Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 351

09.06.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд             Трети граждански състав

на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 473 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от И.А.Д. с ЕГН:********** ***, против „Секюрити Хасково СОТ“ ООД, ЕИК 202078106, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Драгоман“ №14, ет.2, представляван от управителя Желязко Ангелов Марков, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Ищецът обжалва заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение от 29.12.2016г., издадена от управителя на „Секюрити Хасково СОТ“ ООД, гр.Хасково, на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.2 от КТ. Твърди, че на датите 01.12.2016г. и 02.12.2016г. следвало да почива по график, поради което следващата му смяна била едва на 03.12.2016г. и 04.12.2016г. Оспорва заповедта като неоснователна, защото на 01., 02. и 05.12.2016г. по график бил почиваща смяна и не трябвало да бъде на работа.  Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отмени заповедта за уволнение като неоснователна и нищожна, като му се присъдят направените разноски.

         Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и счита, че следва да се отхвърли. Твърди, че ищецът не се явил на работа на посочените дати, поради което била издадена оспорената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение след установяване на отсъствието му от прекия ръководител. Претендира присъждане на направените по делото разноски.     

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         По силата на сключен между страните на 01.09.2016г. трудов договор ищецът е назначен на длъжност „охранител“ в ответното дружество. С допълнително споразумение от 15.09.2016г. ищецът е преназначен  от длъжност „охранител“ на длъжност „патрул служба сигурност“. На същата дата – 15.09.2016г. на ищеца е връчена и длъжностна характеристика за длъжността, на която е преназначен. Със заповед №274/29.12.2016г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, като причини са посочени неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – на 01.12.2016г., 02.12.2016г. и 05.12.2016г. Заповедта е изпратена на ищеца по пощата в деня на издаването й и получена на 30.12.2016г. Видно от отговора на дирекция „Инспекция по труда“-гр.Хасково ищецът е подал жалба за извършени нарушения на трудовото законодателство от ответното дружество. По делото е приложен правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество, утвърден от управителя на 01.07.2015г. Със заповед от 04.01.2016г. на управителя на ответното дружество е наредено сумарното работно време, съгласно Правилника за формиране на работната заплата, да се изчислява на полугодие и в края на текущата година. На 01.09.2016г. ищецът е подписал декларация, че е запознат със съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество. С докладна записка от 05.12.2016г. е уведомен управителя на дружеството, че ищецът не се е явил на работа на 01.02. и 05.12.2016г. По делото са приложени месечните графици за дежурствата на автопатрула и отчетните форми за второто полугодие на 2016г., както и заповед от 06.07.2015г. на управителя на ответното дружество за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време, изготвянето на графиците и запознаването на служителите със същите.

         От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Т.Х. и Г. А. М. се установява кога се изготвят графиците за дежурства, за какъв период, начина, по който се съобщават на служителите, как става ползването на отпуски или отсъствия от работа, когато се налага и съответно заместването на отсъстващия. И двамата свидетели заявяват по отношение на ищеца, че не се явил на работа на 01. и 02.12.2016г., когато следвало да е на смяна, както и на 05.12.2016г., което наложило изготвяне на нов график за дежурствата за месец декември 2016г. Св.Х. поел смените на ищеца за месец декември, а св.М. изготвила новия график и констатирала отсъствието от работа на И.Д..   

         При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявения иск:

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, което се установява и от представения по делото трудов договор от 01.09.2016г. Установи се, че с допълнително споразумение от 15.09.2016г. ищецът е преназначен на друга длъжност. Възникналото въз основа на този трудов договор правоотношение между страните е прекратено с обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 29.12.2016г., на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.190 ал.1 т.2 от КТ. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочено, че не се явил на работа в течение на два последователни работни дни – на 01.12.2016г. и 02.12.2016г., както и на 05.12.2016г. Не съществува спор между страните, че уволнителната заповед е връчена на ищеца с писмо с обратна разписка на 30.12.2016г.  Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че така издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна и нищожна. От една страна нито има твърдения в какво се състои нищожността на заповедта за уволнение, от друга нито има данни по делото, сочещи на наличието на нищожност. Обжалваната заповед за уволнение разполага с всички предвидени от законовата разпоредба реквизити. В същата е визирано конкретно нарушение на трудовата дисциплина, извършено от ищеца, както и датата, респ. периода, в който е извършено същото. Категорично от представения график за дежурства за месец декември 2016г. се установява, че ищецът е следвало да се яви на работа на 01.12.2016г., след което на 02.12.2016г. и на 05.12.2016г. Това обстоятелство се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х. и М.. Същевременно категорично се установи, че на никоя от тези три дати ищецът не се е явил на работа. Това неявяване е отразено в отчетната форма за месеца, като е констатирано именно от св.М., която изготвя както графиците, така и отчетните форми. Неявяването на ищеца на работа за тези дати, както и за целия месец декември се установи и от показанията на св.Х., който е поел смените на отсъстващия по нареждане на прекия си ръководител св.М.. В своите показания последната заяви, че ищецът й се обадил по телефона в последния ден на месец ноември и заявил, че повече няма да идва на работа. Свидетелката твърди също така, че ищецът й заявил, че няма нужда да идва да подава молба за напускане.  Доколкото няма дори твърдения, че ищецът е подал молба за напускане на работа, както и че се е явявал на дежурства през месец декември 2016г., съдът приема за установено по безспорен начин, че същият не се е явил на работа на посочените в уволнителната заповед дати. Напълно ирелевантен в случая е въпроса заплащани ли са на ищеца дължимите възнаграждения и правени ли са му неправомерно удръжки от трудовото възнаграждение, тъй като в случай, че не е получил пълния размер на дължимото възнаграждение е имал възможност да поиска прекратяване на трудовия договор именно на това основание. Не се установи от данните по делото твърдението на ищеца, че е следвало да почива на тези дати, тъй като видно от представения график именно тогава е следвало да се яви на работа. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели.   Ето защо, при тези данни по делото съдът намира извършеното дисциплинарно уволнение на ищеца на посоченото в заповедта основание за законно, тъй като по несъмнен начин се установи, че е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което му е наложено наказанието. Установи се, че не само на посочените дати от месеца, но и през целия месец декември 2016г. ищецът не се е явявал на работа без да посочи наличието на каквато и да е причина за това свое отсъствие. Установи се също така, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал от ищеца да даде обяснения по предвидения в КТ ред, но последният не е депозирал такива. Свидетелите по делото дори твърдят, че многократно са му звънели по телефона, но ищецът не им вдигал, ходели до дома му, но не се показвал. На поредния опит да се свържат с него на следващия месец след като спрял да идва на работа, св.Х. твърди, че говорили с ищеца, но той отказал да върне дрехите и да подпише документите, които му носели. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, като неоснователен.   

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 460лв. за адвокатско възнаграждение.     

               Мотивиран така, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Д. с ЕГН:********** ***, против „Секюрити Хасково СОТ“ ООД, ЕИК 202078106, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Драгоман“ №14, ет.2, представляван от управителя Желязко Ангелов Марков, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ : да се отмени като незаконосъобразна заповед за уволнение №274/29.12.2016г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.А.Д. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Секюрити Хасково СОТ“ ООД, ЕИК 202078106, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Драгоман“ №14, ет.2, представляван от управителя Желязко Ангелов Марков, направените по делото разноски в размер на 460лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 09.06.2017г.

                                                                           

 

 

                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.