Р Е Ш  Е Н И Е

 

  395                                                         28.06.2017г.                                         гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На тридесет и първи май                                                двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  2928 по описа за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 79 ал.1 и 86 от ЗЗД.

Ищецът „Барон Атракции” ООД с ЕИК 201971973, със седалище и  адрес на управление: гр.Хасково,ул.”Балкан” №2, сочи, че е сключил договор за изработка с ответника ЗЕНИТ 2005 ЕООД с адрес: с.Минерални бани, ул.Енергетик №7, обл.Хасково, ЕИК 126659464, като изпълнил изцяло своите задължения по договора. По уговорка между страните, поради кратките срокове страните се разбрали вместо детска площадка № 7 да се достави детска площадка А35, което било сторено. Ответникът от своя страна не му заплатил сумата от 4160 лв.–  част от главница по фактура №1000000577/07.05.2016 г. Претендира и 613.61 лв. лихва за забава  за периода от 07.05.2015 г. до 17.10.2016 г. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че му дължи посочените суми. В съдебно заседание чрез процесуални представители поддържа исковете. Моли за разноски. В писмена защита излага доводи.

            Ответникът оспорва иска, както и оспорва наличието на уговорка за замяна на детска площадка № 7 с детска площадка А35. Уговорката между страните включвала временно поставяне на детска площадка А35 до окончателното доставяне на детска площадка № 7. Не оспорва наличието на договор между страните, като оспорва, че ищецът е изпълнил правилно задълженията си. Изпълнението било неточно, тъй като не били доставени правилните стоки. Направил възражение, като се разбрали с представителя на ищеца, че сумата си остава същата и ще бъдат заменени стоките.  Доставеният трамплин бил некачествен и с недостатъци. По погрешка бил подписал фактурата, като по телефона многократно бил изразил възражения по стоките и монтажа.  Прави възражение за прихващане стойността на трамплина, тъй като бил негоден за употреба. В съдебно заседание чрез процесуални представители моли да се отхвърлят исковете. Моли за разноски. В писмена защита излага доводи.  

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Искът е допустим, тъй като е подаден  сроковете по чл.415 ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес от установяване на  вземането си срещу лице, с което са били в облигационни отношения.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

От изложеното в исковата молба и приложени доказателства може да се заключи, че между страните е налице договор за покупко – продажба. С оглед на обстоятелството, че и двете страни са търговци, за тях сделката е търговска.

Не се оспорва наличието на договор между страните от 09.02.2015г. за детска площадка и допълнително оборудване. Оспорва се точното изпълнение на задълженията на двете страни и размера на възнаграждението.

С приемо – предавателен протокол от 07.05.2015г., подписан от двамата управители на страните те са обективирали предаването и приемането на детска площадка № А 35, трамплин модел 004 с диаметър 3,66 м., люлка везна, клатушка на пружина – два броя, и настилка външна – 93 кв.м.

По делото бе представено и копие на фактура № 501 от 09.02.2015г., подписана и от двете страни, с което е платена сумата от 7154,00 лева с ДДС, представляваща аванс по договора. С фактура № 577/07.05.2015г., подписана и от двете страни, за сумата от 14160 лева с ДДС, издадена във връзка с договора между страните.

От заключението на ВЛ по ССчЕ се установява, че двете посочени по – горе фактури са осчетоводени от страните, същите са заплатили ДДС /ползвали данъчен кредит/, като и в двете дружества е останало като крайно вземане/задължение сумата от 4160 лева. В счетоводните регистри и инвентарна книга били вписани детска площадка с оборудване, предмет на договор между страните.

От заключението на ВЛ по СТЕ се установява, че част от вещите, предмет на договора между страните се различават от посоченото в писмения договор и монтирани на место – това е детска площадка и трамплин. Посочва също така, че част от вещите не са годни за употреба съгласно българското и европейски законодателство – доставените трамплин, клатушка на пружина и външна настилка, а първият не можел да се употребява безопасно.      

Св. Р.Ч. , служител на ищеца посочва, че при ремонта на детската площадка не е имало възражения от страна на ответника. Посочва също така, че положили на место 93 кв.м. външна настилка, като допълнително оставили още 75 кв.м. за фитнес уредите. Поставеният първоначално трамплин бил сменен в последствие.

Св. К.Д.  и З.Я. , служители на ответника, посочват, че поставеният първоначален батут /трамплин/ не бил надежден – нямало стълба, врата, имал голям отвор, скоро след монтажа покривното покритие се скъсало, както и покритието на пружините. Станал опасен за ползване от децата. Не бил предаден сертификат за вещите. Първият свидетел, управител на комплекса посочва, че между управителите на двете дружества е имало разговори на висок тон за пари. И двамата свидетели са категорични, че по – късно, средата или края на месец август, бил доставен втори трамплин, който също не бил годен за употреба. Вторият свидетел посочва, че е чул ръководството на дружеството да иска смяна на доставените трамплини. При първоначалното монтиране била доставена външна настилка, която не била поставена.

