Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 446

    гр.Хасково, 18.07.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и втори юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 369 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Топлофикация Перник” АД против С.Б.К.,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по договор и лихви за забава.

      В исковата молба се твърди,  че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 618.20 лева от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 544.45 лева за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014г., както и сумата от 73.75 лева - лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013г. до 15.09.2015 г., като ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Била издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2665/2015г. по описа на Районен съд-Хасково. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу ответника С.Б.К., като битов клиент за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „*********“  10/31 „Б“ и партиден абонатен № 0150020031 с предмет: предоставени топлинни услуги /разпределена и потребена топлинна енергия/ до процесния имот за посочения период. Посочва се още в исковата молба, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката /обн. с посл. изм. в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012 г./, съгласно който битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от „Топлофикация-Перник“ ЕАД и одобрени от ДКЕР/ДКЕВР. Общите условия влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено съгласие от клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или др. контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки. Ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Перник и одобрени от комисията. В отделен раздел на ОУ бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия  /в т.ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинната енергия. С изтичането на последния ден от месеца същият бил изпаднал в забава за тази сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. На основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда–етажна собственост, се извършвало по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от Закона. В конкретния случай по време на процесния период „Нелбо“ ЕАД извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ в изпълнение на разпоредбата на чл.140, ал. 5 от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2  от ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от Топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника бил сума за доплащане, то тя се прибавяла към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки бил сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най-старото. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 618.20 лева, от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 544.45 лева за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 73.75 лева - лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до 15.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до  изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника подава отговор, в който заявява, че исковите претенции са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. За да се установяло задължение за плащане от страна на ответника, ищецът следвало да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, изпълнението за реално доставяне на топлинна енергия и размер на исковите претенции. Приложенията към исковата молба не подкрепяли нито едно от посочените обстоятелства. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД на потребителите в гр.Перник, купувач можел да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. По делото било спорно обстоятелството, че ответникът е собственик или титуляр със запазено вещно право на ползване на имот с адрес – гр.П., ул.************. Нямало данни за наличие на облигационна връзка между страните, възоснова на която ответникът да дължи плащане на търсените от ищеца суми. От ищцовото дружество не се представяли за ответника документи, от които да е видно качеството му на „купувач“ на топлинна енергия, доказателства, възоснова на които е открита сочената партида на името на ответника. Освен това в настоящото производство нямало данни самата сграда, в която се намирал процесният имот, да е присъединена към топлопреносната мрежа на продавача. Не били представени валидни доказателства, че е получена топлинна енергия на претендираната стойност. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.

             Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

   От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2665/2015г. по описа на Районен съд-Хасково се установява, че е издадена Заповед № 1412/04.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Б.К. да заплати на кредитора „Топлофикация- Перник” АД сумата 544.45 лева – главница; 73.75 лева – лихва за забава от 08.07.2013г. до 15.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.11.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата 125 лева – разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като е посочено в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. за топлофициран имот, находящ се в гр.П., ул.“*********“ № ********. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника на 13.01.2016г., което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Като писмено доказателство по делото бе прието Удостоверение, изх. № 2245/2016г. от 05.07.2016г. на Служба Вписвания-гр.Перник, от което се установява, че за лицето С.Б.К. няма вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 02.04.2002г. до 05.07.2016г..

Изискана беше от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър-гр.Перник справка за собствениците и носителите на други вещни права за процесния имот, както и документите, удостоверяващи правото на собственост от Кадастралния регистър на недвижимите имоти за този имот. От постъпилата такава се установи, че за Самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.129.1.31, с адрес: гр.П., ул.**************, представляващ апартамент, са посочени следните собственици: наследници на Я. Б. С., С. И. П. и Д. И. П., като няма данни за носители на вещни права.

Представи се от „Нелбо“ ЕАД Изравнителна сметка за периода 05.2013г. – 04.2014г. за абонат № 150020031 – С.Б.К., за имот на адрес: ***, както и Извлечение от сметка на „Топлофикация-Перник“ АД за абонат С.Б.К., за същия имот, с посочена сума за плащане общо 618.20 лева.

