Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

333 /01.06.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четвърти май две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2940 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Хасково /„ВиК“ ЕООД – Хасково/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу И.Д.В..

Ищецът твърди, че по смисъла на Закона за водите и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, бил оператор, предоставящ на крайните потребители услугите водоснабдяване и канализация /ВиК/, а ответникът бил собственик на водоснабдявана къща, находяща се в гр. Хасково, ул. „********“ № **с открита партида 323/67, и имал качеството на потребител на ВиК услуги. Между страните съществувало облигационно отношение, базирано на публично известни Общи условия /ОУ/ на „ВиК" ЕООД - Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредбата и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, имащи значение на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги. На 18.06.2014 г. инспектори на ищцовото дружество извършили проверка в имота на ответника, и то в негово присъствие, при която било констатирано, че водоснабдяването било от метална тръба 3/4, водомерният възел бил разположен на около 10 метра от регулационната линия и въпреки че измервателният уред бил със затворен спирателен кран, имало вода във всички чешми, т.е. имало байпасно отклонение. До оградата в имота имало ТСК, при затварянето на който водоподаването към имота спирало. Водомерното показание в момента на проверката било 765 м, номера на водомера - 2891ф, холендърната пломба била налична, но нямало метрологична пломба. В тази връзка на ответника било дадено предписание в 7-дневен срок да изгради водомерна шахта на вход до ТСК и да монтира нов водомер, както и да се яви във „ВиК" ЕООД - Хасково за начисляване и заплащане на такса вода. Освен това бил съставен Констативен протокол /КП/ № 004162/18.06.2014 г., който бил подписан лично от него. На базата на съставения КП и на основание чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 46 от действащите към момента ОУ на „ВиК" ЕООД - Хасково бил съставен Сметко-протокол от 20.06.2014 г., с който била начислена дължимата сума във връзка с установено водоползване в противоречие с условията за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, регламентирани в посочената Наредба и ОУ, а именно сумата в размер на 6 624 лева с ДДС. На 30.06.2014 г. между страните било сключено Споразумение за разсрочено плащане на горепосочената сума, като на същата дата ответникът заплатил 1 998 лева, а за останалата дължима сума в размер на 4 626 лева бил уговорен погасителен план на 6 равни месечни вноски по 771 лева. След това той преустановил плащанията, поради което ищецът му изпратил уведомление за размера на непогасения остатък, което му било връчено на 24.10.2014 г. Със същото бил поканен да го заплати доброволно съгласно сключеното споразумение в 30 - дневен срок, считано от датата на получаване на поканата, но към настоящият момент такова не последвало. Сочи се още, че на 17.10.2016 г. „ВиК" ЕООД – Хасково подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 4 626,00 лева - главница, представляваща остатък от дължимата сума по Споразумение за разсрочено плащане от 30.06.2014 г., 931,54 лева - мораторна лихва за забава върху нея за периода от 25.10.2014 г. до 17.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 110,15 лева - внесена държавна такса и платено възнаграждение за един адвокат - 410 лева. Искането му било уважено, като била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1045/18.10.2016 г. по ч. гр. д. № 2200/2016 г. за претендираните суми, но срещу нея постъпило възражение от ответника в законоустановения срок. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на И.Д.В., че дължи на „ВиК" ЕООД – Хасково горепосочените суми. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че те били недопустими поради липса на надлежна процесуална легитимация, тъй като не бил представен договор за ВиК услуги между него и ищеца. Освен това, водоснабдяваната къща в гр. Хасково, ул. „********“ № **представлявала съпружеско имуществена общност, поради което за процесните задължения следвало да отговарят солидарно и двамата съпрузи. На следващо място се твърди, че между страните по делото не било сключвано споразумение, а и ответникът всякога изпълнявал точно задълженията си към ищеца. Представените с исковата молба писмени доказателства превратно представяли фактическата обстановка, тъй като констативният протокол бил изготвен във връзка с подмяната на водомера, поради което го подписал. За неговото съдържание, както и това на сметка-протокола и споразумението за разсрочено плащане ответникът разбрал едва при връчването им като приложения към исковата молаба. Сочи се и че при проверката на 18.06.2014 г. само бил подменен водомера, но не били пробвани чешмите в кухнята, в банята и в тоалетната, а чешмата, която се сочила от служителите на ищеца за течаща, не се намирала в имота. Обслужващият района водомайстор /инкасатор/ ежемесечно вземал данните от водомера на ответника и той редовно заплащал разходваното количество вода. Вписаното в сметко-протокола количество вода имало неправилен и неуточнен санкционен характер, и било изчислено не на база реалното потребление, а според регламентиран в ОУ начин, който на практика предвиждал санкциониране на потребителя при обективна отговорност, а това било правомощие единственно на законодателя, поради което разпоредбите на чл. 46 и 47 ОУ, във вр. с чл. 37 и 35, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. се явявали нищожни поради противоречието им с чл. 82 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 145 и чл. 146 ЗЗП. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, той също следвало да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол № 004162 от 18.06.2014 г. се установява, че на същата дата служители на ищцовото дружество са извършили проверка в къщата на ответника в гр. Хасково, ул. „********“ № **в негово присъствието, при която е констатирано, че водоснабдяването е от метална тръба 3/4, като водомерният възел е разположен на около 10 метра от регулационната линия и въпреки че измервателният уред е бил със затворен спирателен кран, е имало вода във всички чешми, т.е. имало байпасно отклонение. Посочено е и че до оградата в имота има ТСК, при затварянето на който водоподаването към имота спира. Водомерното показание в момента на проверката е било 765 м, номера на водомера - 2891ф, холендърната пломба е била налична, но е нямало метрологична пломба.

