Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

375 / 20.06.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2918 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Т.Д.П. с ЕГН ********** против Г.З.П. с ЕГН **********,***.

          Ищцата претендира да се отмени направеното от нея дарение на недвижим имот, на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, т.к. надареният не й предоставял издръжка, когато имала нужда от такава, препятствал ползването, което й било учредено върху процесните недвижими имоти, лишавал я от елементарни нужди, като достъп до баня, вода и вътрешна тоалетна. Ищцата и съпругът й З. Г. П., починал на 24.12.2004 г., с нотариален акт за дарение на недвижими имот № 88 том XIII нот.дело № 3541/1993 г. от 29.12.1993 г. на нотариус при ХРС, дарили на ответника – техен син – ½ ид.част от парцел V в кв. 433 по плана на гр. Хасково с пл.№ 3176 с площ от 378 кв.м., одобрен със заповед № 1070/1970 г., при съседи – улица, Л. Д., Л. Д., Д. Т. и М. М., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, обор и салма, построени в северозападната част на парцела. Въпреки многобройните молби на ищцата, ответникът не й предоставял издръжка, не я подпомагал по никакъв начин. Тя получавала основна пенсия от 157,44 лв. и добавка от 66,63 лв., общо 228,01 лв., като този доход й бил напълно непосилен. Ответникът ограничавал ищцата от достъп до имота, за който имала учредено право на ползване. Ограничавал я от достъп до вода, вътрешна тоалетна и баня, като принудена била да ходи във външна тоалетна, собственост на трето лице. Така тя не можела да упражнява правото си на ползване върху имота, като на разположение й била оставена една изолирана външна стая. С получаваните месечни доходи ищцата не можела да покрива нуждите си за храна, лекарства, ток. Тя срещала единствена помощ от дъщеря си, която обаче също изнемогвала. Ответникът работел като автомонтьор в собствена ремонтна работилница и имал добри доходи, но не помагал на ищцата, дори и с минималния предвиден в закона размер, за да може да преживява. Той нямал желание за това, проявявал и агресивно поведение, което обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на иска. Констатацията за липса на плащане на издръжка, когато дарителят се нуждае от такава, била достатъчно условие, да се развали дарението. Понастоящем процесният имот се идентифицирал като поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.718.81 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № РД 18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК с площ от 681 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана – стар номер парцел V в кв. 433 по плана на гр. Хасково с пл.№ 3176 с площ от 378 кв.м., одобрен със заповед № 1070/ 1970 г., при съседи - улица, Л.Д., Л.Д., Д. Т. и М. М., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификатор 77195.718.81.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 38 кв.м., и обор и салма, построени в северозападната част на парцела.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което отмени горецитираното дарение в полза на ответника, до размера на дарената от нея ½ ид.ч. Ищцата се явява лично и с пълномощник в открито с.з., като поддържа иска си и иска уважаването му изцяло като основателен и доказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Изразява загриженост, че в рамките на две години с напредването на възрастта, ищцата за трети път го призовавала в съда, за да доказва нейни несъществуващи претенции, като бил поставен и под психически тормоз, по повод организирано от нея телевизионно предаване. Признава за извършеното от родителите му през 1993 г. дарение на част от имот, в който ответникът и съпругата му извършили собствени подобрения. В дарението нямало клаузи за допълнителни ангажименти за ответника, както и допълнително усложнение от претенции на трети страни. По молба на ищцата било образувано и гр.дело № 2039/2015 г. на ХРС за домашно насилие, като съдът отхвърлил всички нейни претенции. Сега за пореден път ответникът ставал свидетел на измислени и необосновани претенции на майка си, която предявявала желание да й бъде изплащана издръжка от ответника и семейството му. Към момента обаче ответникът и неговата съпруга С. П. не били в трудови или служебни правоотношения, като временно самите те били подпомагани от техните деца, които се опитвали да им помогнат в този труден период за всички им. Така претенциите на ищцата не кореспондирали с реалностите и били необосновани. Предвид изложеното, ответникът иска прекратяване производството по делото. В открито с.