Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 336                                                       02.06.2017г.                                      гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На деветнадесети май                                  двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 563 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1 и 2 от КТ.

Ищецът посочва, че прекратяването на ТПО било незаконосъобразно. Със заповед № 12/10.01.2017г. й било наложено дисциплинарно наказание – уволнение за това, че на 26 и 27 декември 2016г. не се явила на работа. До 25 декември включително била в болнични, като се явила на 26 и 27, но не била допусната до работа. Заповедта за прекратяване не била мотивирана. Не била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Моли да се признае уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност. Претендира и разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа изложеното в исковата молба. Моли за разноски.

Ответникът оспорва исковете, като заявява, че извършеното прекратяване било законосъобразно. Не оспорва, че между страните е имало ТПО. Ищцата била уволнена поради неявяване в два последователни дни на работа. Това било установено от прекия й ръководител. От служителя били изискани обяснения. Били изискани данни от всички служители във връзка с обясненията. Не били налице и нарушения на материалния закон, като била спазена процедурата. Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се отхвърлят. Моли за разноски. В писмена защита излага доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Не се оспорва между страните наличието на ТПО по трудов договор № 120/07.01.2016г. и прекратяването му със заповед № 12/10.01.2017г., с която е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, и ТПО между страните е прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 вр. с чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ, поради неявяване в два последователни дни на 26 и 27.12.2016г.

            По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.

Искът е допустим, тъй като е подаден в сроковете по КТ от лице с правен интерес.

По същество съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за неоснователен.

В това производство работодателят следва да докаже наличието на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, както е изложено в заповедта – неявяване на работа в два последователни дни на 26 и 27.12.2016г., спазване на процедурата по чл. 193 от КТ и всички предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 186 – 195 КТ, срок за налагане, съобразяване тежест на нарушение и наказание, активна легитимация за налагане на наказания, издаване на мотивирана заповед, събиране и оценка на всички доказателства.

В настоящия случай са налице тези обстоятелства.

Не може да се сподели доводът на ищеца, че липсвала заповед и тя не била мотивиране. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Това дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. По начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. Налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" е едновременно и акт за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е необходимо връчването и на отделна заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор – О. № 45 от 16.01.2012г. по гр.д. 780/2012г. на 4 г.о. на ВКС, докладчика М.Първанов.

В настоящия случай заповедта е издадена в срока по чл. 194 ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.192 ал.1 от КТ посочва, че дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон – това е сторено, като заповедта е издадена от управителя M. . Действително, актът не е озаглавен „заповед“, но от съдържанието му се извежда смисълът на акта.

