Р Е Ш Е Н И Е № 423

06.07.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на шести юни                                                          две хиляди и седемнадесета         година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№438 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ – за установяване заплащане на дължими суми по договор.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за консултантски услуги №648/21.03.2014г., сключен между страните, ответникът възложил, а ищецът приел да предостави възмездно извършването на консултантски услуги. В изпълнение на договора изпълнителят за срока на договора осъществявал мониторинг и периодичен преглед на европейските, национални и други донорски програми за финансиране в сферата на дейностите и интересите на възложителя, както и предоставил на възложителя консултации и редица предложения за изработване на проекти за кандидатстване за финансиране. Ответникът заявил  желание за кандидатстване по програма НП-31-3-2014, Национален иновационен фонд, като ищецът изготвил и входирал от името и за сметка на ответника проектно предложение «Влагане на растителни влакнини за получаване на функционални млечни продукти». То било одобрено с финансиране – субсидия от 96 477 лева. Въз основана на одобреното предложение между ответника и ИА НМСП към МИЕ бил сключен Договор за финансиране на проект по НИФ №74ф-02-42/31.07.2014г. По договора между страните ответникът дължал освен заплащане на авансово възнаграждение, така и възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално одобрената сума по финансирания проект. Така при посочената одобрена сума, то ответникът дължал 4 341,46 лева – без ДДС. Дължимото възнаграждение за успех следвало да бъде заплатено на три равни части. Първата – в срок от 8 календарни дни от сключване на договора за безвъзмездно финансиране, а втората – 8 дни, считано от получаване на авансовото плащане по одобрения проект, респ. ако няма авансово плащане – 6 месеца от сключване на договора за безвъзмездно финансиране. Дължимата сума с ДДС била 5209,76 лева.  Така първата част от възнаграждението била 1736,59 лева, а втората – 1736,59 лева, като за общата сума от 3473,16 лева ищецът издал фактура на ответника от 18.06.2015г., но тя не била заплатена. Предявили претенцията по реда на заповедното производство, като било образувано дело №2446/2016г. на ХРС и има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Длъжникът възразил и за ищеца съществувала правна възможност да предяви настоящата претенция. Искат да се признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в общ размер на 3473,16 лева, представляваща възнаграждение за успех по договор за консултантски услуги от 21.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението – 15.11.2016г., както и да им се присъдят направените разноски.

         Ответникът взема становище по предявения иск, като твърди, че действително между страните имало сключен договор. В началото на съвместната работа се реализирали работни срещи, но впоследствие поради липса на съдействие от ищеца и въпреки многобройни опити от страна на ответника не били реализирани допълнителни срещи за разрешаване на конкретни задачи по проекта. Поради липсата на своевременна реакция – анализиране на счетоводни данни, касаещи трудови възнаграждения на служители и други отчетни документи, били нанесени вреди както на ответника, така и на партньора УХТ – Пловдив – заявената субсидия била с 11 893,22 лева по-малко или вместо 96 476,91 лева била 84 583,69 лева. В исковата молба било неправилно посочено одобрена субсидия като 96 477 лева. Субсидията била за изпълнителя – ответника по делото, както и за партньора или съответно одобрена за изпълнителя – 75 944,50 лева, за партньора – 8 639,19 лева; неодобрена за изпълнителя – 5804,09 лева, за партньора – 6089,13 лева. Задълженията на кандидатстване не били изпълнени точно от ищеца, поради което не били налице основания за заплащане на претендираното възнаграждение за успех. Възложителят заплатил на изпълнителя авансово плащане 5000 лева без ДДС или 6000 лева с ДДС, като счита, че претендираното възнаграждение било несправедливо и прекомерно с оглед неточното изпълнение. Иска претенцията да бъде отхвърлена.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е че страните по делото са страни по договор за консултантски услуги от 21.03.2014г., като ищецът бил възложител, а ответникът – изпълнител. Изпълнителят съгласно условията в договора следвало да извърши услугите – мониторинг, периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми; консултации и предложения за изработване на проекти; изработване и редакция на проект с пълна документация за кандидатстване и администриране на изготвения проект, както и изготвяне на бизнес и финансови планове и анализ на рисковете; предлагане при необходимост на партньори в срок за две години. Дължимо било авансово възнаграждение от 5 000 лева без ДДС, като било предвидено това да се изплати на пет вноски до 21.11.2014г. Уговорено било и възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума, формирано както следва с оглед на размера на субсия – до 70 000 лева – 5%, до 350 000 лева – 4,5%, до 700 000 лева – 4%, от 700 000 до 1 500 000 лева – 3% от одобрените суми по проекта и т.н. Възнаграждението за успех следвало да се заплати на три равни части – първата в срок от 8 дни от датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране, втората – 8 календарни дни от получаване на авансовото  плащане по одобрения проект, а ако няма авансово плащане – до 6 месеца от датата на сключване. Третата част за заплащала в срок от 8 дни след получаване на окончателно плащане на субсидията. Изрично в чл.7 от договора страните уговарят, че възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждението за успех и в случай, че проектът е одобрен за финансиране от финансиращата институция, но поради пропуск на възложителя до превеждане на пълни или частични суми по проекта не се стигнало.

