Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  403 / 03.07.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател : Мария Ангелова

                                                                   Членове :  

                                                                   Съдебни заседатели:      

Секретар Гергана Докузлиева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 422 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е на 16.02.2017 г. установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19 ет.2, представлявано от изпълнителния директор И. Г. Д. - М.  и от прокуриста Е. Д. К. ; против З.Д.Д. с ЕГН ********** ***.

При условията на евентуалност, ищецът предявява против ответницата обективно съединени осъдителни искове с правни основания чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ.

Ищецът твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 г. „Банка ДСК" ЕАД предоставила на ответницата кредит в размер на 20 000 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора. Банката изпълнила задълженията си по договора, като предоставила сумата от 20 000 лева, усвоена от кредитополучателя на 02.10.2007 г. На основание т. 2, срокът на договора бил 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. На основание т. 3, кредитът се усвоявал еднократно. На основание т. 4 от договора, кредитът се усвоявал чрез разплащателна сметка № ******** с титуляр ответницата. На основание т. 7 от договора, от 02.10.2007 г. за предоставения кредит кредитополучателят дължал заплащане на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж +"- (Приложение № 2 към договора). Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер на 5,19%, стандартната надбавка била в размер на 2,26 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита бил общо 7,45%. Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 13.07.2011 г. кредитът станал предсрочно изискуем, съгласно т. 19.2 от Общите условия, и „Банка ДСК" ЕАД предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. С оглед т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако се приемело, че независимо от уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при условията на т. 19.2 от ОУ, цедентът „Банка ДСК" ЕАД е следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост - длъжникът бил надлежно уведомен с писмо изх. № 6250/26.10.2012 г., изпратено и доставено на адреса за кореспонденция, посочен от ответника в договора за кредит. Писмото било доставено лично на ответника на посочения адрес, видно от обратна разписка. Въз основа на подадено от банката на 03.12.2012 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, образувано било ч.гр.дело № 3444/2012 г. по описа на Районен съд – Хасково, по което издадени били заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.12.2012 г. и изпълнителен лист от 07.12.2012 г., съгласно които ответницата като кредитополучател била осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 14 271,21 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 03.12.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 2 028,19 лева - лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г. включително; сумата от 515,80 лева - санкционираща лихва за периода от 13.07.2011 г. до 03.12.2012 г. включително, както и направените по частното гражданско дело съдебно - деловодни разноски в размер на 336,30 лева - платена държавна такса и 586,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. По силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.02.2013 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД (цедент) и ищеца (цесионер), ищцовото дружество придобило процесното вземане срещу ответницата, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Това се потвърждавало и от приложено извлечение от приемо- предавателен протокол към договора за цесия. Видно от приложено потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до ищеца за прехвърлянето на вземанията съгласно цесията, същата влязла в сила и произвела своето действие. На базата на изрично пълномощно от банката, ищецът изпратил от името на цедента уведомително писмо за цесията до ответницата на адреса, посочен от нея в договора за кредит – на 17.04.2013 г. с обратна разписка. Така ответницата била надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Нямало пречка, цедентът да упълномощи цесионера, да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадения в полза на банката изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по ч.гр.дело № 3444/2012 г. по описа на ХРС. Ищецът образувал срещу ответницата изпълнително дело № 2598/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 929. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по това изпълнително дело, постъпило писмено възражение от ответницата срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Предвид горното, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок, в т.ч. с оглед т. 10 от горецитираното тълкувателно решение. При условия на евентуалност, ако се приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – ищецът иска, съдът да приеме, че ответницата е уведомена за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова молба, като я осъди да му заплати следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит: 14 271,21 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до изплащане на вземането; сумата от 2 028,19 лева - лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г. включително. Видно от формулировката на чл. 19.1 и чл.19.2 от представените ОУ било, че основанието на претендираната наказателна лихва било независимо от настъпването на предсрочна изискуемост, поради което същата била дължима.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумите по издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.12.2012 г. и изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по ч.гр.дело № 3444/2012 г. по описа на Районен съд - Хасково, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 г., включващи 14 271,21 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 2 028,19 лева - лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г. включително; сумата от 515,80 лева - санкционираща лихва за периода от 13.07.2011 г. до 03.12.2012 г. включително. При условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли установителният иск, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата, да му заплати: 14 271,21 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до изплащане на вземането; сумата от 2 028,19 лева - лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г. включително. Претендира, на основание т. 12 от горецитираното Тълкувателно решение, да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство в общ размер от 922,30 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; както и разноските за настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа исковата молба и иска уважаването изцяло на предявения установителен иск, като основателен и доказан, а в случай на неговото отхвърляне – на предявения при условията на евентуалност осъдителен такъв.

Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим и неоснователен и възразява, че не дължи сумите по предявения иск. Възразява още, че „Банка ДСК" ЕАД не я е уведомила надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията, а ищецът не доказал частно правоприемство и в тази връзка не се е легитимирал, като кредитор по издадения изпълнителен лист. Според чл. 99 ал.З от ГПК, за да произведе действие прехвърлянето на вземането, то трябвало да бъде съобщено от банката преди завеждане на изпълнителното производство. В тази връзка била задължителната съдебна практика на ВКС. Представеното по делото известие за доставяне сочело, че „пратката не е потърсена от получателя", което не доказвало надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Затова към момента ищецът не е придобил правото на кредитор. Още при образуването на изпълнителното производство било допуснато съществено нарушение, както на действащата към момента практика, така и по отношение на законовата регламентация, т.к. нямало представено надлежно уведомление по чл.99 ал.З от ЗЗД за цесията, вр. чл.426 ал.1 от ГПК. За да произведе действие цесията между новия кредитор и длъжника, следвало същата да бъде съобщена на последния от първоначалния кредитор. Недопустимо било за цесията да бъде съобщено на длъжника чрез искова молба или призовка за доброволно изпълнение. Съобщението следвало да е по реда на чл. 99 ал. 3 и 4 ЗЗД. Ето защо, ответницата възразява, че искът е недопустим, т.к. цесията не е породила действие спрямо нея и тя нямала качеството на длъжник спрямо ищеца, който пък не доказвал качеството си на кредитор, поради което не му дължала сумите по предявения иск. Следвало да се обследва и въпросът за законосъобразността на изпратеното от новия кредитор уведомление за възникналата цесия, доколкото в известието за доставяне за подател се сочел ищецът. Нормата на чл.99 ал.З от ЗЗД била императивна и не предоставяла възможност на цедента, да делегира това свое задължение на цесионера, което следва от изрично определения момент, от който цесията има правно действие по отношение на длъжника и третите лица, а именно от момента, когато бъде съобщено от предишния кредитор. Само това уведомяване щяло да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и щяла да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията било единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Без значение бил фактът, с какви права последният е бил упълномощен от цедента, като не можело да се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера на искова молба пред съда. От известието за доставяне не било ясно, какво е съдържала пратката и дали се отнася до уведомление, за което твърденията на ищеца били голословни. Ответницата възразява още, че не било осъществено надлежно уведомлението за настъпилата съобразно твърдението на първоначалния кредитор, предсрочна изискуемост. В тази връзка неоснователен бил предявеният иск по чл.422 от ГПК.Представеното като доказателство уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредит не й било връчено надлежно, като по този начин не била уведомена за обстоятелствата, които се целели да се възприемат за осъществени. Не само че не й било връчено уведомлението, но видно от представеното известие за доставяне, същото било несъотносимо по предмета на делото, т.к. било подадено от „Др.Д. ", за което лице нямало данни, каква връзка има със страните по делото. Освен това, ответницата не била полагала подпис на подобно известие за доставяне. В този смисъл към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, не било изпълнено изискването по т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - длъжникът да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заповедта за изпълнение. Представеният приемо - предавателен протокол към цесията не установявал изискуемост на вземанията на ищеца по настоящото производство. Той бил непълен и неясен и като цяло извеждал изгодни за ищеца факти. Предвид изложеното, ответницата иска преди всичко прекратяване на настоящото производство, като процесуално недопустимо, а в случай, че искът се приеме за допустим – съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като неоснователна, недоказана и незаконосъобразна. В открито с.з. ответницата не се явява и не се представлява. В допълнително писмено становище по делото, депозирано след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ответницата прави допълнително възражение за погасяване по давност на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, що се отнася до претендираните суми за периода 02.10.2007 г. – 17.02.2012 г., предвид датата на предявяването му. Възразява още, че по този иск не била заплатена и следващата се държавна такса.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         На 02.10.2007 г. ответницата е подала до „Банка ДСК” ЕАД молба № 3670, да й бъде отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лв., със срок на издължаване 10 години. От същата дата е и сключеният помежду им договор за кредит за текущо потребление за сумата от 20 000 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата на месечните вноски 10-то число. Ответницата се е задължила да заплаща и лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж +"- (Приложение № 2 към договора). Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер на 5,19%, стандартната надбавка била в размер на 2,26 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита бил общо 7,45%. Неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на кредити за потребление на физически лица, които ответницата е получила и приела с подписването на договора. Според т.19.1. от тези ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата по договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Според т.19.2. от същите, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие; като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Приложен към договора още е и погасителен план и ГПР от дата 02.10.2007 г., видно от който на същата дата кредитът е усвоен, като са разписани 120 месечни погасителни вноски, обхващащи периода 02.10.2007 г. – 02.09.2017 г., всяка една в размер от по 236,88 лв. и последна изравнителна от 47,26 лв. Приложени са и условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс”, която освен в договора е цитирана и в погасителния план, даваща право на клиента при достатъчност на дохода, да ползва при преференциални условия описани продукти и услуги. Със същите ответницата се е съгласила, полагайки подписа и имената си под тях.

