Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е № 456                 

                                              гр. Хасково, 24.07.2017 год.

 

 

                                       В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на десети юли

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА                                                                 

                                                                                                                                                                           

                               

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията Гр.дело № 721 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от Ж.Д.Х.,*** против Диагностично-консултативен център „Свети Георги“ ЕООД-гр.Хасково обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ищцата твърди, че работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността „Главен счетоводител“. Със Заповед № 2/06.01.2017г., връчена й на 06.01.2017., й било отправено 30 дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, изр. второ от КТ. Със Заповед № 13/30.01.2017г. на ответника във връзка със Заповед № 2/06.01.2017г., на основание чл.220, ал.1 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „Главен счетоводител“ преди да бил изтекъл срока на отправеното предизвестие, считано от 31.01.2017г., като заповедта била връчена на 30.01.2017г. Счита издадената заповед и извършеното с нея уволнение за незаконни по следните причини: Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана. В предизвестието, което било отправено преди издаване на заповедта, била посочена само правната норма от КТ- чл.328, ал.1, т.2, изр.второ от КТ, по която се прекратява трудовото правоотношение, без дори да е преписано бланкетно основанието-текста на нормата, без в нарушение на закона да се посочва в какво конкретно и точно се изразявало съкращаването на щата - не било посочено дали се съкращават всички или само някоя от щатните бройки за длъжността, която ищцата заемала, не бил посочен броя на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите щатни бройки се премахват, по кое щатно разписание било предвидено, на коя дата, от кого и по какъв ред било утвърдено, запазвала ли се и преминавала ли към друга длъжност или преставали да съществуват трудовите функции, включени в длъжността и т.н. Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329, ал.1 КТ, приложението на която било задължително и за което задължително трябвало да се изложат мотиви. Не ставало ясно дали се съкращава нейния щат или на някое друго лице, а това било от изключително значение за квалификацията на уволнението. Тези обстоятелства били и от съществено значение за защитата й против уволнението, тъй като не била наясно с действителните мотиви, фактическо и правно положение и не била в състояние да направи и формулира конкретни възражения и твърдения, а само да предполага какво точно е имал предвид работодателят. Видно било, че липсва каквото и да е фактическо основание за издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало правото й на защита и правел невъзможен съдебния контрол, тъй като ищцата и съдът не са наясно с действителната воля на работодателя. От друга страна в настоящия случай, в който не бил спазен срока на предизвестие, следвало да се има предвид, че не отправеното предизвестие, а заповедта - Заповед №13/30.01.2017г., издадена след него поради неспазване на срока на предизвестието, прекратявала трудовия договор – чл.335, ал.2, т.2 КТ, считано от 31.01.2017г. Тази заповед била напълно немотивирана, като в нея нямало никакви правни основания-конкретна норма от закона и фактически основания-дори не бил преписан текста на нормата и конкретни фактически основания за издаването й, които да водят до извода, че потестативното право на уволнение е било упражнено на позволено от КТ основание и че е било упражнено законосъобразно. Посочено било единствено, че на основание чл.220, ал.1 КТ се прекратява трудовия договор за длъжността „Главен счетоводител“. Чл.220, ал.1 КТ обаче не бил основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а за заплащане на обезщетение поради неспазване срока на предизвестие. В заповедта, която прекратявала трудовото правоотношение, не била посочена правна норма от КТ, по която работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение и без дори да било преписано бланкетно основанието-текста на нормата, без в нарушение на закона да се посочвали каквито и да е конкретни фактически основания- в какво конкретно и точно се изразява съкращаването на щата, ако трябвало ищцата да предположи, че това е основанието - не било посочено дали се съкращават всички или само някоя от щатните бройки за длъжността, която заемала, не бил посочен броя на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите щатни бройки се премахват, и по кое щатно разписание било предвидено, на коя дата, от кого и по какъв ред било утвърдено, запазвала ли се и преминавала ли към друга длъжност или престават да съществуват трудовите функции, включени в длъжността и т.н. Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329, ал.1 КТ, приложението на която било задължително и за което задължително трябвало да се изложат мотиви. Не ставало ясно дали се съкращава нейния щат или на някое друго лице, а това било от изключително значение за квалификацията на уволнението. Тези обстоятелства били и от съществено значение за защитата й против уволнението, тъй като не била наясно с действителните мотиви, фактическо и правно положение и не била в състояние да направи и формулира конкретни възражения и твърдения, а само да предполага какво точно е имал предвид работодателят. Видно било, че липсва каквото и да е фактическо основание за издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало правото й на защита и правел невъзможен съдебния контрол, тъй като ищцата и съдът не били наясно с действителната воля на работодателя, което правел невъзможен съдебния контрол. Налагал се извода, че мотивирането на заповедта е бланкетно и не удовлетворява изискванията на закона, поради което подлежала на отмяна само на това основание. Задължението за мотивация произтичало от обстоятелството, че основанието за уволнение в случая не изисквало вина на служителя (безвиновно), а било обективно. Липсата на конкретни мотиви била абсолютно основание за отмяна на уволнението, тъй като съществено нарушавало правото й на защита против уволнението. Поради липса на конкретни мотиви не била в състояние да направи конкретни възражения поради това, че не била наясно с действителната воля на работодателя. Липсата на конкретни мотиви и на невъзможността да се направят поради това конкретни възражения лишавало делото от конкретен предмет и правел невъзможен съдебния контрол. Това било така, защото предметът на трудовото дело при обективните /безвиновни/ основания за уволнение се формирал от конкретните твърдения /мотиви на заповедта/ и конкретните възражения и твърдения на служителя в исковата молба. В тази връзка липсата на конкретни мотиви, водеща практически до липса на предмет на делото, затруднявало и доказването в процеса, тъй като то било мислимо и възможно само за конкретни твърдения на страните. При липса на конкретен предмет не било възможно да се събират доказателства, предвид факта, че било невъзможно да се преценя тяхната относимост поради неяснота на спора и липса на конкретно формиран такъв. Недопустимо било последващо мотивиране на заповедта за уволнение, тъй като така ищцата ще бъде поставена в процесуална изненада, като при завеждане на делото не е наясно срещу какво точно се защитава, а трябвало да предполага какви точно са действителните мотиви на работодателя. Мотивите за уволнението трябвало да се съдържат в самата заповед, а не да се „допълват“ или „конкретизират“ в хода на съдебното дирене, което било недопустимо. Това е така, с оглед принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Още при завеждането на исковата молба работникът или служителят трябва да знаят конкретните фактически и правни основания за уволнението си, за да могат да осъществят надлежна защита на правата си. Противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, като в заповедта такова дори липсвало, обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение. Посочва се още в исковата молба, че, за да е налице съкращаване в щата, ако трябвало да предположи, че това е основанието за уволнението й, предвид липсата на мотиви и изрично волеизявление, най-малкото и първо условие било да е налице приемане на ново щатно разписание и утвърждаването му по надлежен ред. Това изискване на закона не било спазено и само това водело до неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, изр. второ от КТ и до незаконосъобразност на уволнението. В тази връзка следвало да се има предвид, че ответникът е лечебно заведение, създадено по реда на ЗЛЗ, изцяло с държавно участие, като Държавата е едноличен собственик на капитала. Ищцата твърди също, че не било налице реално съкращение на щата поради това, че трудовите функции, включени в длъжността й, с оглед характера и естеството на работа, не можело да бъдат премахнати, продължавали да съществуват и да се изпълняват при ответника и в момента. Длъжността Главен счетоводител не можело да бъде съкратена по закон и трябвало да съществува предвид вида и характера на дружеството и изпълняваната работа. Ищцата излага твърдения и в насока, че работодателят не бил извършил подбор по реда и при условията на чл.329, ал.1 КТ. В случая подборът бил задължение на работодателя. Не й било известно да е извършван такъв подбор, а това, че такъв не е извършван се установявало и от липсата на такива мотиви за това в заповедта и в правната квалификация. Неизпълнението на задължението за подбор по чл.329, ал.1 КТ правело уволнението незаконно. Налице била неправилна квалификация на заповедта за прекратяване на трудовия договор - Заповед № 13/30.01.2017г., в която не било посочено нито правното, нито фактическото основание, на която се упражнява потестативното право на уволнение. Работодателят бил длъжен да посочи точното правно основание като фактически основания и законови разпоредби, на които е направил уволнението, а в оспорената заповед това не било направено. Чл.220, ал.1 КТ не бил основание за уволнение, а за изплащане на обезщетение, в случаите когато работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, каквото било определено в заповедта, без в нея да ставало ясно конкретното правно и фактическо основание на уволнението. Всичко това също пречело на ефективната й защита против уволнението, тъй като ищцата не била наясно с действителните мотиви на работодателя  и основанието на уволнението. Всяко последващо мотивиране било ирелевантно и  недопустимо, с оглед принципа на равенство. Това правело невъзможен и съдебния контрол, тъй като съдът не е наясно с действителната воля на работодателя, каквато не била изразена в заповедта, а последващото й мотивиране било недопустимо и не следвало да се взема предвид. Също така било невъзможно да се извърши преценка дали е налице съответствие между правното и фактическото основание на уволнението, тъй като такова не било посочено и не съществувало, а и това нямало как бъде проверено. Поради това, че ищцата била уволнена в противоречие със закона, без каквито и да е конкретни мотиви, се налагал извода, че уволнението й се дължи на други изцяло субективни причини, а не на обективни такива, че е уволнение на всяка цена и представлява злоупотреба с права и непряка дискриминация по смисъла на § 1, т. 7 от ДР вр. чл.8, ал. 3 от КТ. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед №13/30.01.2017г. и да отмени същата, както и да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Главен счетоводител“ в ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД-Хасково. Претендира разноски. 

Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Също претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:  

Не се спори, че страните по делото са били в трудовоправни отношения, както и че ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“. По делото се установява също, че работодателят е пристъпил към прекратяване на трудовите правоотношения между страните, като  е било подадено 30 дневно предизвестие до служителката със  Заповед № 2/06.01.2017г., връчена на ищцата на същата дата. Със Заповед № 13/30.01.2017г. трудовите правоотношения са били прекратени при условията на чл.220, ал.1 от КТ, т.е. преди да е изтекъл срокът на предизвестието. Заповедта за прекратяване е връчена на ищцата срещу подпис на 30.01.2017г. и от тази дата е породила своето действие. В заповедта, с която е отправено предизвестието, работодателят е посочил, че същото се подава с оглед прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, изречение второ от Кодекса на труда.

 На първо място следва да бъде посочено, че процесната заповед е издадена от Управителя на ответния ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД-Хасково, което качество на управител се установи от представения като доказателство Договор за възлагане на управление № ТД-17/29.12.2016г. между  Е. Г. Б. и Министъра на отбраната на РБ, в качеството му на едноличен собственик  на капитала на  дружеството.

Представи се и Длъжностна характеристика за длъжността „Главен счетоводител“, която длъжност е заемала ищцата.

Видно от Заповед № 1/06.01.2017г. е, че управителят на ответното ДКЦ „Свети Георги“-гр. Хасково е променил и утвърдил ново щатно разписание на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД, считано от 06.01.2017г. Представи се и самото щатно разписание. Като доказателство бе прието и предишното щатно разписание, което е било в сила от 01.09.2016г. От така представените доказателства съдът установи, че с утвърденото ново такова, в сила от 06.01.2017г. е била премахната длъжността „Главен счетоводител“.

От представения Договор за счетоводно обслужване с дата 06.01.2017г., сключен между ответника и „Н и Д 2007“ ООД-гр.Хасково е видно, че по силата на този договор посоченото дружество е поело срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на ДКЦ в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.

Съдът прие като доказателство и Указания № 2/27.06.2003г. за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол на АДВФК, както и Заповед № 5/02.07.2012г. на Управителя на ответника, с която  е бил утвърден и обявен Правилник за документооборота на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД, самият Правилник и Заповед № ОХ-137/06.03.2012г. на Министъра на отбраната за обявяване на счетоводен документооборот в МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната.

Със Сигнал от 19.01.2017г. служители  на ответника, в т.ч. и ищцата Ж.  Х., са уведомили Министъра на отбраната за съществуващи според тях нередности при ответното дружество в сферата на тяхната професионална дейност.

По делото съдът допусна и изслушването на свидетели:

От показанията на свид.П. Д. се установява, че с ищцата са работили заедно при ответника, като ищцата е била главен счетоводител, а самата свидетелка - счетоводител. Заявява,че ищцата работи още от времето на създаването на ДКЦ “Св.Георги“ ЕООД, което е дружество изцяло  собственост на държавата и представлява един вид правоприемник на бившата Военна болница. Твърди, че в работата им изискванията към финансовата  дисциплина били  изключително високи  и ищцата винаги е изпълнява тези си задължения, като е упражнявала и необходимия финансов контрол над работата в тази сфера. Обяснява подробно и как е станало връчването на предизвестията за прекратяване на трудовите им договори. Самата тя е била съкратена в същия момент и по аналогичен начин. В този момент били иззети ключовете от работното им помещение, както и печата на дружеството, който се съхранявал от главната счетоводителка. Твърди също, че никога в работата на счетоводството не са били допускани нарушения, като всички одити, които били правени през годините, са установявали пълна изрядност, поради което и не намира обяснение защо е съкратена длъжността на ищцата, както и нейната.

Разпитан бе и свид. З. Д., който също познава ищцата и на който трудовият договор е също прекратен от 06.01.2017г., както и на ищцата и свид.П. Д.. Показанията и на този свидетел са в насоката на тези, дадени от свид.Д.. От целия разговор, който водили с управителя и от връчените им предизвестия направили извод, че се касае за съкращение в щата, което дало основание за прекратяване на трудовите им правоотношения.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът  направи следните правни изводи:

Няма доказателства по делото работодателят, преди да пристъпи към съкращаване на щатни бройки, да е анализирал конкретните условия на работа, съответно да е направил своите преценки за целесъобразността или липсата на такава от съществуването на длъжността „главен счетоводител“. Но, тъй като въпросът за това как ще бъде организирана работата на едно предприятие е въпрос на неговото ръководство и не подлежи на съдебен контрол, то следва да се изследва само законосъобразността на извършеното уволнение. Така разгледан правния спор с оглед на събраните доказателства, налага извода, че издадената заповед е незаконосъобразна. Нейното издаване е предшествано от утвърдено от ръководителя на ответника ново щатно разписание, в което длъжността „главен счетоводител“ е била премахната. Така утвърденото щатно разписание е действало към датата 30.01.2017г., както и към датата 06.01.2017г., когато на ищцата е било връчено едномесечно предизвестие, като в самото предизвестие, обективирано в Заповед № 2/06.01.2017г., е посочено, че се подава на основание чл.326, ал.2 от КТ, т.е. посочен е законовият текст, определящ самия срок на предизвестието. Посочено е, че се подава предизвестие по причина, че ще се прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, изречение второ от КТ.

В самата заповед, предмет на настоящия спор - Заповед № 13/30.01.2017г., издадена преди изтичането на срока на предизвестието, като основание за нейното издаване работодателят е посочил текста на чл.220, ал.1 от КТ, според който работодателят може да прекрати трудовия договор и преди срока на предизвестието да е изтекъл, в който случай обаче дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е посочил правната норма, на която позовава своята заповед, нито причините за нейното издаване. Следва да се посочи, че именно това прави заповедта незаконосъобразна, защото във всеки един случай на прекратяване на трудови правоотношения, работодателят е длъжен да посочи точното основание за нейното издаване, за да може работникът или служителят да се защити срещу една такава заповед. В случая това не е сторено. В процесната заповед работодателят се е задоволил само да посочи, че прекратява трудовите правоотношения преди да е изтекъл срокът на подаденото от него до работника предизвестие. Посоченото в самото предизвестие, че ще се прекрати трудовия договор поради съкращение в щата, според съда не може да санира допуснатия в заповедта порок. От момента на връчването на предизвестието на ищцата, в което, както бе отбелязано, е посочено, че предстои прекратяване на трудовия договор  на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.второ от КТ, е възможно да са настъпили промени, които да доведат до прекратяване на трудовите правоотношения на друго, различно от посоченото в предизвестието правно основание. Категорично съдът счита, че работодателят с непосочването на конкретния законов текст и без посочване на причината за прекратяване на трудовия договор с ищцата е издал една незаконосъобразна заповед, като намира, че с никакъв друг акт на работодателя, а още по-малко в съдебното производство може да се преодолее допуснатия порок. За работника или служителя следва да бъде пределно ясно по каква причина той се освобождава от работа, за да  предприеме съответна защита и това той ще узнае единствено от връчената му уволнителна заповед, и то в момента на нейното връчване - нито по-рано, нито на по-късен етап.

С оглед на така събраните доказателства следва да се направи извод, че работодателят, върху когото пада тежестта на доказване на всяко едно уволнение, в настоящото дело не доказа по несъмнен начин наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Допуснатото процесуално нарушение е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна и като такава следва нейната отмяна и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – Главен счетоводител в ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД-гр.Хасково.Установи се, че е липсвала и материалноправната предпоставка за прекратяване на трудовите правоотношения.

Ето защо, следва атакуваната Заповед № 13/30.01.2017г. да се отмени като незаконосъобразна, а ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението, какъвто иск също е предявен.

С оглед основния извод на съда следва също да се уважи претенцията на ищцата за заплащане на разноски от ответника в размер на 460 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100 лева.

 

 

Мотивиран така,съдът

 

                        Р   Е   Ш  И  :

 

ПРЕДЯВЕНИТЕ от Ж.Д.Х., ЕГН **********,***, против Диагностично-консултативен център „Свети Георги“ ЕООД, ЕИК 126538053, със седалище и адрес на управление  - гр.Хасково, бул.“Стефан Стамболов“ № 2, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а именно за отмяна на Заповед № 13/30.01.2017г. за прекратяване на трудовото й правоотношение и за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението „Главен счетоводител“ в ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД-Хасково – УВАЖАВА, като:

ОТМЕНЯ Заповед № 13/30.01.2017г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Ж.Д.Х., ЕГН ********** –поради съкращаване на щата, като - НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ж.Д.Х., ЕГН **********, на заеманата от нея длъжност преди уволнението „Главен счетоводител“ в ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД-Хасково.

           ОСЪЖДА  ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД-Хасково, ЕИК 126538053, със седалище и адрес на управление  - гр.Хасково, бул.“Стефан Стамболов“ № 2, да заплати на Ж.Д.Х., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 460 лева, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 24.07.2017год.

 

 

                                                                СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.