з. ответникът се явява лично и с пълномощник, като поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. По делото не се доказало кумулативното наличие на предпоставките по чл.227 от ЗЗД, за да бъде уважен искът.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са майка и син, както и че техен съответно съпруг и баща е З. Г. П., починал на 24.12.2004 г. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88 том XIII нот.дело № 3541/1993 г. от 29.12.1993 г. на нотариус при ХРС, ищцата и съпругът й са дарили на ответника ½ ид.част от парцел V в кв. 433 по плана на гр. Хасково с пл.№ 3176 с площ от 378 кв.м., при неуредени регулационни отношения, одобрен със заповед № 1070/1970 г., при съседи – улица, Лозко Демирев, Л. Д., Д. Т. и М. М., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда и обор салма, построени в северозападната част на парцела. Останалата ½ ид.ч. от описания парцел, ведно с цялата построена в парцела паянтова жилищна сграда, застроена върху 24 кв.м., без други постройки и подобрения - те са дарили на дъщеря си Недялка Захариева Колева. Двамата дарители са запазили правото си на ползване върху всички така дарени имоти до края на живота си, заедно и поотделно. Понастоящем процесният имот се идентифицира като ПИ с идентификатор 77195.718.81 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № РД 18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК с площ от 681 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 3176 квартал 433 парцел 5; при съседи: 77195.718.88, 77195.718.87, 77195.718.86, 77195.718.83, 77195.718.82, 77195.718.14 и 77195.718.80; видно от представената за него скица № 15-58628/13.02.2017 г. Построената в имота сграда се идентифицира като сграда с идентификатор 77195.718.81.1 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № РД 18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, разположена в ПИ с идентификатор 77195.718.81, със застроена площ от 38 кв.м., на един етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма; видно от представената за нея скица № 15-58635/13.02.2017 г. Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх.№ 7611000461/ 17.02.2017 г. на ОДД-Община Хасково, данъчната оценка на собствения на ответника имот, находящ се в гр. Хасково, бул. „България” № 8, състоящ се от жилище от 80 кв.м., гараж от 50 кв.м. и земя – ½ от 378 кв.м., възлиза на сумата от общо 37 203,80 лв. Според същото, ответникът като собственик няма непогасени задължения, а ищцата като ползвател има задължение от 1 639,39 лв. Видно от удостоверение с изх. № 1019-26-4594-1/12.12.2016 г. от НОИ-ТП-Хасково, през периода януари-декември 2016 г. ищцата е получила пенсия и други добавки, всичко общо от 2 782,40 лв., или средномесечно от по 231,87 лв. Тя е представила по делото писмена декларация, че не притежава недвижимо имущество, както и движими вещи на стойност над 100 лв., единственият й доход бил от пенсия в размер на 228,01 лв., като за м.12. получила Коледна надбавка от 40 лв., не притежавала влогове.

          В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът ангажира писмени доказателства. Видно от удостоверение с изх. № 2606-11-00-2289/1/16.05.2017 г. от АСП-ДСП-Хасково, ищцата е била обект на социално подпомагане и е получила целева помощ за отопление в размер на 361 лв. за отоплителен сезон 2015/2016 г. и 362,30 лв. за отоплителен сезон 2016/2017 г. Ответникът е сключил граждански брак на 23.08.1980 г., видно от удостоверение, издадено от ОНС-Хасково на същата дата, въз основа на акт № 519. Той и съпругата му са регистрирани, считано от 25.04.2017 г., като търсещи работа в АЗ-ДБТ-Хасково, видно от издадени им на същата дата удостоверения, съответно – изх. № 60-09-15-13127 и изх. № 60-09-15-13125. По подадена на 15.09.2015 г. от ищцата против ответника молба за защита по реда на ЗЗДН, е било образувано производство по гр.дело № 2039/2013 г. на ХРС, приключило с влязло в сила на 05.11.2015 г. съдебно решение № 608/ 15.10.2015 г., с което молбата й за издаване на заповед за защита срещу ответника за извършено домашно насилие е отхвърлена.  

          По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищцата свидетели Г. Л. М. и Т. А. Д. и на посочените от ответника свидетели П. Д. И. и Т. Г. П.. Св. М. и съсед на страните по делото, като живее в близост до тях, макар и не непосредствена. Той не си спомня, някога да е влизал у тях, но знае, че и двамата живеят в самостоятелни къщи, с отделни дворни врати, като ищцата била в по-малката къща. Когато съпругът на ищцата починал на 24.12.2002 г., тя отишла при св. М. и му поискала 600 лв. за погребението, които той й дал, а тя му върнала в рамките на една година, за което ходела да работи – чистела къщи, т.к. пенсията не й достигала. Свидетелят не знае, защо ищцата не е поискала тези пари от сина си и дъщеря си. Ответникът също бил на погребението на баща си и той организирал таксита. Тя винаги се оплаквала, че няма пари и не й достигат, като споделяла, че дъщеря й Н. я подпомага, като идвала и в имота, за последно видяна от свидетеля преди 2-3 месеца, когато отивала да й носи пари. Ищцата споделяла със съпругата на св. М., че изнемогвала да си покрива сметките за ток, телефон, вода. Партидите им за ток и вода били отделно. На свидетеля не е известно, ответникът да подпомага ищцата, като по нейни думи, той не й давал издръжка. Ответникът имал гараж и работел в него повече от 10 г. като майстор – монтьор. Св. М. не е виждал ищцата да пазарува в кварталния магазин, нито някой да й пазарува. Още веднъж през миналата година ищцата отишла да иска пари от него, но той не й дал. Той не знае, дали ищцата е искала пари от сина си за своята издръжка.

          Св. Д. е внук на ищцата и племенник на ответника, син на дъщерята на ищцата – Н.. Той сочи, че баба му и вуйчо му живеели в една къща, но влизали през отделни врати, като отношенията помежду им не били добри. Ответникът не помагал за нищо на ищцата и тя изнемогвала. Токът им бил на отделни партиди, а вече и водата, след като ответникът бил спрял водата на ищцата за повече от 2 години, т.к. изразходвала много вода и не я плащала. Майката на св. Д. от доста време помагала постоянно на баба му, т.к. пенсията й била малка. Свидетелят не знае, дали ищцата е търсила финансова помощ от сина си, не били говорили за това. В момента тя имала глаукома и внукът й я водел на доктор, изписали й капки, но пенсията й била малка. Той не знае, колко пари месечно са необходими на баба му, не знае и с какви суми е подпомагана от неговата майка. Ответникът работел в гаража си като автомонтьор и постоянно имал клиенти. Св. Д. веднъж седмично ходел в процесния имот, но дълго време не бил в града, т.к. 5-6 години работел в други градове и си идвал 1-2 пъти месечно. Със семейството си той живеел в с. К.. Ищцата живеела в стаичка с коридор, без баня и тоалетна, където и самият свидетел бил израснал. Там живеел и съпругът й приживе и тези помещения съществували още тогава. Тя имала хладилник, който бил празен почти винаги, и ако не били св. Д. и неговата майка, ищцата щяла да гладува, макар и сама да си купувала храна. Ответникът имал баня и тоалетна, но ищцата нямала достъп до тях. Преди имало външна тоалетна, но сега тя не се ползвала и в нея се слагали дърва; но ищцата ползвала тоалетната през деня, като дървата били наредени отстрани. Около жилището на ищцата имало двор и градина, в която дъщеря й отглеждала зеленчуци, от които ищцата винаги можела да си набере. Това била частта от имота на майката на св. Д., където се намирала и външната тоалетна.

          Св. И. е непосредствен съсед на страните по делото и приятел на ответника, като ги деляла една ограда. Имотът им бил разделен, като и ищцата си имала къща с двор и ответникът си имал къща с двор. В двора имало насадени зеленчуци, които ищцата окопавала, а в събота и неделя идвала дъщеря й да й помага, също и внукът й, но много рядко. Ищцата била в състояние да прави това, като и сама ходела да си пазари от магазина, където можела да взема и на вересия. Свидетелят не знае, дали тя има финансови затруднения и от къде са средствата й. Водата й била спряна, но вече била пусната. Ответникът правел коли, но само на приятелите си, за което те му плащали и той разчитал само на тези доходи, но разполагал с финансови средства. Съпругата му не работела. Страните по делото не се уважавали и всичко тръгнало от прехвърлянето на мястото на ответника, което ищцата и дъщеря й искали да вземат. Откакто бащата на ответника починал, страните не си говорели. Дъщерята на ответника Татяна идвала при баба си всеки ден и я питала има ли нужда от нещо. Св. И. не знае, ищцата да е искала помощ от сина си. Тя ползвала външна тоалетна, а ответникът имал вътрешни баня и тоалетна, в които майка му не била влизала, като свидетелят не знае, дали тя е искала това.

          Св. П. е внучка на ищцата и дъщеря на ответника, като от около година живеела в с. Подкрепа, но всеки ден поне по два часа прекарвала при родителите си в процесния имот – голям парцел, разделен на две части – застроена и незастроена, с две къщи с два входа, които се ползвали от всяка от страните. В помещението, където живеела ищцата, имало спалня, кухня и боксче с мивка, имало и външна тоалетна. Ищцата не говорела със св. П. и с нейната сестра. Скоро след смъртта на съпруга й, решила, че трябва да разваля дарението, т.к. ответникът не се грижел достатъчно за нея, и започнали скандали, а претенциите й ставали все по-сериозни. При ежедневните си посещения в имота, свидетелката виждала баба си да излиза по двора, да копае сятото в градината, да ходи на магазина, не я е виждала зле облечена или изнемогваща. Ищцата не говорела с нея и не е искала помощ от нея. Тя не говорела и със сина си и не искала това, като го ненавиждала, при което ответникът дори и да искал, не можел да й окаже някаква помощ. Била враждебно настроена и говорела само лоши неща. Когато решили да сеят в незастроеното място в двора, което било на дъщерята на ищцата, вечер поливали от чешмата с маркуч, но отричали. Тогава на водомера, който бил общ, се натрупала сметка от 1 200 лв., която ищцата отричала да е изразходвала. Ответникът на няколко пъти я предупредил, ако иска да полива – да разделя сумата със сестра си, но ищцата категорично отказвала да плаща и ответникът й спрял водата за 1-2 дни. Той продал единствената си нива, за да плати изразходваната вода. Св. П. сочи, че баба й имала право на ползване върху всички постройки и винаги имала достъп до тях, не заключвали, но тя нито веднъж не е искала да ползва вътрешната тоалетна на ответника, като дори била молена да ходи там да се къпе. Когато съпругът й още бил жив, ги молели да им направят баня и тоалетна, но тя отказала. В момента ответникът и съпругата му нямали доходи, като от 2 години единствено дъщерите им ги подпомагали – едната за храната, а другата за разходите за ток, вода и пр. В гаража му се събирали приятели на кафе, от 2 години го болели ръката и стомахът и св. П. не искала, баща й да работи. Понякога оправял нейната и на мъжа й коли, но не си изкарвал с това парите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Предпоставките за успешното провеждане на процесния иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД са: извършено от ищеца в полза на ответника дарение на недвижим имот; трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния /изричен или мълчалив/, да дава издръжка; наличие на възможност у дарения, да даде тази издръжка, без да постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Кумулативното им наличие в настоящия процес съдът намира за изцяло недоказано, като в тежест на ищцата бе да докаже всички елементи на описания фактически състав, което тя не стори. Безспорните и установени по категоричен начин по делото обстоятелства са извършеното от ищцата и нейния съпруг процесно дарение в полза на ответника и трайното влошаване на взаимоотношенията в семейството им по повод това дарение, скоро след смъртта на бащата на ответника, починал на 24.12.2004 г., според ищцовите твърдения, и на 24.12.2002 г., според показанията на св. Михов. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 29.12.1993 г., ищцата и съпругът й са дарили на ответника ½ ид.част от парцел V в кв. 433 по плана на гр. Хасково с пл.№ 3176 с площ от 378 кв.м., при неуредени регулационни отношения, одобрен със заповед № 1070/1970 г., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда и обор салма, построени в северозападната част на парцела. По това време и от 1980 г. ответникът вече е бил в граждански брак със съпругата си. Останалата ½ ид.ч. от описания парцел, ведно с цялата построена в парцела паянтова жилищна сграда, застроена върху 24 кв.м., без други постройки и подобрения - те са дарили на дъщеря си Н. З. К.. Двамата дарители са запазили правото си на ползване върху всички така дарени имоти до края на живота си, заедно и поотделно. Още тогава те двамата са живеели в пристроената жилищна сграда на 24 кв.м., попадаща в дарената на дъщеря им част от парцела, където е израснал и св. Д. Там е продължила да живее ищцата след смъртта на съпруга си и до момента. В това жилище липсват вътрешни баня и тоалетна, построяването на каквито ищцата отказала още приживе на съпруга си, но разполага с използваема външна тоалетна. Именно в това жилище с наличните му битови условия ищцата адекватно е задоволявала жилищната си нужда дълги години, в т.ч. заедно със съпруга си, в т.ч. и отглеждайки внука си св. Делчев там. Оплакванията на ищцата, че ответникът препятствал ползването, което й било учредено върху процесните недвижими имоти, че я лишавал от елементарни нужди, като достъп до баня, вода и вътрешна тоалетна – са изцяло ирелеватни за процесния спор, предвид на което съдът не следва да ги обсъжда. Това е така, т.к. възможните хипотези за отмяната на дарение са законодателно уредени в чл.227 ал.1 от ЗЗД, като са изчерпателни и не подлежат на разширително тълкуване, при което трайно влошените отношения между страните, както е в настоящия случай, са неотносими към правния спор. По своята правна същност договорът за дарение е едностранна и безвъзмездна сделка, която не създава никакви задължения за надарения, освен моралното задължение за признателност.

Първият елемент от фактическия състав на чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, на който ищцата основава иска си, е тя като дарител да е изпаднала в трайна нужда и да няма средства за своето съществуване, респ. да не е в състояние сама да се издържа от притежаваните от нея средства и имущества. Същият остана недоказан от нея по несъмнен начин. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че през периода януари-декември 2016 г. ищцата е получила пенсия и други добавки в средномесечен размер от по 231,87 лв., както и е била обект на социално подпомагане и е получила целева помощ за отопление в размер на 361 лв. за отоплителен сезон 2015/2016 г. и 362,30 лв. за отоплителен сезон 2016/2017 г. Същевременно, както се посочи, в процесния нотариален акт е обективирано и дарение на недвижим имот от ищцата и нейния съпруг в полза на дъщеря им. Събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни, че финансова и материална подкрепа – обичайно и дългогодишно – ищцата търси и получава от своята дъщеря, както и че в дарената на дъщеря й част от процесния имот двете отглеждат зеленчуци за собствени нужди. Така съдът приема, че основните потребности на ищцата са обезпечени. Ищцата нито твърди, нито се установи, да има нужда от по-големи средства за задоволяване на някакви свои специфични нужди, различни от обичайните за хора на нейната възраст, в т.ч. и данните за глаукомата й. Сочената от св. Михов финансова нужда, по повод на която ищцата е потърсила помощ от него, съдът приема като инцидентна, а не трайна, и по конкретен повод – смъртта на съпруга й и свързаните с погребението му разходи. Прави впечатление, че задължението си към него от 600 лв. тя е върнала бързо в рамките на една година и със собствени средства. Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата не доказа, да е изпаднала в трайна необходимост от издръжка и материалните й възможности да не позволяват да покрива нуждите си. Отмяната на извършеното дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма, но не и когато дарителят е в състояние със собствени средства и с помощ от свои също дарени низходящи да обезпечи задоволяването на основните си потребности.

Ищцата не успя да докаже още, да е поискала от ответника издръжката, от която се нуждаела – и то многократно, както твърди в исковата си молба. Тъкмо обратното, събраните по делото гласни доказателства, кореспондиращи с развилото се помежду им съдебно производство по реда на ЗЗДН, са еднопосочни и категорични, че в резултат на силно и трайно влошените взаимоотношения между ищцата и ответника, двамата не си говорят, скоро след смъртта на съпруга на ищцата. В този смисъл липсва каквато и да било комуникация помежду им, в т.ч. и относно евентуална нужда на ищцата от издръжка. Ищцата не доказа да е отправяла устни или писмени покани до ответника, които и да са достигнали до неговото знание. Тя не ангажира и каквито и да било доказателства за това, той да е отказал да дава поисканата му издръжка. Напротив, налага се извод, че до голяма степен ищцата сама се е поставила в състояние, което пречи на сина й да й оказва съдействие в случай на нужда, при което тя не може да черпи права от това си поведение. Разпитана като свидетел, дъщерята на ответника сочи, че баба й не говорела със сина си и не искала това, като го ненавиждала, държала се враждебно, при което той дори и да искал, не можел да й окаже някаква помощ. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, дори и обективно да има трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Не на последно място, според задължителната съдебна практика, не е налице проява на непризнателност, когато даренията не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно с нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжката той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Такъв е и настоящият случай. По делото се установи, че ответникът и съпругата му са регистрирани, считано от 25.04.2017 г., като търсещи работа в АЗ-ДБТ-Хасково. Дори и да се отчете фактът, че това те са сторили, едва след като ответникът е получил препис от процесната искова молба, по делото не се събраха доказателства за техни доходи. Ищцата не доказа твърдението си, че от работата си като автомонтьор в собствена ремонтна работилница синът й имал добри доходи. Действително, от гласните доказателства по делото се установи, че ответникът работи като такъв, но по-скоро инцидентно, като конкретен размер и периодичност на доходите му от това не се констатираха. Същевременно, разпитана като свидетел по делото, дъщерята на ответника посочи, че той и съпругата му нямали доходи, като от 2 години единствено дъщерите им ги подпомагали – едната за храната, а другата за разходите за ток, вода и пр.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че в случая не се доказаха по категоричен начин предпоставките за отмяна на процесното дарение на заявеното от ищцата основание – чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД; предвид на което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 100 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение – чл.78 ал.7 изр.ІІ, вр. ал.3 от ГПК. Нейното възражение за прекомерност на това възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, когато надвишава значително минимално предвидения размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и когато не съответства на фактическата и правна сложност на делото. В случая заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не надвишава значително минимално дължимото по чл. 7 ал. 6, вр. ал. 2 т. 4 от Наредбата, според материалния интерес, възлизащ на сумата от 18 601,90 лв. /1/2 ид.ч. от данъчната оценка на притежавания по дарение от ответника имот/, а освен това делото не се отличава с ниска по степен правна и фактическа сложност.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Т.Д.П. с ЕГН ********** против Г.З.П. с ЕГН **********,*** - да се отмени дарението, извършено в полза на ответника с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88 том XIII нот.дело № 3541/ 1993 г. от 29.12.1993 г. на нотариус при ХРС; до размера на дарената му от ищцата ½ ид.ч. от описания в акта недвижим имот: ½ ид.част от парцел V в кв. 433 по плана на гр. Хасково с пл.№ 3176 с площ от 378 кв.м., при неуредени регулационни отношения, одобрен със заповед № 1070/1970 г., при съседи – улица, Л. Д., Л. Д., Д. Т. и М. М., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда и обор салма, построени в северозападната част на парцела.

ОСЪЖДА Т.Д.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.П. с ЕГН ********** сумата от 1 100 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.