         За събиране на вземанията си по кредита от ответницата, банката е подала на 03.12.2012 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3444/2012 г. на ХРС. Приложила е извлечение от счетоводните книги на банката с № *****/03.12.2012 г. В него се сочи, че до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита не са били платени изцяло 3 броя погасителни вноски с падеж 10-то число на месеца, а именно – на 10.05.2011 г., 10.06.2011 г. и 10.07.2011 г., всяка в размер от по 307,05 лв. На 13.07.2011 г. вземането било превърнато в предсрочно изискуемо, съгласно т.19.2. от ОУ, и било наредено счетоводното му записване като такова. Към датата на извлечението, 03.12.2012 г., задължението на ответницата към банката възлизало на сумите, както следва: 14 271,21 лева – главница, 2 028,19 лева – договорна лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г., включително, и 515,80 лева наказателна лихва за периода от 13.07.2011 г. до 03.12.2012 г., включително. Извлечението е подписано от Д. Д. – инспектор по проблемни кредити на граждани при банката, изрично упълномощен за това по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 6520/11.06.2012 г. на нотариус с рег. № 042. Заплащането на всички описани суми от страна на ответницата в полза на банката, ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 336,30 лв. за държавна такса и 586 лв. за юрисконсултско възнаграждение, е било разпоредено от съда със заповед № 2051 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Към заявлението си по това ч.гр.дело банката е приложила още нейно писмо с изх. № 6250/ 26.10.2012 г. до ответницата, че по договор с първоначален размер от 20 000 лв., отчитан по сметка № *******, е допуснато закъснение в размер на над три месечни вноски и според клаузите на договора, остатъкът е превърнат в изискуем на 13.07.2011 г. и отнесен в просрочие, след която дата започва да се начислява наказателна лихва. Ответницата е поканена, да погаси дълга с главница 14 271,21 лв., с договорна и наказателна лихва, в 3-дневен срок, след което банката ще предприеме действия по събиране на дълга по съдебен ред. Писмото е подписано от мениджър на ФЦ-Хасково, както и от ИПКГ – Д. Д. . Последният е посочен, като подател на писмо № R/6250/29.10.12 в представено пощенско известие за доставянето му с № ИД PS630000D11LQ. Същото е с получател – ответницата, като е отразено, че тя го е получила лично на 31.10.2012 г., за което е положен и подпис на получателя.

