Р Е Ш Е Н И Е

   369                                                       16.06.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На седемнадесети май                                 двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2929 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222 ал.3 и 245 ал.1 от  КТ.

Ищците твърдят, че като наследници на М. И.  З., починала на ******г., която по трудов договор работела при ответника до момента на смъртта си, ответникът им дължи обезщетение в размер на 11260,24 лева /осем брутни работни заплати/  на основание чл. 222 ал.3 от КТ, или по една трета на всеки ищец. Поканили ответникът да заплати обезщетението, но той отказал. Претендират и обезщетение за забава в размер на 244,46 лева за периода от 11.10.2016г. до датата на подаване на ИМ. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържат исковете и молят да се уважат. В писмена защита излагат доводи по спорните въпроси.

Ответникът не оспорва фактическата обстановка, а оспорва претенцията по размер. Намира, че на наследодателя на ищците се следват 6 БРЗ, а не осем, тъй като тя не била член на синдикална организация към момента на смъртта си. На следващо место неправилно било определено обезщетението в нарушение на чл. 17 ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.  Поради изложеното, обезщетението следвало да е в размер на 5966,04 лева. Оспорва и иска по чл. 86 ал.1 от ЗЗД като неоснователен, тъй като молбата до ответника, произлизала само от един от наследниците, и не бил посочено точен размер на обезщетението. В писмена защита излага доводи по спорните въпроси.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ, като са предявени от лица с правен интерес.

По предявения иск с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ.

Не се оспорва между страните фактическата обстановка, а именно, че между наследодателя на ищците М. И.  З.,***, починала на 26.01.201бг., и ответника - Начално училище „Георги Сава Раковски” гр. Хасково, е бил сключен трудов договор, прекратен на основание чл. 325 ал. 1 т. 11 от КТ, поради смъртта на М.  З., считано от ******г. Не се оспорва също така, че към момента на смъртта на основание чл. 69в ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ М. И.  З. е придобила право на пенсия като учител, поради навършване на необходимата за това възраст и наличие на необходимия за това учителски осигурителен стаж, като през последните десет години е била служител на ответника. Спор е налице по отношение размера на обезщетението и кои пера от БТВ следва да се вземат предвид, както и броя на брутните заплати – дали наследодателят е член на синдикална организация. Ответникът признава иска до сумата от 5966.04 лева.

Разпоредбата на чл. 222 ал.3 от КТ посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Колективният трудов договор /КТД/ за системата на народната просвета предвижда в чл. 28 ал.3 т.2, действал към момента на прекратяване на ТПО, заплащане на осем брутни работни заплати в хипотезата на чл. 222 ал.3 от КТ при отработени десет години при същия работодател от служителя, който е член на синдикалните и работодателските организации.

По делото е представен протокол от 23.12.2015г. на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при Начално училище „Георги Сава Раковски” гр. Хасково. На събранието е взето решение с мнозинство – 15 гласа от члена, за прекратяване дейността на секцията. Наследодателят на ищците не е присъствала на срещата, тъй като е била в болнични към този момент. Св. Д.С.  посочва, че преди събранието е била говорила с М.  З. и тя била изразила съгласие за прекратяване на членството си. Не е налице писмена покана за това й съгласие. В писмо от КТ „Подкрепа“ – Хасково е отговорено, че секцията при Начално училище „Георги Сава Раковски” гр. Хасково е учредена на 24.01.2011г., като последен членски внос бил заплатен за месец декември 2015г., след което секцията се саморазпуснала. Протокол от събранието от 23.12.2015г. бил представен в КТ „Подкрепа“ – Хасково на 21.04.2017г. Св. С.  и Т.  посочват, че след събранието от 23.12.2015г. посетили офиса на КТ „Подкрепа“ – Хасково, като от там им отговорили, че не са нужни никакви документи за прекратяването на секцията. По делото е приет и Правилник за организацията и дейността на синдикална секция на КТ „Подкрепа“. В чл. 17 е разгледано прекратяването на индивидуално членство, а в чл. 19 прекратяване на секция. В настоящия случай съдът намира, че е било прекратено членството на синдикалната секция при ответника. Съгласно цитирания чл. 19 от правилника прекратяване членството на синдикална секция става с прекратяване съществуването на секцията или след решение от 2/3 от ОС на секцията. Видно от представения по делото протокол от 23.12.2015г. е налице такова решение на повече от 2/3 от членовете на секцията – 15 от 16 члена, за прекратяване дейността на секцията считано от 01.01.2016г. Действително протокола от това събрание не е бил представен на КТ „Подкрепа“ – Хасково веднага след събранието, но това бездействие не опорочава самото решение. Предоставянето на протокола от ОС има информативно действие, а не конститутивно. То не е част от фактическия състав за прекратяване на членството, тъй като не е налице последващо вписване в регистър. С прекратяване действието на секцията неминуемо се прекратява и членството на отделните членове. Дори липсата на писмена молба за това не опорочава това решение, тъй като е налице мнозинство при вземането на решението.  Поради изложеното следва да се приеме, че към момента на смъртта си наследодателката на ищците не била синдикален член и поради това има право на шест БТВ по смисъла на чл. 222 ал.3 от КТ.    

