Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  370 / 19.06.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател : Мария Ангелова

                                                                   Членове :  

                                                                   Съдебни заседатели:      

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1731 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.309, вр. чл.288 от ТЗ; ГЕОландс" ЕООД с ЕИК 200033237, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Гоце Делчев“ № 24-30 вх. В ет. 1 ап. 7, представлявано от управителя А.Г.А.; против Община Стамболово с ЕИК 000904261, със седалище и адрес на управление в с. Стамболово, общ. Стамболово, обл. Хасково, представлявана от М.Ф.С..

Ищецът твърди, че със заявление от 20.06.2016 г. поискал от РС да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължима сума за неустойка за забава на дължимо възнаграждение по договор за услуга № ОП-8/30.03.2012 г. По ч. гр.д. № 1266/2016 г. по описа на ХРС му била издадена заповед за сумата от 22 995 лв. и направените по делото разноски в размер на 459,90 лева - държавна такса и 732 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение. Поради постъпилото възражение от ответника, му била дадена възможност, да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. С договор № ОП-8/30.03.2012 г. ответникът възложил на ищеца, да изготви работен проект за реконструкция на път „НКV 1214 50326 /III-808, Иваново – Върбово/ Славяново-Граница, общ. Харманли – Стамболово/ Малък извор /III-505/“. В срока за изпълнение - 90 календарни дни от датата на подписване на договора, документите били изготвени и с протокол за приемане, подписан между страните на 20.06.2012 г., цялата документация била предадена на ответника. Съгласно т.2.1. и т.2.2. от договора, договорената цена за услугата била в размер на 21 000 лева с ДДС, платима на две вноски - авансова 50% от стойността на проекта, дължима в 10-дневен срок от подписване на договора, и окончателно плащане - 50% след приемане на проектите и подписване на приемо-предавателен протокол от възложителя. Ответникът не изпълнил задължението си за авансово плащане на 50% от стойността на договора и въпреки многократно провежданите разговори, до момента цялата дължима сума не била изплатена на ищеца, като нейното присъждане било предмет на заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1264/2016 г. и издадената заповед за изпълнение. Съгласно т.6.1 от договора, при неизпълнение на договорените срокове, виновната страна дължала неустойка в р-р на 0,1% на ден от сумата по т. 2.1. От датата на падежа до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на главницата - 20.06.2016 г., ответникът изпаднал в забава и дължал заплащане на неустойка, съгласно т. 6.1. от договора. Предмет на претенцията по ч. гр.д. № 1266/2016 г. била неустойка за част от целия период на забава, а именно за периода 21.06.2013 г. - 20.06.2016 г. /1095 дни х 0.1% на ден върху 21 000 лева/, която била в р-р на 22 995 лева. Направеното от ответника възражение по ч. гр.д. № 1266/2016 г. по описа на ХРС обосновавало правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 22 995 лв., представляваща неустойка за забава на дължимо възнаграждение по договор за услуга № ОП-8/30.03.2012 г. и разноски в размер на 459,90 лева - държавна такса и 732 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, за които суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1266/2016 г. на ХРС. Претендира да му се присъдят деловодни разноски за настоящото производство. В открито с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло като основателен и доказан.