Въз основа на издадената на банката заповед за незабавно изпълнение, тя се е снабдила с изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по процесното ч.гр.дело за присъдените суми. Този изпълнителен лист е бил представен от ищеца в настоящото производство на ЧСИ с рег. № 929 с молба с вх. № 16377/12.12.2016 г. за принудителното събиране на сумите от ответницата, по повод на което е образувано изп.дело № 20169290402598. По делото ЧСИ е изпратил до ответницата покана за доброволно изпълнение с изх. № 27560/ 12.12.2016 г., която тя е получила лично на 05.01.2017 г., видно от оформената за това разписка. Още на следващия ден тя е подала по чл.414 от ГПК възражение вх.рег. № 429/ 06.01.2017 г., че не дължи изпълнение на вземането по горецитираната заповед за незабавно изпълнение. На 16.01.2017 г. банката - заявител е получила указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което ищцовото дружество е сторило в срок с настоящата искова молба, подадена по пощата на 16.02.2017 г.

         Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 13.02.2013 г. сключен  между банката като продавач - цедент и ищеца като купувач – цесионер. По силата му, продавачът е продал и прехвърлил на купувача вземанията по приемо – предавателен протокол, който от своя страна ги е приел и е встъпил като кредитор по тях от датата на прехвърлянето. Вземанията са всички дължими на продавача суми по предоставените потребителски кредити, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, посочени в приемо – предавателния протокол. По делото се представи извлечение от приемо – предавателен протокол от 19.03.2013 г., с който по договора за цесия банката е предала на ищцовото дружество 1 347 броя досиета по потребителски и револвиращи кредити. Под № 2601 е записана ответницата по сметка № *****, с дата на разрешаване 02.10.2007 г. и падеж 02.10.2017 г., с разрешен размер от 20 000 лв., 14 271,21 лева – главница, 2 493,99 лева присъдена лихва, 434,82 лв. законна лихва, 50 лв. такси, съдебни разноски 863,30 лв., дълг към 18.03.2013 г. 18113,32 лв. На основание т.5.3. от договора за цесия, в срок от 3-работни дни от датата на прехвърляне, продавачът се е задължил да предостави на купувача писмено потвърждение за настъпилото прехвърляне на вземанията. Такова потвърждение се представи по делото, без номер и дата, с което се потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията по приложение № 2 към договора с дата на прехвърляне 19.03.2013 г. На основание т.5.4. от договора за цесия, продавачът се е съгласил, да упълномощи изрично купувача – от негово име, да изпраща писмени уведомения до длъжниците за прехвърлените вземания, като за целта в 3-дневен срок от датата на прехвърляне ще го снабди със съответното пълномощно. Такова пълномощно се представи по делото, без номер и дата, с което ищецът като цесионер е упълномощен да уведоми от името на банката като цедент всички длъжници за извършената цесия, с право да подпише писмените съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-предавателния протокол към договора за цесия. На основание т.5.5. от договора за цесия, купувачът се е задължил да изпраща уведомленията до длъжника по т.5.4. Като писмено доказателство по делото се представи такова уведомление с № PSFABG004C58Q OTPF от 19.03.2013 г., изпратено от ищеца до ответницата, относно извършената цесия и за размера на дълга й към 19.03.2013 г. - 14 271,21 лева – главница, 2 493,99 лева присъдена лихва, 434,82 лв. законна лихва, 913,30 лв. разноски, общо 18 113,32 лв.; като е поканена, да плати в 14-дневен срок. Същото писмо не е било получено от ответницата, т.к. не го е потърсила, видно от оформеното за това на 14.05.2013 г. пощенско известие за доставянето му с № ИД PSFABG004C58Q.