Договорът за покупко – продажба е консенсуален договор, т.е. не се изисква форма за действителност на договора, макар и в настоящия случай страните да са сключили писмен договор.  При този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Страните са определили в писмения договор цена, вещ и срок на изпълнение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че продавачът се е отклонил от предмета на договора, като е доставил частично различни вещи, от първоначално уговорените – вместо детска площадка № 7 е доставена детска площадка А 35 и вместо трамплин модел 004 с диаметър 3.00 метра, е доставен трамплин модел 004 с диаметър 3.66. метра. Налице е и разминаване в количеството обезопасителна настилка по приложение № 1 към писмения договор от 09.02.2015г. и приемо – предавателен протокол от 07.05.2015г. Обстоятелството, че част от доставените вещи са доставени в различна модификация от поръчаната не се оспорва между страните. В отговора се твърди, че между страните е било налице съгласие за първоначално поставяне на новата детска площадка, за да се открие комплекса, като в последствие е следвало да бъде сменена с тази по договора. Това обстоятелство не се установи по делото. Самият управител на ответника посочва, в съдебно заседание от 17.05.2017г., че се е съгласил /“преглътнал“/ поставянето на нова детска площадка, различна от първоначалната, и не е имал възражения по отношение на нея, но е възразил срещу доставката на трамлин, тъй като бил некачествен, и квадратурата на външната настилка.

С оглед разминаванията между страните, съдът трябва да изследва общата има воля, обективирана в писмения им договор и последващите им действия с оглед текста на чл. 20 от ЗЗД. Страните са сключили писмен договор, но в последствие отношенията между тях са се развили по различен от описания в договора начин. Ответникът е желаел да може да пусне в срок комплекса, като е направил отстъпка на продавача, за да може доставката и ремонта да бъдат осъществени в срок. Затова се е съгласил да се монтират не първоначално описаните от страните в приложение № 1 на договора вещи, а различни такива – различна детска площадка и трамплин. Тези обстоятелства се установяват както от обясненията на представителите им в съдебно заседание, така и от цялостното им поведение. Индиция за това са и подписаните приемо – предавателен протокол и подписани фактури. В последствие е установено, че траплина не отговаря на изисквания и застрашава здравето на ползващите го деца. Наличието на възражение в тази насока се установява от показанията на тримата свидетели, както и от поведението на самия ищец, който е заменил трамплина с друг. Последвалата замяна също не е била удачна, тъй като втория трамплин също е имал недостатъци, които го правят негоден за нормално ползване. Това обстоятелство се установява от показанията на св. Я.  и Д.  и заключението на ВЛ В.. Както се установи по делото сертификати за годност и съответствие на стоките не са били представени на купувача след предаването им. Право на купувача по договора за продажба е да прави възражения, ако вещта има недостатъци. Това е залегнало в ТЗ – 324, чл. 195 от ЗЗД, както и в самия договор между страните. В последния е предвиден и гаранционен срок от шест месеца, през който продавачът следва да отстрани повреди по съоръженията – чл. 3.8 и 3.9. Опциите на купувача при недостиг на вещта са били: да върне вещта и да иска връщане на цената, да задържи вещта и да иска намаление на цената, или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. От целостното поведение на страните може да се заключи, че след като е направил възражение за годността на трамплина и той не е бил заменен отново, купувачът е задържал вещта, като е отказал заплащане на последната вноска от 4160 лева, т.е. искал е намаляне на цената по договора. Отказът да заплати посочената сума, възражението за приспадане стойността на трамплина и обясненията в съдебно заседание водят до това заключение. Поведението му е било обективно оправдано, а не субективна оценка, тъй като вещта действително не е отговаряла на изискванията за качество и безопасност, установено и от заключението на ВЛ. Действително, както се сочи в писмената защита на ищеца, стоката е била приета и фактурата е била подписана без възражения. Тези действия са извършени към момента на завършване на монтажа на детската площадка и към този момент не са били известни недостатъците на вещта на купувача – 07.05.2015г. Те са станали явни значително по – късно след започване на ползването на вещта. Поради това, самото подписване на фактурите и осчетоводяването им не може да се приеме, като безусловно приемане на изпълнението по договора. Самото осчетоводяване в случая е формално действие по отчитане на приходи или разходи и няма отношение към последвалия спор между страните по отношение на качеството на доставената вещ, като към момента на осчетоводяване недостатъците не са били налице. Действително по делото липсват писмени възражения между страните, но липсата на форма не е пречка за установяване на това обстоятелство с други доказателства, още повече, че след подписване на договора и двете страни не са използвали писмената форма за всяко свое действие, въпреки текста на 7.3 от договора. От поведението им не може да се установи, че са оспорвали тези действия. Стойността на трамплина по договора между страните е 3900 лева. Като не е изразил изрично намерение да върне вещта и да иска цялата стойност, или поне няма такива доказателства по делото,  купувачът се е съгласил да задържи вещта, като дори я е дарил на трето лице, и да иска намаление на цената. Аргументиран от изложеното, съдът намира, че стойността на трамплина следва да бъде намалена на половина, или с 1950 лева.

