Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      378  /21.06.2017 гoдина, град Хасково

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковския районен съд, Девети граждански състав             

На двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 Председател: Петър Вунов                                                      

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 2744 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.

Образувано е иск от Я.Н.Я., чрез адвокат Таня Ванкова от АК - Хасково, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу Д.Н.Я., М.Д.Я., Д.А.Б. и А.А.Б..

Ищецът твърди, че с нотариален акт /НА/ № 2 от 05.01.1987 г., том I, дело № 9/1987 г. на Хасковския районен съд /ХРС/ Н Я. М и Д Д Я прехвърлили на ответника Д.Н.Я. и първата му съпруга С Я собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в с. Подкрепа, Хасковска област: парцел VIII - А в кв. 13 по плана на с. Подкрепа, Хасковски окръг, одобрен със Заповед № 195, 1117/1928 г., състоящ се урегулиран от 1150 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и обор, при граници: улица, наследници на Н Д, С М и блок на АПК, срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите до края на живота им, като занапред им осигури един сносен човешки живот, какъвто водили досега, вкл. грижи при болест и немощ, лично или чрез трети лица, а така също и срещу гледането и издръжката, от които са се нуждаели и им е осигурявал досега. По сега действащия регулационен и кадастрален план на с. Подкрепа, общ. Хасково, одобрен със Заповеди №№ 704/1989 г. този имот представлявал урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV - 18 в кв. 13 с площ 1150 кв.м. с построени в имота масивна жилищна сграда /МЖ/, масивна стопанска постройка /МС/, и две полумасивни стопански сгради /ПМС/. Прехвърлителят Н Я. М починал на 04.04.1987 г. и оставил за свои наследници децата си Д Н.Я., Д.Н.Я. и Я.Н.Я., и втората си съпруга Д Д Я, която била майка само на ищеца Я.Н.Я.. След смъртта на баща си ответникът Д.Н.Я. престанал да се грижи за прехвърлителката Д Д Я, поради което тя завела гр. д. № 1050/1997 г. по описа на ХРС за разваляне на договора за издръжка и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. С Решение от 25.10.2000 г. по в. гр. д. № 769/2000 г. на Хасковския окръжен съд /ХОС/, влязло в сила на 25.09.2001 г., съдът развалил договора за издръжка и гледане, сключен с НА № 2 от 05.01.1987 г., том I, дело № 9/1987г., в частта на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Д Д Я живяла в процесния имот до смъртта си на 27.01.2002 г., след което фактическа власт върху целия имот осъществявал ищецът. Той се грижел за имота и го стопанисвал, като владял за себе си 1/2 ид.ч. от имота, а по отношение на другата 1/2 ид.ч. бил негов държател, признавайки правото на собственост на брат си Д.Н.Я. върху нея. Сочи се още, че Е Я починала, а преди нея починала дъщеря й К Д Б, поради което по силата на наследственото правоприемство и заместването, наследниците на Е Я придобили следните квоти от съсобствеността на процесния имот - 2/24 ид.ч. - М.Д.Я., нейн син, по 1/24 ид.ч. - Д.А.Б. и А.А.Б., нейни внуци и синове на дъщеря й К Б. Ответникът Д.Н.Я. придобил по силата на наследяването 2/24 ид.ч., а ведно със собствената си 1/4 ид.ч., понастоящем притежавал 8/24 ид.ч. от процесния имот. Останалите 12/24  ид.ч. били притежание на ищеца Я.Н.Я.. С оглед невъзможността по доброволен ред да се прекрати съсобствеността върху имота между съсобствениците, ищецът обосновава правния си интерес да предяви срещу ответниците иск за делба. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на процесния недвижим имот при горепосочените квоти.

Ответниците оспорват посочените в исковата молба квоти, които следвало да се приложат само за 1/2 ид.ч. от процесния имот, поради което квотата на ищеца трябвало да бъде 6/24 ид.ч. Освен това твърдят, че ищецът никога не бил осъществявал фактическата власт върху целия имот, а владеел само две стаи и коридор от масивната постройка и гараж, но не бил плащал данъци. От 1987 г. до смъртта на Е Д Я през 2009 г. за останалата част от имота се грижили Д.Н.Я. и Е Д Я, а от 2008 г. до сега той бил стопанисван и за него се плащали данъци от всичките ответници. През този период те имали редица срещи с ищеца, на които той заявявал, че не желаел да се ползва от своята част на имота и не може да я стопанисва, поради влошеното си здраве и предоставил това на ответниците.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства – Акт за граждански брак № 1141/07.03.1982 г. от Общински народен съвет – Хасково, НА № 2 от 05.01.1987 г., том I, дело № 9/1987 г. на ХРС, Решение от 25.10.2000 г., постановено по в. гр. д. № 769/2000 г. по описа на ОС – Хасково, Скица № 1967/03.11.2016 г. от Община Хасково, Удостоверения за наследници изх. № 36/13.10.2016 г. и изх. № 831/04.04.2017 г. от Община Хасково, се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване в първата фаза на делбеното производство.

При това положение съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явяват основателен, като съображенията за това са следните:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по категоричен начин се установява, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот. Установява се, че първоначално той е бил придобит от ответника Д.Н.Я. и покойната му вече съпруга Е Я в режим на съпружеска имуществена общност по силата на валидна правна сделка - договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 05.01.1987 г., обективиран в НА2, том I, дело № 9/1987 г. на ХРС. След влизане в сила на Решение от 25.10.2000 г. по в. гр. д. № 769/2000 г. на ХОС, с което този договор е развален за размера от 1/2 ид.ч., те са останали собственици само на 1/2 ид.ч. Другата 1/2 ид.ч. се е върнала в патримониума на Д Д Я и впоследствие е придобита от ищеца в качеството му на единствен нейн наследник, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН. Съпружеската имуществена общност по отношение дела на Д.Н.Я. е прекратена със смъртта на съпругата му Е Я и притежаваната от нея част - 1/4 ид. ч. по пътя на наследственото приемство /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и на правото на заместване /чл. 10, ал. 1 ЗН/ е преминала към преживелия съпруг и низходящите й - М.Д.Я. - нейн син, Д.А.Б. и А.А.Б. - нейни внуци и синове на покойната й дъщеря К Б, при дялове от по 1/12 ид. ч. за първите двамата и от по 1/24 ид. ч. за останалите от тях. Ето защо искът за делба на процесния имот е основателен и доказан, поради което тя следва да се допусне между страните при посочените в исковата молба квоти.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Я.Н.Я., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, aп. 5 - адв. Таня Ванкова, Д.Н.Я., ЕГН ********** ***, М.Д.Я., ЕГН ********** ***, Д.А.Б., ЕГН ********** ***, и А.А.Б., ЕГН ********** ***, на следния им съсобствен недвижим имот, а именно: УПИ IV - 18 в кв. 13 по плана на с. Подкрепа, общ. Хасково, одобрен със Заповед № 704/1989 г., с площ 1 150 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка и две полумасивни стопански сгради, при граници на имота: УПИ III - 17, УПИ V - 146, улица, при следните квоти: 12/24 ид.ч. за Я.Н.Я., 8/24 ид.ч. за Д.Н.Я., 2/24 ид.ч. за М.Д.Я., 1/24 ид.ч. за Д.А.Б. и 1/24 ид.ч. за А.А.Б..

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                               

     

                                                           СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Щ.М.