            За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е проследило промяната в лихвения процент по процесния договор за кредит, усвоен еднократно на 02.10.2007 г. В заключението си то е отразило подробно в табличен вид постъпилите суми по погасяване на кредита като стойност, дати на плащане и по елементи. Обобщава, че общата сума на плащанията е в размер на 15 405,49 лева, в това число 5 855,65 лв. платена главница; 8 374,03 лв. договорна лихва; 150 лева такси, съгласно погасителния план, и 1 025,81 лева наказателни (санкциониращи) лихви. Експертизата установява, че от датата на усвояване 02.10.2007 г. до 10.01.2011 г., включително, вноските /от № 1 до № 40 в таблицата/ са погасявани в рамките на календарния месец; вноските за м. 02 и 03.2011 г. /№ 41 и 42/ са погасени заедно на дата 21.03.2011 г.; вноските за м. 04, 05, 06 и 07.2011 г. /от № 43 до № 46 вкл./ не са платени за целия период на падежите им 10.04.2011 г. – 10.07.2011 г., т.е. четири поредни вноски не са издължени в срок. Поради това на 13.07.2011 г., по силата на договора и чл.19.2 от ОУ, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с произтичащите от това последици- капитализиране на таксата в увеличение на главницата и начисляване наказателни лихви. На 03.08.2011 г. постъпило плащане в размер на 1 319,33 лева, които покривали задължението по тези четири месеца и 60 лева - капитализираната такса, увеличила главницата. Вноската за м.08.2011 г. /№ 47/ била издължена през м.09.2011 г.; последно погасяване на вноски постъпило на 03.04.2012 г., когато от внесени 1540 лева били погасени вноските с падеж от 10.09.2011 г. до 10.12.2011 г. /от № 48 до № 51/, плюс втора капитализирана такса от 60 лв. и частична сума по наказателни лихви. След това напълно било преустановено плащането на договорените месечни вноски. Останалите погасявания по таблицата на вещото лице по 35 лева всеки месец, банката удържала от преведените суми за детски, с които се покривали само част от наказателните лихвите, а сумата от 200 лева била удържана на 27.11.2012 г. от разплащателната сметка. Към датата на изготвяне на заключението оставали неиздължени 69 брой месечни вноски. Размерът на дължимите суми към 03.12.2012 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, изчислени от експертизата са както следва: главница – 14271,21 лева, договорна лихва – 2 028,19 лева, санкционираща (наказателна) лихва465,80 лева, дължима такса - 50 лева; или всичко общо – 16 815,20 лева. Експертизата не е установила наличие на суми, издължени след 03.12.2012 г., както и такива, събрани от принудително изпълнение по изпълнителното дело при ЧСИ.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

По категоричен начин по делото се установи, а и не се спори, че между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, на 02.10.2007 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 20 000 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата на месечните вноски 10-то число, при определена договорна лихва. Погасителният план към договора включва 120 месечни погасителни вноски, обхващащи периода 02.10.2007 г. – 02.09.2017 г., всяка една в размер от по 236,88 лв. и последна изравнителна от 47,26 лв. Не е спорно по делото още, а и от събраните доказателства се установи, че ответницата не е изправна страна по този договор и е допуснала просрочие в издължаването на вноските, дало основание на банката, да предяви на 03.12.2012 г. заявление по чл.417 от ГПК за събиране на вземането си. Според извлечението от счетоводните книги на банката по процесния договор, към 03.12.2012 г., задължението на ответницата към банката възлиза на сумите, както следва: 14 271,21 лева – главница, 2 028,19 лева – договорна лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г., и 515,80 лева наказателна лихва за периода от 13.07.2011 г. до 03.12.2012 г. Заплащането на всички описани суми от страна на ответницата в полза на банката, ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 336,30 лв. за държавна такса и 586 лв. за юрисконсултско възнаграждение, е било разпоредено от съда със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като за същите е издаден и изпълнителен лист.

Първият съществен спорен въпрос между страните е, дали банката надлежно е упражнила правото си, да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът достига до положителен отговор на този въпрос. В хипотезата, като настоящата, на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането, но след като банката е упражнила правото си, да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката, да обяви кредита за предсрочно изискуем, следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Иначе вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Както се посочи, по делото не се спори, а и се установи от представеното извлечение от счетоводните книги на банката и от заключението на назначената по делото експертиза, че кредитът, предоставен на ответницата, е станал предсрочно изискуем на 13.07.2011 г., поради преустановяване на плащанията за повече от 90 дни, на основание т. 19.2 от ОУ. Съдът намира за доказано, направено от банката и връчено на ответницата, волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на заповедното производство на 03.12.2012 г., а именно – извършено с писмо с изх. № 6250/26.10.2012 г., получено лично от ответницата на 31.10.2012 г. Изцяло недоказани останаха ответните възражения, касаещи обявената по този начин предсрочна изискуемост на кредита. Първото от тях се отнася до това, че представеното известие за доставяне на това писмо било неотносимо, т.к. било подадено от „Др.Д. ", за което лице нямало данни, каква връзка има със страните по делото. Действително, в представено пощенско известие за доставяне на писмото, за негов подател не се сочи банката, а лице с имена Д. Д. , за който обаче се установи, че е служител на банката - инспектор по проблемни кредити на граждани, изрично упълномощен за извършва от нейно име действия по събирането на вземания по такива кредити, подписал, както отправеното до ответницата писмо за предсрочната изискуемост на кредита, така и процесното извлечение от счетоводните й книги. В този смисъл, липсва каквото и да било съмнение, че предмет на пратката по цитираното известие за доставяне е именно това писмо от банката до ответницата. Последната не доказа и възражението си, че не тя е подписала известието, според разпределението на доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК. Ето защо, съдът приема за доказано, че именно ответницата е получила писмото на банката за това, че кредитът й е обявен за предсрочно изискуем, за което тя е положила подписа си лично в известието за доставянето му, и това предхожда във времето подаването на процесното заявление по реда на чл.417 от ГПК. С оглед на това, към образуване на заповедното производство процесното вземане вече е било изискуемо предсрочно, настъпило по волеизявление само на едната от страните по договора - банката и при наличието и на двете изискуеми предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право, да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Следващите възражения на ответницата касаят действието на процесния договор за цесия спрямо нея. Безспорно установено е обстоятелството, че правата на първоначалния кредитор са цедирани в полза на ищцовото дружество, видно от представения договор за цесия, който има изискуемото по закон съдържание и вземанията, предмет на същия, в т.ч. процесните, са надлежно индивидуализирани. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, за да може договорът за цесия да породи своето действие по отношение на длъжника, цедентът следва да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането и това съобщаване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая такова съобщаване не се установява да е било извършено по посочения от ищеца начин, доколкото от представените известие за доставяне на писмо и  обратна разписка /които са с идентични номера и в този смисъл е неоснователно ответното възражение за недоказаност, какво именно е съдържала конкретната пощенска пратка/ се установи, че писмото не е било потърсено от получателя – ответницата. Ето защо съдът приема, че ответницата не е била надлежно уведомена за цесията от ищеца, по силата на дадено му  изрично пълномощно от стария кредитор - банката. С оглед константната съдебна практика, такова уведомяване не може да бъде извършено и с връчването на издадената заповед за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител. Независимо от горното, съдът намира, че с подаването на исковата молба, в която е обективирано такова искане и към която е приложено известието за цесия, както и пълномощното от цедента, има характер на съобщаване по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. В този смисъл е и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика. Затова следва да се приеме, че кредитополучателят - ответницата е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането от банката в полза на ищеца с получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /р. № 78/09.07.2014 год., по т.д. № 2352/2013 год., ІІ ТО, р. № 3/16.04.2014 год., по т.д. № 1711/2013 год., І ТО/. Без значение е и обстоятелството, че уведомлението е извършено от цесионера, а не от цедента, тъй като това е направено въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента. Такова упълномощаване е допустимо, понеже няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36 ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания.  В този смисъл е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /р. № 137/02.06.20105 год., по гр.д. № 5759/2014 год., ІІІ ГО/. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия от 13.02.2013 г. е валиден, има действие спрямо ответницата и тъй като тя не твърди, нито се установява, да е извършила плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се явява носител на това вземане и е процесуално и материално-правно легитимиран да води настоящия иск срещу ответницата. В този смисъл, неоснователно е ответното възражение, че ищцовото дружество не е носител на правото на иск. Съгласно т. 10б  от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, както е в настоящия случай.

