Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

365/15.06.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковски районен съд, Десети граждански състав

на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2785 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба от „Булпойнт 2015" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Х.П.Х..

Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор № ****************** от 04.02.2013 г. за предоставяне на мобилни услуги към номер ******* за срок от 12 месеца. За периода от 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г. ответникът ползвал мобилни услуги към номер ************, за които била издадена фактура № **********/01.09.2013 г. на стойност 15.60 лв., от която сумата от 2.31 лв. към настоящия момент не била заплатена. За периода от 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г. ползвал мобилни услуги към номер *********, за които била издадена фактура № **********/01.10.2013 г. на стойност 15.60 лв., която към настоящия момент не била заплатена. За периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г. Х.П.Х. ползвал мобилни услуги към номер *******, за които била издадена фактура № ********/02.11.2013 г. на стойност 15.60 лв., която към настоящия момент не била заплатена. За периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. ползвал мобилни услуги към номер **********, за които била издадена фактура № **********/01.12.2013 г. на стойност 15.60 лв., която към настоящия момент не била заплатена. За периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2013 г. ползвал мобилни услуги към номер *******, за които била издадена фактура № 1152104994/02.01.2014 г. на стойност 15.60 лв., която към настоящия момент не била заплатена. Поддържа се и че ответникът дължал на ищеца и сумата от 20.91 лв., представляваща мораторна лихва, както следва: 0.80 лв. по фактура № 1144286976/01.09.2013 г. за периода от 20.09.2013 г. до 12.08.2016 г.; 5.27 лв. по фактура № 1146212074/01.10.2013 г. за периода от 20.10.2013 г. до 12.08.2016 г.; 5.10 лв. по фактура № 1148348797/02.11.2013 г. за периода от 21.11.2013 г. до 12.08.2016 г.; 4.95 лв. по фактура № 1150187777/01.12.2013 г. за периода от 20.12.2013 г. до 12.08.2016 г.; 4.79 лв. по фактура № 1152104994/02.01.2014 г. за периода от 21.01.2014 г. до 12.08.2016 г. На 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключила договор за прехвърляне на вземания със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по гореизброените фактури. В качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД то изпратило уведомление на Х.П.Х., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. На 12.05.2016 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на "Булпойнт 2015" ЕООД. "С.Г.Груп" ООД в качеството си на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 г. уведомило длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл. 410 ГПК, като информацията за извършеното прехвърляне се съдържала и в издадената заповед за изпълнение. Сочи се и че заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК било депозирано на 18.08.2016 г., по което било образувано ч. гр. д. № 1752/2016 г. по описа на PC Хасково и била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, но в законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 64.71 лв., представляваща сбор от главниците по гореописаните фактури за ползвани мобилни услуги по договор № ****************** от 04.02.2013 г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Х.П.Х., и сумата 20.91 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от тези фактури за периода от 20.09.2013 г. до 12.08.2016 г., прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и "С.Г.Груп" ООД и договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 г. между "С.Г.Груп" ООД и "Булпойнт 2015" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че от 2001 г. бил с местоживеене в САЩ, където живял и през периода 01.08.2013 г. - 31.12.2013 г., както и че не бил подписвал договор за мобилни услуги с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, нито ползвал такива. Оспорва и твърдяното валидно уведомяване за извършените цесии към двете дружества-цеденти. Сочи и че вземанията по описаните в исковата молба фактури били погасени с 3-годишната давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като представлявали периодични плащания по смисъла на цитираната разпоредба. Поради неоснователността на главния иск се оспорва изцяло като неоснователен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

По делото е представен договор № **************** от 04.02.2013 г. с посочени абонат - Х.П.Х. и оператор - „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, който обаче не е подписан от страните.

По делото е представено и допълнително споразумение от 04.02.2013 г. към гореописания договор за продължаване на неговия срок с още 12 месеца.

По делото са представени и 5 бр. фактури с № 1144286976/01.09.2013 г., № 1146212074/01.10.2013 г., № 1148348797/02.11.2013 г., № 1150187777/01.12.2013 г. и № 1152104994/02.01.2014 г., всички с издател „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, получател Х.П.Х., като всяка една от тях е на стойност 15,60 лв., представляващи месечен абонамент с включен ДДС.

С договор за цесия от 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп" ООД вземания, посочени в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2, представляващи неразделна част от договора.  

С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 7280/18.11.2015 г. на нотариус Татяна Малеева „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от 29.05.2015 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.

С договор за цесия от 12.05.2016 г. "С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „Булпойнт 2015" ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 12.05.2016 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.

По делото са представени и 2 бр. уведомления без номер, дата и данни за получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от "С.Г.Груп" ООД до ответника, с които го уведомяват за сключените договори за цесия от 29.05.2015 г. и от 12.05.2016 г.

От писмо от Глория Санчес – Управление на човешките ресурси в „Хелп ет хоум“ Инк на английски език и придружено съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, се установява, че ответникът е работел в дружеството на длъжност „домашен помощник“ за периода 04.02.2004 г. – 20.06.2014 г.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1752/2016 г. по описа на РС-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 18935/22.08.2016 г. е издадена Заповед № 821/23.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесните вземания, ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено възражение от ответника и с разпореждане от 28.10.2016 г. е указано на ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането си и последният е сторил това.