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Възразява, че с протокол за предаване и приемане на проект от 20.06.2012 г. изпълнителят предал лично на кмета на община Стамболово изготвения работен проект за обекта, но не както било уговорено между страните от км 0+000 до км 2+800, а от км 0+000 до км 1+996. В данъчна фактура № 0000000263/24.10.2012 г. съставителят изрично вписал, че проектът е изпълнен от км 0+000 до км 2 +800. Затова налице било виновно поведение на изпълнителя по договора, тъй като той не изпълнил дължимата престация и предложеното от него изпълнение било неадекватно, както по време, така и по количество и качество. Налице било неточно изпълнение на процесния договор, довело до пълното му неизпълнение, тъй като в този си вид изготвеният предмет на обществената поръчка не бил в полза на възложителя и не можел да се ползва по предназначение. Към договора нямало сключено допълнително споразумение /анекс/, на основание т.8.1. от същия, нито пък изпълнението му в по-малък размер от договорираното или пък от упоменатото количество линейни метри за проектиране били предмет на чл.43 ал.2 ЗОП. Така не било ясно, защо и по какви причини изпълнителят се е отклонил от предмета на обществената поръчка и създал един негоден продукт, който не можел да се използва по предназначение. Налице било разминаване между протокола за предаване и приемане на поръчаното и отразеното за плащане в данъчната фактура. Претенцията на ищеца не съответствала и на предложената от него ценова оферта, въз основа на която бил избран за изпълнител на малката обществена поръчка. Предложената и приета цена била в размер на 17 500 без ДДС, но за всички разходи и плащания по изпълнение на обекта на поръчката, съгласно техническото задание за проектиране и други присъщи разходи за км 0+000 до км 0+2800. Издадената фактура била за км 0+000 до км 2+800, а в протокола за предаване и приемане на проекта от 20.06.2012 г. било вписано, че изготвеният проект е от км 0+000 до км 0+996. Така между договорираното и изготвеното имало разлика от 804 линейни метра изготвен проект в по-малко. Протоколът бил подписан лично от кмета на община Стамболово Маджид Мандаджъ, който действително представлявал община Стамболово, но нямал необходимия образователен ценз, нито опит в областта на проектирането. Практиката била комисия от специалисти от община Стамболово да приеме изготвения проект от проектанта и да се произнесе относно качественото му изпълнение. Документ в тази насока нямало изготвен, както и друг от системата на вътрешния финансов контрол на ответника. По силата на това самоволно действие на кмета на община Стамболово не следвало да се разходват публични средства. За неизплатеното възнаграждение по договора от страна на възложителя било образувано гр.д. № 1734/2016 г., което било от значение за настоящото производство. Ответникът оспорва и размера на неустойката. Ищецът не предприел действия по събиране на вземането си, когато то е станало изискуемо и ликвидно, с цел да реализира вземане от договорирани неустойки. Вследствие на това претендираният размер на неустойката по договора бил по-голям от главницата по същия в размер на 21 000 лева. Така искът освен неоснователен бил и прекомерен по размер и противоречащ със съдебната практика и добрите нрави. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. В открито с.з. ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         Между ответната община, като възложител, и ищцовото дружество, като изпълнител, е сключен договор № ОП-8/30.03.2012 г. за изготвянето на работен проект за реконструкция на път „НКV 1214 50326 /III-808, Иваново – Върбово/ Славяново-Граница, общ. Харманли – Стамболово/ Малък извор /III-505/“, със срок за изпълнение 90 календарни дни от датата на подписване на договора. Уговореното възнаграждение за изпълнителя е в размер на 17 500 лв., без ДДС, платимо на две вноски - авансова 50% от стойността на проекта, дължима в 10-дневен срок от подписване на договора, и окончателно плащане - 50% след приемане на проектите в три екземпляра с подписване на приемо-предавателен протокол между страните /т.2.1. и т.2.2/. Съгласно т.6.1 от договора, при неизпълнение на договорените срокове, виновната страна дължи неустойка в размер на 0.1% на ден от сумата по т. 2.1. Като писмено доказателство по делото се представи и прие протокол за предаване и приемане на проект от 20.06.2012 г., подписан от представителите на двете страни по договора за това, че са извършили приемане и предаване на процесния работен проект, състоящ се от подробно описана документация. По делото се представи и фактура № 263/24.10.2012 г., издадена от ищцовото дружество като доставчик на услугата по процесния договор на името на ответната община като получател на същата, на стойност от 17 500 лв. без ДДС, или 21 000 лв. с ДДС, подписана и от двете страни.

