Р Е Ш Е Н И Е

 

335                                          02.06.2017г.                                 гр. Хасково

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд                                                      гражданска колегия 

На трети май                                                   двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                    Районен съдия: Васил Панайотов                                                            

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1496 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.Б.М., Б.Г.М., А.Ф.М., М.Ф.М. и Е.Ф.М. са предявили против М.М.М. субективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.

Ищците твърдят, че са наследници на Ф. М., починал на 12.02.2013г., който по време на брака си с ищцата Р.М. бил владял имот с идентификатор № 77195,739,103 в гр. Х**************, с площ от 665 кв.м. Наследодателят им притежавал нотариален акт само за притежаваните от него идеални част от сградите, но от 1990 г. само той и ищците владеели имота и сградите като свои. През 2016г. установили, че ответникът се е снабдила с НА № 5, том 3, рег. № 7050, дело № 375 от 2012г. за собственост на същия имот. Молят да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици на посочения имот. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържат исковете си. В писмена защита излагат доводи.

                   Ответникът чрез особен представител оспорва иска. Имотът се владеел и ползвал от само от нея. В тежест на ищците било да оборят доказателствената сила на издадения нотариален акт.  В съдебно заседание посочва, че исковете са неоснователни, тъй като не били доказани. През 1993г. наследодатели на двете страни се снабдили с НА по давност само на сградата, който променили през 2001г. В момента имало нов акт на името на Е.Ф.М. за къщата, но оспорва да има идентичност между имотите в различните нотариални актове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

От всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни - Удостоверение за наследници с изх.№1802/22.04.2016г.; Удостоверение за наследници с изх.№5067/06.12.2013г., показанита на св. М. М. М. , З. Х. Х. , М. Р. Б. , И.Р.М., Д.  Р.М., се установява, че страните по делото са в родствена връзка – ищците са наследници на Ф.М.М., починал на 12.02.2013г., който е брат на ответника М.М.М..  Родители на двамата са били Е. Ф. М. , починала на 06.08.2004г., и М. И.  М., починал на 27.03.1990г. От показанията на посочените свидетели се установява, че имотът е бил ползван първоначално от последните двама общи наследодатели на страните – св. М. Р. Б.  посочва, че „Ф. там е роден“, Тя /б.р.ответника/ живя там преди да се омъжи, но след като се омъжи се изнесе“. Това обстоятелство се установява и от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №26, том ІІ, дело №635/1993г. Е.Ф.М. и Ф.М.М. /л.96/, поправен с Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт №1164, том VI, рег.№6499, дело 940 от 2001г., в който е посочено, че лицата са придобили собствеността върху къщата въз основа на давност и наследство. Във втория нотариален акт за поправка имотът фигурира със стар номер по предходен план – 5954, видно от схема на имота /л.21/. И двата посочени акта касаят единствено къщата в имота, но не и самия имот – земята. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №174, том І, рег.№2570, дело №161 от 2016г. една от ищците се е посочена като собственик въз основа на обстоятелствена проверка на къщата в имота. 

Свидетелите И.Р.М., Д.  Р.М., посочват, че техен братовчед е женен за ответника, като от роднините си знаят, че имотът е бил разделен, като къщата е следвало да остане за брата Ф.М.М., наследодател на ищците, а земята на ответника, негова сестра. 

В скица на поземлен имот № 15-394154/11.08.2016 г. от АГКК – Хасково са записани като собственици Е.Ф.М. и Ф.М.М., а в удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО004807/15.08.2016г. на имота е записана като собственик ответника. Приети са като доказателства и приходна квитанция №100548/02.06.2016г. за сумата от 77.80 лв., с ДЗЛ М.М.М., приходна квитанция №100549/02.06.2016г. за сумата от 2.94 лв., с ДЗЛ М.М.М..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност нотариално дело № 375/08.11.2012 г. на нотариус В. Сиртова, ответника е призната за собственик на имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните прави изводи:

Искът е частично основателен.

На първо место следва да се посочи, че некоректно в ИМ не е посочено, че между страните е налице близка родствена връзка – ищците са наследници на Ф.М.М., починал на 12.02.2013г., който е брат на ответника М.М.М.. Това обстоятелство влияе върху разпределението на доказателствената тежест, тъй като при съсобственост страната следва да докаже наред с факта на владение за продължителен период, и факта, че е променила държането на чуждите идеални част във владение.