По отношение размера на обезщетението следва да се посочи, че по делото бе  представен фиш за получено БТВ за месец октомври 2015г. и удостоверение от ответника /л.15/, от които се установява, че за този месец наследодателят е получил БТВ в размер на 1407,53 лева. В това число попада – МОЗ – 682 лева, ПКС – 60 лева, клас прослужено време 37% - 252,34 лева, ДТВ /диференцирано заплащане – 385,35 лева, СБКМ – 27,84 лева.

Нормативната уредба, уреждаща работната заплата е НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата, НАРЕДБА1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета /отменена на 01.01.2017г./, както и от вътрешни правила за определяне на работната заплата, които не се представиха по делото за ответника. В чл. 17 от първия подзаконов нормативен акт се посочва, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват, като са изброени различни възнаграждения. За да се съобрази дали ДТВ и СБКМ имат инцидентен характер следва да се съпоставят различните правни норми и полученото възнаграждение през различните месеци. Второто в случая няма как да стане, тъй като по делото не се представиха Правилника за вътрешната работна заплата на ответника и фишове за получено възнаграждние през други месеци през годината, в които наследодателят на ищците е имала пълна заетост. Представени са фишове за месеци, в които тя е била в болнични, които не могат да бъдат взети предвид.  В чл. 17 ал.2 от втората наредба се посочва, че Размерите на допълнителните възнаграждения на педагогическия персонал се определят със заповед на директора на детската градина, училището или обслужващото звено, която се издава не по-късно от 30 октомври.  Алинея трета на същия текст посочва, че Изплащането на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труда се извършва до един месец след издаване на заповедта по ал. 2. По делото не бяха представени писмени доказателства съгласно наредбите, за да се установи вида и характера на тези вземания. В тежест на всяка страна е да докаже фактите, на които се позовава. Ответникът в случая не представя никакви доказателства за еднократността на това възнаграждение, начинът му на определяне.    

  Предвид изложеното следва да се осъди ответника да заплати на ищците дължимото обезщетение в размер на шест БТВ от 8445,18 лева, или по 1/3 за всеки от тях, като искът до пълния предявен размер от 11260,24 лева, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

По отношение на иска с правно основание чл.245 ал. 1 КТ.

Този иск настоящия състав намира за частично основателен. Разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ посочва, че при забава работодателят дължи обезщетение. Това правило изхожда и от общото правило на чл. 86 ал.1 от ЗЗД. С покана от 10.10.2016г. първият ищец е поканил ответника да заплати обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ. Работодателят е отговорил в писмо, че искането е неоснователно /л.17/. Ищците претендират обезщетение за забава в размер на 244,46 лева за периода от 11.10.2016г. до датата на подаване на ИМ. Съдът намира, че действително след датата на подаване на молбата от страна на един от наследниците работодателят е изпаднал в забава. Не е било нужно молбата да изхожда от всички наследници. От този момент се дължи обезщетение за забава. След служебно изчисление се установява, че искът е основателен за сумата от 183,34 лева, до който размер искът следва да се уважи. До пълния предявен размер следва да се отхвърли.    

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. На ищеца се следват разноски в размер на 670,72 лева за адвокатско възнаграждение. На ответникът се следват разноски в размер на 200 лева. След приспадане следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 470,72 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по исковете в размер на 387,80 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Начално училище „Георги Сава Раковски” гр. Хасково, ул. Единство 5, ЕИК 000891255, съдебен адрес:***, адв. В. , да заплати на К.З.З. с ЕГН **********, Н.К.З. с ЕГН **********, и З.К.З. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 8, адв. Ф. , в качеството им на наследници на М. И.  З., починала на ******г., на основание чл.222 ал.3 от КТ сумата от 8445,18 лева /по 1/3 от тази сума на всеки ищец/, представляваща дължимо обезщетение в размер на шест БРЗ, по прекратено на ******г. ТПО, в едно със законната лихва от 27.12.2016г., както и на основание чл. 245 от КТ вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 183,34 лева /по 1/3 от тази сума на всеки ищец/ обезщетение за забава за периода от 11.10.2016г. до 27.12.2016г., и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 470,72 лева, като исковете до пълните предявени размери от 11260,24 лева и 244.46 лева, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.    

ОСЪЖДА Начално училище „Георги Сава Раковски” гр. Хасково, ул. Единство 5, ЕИК 000891255, съдебен адрес:***, адв. В. , на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ по исковете в размер на 387,80 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

Районен съдия: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.