До „Топлофикация-Перник“ АД е било подадено Заявление, вх.№ 3909/25.11.2015г. от ответника по делото С.Б.К., в което е посочил, че е собственик на Жилище-Апартамент, с адрес на имота: гр.П., ул.**********, от който недвижим имот притежавал по наследство 1/3 ид.ч. Останалите собственици били, както следва: С. И. П., ЕГН ********** и съпруга й Д. И. П., ЕГН ********** – общо 1/3 ид.ч.; М. М. Б., ЕГН ********** и неговата сестра А. М. Д., ЕГН ********** – общо 1/3 ид.ч. Заявителят С.Б.К. /ответникът в настоящия процес/ е посочил още, че относно дължими от тях като собственици на гореописания имот суми към „Топлофикация-Перник“ АД е постановено Решение № 898/14.09.2015г., влязло в сила на 17.10.2015г. на РС-Перник. Поради изложеното, моли, като се вземе предвид постановеното решение и наследствените части на всеки от тях, да бъдат посочени дължимите суми от всеки от наследниците.

С Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117от ЗТСУ на 26.07.1976г. Стопанска дирекция „Изграждане на населените места“-гр.Перник е продала на Я. Б. С. новопостроено жилище № **, находящо се в жилищната сграда –блок № ***, вх.***, на 4 етаж,  квартал № 101, ул.**********, в гр.П, с площ от 38.62 кв.м. и избено помещение № 21, както и 0.59 % от общите части на сградата и 0.14 % от правото на строеж върху държавна земя.

Представен беше по делото и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по ЗУПГМЖСВ от 20.10.2011г. на Нотариус № 141 – Румен Манов, с район на действие – Районен съд-Перник, с който С. И. Ц. е продала на съсобственика си С. И. П. и на съпруга й Д. И. П. собствената си 1/6 идеална част от процесния недвижим имот.

Като писмено доказателство по делото бе прието Удостоверение за наследници, изх.№ 5656/10.11.2014г. на Община Перник, за наследниците на Я.Б. С..

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло. От същото се установява, че размерът на претендираната главница за процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. е на обща сума 544.45 лева и е формирана от следните компоненти: фактурирана топлинна енергия за посочения период – 141.59 лева; в резултат на изравнение за периода – 388.10 лева и вноска дялово участие – 14.76 лева. В.л. сочи още, че размерът на обезщетението за забава за процесния период от 08.07.2013г. до 15.09.2015г. е на обща сума 73.75 лева. Вещото лице е констатирало, че от страна на ответника не са извършени плащания. По последната поставена задача е отговорило, че в счетоводството на ищеца сумите от изравнителните сметки са въведени в  информационната система на съответните счетоводни сметки и по партидата на ответника с абонатен № 150020031, като за исковия период няма отчетена реално консумирана топлинна енергия. Стойността на изравнителната сметка за абонатен № 150020031 е: - фактурирана топлинна енергия: 141.59 лева; - дялово разпределение на топлинна енергия: 529.69 лева и резултат от изравнение за периода: 388.10 лева.

По искане и на двете страни в процеса бе назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от същото е,че технологичните загуби на абонатната станция в размер на 148.75 лева са приспаднати при начисляване на сумите за топлинна енергия и по тази причина не фигурират в изравнителните сметки на потребителите от сградата – етажна собственост, находяща се в гр.П., ул.*********, с абонатна станция № 15002. Размерът на задължението на ответника общо за доставена и ползвана топлинна енергия за компонент „отопление имоти“ възлиза на 66.66 лева; размерът на задължението на ответника общо за доставена и ползвана топлинна енергия за компонент „общи части“ възлиза на 0.00 лева, а за компонент „сградна инсталация“ – 74.89 лева. Размерът на задължението на ответника общо за доставена и ползвана топлинна енергия, начислена по реда и условията на т.7.3.2 от Приложението по чл.61, ал.1 от Наредба № 16 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /при неосигуряване на достъп за отчет/, възлиза на 544.45 лева. В.л. е установило, че изравнителните сметки са били връчени на лицето В. Г. – представител на сградата - етажна собственост, на 01.06.2014г., която е положила подпис в съответната графа „Подпис на лицето“, получило изравнителните сметки. В.л. не е установило наличието на подадени възражения /рекламации/ в законоустановените срокове срещу всяка една изравнителна сметка, касаеща имота на ответника, както и вписана жалба /възражение/ в Регистъра за вписване на жалби /възражения/.  При проверката в.л. е констатирало, че топломерът, намиращ се в абонатната станция на сградата, етажна собственост, където се намира процесното жилище, е преминал първоначална и последващи проверки за сертификация. Системата за дялово разпределение в сградата етажна собственост, където се намира процесното жилище, е въведена от 01.01.2001г. на основание решенията на Общото събрание на етажните собственици и наематели в жилищния блок, сключения договор с „Нелбо – инженеринг“ ООД-клон Перник  и в изпълнение изисквания на нормативни актове. Налице е Договор за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, сключен между „Топлофикация-Перник“ АД и фирма за дялово разпределение –„Нелбо“ ЕАД-София, като това е Договор № 99/05.12.2011г., сключен на основание чл.139 „в“ от Закона за енергетиката. В заключение вещото лице сочи, че уредът за индивидуално разпределение на топлинна енергия /индивидуалният топломер/, касаещ процесното жилище, не е топломер за отчитане на ползвана топлинна енергия, не подлежи на метрологична проверка и по тези причини не е преминал първоначална и последваща проверки за сертификация.                

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

На първо място съдът счита, че следва да обсъди възражението на особения представител на ответника, че ответникът няма качеството на клиент на топлинна енергия. Същото намира за неоснователно по следните съображения: Това е така, тъй като по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Безспорно е, че ответникът е собственик по силата на наследяване на 1/3 ид.ч. от процесното жилище, находящо се в гр.П., ул.***********, което обстоятелство се установява от представения Договор за покупко-продажба на жилище от 26.07.1976г. и Удостоверението за наследници на Я. Б. С.. Този факт между впрочем не се и оспорва от него, като в подаденото по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство възражение сам е посочил, че е наследник на 1/3 ид.ч. от имота и сумата следвало да се „разпредели на тримата наследника“. Нужно е да се отбележи още, че в Решение № 898/14.09.2015г., постановено по гр.д. № 03776/2015г. по описа на РС-Перник, образувано между същите страни, на същото основание, за същия имот, но касаещо друг период, е било признато за безспорно, по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, че ответникът е съсобственик с 1/3 ид.ч. на процесния имот. Решението е влязло в сила на 17.10.2015г.

Ето защо, след като съдът прие, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от имота в сграда-етажна собственост, която сграда е присъединена към абонатна станция, то той е клиент на топлинна енергия по смисъла на закона.  Облигационната връзка между страните по делото е възникнала именно при наличие на тези факти и не е нужно подаване на заявление по образец за откриване на партида на името на ответника, за да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“, в каквато насока са възраженията на процесуалния му представител. Ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, съгласно който битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Правно ирелевантно в случая е обстоятелството дали реално е използвал предоставената му енергия, тъй като нито Законът за енергетиката, нито Общите условия поставят изискване имотът да се ползва реално от потребителя, за да придобие той това качество. Нещо повече - освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В този смисъл е и Решение № 5/22.04.2010г. по К.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България, в мотивите на което е посочено, че всички съсобственици в сграда-етажна собственост, следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Това заплащане следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда – етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея, е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл.150, ал.3 от ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Следва да се посочи, че не са предвидени никакви изключения за собствениците, придобили своето право на собственост по силата на наследяване, какъвто е настоящия случай, а и житейски нелогично би било да се приеме, че придобилият по силата на наследяване право на собственост  в сграда – етажна собственост, не е запознат с естеството на вещта и с характеристиките на самата сграда. От друга страна, обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е само да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. При това той остава такъв потребител, дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е, че размерът на претендираната главница за процесния период /01.05.2013г. – 30.04.2014г./ е на обща сума 544.45 лева, формирана от следните компоненти: фактурирана топлинна енергия за периода м. 11.2013г. – м.04.2014г. – 141.59 лева; в резултат на изравнение за периода – 388.10 лева; вноска дялово участие -14.76 лева. Вещото лице е посочило също, че в изравнителната сметка на ответника, за абонатен № 150020031, топлинният счетоводител е начислил наказателно дялово разпределение на топлинна енергия в количество 5.665608 МWh  х 93.492 = 529.69 лева, съгласно Общите условия, понеже не е осигурен достъп до измервателните уреди. Така, в резултат на изравняването, при начислена топлинна енергия 141.59 лева, за доплащане остава сумата 388.10 лева.

На основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда – етажа собственост, се извършва по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а  от ЗЕ. В настоящия случай през процесния период услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се е извършвала от „Нелбо“ ЕАД, в изпълнение разпоредбата на чл.140, ал.5 от ЗЕ. Всичко изложено до тук налага извода, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което съдът счита, че е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на самия договор е уредено в представените по делото Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника, дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл.150, ал.2, изр.2 от ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3 от ЗЕ. От заключението и на двете експертизи се установява, че дяловото разпределение е извършвано правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. От проверените и анализирани документи на място и приложените в делото материали вещото лице по ССчЕ е констатирало, че претендираната главница за процесния период /01.05.2013г. – 30.04.2014г./ е на обща сума 544.45 лева, формирана от следните компоненти: фактурирана топлинна енергия за периода м. 11.2013г. – м.04.2014г. – 141.59 лева; в резултат на изравнение за периода – 388.10 лева; вноска дялово участие -14.76 лева. Искът обаче следва да се уважи до размер на сумата 181.49 лева /1/3 от 544.45 лева/, до който размер отговаря ответникът спрямо кредитора, тъй като именно 1/3 част от задължението съответства на квотата му в съсобствеността по отношение на процесния имот. В останалата част до пълния предявен размер от 544.45 лева иска за главница следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Поради неизпълнение на задължението от ответника за заплащане в срок /в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ на ползваните услуги, ищецът е начислил обезщетение за забава върху главниците за периода от датата, следваща падежа на съответното вземане. Видно от заключението на в.л. по ССЧЕ е, че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата от 544.45 лева за периода 08.07.2013г. – 15.09.2015г., съобразно клаузите на Общите условия в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания, възлиза на сумата 73.75 лева. Искът обаче следва да се уважи до размер на сумата 24.59 лева /1/3 от 73.75 лева/, до който размер отговаря ответникът спрямо кредитора, тъй като, както вече бе посочено, 1/3 част от задължението съответства на квотата му в съсобствеността. В останалата част до пълния предявен размер от 73.75 лева иска за лихва за забава следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 2665/2015г. по описа на Районен съд-Хасково, съобразно уважения размер на настоящия иск, а именно – общо сумата от 41.66 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска, а именно – сумата 351.66 лева.

Доколкото по делото бе предоставена правна помощ на ответника под формата на процесуално представителство и възнаграждението на особения представител ще бъде изплатено от бюджетните средства на съда, с оглед частичното отхвърляне на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за особения представител на ответника в размер на 200 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

                    

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

      

          ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Б.К., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление – гр.Перник, кв.“Мошино“ ТЕЦ „Република“, сумата от 181.49 лева, представляваща стойност на доставена и неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ***********, абонатен № 0150020031, за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и 24.59 лева – лихва за периода от 08.07.2013г. до 15.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2015г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1412/04.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2665/2015 год. по описа на Районен съд-Хасково, като иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 181.49 лева до пълния предявен размер от 544.45 лева и лихва за забава за разликата над 24.59 лева до пълния предявен размер от 73.75 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление – гр.Перник, кв.“Мошино“ ТЕЦ „Република“, сумата в размер на 393.32  лева, от която 351.66 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК и 41.66 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2665/2015г. по описа на Районен съд - Хасково.         

ОСЪЖДА           „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление – гр.Перник, кв.“Мошино“ ТЕЦ „Република“ да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за особен представител на ответника в размер на 200 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.   

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.