От събраните по делото доказателства, посочени по – горе, се установява, че имотът е придобит от общите на страните наследодатели - Е. Ф. М. , починала на 06.08.2004г., и М. И.  М., починал на 27.03.1990г. Това обстоятелство е безспорно тъй като страните са родени в имота. Макар и да няма писмен акт за това обстоятелство, то може да се изведе от всички останали писмени и гласни доказателства – в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №26, том ІІ, дело №635/1993г. Е.Ф.М. и Ф.М.М. /л.96/, поправен с Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт №1164, том VI, рег.№6499, дело 940 от 2001г., е посочено, че лицата са придобили собствеността върху къщата въз основа на давност и наследство, свидетелите посочват, че ответника и нейния брат, наследодателят на ищците са родени в имота. От това може да се изведе, че те притежават имота по наследство от своите родители. От представените удостоверения за наследници се установява, че общите наследодатели Е. Ф. М. , починала на 06.08.2004г., и М. И.  М., починал на 27.03.1990г., са имали три деца – наследодателят на ищците Ф.М.М., починал на 12.02.2013г., ответника М.М.М. и Ш. М. С. . При положение, че имота е придобит от общите наследодатели, следва, че всяко от децата придобива по 1/3 идеална част от имота. За да придобият идеалните част на другите деца, следва те да променят държанието във владение. Това обстоятелство в случая не се установи. Действително свидетелите на ищците М. М. М. , З. Х. Х. , М. Р. Б.  посочват, че само те се грижат за двора и го обработват. Това не са действия, които показват на останалите съсобственици, че те са променили намерението си да държат вещта във владение, тъй като са обикновени дейности по управление на имота, но не и по разпореждане с него. В тази връзка съдът отчита, че до смъртта на техния наследодател Ф.М.М., починал на 12.02.2013г., последният не е правил постъпки за снабдяване с нотариален акт за имота, въпреки, че се е снабдил с такъв за къщата. Този факт съвпада с казаното от св. И.Р.М. и Д.  Р.М., които посочват, че е имало разбирателство къщата да остане за Ф.М.М., а земята за ответника М.М.М.. Тъй като това разбирателство не е оформено в съответната форма, то няма юридическо действие, но е респектирано от общия наследодател на ищците до смъртта му.  Самите ищци твърдят в ИМ, че са собственици по наследство на имота.  Аргументиран от изложеното, съдът намира, че ищците, като наследници на Ф.М.М., починал на 12.02.2013г., притежават 1/3 идеална част от земята, до който размер искът следва да се уважи.    

До този размер от 1/3 ид.ч. следва да се уважи и искането с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК за нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност нотариално дело № 375/08.11.2012 г. на нотариус В. Сиртова. Не може да се споделят доводите на процесуалния представител на ищците, изложени и в писмената защита, че при издаване на нотариалния акт била нарушена процедурата за това. Свидетелите И.Р.М. и Д.  Р.М. не попадат в кръга на лицата по чл. 575 вр. с чл. 572 вр. с чл. 584 т.3 от ГПК спрямо ответника, тъй като са роднини по сватовство.

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Ищците са сторили разноски в размер на 1576 лева, за копито има доказателства, че са извършени. С оглед на уважената част от иска им се следват разноски в размер на 525,33 лева. Ответникът   е представляван то особен представител. 

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Г.,  че Р.Б.М. с ЕГН **********, Б.Г.М. с ЕГН **********, А.Ф.М. с ЕГН **********, М.Ф.М. с ЕГН ********** и Е.Ф.М. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** 2, офис 1, адв. Т., са собственици по наследство от Ф.М.М., починал на 12.02.2013г., на 1/3 идеална част от имот с идентификатор № 77195,739,103 по КК на гр. Хасково, одобрена със Запвоед № РД – 18-62/05.10.2006г. на ИД на АК София, находящ се в гр. Х**************, с площ от 665 кв.м., като искът до пълния предявен размер от 3/3 идеални части, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 5, том 3, рег. № 7050, нотариално дело № 375/08.11.2012 г. на нотариус В. Сиртова, като имота се счита собственост на М.М.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Г., на 2/3  идеална част от имота.

ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Г., да заплати на Р.Б.М. с ЕГН **********, Б.Г.М. с ЕГН **********, А.Ф.М. с ЕГН **********, М.Ф.М. с ЕГН ********** и Е.Ф.М. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** 2, офис 1, адв. Т., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 525,33 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

                                                               

                                                   Районен съдия: /П/ не се чете