По отношение на възражението за количеството доставено външна настилка, съдът намира същото за неоснователно. Самите свидетели на ответника – св. Я.  и Д.  посочват, че е била доставена и външна настилка, която не е монтирана от ищеца. Макар и да не е описана в приемо – предавателния протокол от 07.05.2015г., тя фигурира като стойност във втората фактура. По делото липсват доказателства за спор между страните по това обстоятелство след монтажа и доставката. Поради изложеното следва възражението да се остави без уважение. Цялостното поведение на ответника води до заключението, че не е възразявано по отношение на тези вещи, а само по отношение на трамплина, като именно неговата стойност от 3900 лева, не е била заплащана, като самата стойност на 74 кв.м. по 38 лева значително надвишава възражението за прихващане.

Поради изложеното искът следва да се уважи до размера от 2210 лева, като до пълния предявен размер следва да се отхвърли.           

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД посочва, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира сумата от 613.61 лв. лихва за забава за периода от 07.05.2015 г. до 17.10.2016г. С оглед на изложеното по – горе в мотивите, чл. 200 ал.2 ЗЗД, ответникът е следвало да заплати всяка от дължимите по фактурите суми в деня на издаването им. Или, след тази дата, той е изпаднал в забава за сумата от 2210 лева. Размерът на обезщетението за забава след служебно изчисление е 325,98 лева, до който размер искът следва да се уважи.

Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че следва иска по чл. 422 от ГПК да се уважи, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца по заповед № 1057/20.10.2016г. по ч.гр.д. 2214/16г. на ХРС сумата от 2210 лева главница, в едно със законната лихва от 18.10.2016г., и обезщетение за забава в размер на 325,98 лева за забава за периода от 07.05.2015 г. до 17.10.2016г. и разноски в размер на 263,22 лева.

При този изход на делото следва на основание и на двете стани се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 780,03 лева, като с оглед уважената част от исковете му се следват разноски в размер на 414,39 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 800 лева, като с оглед на отхвърлената част му се следват разноски в размер на 375,00 лева. След приспадане следва ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по настоящото дело разноски в размер на 39,39 лева съобразно уважената част.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

По предявения от „Барон Атракции” ООД с ЕИК 201971973, със седалище и  адрес на управление: гр.Хасково,ул.”Балкан” №2, със съдебен адрес:***, офис 1, срещу „ЗЕНИТ 2005 ЕООД с адрес: с.Минерални бани, ул.Енергетик №7, обл.Хасково, ЕИК 126659464, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ЗЕНИТ 2005 ЕООД с адрес: с.Минерални бани, ул.Енергетик №7, обл.Хасково, ЕИК 126659464, че в качеството си на купувач по договор за покупко - продажба между страните от 09.02.2015г. за детска площадка и допълнително оборудване във връзка с фактура № 577/07.05.2015г., за сумата от 14160 лева с ДДС, дължи на „Барон Атракции” ООД с ЕИК 201971973, със седалище и  адрес на управление: гр.Хасково,ул.”Балкан” №2, със съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 2210 лева главница, в едно със законната лихва от 18.10.2016г., и обезщетение за забава в размер на 325,98 лева за забава за периода от 07.05.2015 г. до 17.10.2016г. по заповед № 1057/20.10.2016г. по ч.гр.д. 2214/16г. на ХРС, като исковете за главница и лихва до пълния предявен размер от 4160 лева и 613,61 лева, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗЕНИТ 2005 ЕООД с адрес: с.Минерални бани, ул.Енергетик №7, обл.Хасково, ЕИК 126659464, да заплати на „Барон Атракции” ООД с ЕИК 201971973, със седалище и  адрес на управление: гр.Хасково,ул.”Балкан” №2, със съдебен адрес:***, офис 1, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 263,22 лева в заповедното производство и 39,39 лева в настоящото.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                     

                                     Районен съдия: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.