 От друга страна от събраните по делото писмени и гласни доказателства – докладна записка от 28.12.2016 г. от Д. Х. , месечен график за дежурства на диспечери при "Секюрити Хасково СОТ" ООД за м. декември 2016 г., месечен график за дежурства на диспечери при "Секюрити Хасково СОТ" ООД за м. декември 2016 г. – от 16.12 до 26.12.17г., писмо изх. № 212/28.12.2016г. до М.С., обяснения от М.С. с вх. № 228/06.01.2017г., докладна записка от 06.01.2017г. от Д. Х. , докладна записка от 06.01.2017г. от Г. М. , докладна записка от 09.01.2017г. от Таня Несторова, докладна записка от 09.01.2017г. от П. Т. , показанията на св. Д. Х.  и П. Т. , се установява, че на датите 26.12.2016г. и 27.12.2017г. ищецът не се е явила на работа, въпреки, че е била на смяна на първата дата – дневна, а на втората – нощна. Съдът намира, че следва да се кредитират горните доказателства, за сметка на доказателствата на ищеца, тъй като последните са вътрешно противоречиви. На първо место в показанията си до работодателя ищецът е посочила, че по съвет на адвокат е посетила офиса на 27.12.2016г. в 10.00 часа и на 29.12.2016г. в присъствието на свидетели, когато й били двете последователни смени. В ИМ тя посочва, че е посетила офиса на 26 и 27.12.2016г. В този смисъл са и показанията на св. Е. П. Н. . По график тя е била на смяна на 26 и 27.12.2016г. На следващо место в показанията си посочва, че след второто недопускане на 29.12.2016г. е подала жалба до ДИТ – Хасково. От писмо изх. № 17009475/27.01.2017 г. до М.С. *** се установява, че жалбата й е входирана действително на 29.12.2016г. От горното се установява, че е налице противоречие между показанията на свидетеля Н. , изложеното в ИМ и изложеното в показанията на ищеца до работодателя и жалба до ДИТ - Хасково. ДИТ – Хасково е сезирана след дните, в които служителят е следвало да бъде на работа, макар и ищецът да посочва в обясненията си пред съда, че е ходила многократно до тази служба, но тези й жалби не са входирани. Самата тя в съдебно заседание заявява, че е била посъветвана от служител на ДИТ – Хасково да осигури показанията на един свидетел, но в тези случаи би следвало служител на ДИТ – Хасково да отиде с ищеца, ако е получил информация, че тя не е допускана до работа. В показанията си до работодателя посочва, че е съветвана от адвокат за осигуряване на свидетел. Макар и да се касае за малки разминавания в обясненията й пред съда и писмените показания пред работодателя, те не водят до ясен извод за конкретно поведение на служителя през тези дни. Ако действително тя е била посъветвана от служител на ДИТ – Хасково да си осигури свидетел, това поведение на този служител е най – малкото непрофесионално, тъй като при сезиране с такава жалба е следвало да бъде входирана и да бъде извършена незабавна проверка дали е допускана до работа, а не дават съвети от каквото и да е естество. Именно затова в чл. 399 от КТ е посочено, че Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение. В чл. 402 ал.1 т.1 и 2 от КТ е посочено, че Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: 1. посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; 2. изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Ако това не се стори от служителите на ДИТ – Хасково, за работника или служителя остава трудната задача да докажат, че спрямо тях е извършено нарушение на трудовото законодателство. Съдът в настоящото производство може да стъпва само на доказани факти, но не и на твърдяни такива.

Поради изложеното следва да се приеме, че ищецът е извършила вмененото й нарушение, като наложеното наказание съответства на извършеното нарушение – чл. 190 ал. 1 т.2 от КТ.

Преди налагане на наказание работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, освен ако те не са дадени или събрани по вина на служителя. В настоящия случай това е сторено /л.28-31/.

            Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразна и като такава не следва да се отменя.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа, тъй като същият е акцесорен. Предвид законосъобразността на уволнението следва да се отхвърли искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност „оператор, въвеждане на данни в "Секюрити Хасково СОТ" ООД.

При този изход на делото на ищеца не се следват разноски. Ответникът претендира разноски, но не е представил документ, че те са извършени. В представения по делото договор з правна защита и съдействие е посочено, че плащането е удостоверено с издадената за това плащане фактура, каквато по делото не е представена.  

Мотивиран от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.С. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 2, против "Секюрити Хасково СОТ" ООД, гр. Хасково, ул. Драгоман 14, ет.2, ЕИК 202078106, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, за признаване на незаконно извършеното със заповед № 12/10.01.2017г. на управителя на "Секюрити Хасково СОТ" ООД на основание чл. 330 ал.2 т.6 вр. с чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ дисциплинарно уволнение поради неявяване в два последователни дни на 26 и 27.12.2016г. от длъжността  „оператор, въвеждане на данни в "Секюрити Хасково СОТ" ООД, и възстановяване на заеманата длъжност  „оператор, въвеждане на данни в "Секюрити Хасково СОТ" ООД, като неоснователни недоказани.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от обявяването му на основание чл. 315 ал.2 от ГПК.

                                                                  

                   

                                                         

 

Районен съдия: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ в частта относно думата "съществен" - ДВ, бр. 47 от 2009 г.)


На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:


1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решаван противоречиво от съдилищата;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела.