Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№386/27.06.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд             Трети граждански състав

на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                         

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №2861 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х.Й.Й., чрез юриск. В.С.А., против Н.Т.Р. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът и „Макс Телеком“ са сключили договор за услуги от 17.04.2015г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги, за срок от 1 месец. С подписването на договора ответникът се задължил да заплаща ежемесечно такса в размер на 17,90лв. и приел общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком“ ООД и абонатите и потребителите на интернет услуги и пренос на данни чрез обществена електронна съобщителна мрежа. Таксите по договора били дължими за всеки период на отчитане, който бил на ежемесечна база, а таксите имали абонаментен характер. На 01.07.2015г. била издадена фактура за 17,90лв., която сума била задължение за период на отчитане от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. Поради незаплащане на фактурата договора между страните бил прекратен едностранно от дружеството. На 13.07.2016г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено на последния. На 29.07.2016г. на ответника било изпратено по „Български пощи“ ЕАД уведомление съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, но пратката не била потърсена и се върнала обратно в цялост. Съгласно решение на ВКС от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на 2-ро т.о., когато в хода на делото на длъжника му стане известен сключеният договор за прехвърляне на вземания, следвало да се счита за уведомен на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за събиране на просроченото задължение, по което било образувано ч.гр.д.№1983/2016г. по описа на РС-Хасково и издадена и връчена на ответника заповед. На 17.11.2016г. ищецът получил съобщение за подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, поради което в законоустановения едномесечен срок подава настоящата искова молба. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 17,90лв., представляваща главница, отразена във фактура №6000627832 от 01.07.2015г. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като признава исковата претенция. Заявява, че е заплатил главницата и представя вносна бележка за това. Прави искане да не се присъждат никакви разноски на основание чл.78 ал.2 от ГПК, като твърди, че не е дал никакъв повод за завеждане на производството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.1983/2016г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 17,90лв. – главница и 1,97лв. – лихва за забава за периода от 17.07.2015г. до 20.09.2016г., дължими по договор №D54601170415001 от 17.04.2015г. и издадената във връзка със същия фактура №6000627832/01.07.2015г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.07.2016г. в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.09.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1983/2016г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за услуги е, че същият е сключен между Н.Т.Р. и „Макс Телеком“ ООД на 17.04.2015г. за срок от един месец – до 17.05.2015г. Представени са също така общите условия към договора, в сила от 07.04.2014г., с измененията от 23.02.2015г. и 15.12.2015г. Приложена е издадената фактура от „Макс Телеком“ ООД за дължима сума от 17,90лв. с ДДС за период на отчитане 01.07.2015г. – 31.07.2015г., както и справка за предоставения и разходван от ответника трафик за същия период. На 13.07.2016г. между „Макс Телеком“ ООД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. През месец август 2016г. до ответника е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, получено на 02.08.2016г. С отговора на исковата молба ответникът представя платежно нареждане с дата 23.02.2017г. за заплатена сумата от 17,90лв. по сметка на ищцовото дружество.     

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за услуги, сключен между ответника и „Макс Телеком“ ООД, впоследствие прехвърлен от последния на ищеца въз основа на договор за цесия от 13.07.2016г. Разгледан по същество иска се явява основателен. Видно от представения договор, сключен между „Макс Телеком“ ООД и ответника на 17.04.2015г., последният е получил за ползване устройство с посочен в договора номер, като е договорена и такса за неговото ползване. Договора за услуги между телекома и ответника е сключен за срок от един месец. В същото време в самия договор страните са уговорили начините за продължаване действието на договора, както и за неговото прекратяване. От данните по делото става ясно, че явно е продължено действието на договора, тъй като се представят справки за предоставения на ответника и ползван трафик за процесния период. Ето защо, следва извода, че процесната фактура е издадена основателно, именно поради ползването от ответника на предоставеното му устройство. Още с полученото на 02.08.2016г. уведомление за цесия ответникът е уведомен надлежно за промяната на кредитора и наличието на неизпълнено задължение. В депозирания отговор на исковата молба ответникът признава задължението си, въпреки подаденото преди това възражение против издадената заповед за изпълнение. Наред с признанието заплаща и дължимата сума от 17,90лв. по сметка на ищцовото дружество. След това в допълнително депозирана молба отново оспорва дължимостта на тази сума. Ето защо, съдът счита, че не може да се приеме в случая, че е налице признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. Въпреки основателността на предявения иск, същият следва да се отхвърли поради извършеното плащане в хода на делото.

Предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 400лв., от които 50лв. за държавна такса / по 25лв. за всяко производство/ и 350лв. за юрисконсултско възнаграждение /300лв. в заповедното производство и 50лв. в исковото/. Възражението на ответника, че не следва да заплаща разноските по делото съдът намира за неоснователно, тъй като извършеното от него плащане на главницата не е в дадения му двуседмичен срок за това, а едва след получаване на препис от исковата молба. В двуседмичния срок ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение е заявил, че не дължи процесната сума. Ето защо, съдът счита, че ответникът със своето поведение е станал причина за завеждане на настоящото исково производство, поради което следва да поеме отговорността за направените от ищеца разноски.  

Мотивиран така, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х.Й.Й., чрез юриск. В.С.А., против Н.Т.Р. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за дължимост на сумата от 17,90лв. по договор №D54601170415001 от 17.04.2015г. и издадената във връзка със същия фактура №6000627832/01.07.2015г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.07.2016г. в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.09.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №928/27.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1983/2016г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен, поради извършено плащане.

ОСЪЖДА Н.Т.Р. с ЕГН:********** ***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х.Й.Й., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 400лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.