Предвид изложените съображения, предявеният установителен иск се явява доказан в своето основание. По размер той се доказа изцяло в частта на претендираните главница и договорна лихва и частично, що се отнася до претендираната наказателна лихва. Начначената по делото експертиза установи, че размерът на дължимите суми към 03.12.2012 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, са както следва: главница – 14 271,21 лева, договорна лихва – 2 028,19 лева, санкционираща (наказателна) лихва465,80 лева, дължима такса - 50 лева; или всичко общо – 16 815,20 лева. Експертизата не установи наличие на суми, издължени след тази дата, както и такива, събрани от принудително изпълнение по изпълнителното дело при ЧСИ. Посочените суми за главница и договорна лихва изцяло кореспондират с данните за тях в представеното извлечение от счетоводните книги на банката, в което обаче дължимите суми за наказателна лихва и такса са сумирани в общ размер от 515,80 лв. /465,80 + 50 лева/. Същевременно, нито банката-цедент, като заявител в заповедното производство, нито ищецът-цесионер, твърдят ответно задължение за такса и не претендират заплащане на такова, като основанието за плащането на такси е различно от това за наказателна лихва, според представените ОУ. Нещо повече, според приемо – предавателния протокол от 19.03.2013 г. към договора за цесия, вземането към ответницата е идентифицирано като:  14 271,21 лева – главница, 2 493,99 лева присъдена лихва, 434,82 лв. законна лихва, 50 лв. такси, съдебни разноски 863,30 лв. Цитираната лихва е сбор от установените от вещото лице договорна лихва от 2 028,19 лева и наказателна лихва от 465,80 лева. По аналогичен начин ответницата е уведомена за цесията, че размерът на дълга й към 19.03.2013 г. към ищеца възлиза на 14 271,21 лева – главница, 2 493,99 лева присъдена лихва, 434,82 лв. законна лихва и 913,30 лв. /50 + 863,30 лв./ разноски. В този смисъл, искът в частта му на претендираната наказателна лихва следва да се уважи до установения размер от 465,80 лева, като за разликата от 50 лв., явяваща се такса, но не и лихва, до пълния предявен размер от 515,80 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Искът в частта на претендираните главница и договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане – като основателни и доказани следва да се уважат изцяло. В диспозитива на съдебното решение по този иск, съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение, предвид т.10б от горецитираното ТР.

Предвид частичното уважаване на предявения установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове с правни основания чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, и следва да ги остави без разглеждане. Относно отхвърлителната част на установителния иск, ищецът не е предявил евентуален осъдителен иск, нито за наказателна лихва, нито за такса.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Установи се, че присъдените деловодни разноски по заповедното производство в полза на банката също са били цедирани на ищеца. Предвид частично уважения иск по чл.422 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважената му част - в общ размер на 1 782,67 лв., от които – 919,56 лв. разноски за заповедното производство и 863,11 лв. разноски за настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Д.Д. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19 ет.2, представлявано от изпълнителния директор И. Г. Д. - М.  и от прокуриста Е. Д. К. ; в качеството на дружеството на правоприемник по договор за цесия от 13.02.2013 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 за вземанията на банката към ответницата по сключен помежду им договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 г., СУМИТЕ както следва: 14 271,21 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от 03.12.2012 г. до изплащане на вземането; 2 028,19 лева – договорна лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г., включително; 465,80 лева – наказателна лихва за периода от 13.07.2011 г. до 03.12.2012 г., включително; за които суми са издадени заповед № 2051 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.12.2012 г. и изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по ч.гр.дело № 3444/2012 г. на ХРС; като искът в частта на наказателната лихва за разликата до пълния предявен размер от 515,80 лева, ОТХВЪРЛЯ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК 202317122 против З.Д.Д. с ЕГН ********** иск, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца: 14 271,21 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на този иск до изплащане на вземането; и сумата от 2 028,19 лева - лихва за периода от 02.10.2007 г. до 03.12.2012 г., включително; дължими по горецитираните договор за кредит и договор за цесия.

ОСЪЖДА З.Д.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК 202317122 сумата от 1 782,67 лева деловодни разноски, за част от които в размер на 919,56 лева са издадени заповед № 2051 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 05.12.2012 г. и изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по ч.гр.дело № 3444/ 2012 г. на ХРС.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.