От показанията на Т. Я. С. се установява, че от 17 години ответникът заедно със семейството си живее в Ч., като през 2013 г. и  2014 г. не са били в България.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка, доколкото те са последователни, логични, плод са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни поради следните съображения:

За да бъдат уважени така заявените претенции на ищеца, е необходимо да се установи най – напред, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Според настоящия съдебен състав от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства не би могло да се направи несъмнен извод за това. В тази връзка следва да се съобрази, че представеният договор № ****************** от 04.02.2013 г. не е подписан от Х.П.Х. и своевременно е оспорен от неговия процесуален представител. Следва да се има предвид и че с Определение № 454/11.04.2017 г. са дадени изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на сключен договор между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника, но въпреки това не са ангажирани други такива. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а оттам и че не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. Ето защо и доколкото договорът не е подписан от посоченото като потребител лице, налице е изначална липса на съгласие за сключването му от ответника, поради което процесният договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

Отделно от това, следва да се отбележи и че от представения договор между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Х.П.Х., при липсата на упоменатите в него общи условия, не би могло да се установи възникналото за потребителя на мобилните услуги задължение за заплащане на тяхната стойност, както и на абонаментна такса. Уговорено е единствено, че договорът е с предмет програма „+Fix 30 Europe”, но за конкретните права и задължения на страните във връзка със същата не са представени доказателства.

На следващо място, не установява при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че през процесния период мобилният оператор е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил уговорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на посоченото в представените фактури. Това е така, защото последните не са подписани и са оспорени от ответника, а по своята правната характеристика те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл притежават само формална, но не и материална доказателствена сила, поради което следва да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно посочения по-горе принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да се приеме, че тези правнорелевантни факти също не са се осъществили в обективната действителност. Тук е уместно да се отбележи и че съгласно трайната съдебна практика основанието за плащане не е фактурата, а извършването на съответната престация /в случая предоставянето на мобилни услуги/, а такава не е доказана в настоящото производство. По отношение на представените по делото фактури следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че те включват само стойността на месечния абонамент за релевантния период, а не и цената на доставени и ползвани мобилни услуги, каквато се претендира от ищеца.

Дори и да не се приеме гореизложеното, следва да се има предвид, че от представените от ищеца писмени доказателства не би могло да се направи обоснован извод и за това, че по силата на договора за цесия от 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп" ООД процесните си вземания към ответника. Според този договор двете дружества са постигнали съгласие за прехвърляне на вземания, определени като обща сума, посочени в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2, представляващи неразделна част от договора. Тези приложения обаче не са представени по делото, поради което съдът не може да извърши проверка дали именно ответникът има качеството на длъжник по смисъла на чл. 1.2 от договора и дали са налице и какви са неговите задължения по вид, размер, период и т.н., които са включени в обхвата на процесната цесия. Ето защо не може да се приеме за категорично доказано, че са част от предмета на горепосочения договор за цесия. В този смисъл са и Решение № 92 от 14.03.2016 г. по в. гр. д. № 97/2016 г. и Решение № 155 от 26.04.2016 г. по в. гр. д. № 187/2016 г. по описа на ОС – Хасково. В тази връзка следва да се посочи и че договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо, като в противен случай се стига до неговата недействителност поради липса на предмет на продажбата. Безспорно е, че нищожният договор не може да породи целените с него правни последици, като за наличието на този порок съдът е длъжен да следи служебно. Доколкото в представения по делото договор за цесия липсват конкретни данни за процесните вземания относно страните, техния характер, основанието, от което произтича, размера, периода, за които се отнася, и др., следва да се приеме, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

С оглед на това пък не може да се приеме, че те са преминали в правната сфера на ищеца чрез сключения между него и "С.Г.Груп" ООД договор за цесия от 12.05.2016 г.

В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин съществуването на парични вземания в претендирания размер, за които в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 1752/2016 г. по описа на РС Хасково.

По тези съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложеното по-горе за тяхната неоснователност.

При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 500,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие /л. 54 по делото/.

Мотивиран от горното, съдът

                       

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Булпойнт 2015" ЕООД, ЕИК 203779060, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга" № 31, адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 21, ет. 2, срещу Х.П.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адресат: адв. Зоя Зарчева от АК-Хасково, с кантора: гр. Хасково, бул. "България" № 150, ет. 5, оф. 501, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че Х.П.Х. дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД сумата от 64.71 лв., представляваща сбор от главниците по фактури № 1144286976/01.09.2013 г., № 1146212074/01.10.2013 г., № 1148348797/02.11.2013 г., № 1150187777/01.12.2013 г. и № 1152104994/02.01.2014 г. за ползвани мобилни услуги по договор № ******************* от 04.02.2013 г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Х.П.Х., и сумата 20.91 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от тези фактури за периода от 20.09.2013 г. до 12.08.2016 г., прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и "С.Г.Груп" ООД и договор за прехвърляне на вземания от 12.05.2016 г. между "С.Г.Груп" ООД и "Булпойнт 2015" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1752/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Булпойнт 2015" ЕООД, ЕИК 203779060, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга" № 31, адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 21, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Х.П.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адресат: адв. Зоя Зарчева от АК-Хасково, с кантора: гр. Хасково, бул. "България" № 150, ет. 5, оф. 501, сумата от 500,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете

                                                                                                                  /Петър Вунов/

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.