Със сметко-протокол от 20.06.2014 г. на ответника е начислена такса вода в размер на 6 624,00 лева.

От споразумение за разсрочено плащане от 30.06.2014 г. се установява, че между страните е постигнато съгласие относно плащането на начислената такса вода по констативния протокол № 004162 от 18.06.2014 г. в размер на 6 624,00 лева, според което ответникът е заплатил на същата дата сумата от 1 998,00 лева, а остатъкът от 4 626,00 лева е следвало да заплати на шест месечни вноски от по 771,00 лева.

С писмено уведомление, получено от ответника на 24.10.2014 г., ищецът го е уведомил, че му дължи остатъкът от споразумението за разсрочено плащане в размер на 4 626,00 лева, както и че ако в 30-дневен срок от получаването не му изплати дължимата сума, ще потърси правата си по съдебен ред.

Според справка за изчисляване на законната лихва върху сумата от 4 626,00 лева за периода от 25.10.2014 г. до 17.10.2016 г., тя възлиза на 931,54 лева.

С нотариален акт 152, том II, рег. 4127, дело 327 от 2008 г. на нотариус Владилена Сиртова ответникът е признат за собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот, находяща се в ***, ведно с построената в него жилищна сграда.

От удостоверение за сключен граждански брак № 016345, издадено на *******г. от Общински народен съвет - Хасково въз основа на акт № 556 от 28.12.1993 г., се установява, че ответникът и Ж.Х.Д.са сключили граждански брак на *******г. в гр. Хасково.

По делото са представени и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от потребителите от ВиК оператор от „ВиК“ ЕООД – Хасково, както и карнети от партидата на ответника.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2200/2016 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 22936/17.10.2016 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1045/18.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 4 626 лева - главница, представляваща дължим остатък по споразумението от 30.06.2013 г., сумата от 931,54 лева – мораторна лихва за периода от 25.10.2014 г. до 17.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2016 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 111,15 лева за държавна такса и 410 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 23.11.2016 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания вземане. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за недопустимост на претенциите, тъй като процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца, въведени с исковата молба. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към тяхната основателност, а не към допустимостта им. Освен това, в случая не е налице задължително другарство, което да обуславя задължение за съда служебно да следи за участието на всички задължителни другари в процеса, респ. да дава указания на ищците да насочат иска си срещу тези, които не са посочени като ответници в исковата молба. Това е така, защото не се касае за спор с вещноправен характер относно вещи от съпружеската имуществена общност, а за облигационен спор, макар и съпрузите да се явяват солидарни длъжници на основание чл. 36, ал. 2 СК, поради което те са обикновени, а не необходими другари. В този смисъл е Решение № 7 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 5104/2014 г. на ВКС, I г. о. и много др.

Разгледани по същество, главният иск се явява изцяло основателен, а акцесорният – частично, поради следните съображения:

Най-напред следва да се посочи, че предмет на предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК специален положителен установителния иск е вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение в развилото се преди това заповедно производство.

В настоящия случай не се спори, а и от приложеното ч. гр. д. № 2200/2016 г. по описа на РС Хасково е видно, че ищецът основава претенцията си именно на гореописаното споразумение за разсрочено плащане от 30.06.2014 г., поради което възраженията на ответника относно констативен протокол № 004162 от 18.06.2014 г., сметко-протокол от 20.06.2014 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от потребителите от ВиК оператор от „ВиК“ ЕООД – Хасково са ирелевантни за настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. Този извод е в съответствие и с безспорното и трайноустановено разбиране в съдебната практика и правната доктрина, че по своята правна същност споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който като всеки друг договор има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето защо основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това дали ответникът е изпълнил уговорките по споразумението и естествено, от валидността на последното. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

Не се спори по делото, а и от приетото споразумение от 30.06.2014 г. се установява, че страните са обвързани от валиден договор за спогодба. В него е отразено ясно тяхното съгласие по въпросите, които урежда, а именно претенцията - предмет на спора и по категоричен начин се установява, че чрез взаимни отстъпки те са целели окончателното уреждане на отношенията им. Следва да се има предвид, че ответникът не го е оспорил по отношение автентичността на подписите, а и нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, то да е нищожно и/или с него да не е поето валидно задължение. Възражението за липса на надлежна представителна власт за служителя на ищцовото дружество е направено едва с писмената защита, поради което се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано. Ето защо следва да се приеме, че сключеният договор за спогодба е породил уговорените между страните правни последици. При това положение съдът е длъжен да реши делото съобразно сключената извънсъдебна спогодба този смисъл вж. С., Ж., Българско гражданско процесуално право. С., 2000, с. 469/. В тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил задълженията си по нея, но по делото не са събрани доказателства за изплащането на процесната сума. Тя е дължима със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2200/2016 г. по описа на РС – Хасково - 17.10.2016 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан.

Предвид основателността на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение в размер на 4 626,00 лева, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тук в уместно да се отбележи, че страните не са уговорили в кой точно момент настъпва изискуемостта на всяка една от месечните вноски, доколкото не са посочени конкретна дата, месец, година, но неизпълнението на задължението на ответника дава основание на ищеца да пристъпи към предвидената в споразумението възможност за изпълнение относно неизплатената сума, т.е. до загубване предимството на срока. Следва да се има предвид и че с нарочно писмено уведомление ищецът е поканил ответника да заплати целия непогасен остатък от признато задължение, което обуславя извод за настъпване на неговата изискуемост. Следователно, считано от 25.10.2014 г. - датата, следваща тази, на която И.Д.В. е получил уведомлението на „ВиК“ ЕООД – Хасково, той е изпаднал в забава и му дължи обезщетение за това до датата, предшестваща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение16.10.2016 г. /доколкото от 17.10.2016 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. Размерът на акцесорната претенция, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за релевантния период възлиза на 930,77 лева.

Предвид изложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за горепосочената сума, а в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 931,54 лева да бъде отхвърлен.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2200/2016 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер на спорното вземане, следва да бъдат намалени на 521,08 лева.

С оглед изхода на настоящото производство и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 773,78 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат разноски за платено възнаграждение на адвокат, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 0,06 лева. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на И.Д.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че дължи на на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 126004284, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 4 626,00 лева за главница, представляваща неизплатен остатък на дължимата сума по споразумение за разсрочено плащане от 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2200/2016 г. по описа на РС – Хасково - 17.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 930,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея от 25.10.2014 г. до 16.10.2016 г., като иска за установяване съществуването на обезщетение за забава в останалата му част – за разликата до пълния предявен размер от 931,54 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 126004284, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 1 294,86 лева, от която 773,78 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 521,08 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2200/2016 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 1045/18.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 126004284, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, съдебен адрес:***, офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати И.Д.В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Хасково, ул. „*******“ № **, сумата от 0,06 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                

                            

СЪДИЯ:      /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.