         С решение № 129/27.02.2017 г. по гр.дело № 1734/2016 г. на ХРС, влязло в сила на 23.03.2017 г., е признато за установено по отношение на ответната община, че тя дължи на ищцовото дружество сумата от 21 000 лв., представляваща главница по процесния договор № ОП-8/30.03.2012 г., приет с протокол за предаване и приемане на проекта от 20.06.2012 г., ведно със законната лихва от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане, по заповед № 595/22.06.2016 г. по ч.гр.дело № 1264/2016 г. на ХРС.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал на 20.06.2016 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 1266/2016 г. на ХРС. По това дело със заповед № 596 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2016 г. е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата от 22 995 лв., представляваща неустойка за забава на дължимо възнаграждение по договор № ОП-8/30.03.2012 г. за периода 21.06.2013 г. – 20.06.2016 г.; както и направените по делото разноски в размер на 459,90 лева за държавна такса и 732 лева за адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника на 08.07.2016 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 25.07.2016 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба, постъпила в съда на 22.08.2016 г.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

По категоричен начин по делото се установи, а и не се спори, че между страните по делото е била сключена търговска сделка, която по същността си представлява договор за изработка, по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Между ответната община, като възложител, и ищцовото дружество, като изпълнител, е сключен договор № ОП-8/30.03.2012 г. за изготвянето на работен проект за реконструкция на подробно описан път, със срок за изпълнение 90 календарни дни от датата на подписване на договора. Поръчаното е било изработено точно от ищеца и предадено на ответника, за което в рамките на уговорения срок е съставен приемо-предавателен протокол от 20.06.2012 г. /чл.264 от ЗЗД/. Възраженията на ответника за неточно и некачествено изпълнение на поръчаното от страна на ищеца са били отхвърлени като изцяло неоснователни и недоказани с решението по преюдициално съдебно производство по грело № 1734/2016 г. на ХРС, влязло в сила на 23.03.2017 г., с което е признато за установено по отношение на ответната община, че тя дължи на ищцовото дружество сумата от 21 000 лв., представляваща главница по процесния договор. По категоричен начин по делото се установи, а и не се спори, че ответникът и към момента не е изплатил на ищеца уговореното възнаграждение за така приетата работа /чл.266 ал.1 изр.І от ЗЗД/, според уговорения начин на плащане - на две вноски - авансова 50% от стойността на проекта, дължима в 10-дневен срок от подписване на договора, и окончателно плащане - 50% след приемане на проектите в три екземпляра с подписване на приемо-предавателен протокол между страните. С това той е изпаднал в забава за изпълнение на основното си задължение по договора, а според т.6.1 от същия, при неизпълнение на договорените срокове, виновната страна дължи неустойка в размер на 0.1% на ден от сумата по т. 2.1. - 21 000 лв. с ДДС. Ето защо, предявеният иск се явява доказан в своето основание.

Съдът намира иска за доказан и по размер. Предвид гореизложените съображения, установява се, че през претендирания период 21.06.2013 г. - 20.06.2016 г. /датата на депозиране на заявленията по чл.410 от ГПК, както за главницата, така и за процесната неустойка/ - ответникът е в забава за изпълнение на задължението си за плащане на възнаграждението. Този период от време включва 1 096 дни и според правилото на т.6.1. от договора дължимата неустойка се равнява на сумата от 23 016 лв. Доколкото обаче искът е за по-малка сума, същият следва да се уважи до предявения размер от 22 995 лв. Изцяло неоснователно е ответното възражение за прекомерност по размер на процесната неустойка. При търговски сделки, сключени между търговци, както е в настоящия случай, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност, предвид императивната норма на чл.309 от ТЗ. Правата и задълженията в отношенията между търговци възникват на основание свободното договаряне и при презумпция за добросъвестност на страните. Действието на цитираната императивна разпоредба не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което сключвайки търговска сделка, те са със съзнанието, че уговорената неустойка не би могла да бъде намалявана. Не на последно място, времето, през което подлежи на начисляване процесната неустойка, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник; респ. дългият период на забавата му предпоставя и голяма по размер неустойка. Да се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката или пък че късното предявяване на процесната претенция по съдебен ред накърнява добрите нрави, би означавало стимулиране на длъжника към виновно неизпълнение на договорни задължения, за да може при един съдебен процес да претендира нищожност на клаузата за неустойка.

Водим от горното, следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 995 лв., представляваща неустойка за забава на дължимото възнаграждение по договор № ОП-8/30.03.2012 г., дължима за периода 21.06.2013 г. - 20.06.2016 г., въз основа на т.6.1. от договора; за която сума е издадена заповед № 596 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2016 г. по ч.гр.дело № 1266/2016 г. на ХРС.

Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 651,80 лв., от които 732 лв. адвокатско възнаграждение, а останалото - държавни такси.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Стамболово с ЕИК 000904261, със седалище и адрес на управление в с. Стамболово, общ. Стамболово, обл. Хасково, представлявана от М.Ф.С.; ДЪЛЖИ на „ГЕОландс" ЕООД с ЕИК 200033237, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Гоце Делчев“ № 24-30 вх. В ет. 1 ап. 7, представлявано от управителя А.Г.А.; сумата от 22 995 лв., представляваща неустойка за забава на дължимото възнаграждение по договор № ОП-8/ 30.03.2012 г., дължима за периода 21.06.2013 г. - 20.06.2016 г., въз основа на т.6.1. от договора; за която сума е издадена заповед № 596 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2016 г. по ч.гр.дело № 1266/2016 г. на ХРС.

ОСЪЖДА Община Стамболово с ЕИК 000904261 ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОландс" ЕООД с ЕИК 200033237 сумата от 1 651,80 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.