Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 364

                                               гр. Хасково, 14.06.2017 год.  

 

                В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на осми юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                

                                                     СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА   

                                                                                                                               

                                                        

Секретар: Елена Стефанова   

Прокурор:

като разгледа докладваното от  Съдията  гр.д.№ 727 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

                     

          Предявен е  иск с правно основание чл.1 от ЗУТОССР от А.М.Х.,*** против Териториално поделение на НОИ-гр.Хасково за установяване на трудов стаж по съдебен ред.

В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 06.07.1977г. до 01.04.1978г. работил в Управление Строителни изолации – Стара Загора като „изолировчик, III  разряд, на пълен работен ден – 8 часа, при заплащане на щат при дневно надница – 4.22 лева, което било нанесено в трудовата му книжка, но не разполагал с изискуемия документ Образец УП 3. Положил усилия да се снабди с документ за осигурителен стаж, което се оказало безуспешно, тъй като книжата и ведомостите не били намерени. Управление Строителни изолации – гр.Стара Загора било с прекратена дейност без правоприемник, който да съхранява съответните документи. В тази връзка било подадено заявление да му бъде издаден документ за трудов и осигурителен стаж от ТП на НОИ /сектор ОА/- гр.Стара Загора, тъй като ищецът предполагал, че там се съхраняват ведомостите на предприятието. След проверка от страна на ТП на НОИ – гр.Стара Загора било установено, че няма запазени ведомости на Управление Строителни изолации – гр.Стара Загора и му бил издаден документ по образец УП 17а – за доказване на обстоятелствата по чл.5, ал.3 от ЗУТОССР, което обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се още в исковата молба, че през процесния период ищецът работил с А.М.Н., чиито имена преди 1989г. били А. М. Н. и А. М. Назифов, с адрес понастоящем: в Република България – с.Д., Общ.К., Обл.К. и в Република Турция – гр.Д., Общ.К., И. – махала, ул.********* № ***. С останалите работници от 1978г. ищецът не поддържал връзка и не можел да посочи трите им имена и адреса на други негови колеги. Копие от трудовата му книжка с името А. М. Н., от което било видно, че същият е работил през процесния период в Управление Строителни изолации – Стара Загора, ищецът представя с исковата молба. Предвид  изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има трудов стаж като  изолировчик, III разряд, на пълен работен ден – 8 часа, при заплащане на щат при дневно надница – 4.22 лева, в Управление Строителни изолации – гр.Стара Загора, за времето от 06.07.1977г. до 01.04.1978г.

                Ответникът не подава отговор в срока по чл.131 от ГПК и не взема становище по иска.

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:   

                На първо място съдът счита, че следва да даде отговор на въпроса допустим ли е предявеният иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗУТОССР, трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго физическо или юридическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В тази насока ищецът представи Удостоверение, изх.№ 5506-23-152#1/03.02.2017г., издадено от НОИ-Териториално поделение-Стара Загора, в уверение на това, че разплащателните ведомости на „Строителни изолации“ гр.Стара Загора не са приети в ТП на НОИ – гр.Стара Загора. От така приетото като доказателство Удостоверение не става ясно дали документите са били изгубени или унищожени, както и не става ясно дали липсващите документи се отнасят само за ищеца или и за други лица. Ето защо, съдът приема, че така представеното доказателство следва да се третира като такова по смисъла на чл.5 от ЗУТОССР, което е предпоставка за допустимостта на предявения иск.

               По делото ищецът представи Трудова книжка, от която съдът установи,че за времето от 06.07.1977г. до 01.04.1978г. ищецът е работил в Управление „Строителни изолации“ гр.Стара Загора на длъжност „изолировчик“ - 3-ти разряд. В трудовата книжка е посочена вида дейност -строителство, както и тарифната ставка. Трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 29 б.“А“ от КТ /отм./ - по взаимно съгласие. Трудовата книжка е издадена на лице с имена И. М. Х., като от представеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.№ 0067/11.08.2016г. на Община Стамболово е видно, че имената А.М.Х. и И. М. Х. са имена на едно и също лице, т.е. на ищеца. По делото съдът прие като доказателство Трудова книжка на лицето А. М. Николов и Удостоверение за идентичност на имена, видно от което е, че имената А. М. Н., А. М. Н. и А.М.Н. са имена на едно и също лице.

               За правилното изясняване на спора съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

                По делото бе разпитан като свидетел А.М.Н., за който също по надлежния ред се установи, че е носел и името А. М. Н.. Свидетелят твърди, че е работил в предприятие „Строителни изолации“- Стара Загора, група Хасково, близо 7 години. Той именно станал причина ищецът също да започне работа там, тъй като в периода 1977-1978 година предприятието имало нужда от работник. Твърди, че ищецът е работил около една година, на редовна работа по трудов договор. Мястото на работа на групата било в гр.Х., в „********“, където имали склад и общежитие. А. работел като строителен изолировчик. Категоричен е, че ищецът е постъпил на работа през 1977 година и продължил да работи до 1978 година.

              Други доказателства по делото не се представиха.

               При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения иск за доказан и оттам за основателен.

               От показанията на свид.А.Н., който е работил заедно с ищеца през исковия период, съдът установи по безспорен начин, че ищецът е работил като „изолировчик“ в периода 1977-1978 година в Управление „Строителни изолации“ - Стара Загора, с място на работа в гр.Хасково. Свидетелят дори заявява, че по негова инициатива ищецът е започнал работа в това предприятие, тъй като към този момент имали нужда от работници. Самият свидетел твърди, че е работил в същото предприятие близо 7 години, а ищецът само около една година. Така събраните гласни доказателства кореспондират изцяло с писмените такива. От представената Трудова книжка на името на ищеца се установи, че за времето от 06.07.1977г. до 01.04.1978г. същият е работил в Управление „Строителни изолации“, като е посочена точно длъжността му - изолировчик, както и размера на трудовото възнаграждение и начина на прекратяване на трудовото правоотношение. От друга страна от трудовата книжка на свидетеля А.Н. съдът установи, че  през процесния период свидетелят е работил в същото предприятие, което още веднъж дава основание на съда да кредитира изцяло неговите показания.

              С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че ищецът доказа изцяло исковата си претенция, който извод се обосновава именно от анализираните по-горе писмени и гласни доказателства. По един безспорен начин се установи, че в периода от 06.07.1977г. до 01.04.1978г., т.е. в продължение на 8 месеца и 26 дни ищецът е работил  в Управление „Строителни изолации-Стара Загора като „изолировчик“, което време следва да се счете за трудов стаж при посочения работодател.

               Казаното до тук налага извода, че следва да се постанови решение, с което да се уважи исковата претенция. Следва да бъде признато по отношение на Териториално поделение на НОИ-гр.Хасково, че ищецът има трудов стаж като „изолировчик“ , III разряд, в Управление „Строителни изолации“ - Стара Загора в общ размер на 8 месеца и 26 дни.

          В настоящия процес ищецът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

 

              Мотивиран така, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И  :

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ-гр.Хасково, че А.М.Х., ЕГН **********,***, има трудов стаж като „изолировчик“, III разряд, в Управление „Строителни изолации“ - гр.Стара Загора за времето от 06.07.1977г. до 01.04.1978г.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.