна, че те двамата не са губили интереса си към закупения имот, а дори напротив – трайно и последователно са демонстрирали собственическите си права пред ответника и неговата майка.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответникът не доказа по несъмнен начин, да е демонстрирал фактическата си власт върху имота на ищците с намерението да го свои, и това му владение за себе си да е било необезпокоявано от никого. Тъкмо обратното, установи се, че както ищецът и неговата съпруга никога не са губили интереса си към закупения от тях имот; така и ответникът през годините е бил с ясното съзнание, че имотът е техен. Фактът, че след продажбата ответникът е останал в имота, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиването му по давност. Ответникът е останал единствено държател на този имот. За да се превърне в негов владелец и да придобие собствеността му по давност, такъв държател следва да отблъсне владението на съсобствениците, т.е. да доведе до знанието им намерението си, да свои имота и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Такова намерение, да държи за себе си процесния имот на ищците – ответникът по изложените съображения, не доказа, изрично да е демонстрирал пред тях в продължение на законоустановения придобивен давностен срок. Ето защо, съдът приема за недоказано и неоснователно възражението на ответника, ако се счете че такова е направено в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, че е владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано от никого в продължение на 10 години, предвид на което да е станал негов собственик.

Предвид изложените съображения, предявеният ревандикационен иск следва да се уважи изцяло, доколкото по категоричен начин се установи кумулативното наличие на трите му предпоставки - ищците доказаха собственическите си права върху процесния недвижим имот; ответникът владее същия, без наличието на правно основание за това.

Изложените съображения по предявения главен иск имат съществено значение по отношения на предявения от ответника против ищците насрещен иск – те да бъдат осъдени да му заплатят направените от него през периода 2003 – 2010 г. подобрения в процесния имот, в случай на уважаване на ревандикационния иск. Доколкото ответникът е бил единствено държател на процесния имот, той не може да бъде приравнен с добросъвестния и недобросъвестния владелец, с оглед правата им по чл.71 - 74 от ЗС, в т.ч. не може да се ползва от предявеното от него под формата на възражение право на задържане по чл.72 ал.3 от ЗС. Неговите отношения със собствениците – ищците следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие или за неоснователното обогатяване. В настоящия случай, предвид възприетата от съда фактическа обстановка по делото, следва да се приеме, че правното основание на насрещния иск е чл.59 ал.1 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 1/79 г., когато държател подобри чужд имот, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4, в случаите на чл. 59 ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В изложения смисъл е и Тълкувателно решение N 85 от 2.XII.1968 г., ОСГК на ВС. При преценка основателността на насрещния иск, преди всичко следва да се разгледа възражението за погасяването му по давност.  Съгласно разясненията, дадени в задължителната съдебна практика - решение № 912 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2008 г., на ВКС, I г. о., и цитираната в него друга задължитела такава - началният момент на погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен момент, и се погасява с общия 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Ищецът по насрещния иск твърди, че подобренията в имота са били извършени от него през периода 2003 – 2010 г., което се потвърди и от събраните по делото гласни доказателства. Няма твърдения, нито доказателства, да са били налице основания за спирането или прекъсването на давността. Ето защо, предявеният на 11.11.2016 г. насрещен иск за тези подобрения е след изтичането на законоустановения давностен срок за това, когато вземането вече се е било погасило по давност. Предвид изложеното, насрещният иск като неоснователен следва да се отхвърли изцяло – за претендираната сума от общо 14 565 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

Ответникът по ревандикационния иск следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, да заплати на ищците сумата от общо 579,10 лв., представляваща направени от тях деловодни разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Относно претендира от тях сума от 27,91 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба, по делото не се представиха доказателства за разходването на тази сума от страна на ищците, предвид на което не следва да им се присъжда.

         Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.К. с ЕГН ********** ***; че Т.Г.К. с ЕГН **********, Р.Т.Г. – Н.с ЕГН ********** и К.Т.Г. с ЕГН **********,***; СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.706.266.1.1. по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед № 18-5283-01.07.2016 г. на началник СГКК-Хасково, с адрес в гр. Хасково, ул. „К.” № * ет.*, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.706.266, с предназначение: жилище, апартамент; нива на обекта: 1; с площ по документ: 80 кв.м.; със съответните ид.части от общите части на сградата; без съседни самостоятелни обекти в сградата; без стар идентификатор; като го ОСЪЖДА ДА ИМ ПРЕДАДЕ владението върху описания имот.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на М.Г.К. с ЕГН ********** против Т.Г.К. с ЕГН **********, Р.Т.Г. – Н.с ЕГН ********** и К.Т.Г. с ЕГН ********** - да му заплатят направени от него в периода 2003 – 2010 г. подробно описани подобрения в имота, възлизащи на сумата от общо 14 565 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА М.Г.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.К. с ЕГН **********, Р.Т.Г. – Н.с ЕГН ********** и К.Т.Г. с ЕГН ********** СУМАТА от общо 579,10 лв. , представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се       чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.