Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 432

11.07.2017 год., гр. Хасково

 

Хасковският районен съд                                                                               

на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 392 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

          Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

                Постъпила е Молба, вх. № 13731/06.06.2017г. от ищцата по делото А.Д.Д., с която моли да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка в решението. Посочва, че с решението съдът осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 2748 лева, представляващи обезщетение за оставането й без работа за времето от 05.02.2017г. до 05.06.2017г., като за времето от 06.06.207г. до 25.07.2017г. отхвърлил иска като неоснователен. Посочено било също, че решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 25.05.2017г. При изчисляването на този срок обаче било видно, че същият изтича на 07.06.2017г., с което времето за оставане без работа се удължавало на 07.06.2017г., а полагащото се на ищцата обезщетение се увеличавало с два дни. Ето защо, счита, че съдът е допуснал явна фактическа грешка, състояща се в неправилно изчислена дата на оставане без работа и обезщетение за същото време и моли съда, на основание чл.247, ал.1 от ГПК, да бъде поправена, като бъде увеличен уважения период от 05.02.2017г. до 07.06.2017г., както и да бъде увеличено полагащото й се обезщетение с две работни надници.

          В законоустановения едноседмичен срок ответникът изразява становище, че молбата е неоснователна, респ. недопустима. Искането касаело определяне продължителността на срока за заплащане на съответното обезщетение по КТ, а не математическо изчисляване на суми за същото – същите били правилно изчислени за визирания в решението срок и това не се оспорвало от ищцата. Доколко продължителността на този срок е правилно определена в решението бил въпрос, който следвало да бъде разгледан в рамките на едно въззивно производство по делото. Ето защо, ответникът намира за недопустимо първоинстанционният съд да се произнася по реда на чл.247, ал.1 от ГПК по този въпрос така, както е поискала ищцата по делото.

          Съдът, като взе предвид постъпилата молба и отговора по същата, както  и постановеното по делото решение, намира следното:

          С Решение № 317/25.05.2017г., постановено по гр.д. № 392/207г. по описа на Районен съд-Хасково, са уважени предявените от А.Д.Д., ЕГН **********,*** против Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания - със седалище гр.Хасково, ул.“ Единство“ № 21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, като: е отменена Заповед № 1/23.01.2017г. на Управителя на ЦНСТДМУ – Хасково, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради изтичането на срока, като – незаконосъобразна; възстановена е ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „трудотерапевт” в  Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – Хасково и е осъден ответникът Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания - Хасково да заплати на А.Д.Д. сумата 2748 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за времето от 05.02.2017г. до 05.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3991.07 лева и за времето от 06.06.2017г. до 25.07.2017г., е отхвърлен като неоснователен. Посочено е в решението, че подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 25.05.2017год.

          Съдът намира така подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка за неоснователна по следните съображения:

Иложените в същата фактически твърдения в насока, че е допусната явна фактическа грешка не кореспондират нито с мотивите, нито с диспозитива на решението. Ищцата допуска смесване на материална норма, касаеща размер и период на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ с процесуална такава, касаеща срока за обжалване на съдебното решение. Извън правната логика е да се приеме, че, след като срокът да се обжлава едно решение изтича на определена дата, то съответно и дължимото се обезщетение /на каквато и правно основание да е/ се дължи именно до крайната дата на този срок. Извън горното нужно е да се отбележи, че съдът не намира противоречие в изложените мотиви на решението и формирания диспозитив на същото. Напротив, изложени са съображения, че се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ до датата 05.06.2017г. и е формиран диспозитив в абсолютно същия смисъл.  

Ето защо, молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

 

 

          Водим от изложеното, съдът         

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ Молба, вх. № 13731/06.06.2017г., подадена от А.Д.Д., ищца по гр.д. № 392/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 317/25.05.2017г., постановено по гр.д. № 392/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, с искане периода на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в мотивите и диспозитива на решението да се чете от 05.02.2017г. до 07.06.2017г., вместо от 05.02.2017г. до 05.06.2017г., като – неоснователна.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.