Като приложение 2а е представен проект с наименование Влагане на растителни влакнини за получаване на функционални млечни продукти.

На 31.07.2014г. между ИАНМСП към МИЕ и ответника бил сключен Договор за финансиране на проект по НИФ с предмет Влагане на растителни влакнини за получаване на функционални млечни продукти с размер на субсидията 96 467,91 лева. С Протоколно решение от 17.12.2015г. ИАНМСП решава да се изплати одобрената субсидия от 84 583,69 лева. С окончателен приемно-предавателен протокол от 04.02.2016г. при заявената субсидия от 96 476,91 лева общо одобрената субсидия по финансови анализи била отчетена в размер 84 583,69 лева. 

Издадена е фактура №0000001286/18.06.2015г. от ищеца с получател – ответника, за консултантски услуги на стойност 2 849,30 лева / с ДДС 3 473,16 лева/.

Назначената по делото експертиза, изгответна компетентно и безпристрастно от вещото лице и възприета напълно от съда, в заключение установява, че процесната фактура е на обща стойност 3473,16 лева и е осчетоводена в счетоводството на страните по делото. По сключения договор са установени плащания между страните в общ размер 6000 лева с ДДС /фактура №0000000833/21.03.2014г. – 1200 лева, платена на 24.03.2014г.; №0000000878/13.05.2014г. – 1200 лева, платена на два пъти – на 11.07.2014г. 600 лева и на 18.07.2014г. – 600 лева; №0000000942/11.07.2014г. – 3600 лева, преведена на 07.08.2014г., 08.10.2014г. и на 17.10.2014г./.

 Видно от приложеното ч.гр.д. №2446/2016г. на РС Хасково по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение  №1177/18.11.2016г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски, както и по искането за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението и го е уважил.

            От разпита на свидетелите И., Б. и М. се установиха отношенията между страните при изпълнение на задълженията им по сключения договор за консултантски услуги. Свидетелката И., ангажирана от ищцовата страна, дава показания, че е била експерт-консултант при ищеца и трябвало да работи с ответника по договора от 2014г., сключен за консултантски услуги. Предложено им било да кандидатстват по НИФ с проект, което те приели, а през юни бил входиран проекта. Работила съвместно с представителите на ответника – изготвяла документи, присъствала на договораряне в ИАНМСП, посещавала и партньора по проекта – УХТ Пловдив. Счита, че било трудно да се работи, защото управителите на ответното дружество вземали решения, за които не я уведомявали – напр. промени на бюджета, както и дава конкретни примери с разход за стъклария и счетоводители. Ищецът направил и друго предложение за ответника – по мярка 4-2 към ДФЗ, но отказали, както и по програма Развитите на човешките ресурси. Посочва имената на лицата, с които поддържала връзка по телефона. Авансовото плащане по договора било платено разсрочено и несвоевременно, а възнаградителната вноска не била заплатена.   

Свидетелите Б. и М. са ангажирани от ответната страна и дават показания относно осъщественото изпълнение на задълженията на ищеца, които дружеството имало по консултантския договор. Първият свидетел участвал като технолог в организацията на снабдяване с лабораторни консумативи, суровина и организацията на самия технологичен процес. Ответното дружество за първи път участвало по програма и ищцовото дружество ги запознало с начина на организация и цялата процедура по кандидатстване. Имало срещи на място, по телефон разговаряли, ходили и в института в Пловдив. Случвало се понякога да не получат отговор и да нямало разговор с ищеца. Вторият свидетел участвал в процеса по сключване на процесния договор за консултантски услуги. След като подписали договора възникнала идеята да ответното дружество да кандидатства по НИФ, която била българска, а не европейска програма. Имало малък срок, но с подкрепа на специалисти от Пловдив успели да се справят и да одобрят проекта им. В началото имало според свидетеля осъществяване на консултантска услуга, но после при търсения нямало отговор от ищеца, нямало съдействие. Така било от декември до юли 2014г. после намалили чувствително и субсидията, защото било много важно как се отчитат разходите. По договора изплатили авансово суми. Когато работили с ищеца, имало и други програми, по които можели да успеят, но нямали съдействие от ищеца. Дори по НИФ работата била свършена от ищеца на 50% според свидетеля. . Към декември 2014г. били принудени да сключат договор с друг консултант. От ищеца – освен предложението за НИФ, то други предложения не им били направени.

Извършена е очна ставка между св.И. и М. относно показанията им за изпълнение на задълженията по консултантския договор.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като след възражението от длъжника съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца – кредитор, и в едномесечния срок е предявена исковата молба.

Всички събрани по делото доказателства водят до единствения възможен извод, че  между страните е съществувала облигационна обвързаност, както и това обстоятелство не е спорно. Няма спор и относно обстоятелството, че е за процесното вземане е съставена фактура.

Спорно е дали изпълнението на задължението на ищеца да извърши консултантски услуги е било извършено изцяло. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че по сключения договор за консултантски услуги е било изготвено от ищеца проектно предложение по НИФ, озаглавено «Влагане на растителни влакнини за получаване на функционални млечни продукти». Видно от писмените доказателства и безспорно между страните е, че е одобрено финансиране на стойност от 96 476,91 лева, сключен е договора, но сумата е била намалена впоследствие на 84 583,96 лева. С така установените действия ищецът е изпълнил задължението си по консултантския договор. Претендираното възнаграждение е дължимо да изготвянето от страна на ищеца на проектното предложение, което е спечелило финансиране на посочената вече сума. Размерът на възнаграждението за успех се определя от първоначално одобрената сума от финансиращата по проекта институция, а именно – 4,5% от  96 476,91 лева /чл.5.3.2 от договора/, като в чл.5.3 изрично е посочено, че като основа се ползва първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума. Страните са уговорили гаранция за успех в различни хипотези, но не се твърди и установява нито една от тях. Процесната фактура е относно възнаграждението за успех, като с оглед датата на съставяне на фактурата и установеното от вещото лице, че е осчетоводена в счетоводството на страните по делото, както и на основание чл.301 от ТЗ, следва да се приеме, че е доказано съществуването на вземането. Твърдението на ответника, че ищецът не е осъществил в пълен обем консултантските услуги по договора остава недоказано, тъй като се установява одобрен проект със съдействието на консултанта. Твърденията, че именно поради несъдействие от консултанта е намалена субсидията, не е относима към настоящия спор, тъй като възнагражеднието за успех се определя на база първоначално одобрената сума. Поради изложеното съдът счита, че консултантът е изпълнил своите задължения и не приема за доказано твърдението на ответника, че възнаграждението за успех не е дължимо поради липсата на пълно съдействие при одобряване на проекта. Ответникът дължи на ищеца сумата по фактурата, така както е предявена в настоящото производство. Задължението за извършване на определаната по договора услуга е изпълнено в срок и без забележки за несъответствия от страна на ответника, осчетоводил и претендираната сума. Така предявения иск следва да бъде уважен изцяло, ведно с дължимата законна лихва върху вземането, считано от завеждане на делото в заповедното производство – 15.11.2016г.

Дължими ще бъдат и така определените от съда в заповедното производство разноски – 69,47 лева д.т., 421,87 юрк възнаграждение, както и направените в настоящото – 69,46 лева д.т., 567,74 лева – адв.възнаграждение, 150 лева – за експертиза.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕООД «МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ», ЕИК 201227049 – гр.Хасково, че дължи на ЕООД «ГИДУИЛ КОНСУЛТИНГ», ЕИК 201346683 – гр.София, сумата от 3473,16 лева, представляваща възнаграждение за успех по договор за консултантски услуги от 21.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на заповедното производство – 15.11.2016г., до окончателно изплащане на сумите.

ОСЪЖДА ЕООД «МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ», ЕИК 201227049 – гр.Хасково, да заплати на ООД ПОЛИ АУТО, ЕИК 126742180 – гр.Хасково, направените разноски в заповедното производство разноски – 69,47 лева д.т., 421,87 юрк възнаграждение, както и направените в настоящото – 69,46 лева д.т., 567,74 лева – адв.възнаграждение, 150 лева – за експертиза.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.