Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

346/08.06.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 469 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от И.А.К. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „Меф Лоджистик" ООД.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 108/05.04.2016 г. работил при ответника на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози)”. На 12.01.2017 г. вечерта чрез курер от „Еконт експрес" получил пратка от „Меф Лоджистик" ООД, която съдържала следните документи: Заповед № 095/10.01.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение; трудова книжка № 982956; УП-3; служебна бежка по чл. 45 ЗДДФЛ. Счита се, че прекратяването на трудовото му правоотношение било изцяло незаконосъобразно, тъй като нито го търсили да дава обяснения, нито такива му били искани във връзка с някакво нарушение на трудовата дисциплина, а и не му била връчвана посочена Заповед № 089/22.12.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение". Поддържа се и че работодателят по никакъв начин не изяснил фактическата обстановка по случая, като не събрал, нито оценил доказателства, и по този начин не било ясно кое трудово задължение не било изпълнено виновно от ищеца и къде било предвидено то. Така бил лишен и от възможността да се защити и се възпрепятствал съдебният контрол при оспорване на наказанието. Поради това и с оглед императивния характер на чл. 193 КТ то следвало да бъде отменено, без да бъде разглеждан спорът по същество. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 089/22.12.2016 г. на управителя на ответното дружество, за незаконно, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски. Твърди се, че със Заповед № 089/22.12.2016 г., на основание чл. 187, т. 1, т. 8 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за следното нарушение на трудовата дисциплина: неявяване на работното място за периода 08.12.2016 г. - 09.12.2016 г. включително, за което имало заведена докладна записка с вх. № 372/12.12.2016 г. и бил издаден констативен протокол за установяване на дисциплинарно нарушение № 7/12.12.2016 г. В тази връзка му била изпратена покана за представяне на писмени обяснения с изх. № 373/12.12.2016 г. по куриер с транспортен етикет № 1051851695562/14.12.2016 г., но пратката била отказана от ищеца и била върната с разписка D149529243/15.12.2016 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От трудов договор 108/05.04.2016 г. се установява, че страните по делото са се споразумели ищецът да работи при ответника на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)”, с основно месечно възнаграждение от 463.00 лв.

От докладна записка вх. 372/12.12.2016 г. и констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение № 7/12.12.2016 г. се установява, че ищецът не се е явил на работа за периода от 08.12.2016 г. до 09.12.2016 г. включително, както и на 12.12.2016 г., като не е представил болничен лист или друг документ оправдаващ отсъствието му.

С покана изх. № 373/12.12.2016 г. работодателят е поискал писмени обяснения за гореописаното дисциплинарно нарушение, като ищецът е отказал да я получи, видно от представения транспортен етикет № 1051851695562/14.12.2016 г. на „Еконт експрес“ ООД.

Със Заповед № 089/22.12.2016 г. на управителя на ответното дружество е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, на основание чл. 187, т. 1, т. 8 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 КТ, за следното нарушение на трудовата дисциплина: неявяване на работното място за периода 08.12.2016 г. - 09.12.2016 г. включително. Видно от транспортен етикет № 1051852031550/27.12.2016г г. на „Еконт експрес“ ООД, И.А.К. е отказал да я получи.

Със Заповед № 095/10.01.2017 г. на управителя на „Меф Лоджистик" ООД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във връзка със Заповед № 089/22.12.2016 г., е прекратен трудовия договор на ищеца, считано от 10.01.2017 г. Видно от обратна разписка № 1051852443841 тази заповед е връчена на ищеца на 13.01.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той се явява неоснователен поради следните съображения:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)” и което е било прекратено със Заповед № 089/22.12.2016 г. на управителя на ответното дружество. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно трайната и задължителна съдебна практика издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание "уволнение", е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но тя има единствено констативен характер. В случая, с издаването на Заповед № 089/22.12.2016 г., в която са посочени ясно нарушителя, нарушението, време на извършването му, както и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието, работодателят е осъществил формално правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. При издаването й от наказващия орган съдът счита, че са спазени всички предвидени в КТ императивни норми, с които е уредено дисциплинарното производство. Тя изхожда от лице, което е носител на работодателската власт и което преди това е поискало от работника в един разумен срок да даде писмени обяснения във връзка с процесното нарушение на трудовата дисциплина. Последното обстоятелство съдът приема за установено от представения и неоспорен транспортен етикет № 1051851695562/14.12.2016 г. на „Еконт експрес“ ООД. В тази връзка следва да се има предвид, че  виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща това искане - Решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо възражението на ищеца за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ не може да бъде споделено. Както се посочи по-горе, уволнителната заповед е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити. В същата е посочен и констативния протокол № 7/12.12.2016 г., за който има данни, че му е бил изпратен заедно с писменото искане на обяснения. Безспорно е и че е спазен двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ.

При това положение настоящият трудов спор следва да се разгледа и прецени по същество.

На първо място съдът намира, че в случая се установява по несъмнен начин извършването на нарушението, за което на ищеца наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Този извод се основава на съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства, а именно докладна записка вх. № 372/12.12.2016 г. и констативен протокол № 7/12.12.2016 г. Те представляват частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на работодателя, т.е. допустими са от закона доказателства, а не са свидетелски показания в писмена форма, като доказателствената им сила се определя от чл. 178, ал. 1, чл. 180 и сл. ГПК. В този смисъл са  Решение № 49 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, III г. о., Решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 88 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 4766/2013 г. на ВКС, III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ищецът не е възразил при приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им, респ. че са съставени с оглед процеса, въпреки че е разполагал с възможност за това. При това положение не е било необходимо да се указва на ответника, че носи тежестта за доказване на истинността им, а и оспорване на документ може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда. Освен това, не са ангажирани други доказателства, които да ги опровергават, като не са направени искания в тази посока. Ето защо настоящата инстанция приема за доказано, че в течение на два последователни работни дни – на 08.12.2016 г. и 09.12.2016 г. И.А.К. не се е явил на работното си място – нарушение на трудовата дисциплина, предвидено в чл. 187, т. 1 КТ, за което може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 от с.з.

Преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение е задължителна и във всички случаи подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото оценката съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ е част от приложението на закона. А дали работодателят го е спазил или не, се включва в рамките на контрола за законност, който съдът упражнява при потърсена от работника или служителя правна защита с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /така и в Решение № 1326 от 02.11.1999 г. по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС/. В конкретния случай са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на ищеца. Заеманата от него длъжност – „шофьор, товарен автомобил (международни превози)”, обстоятелство, че на 06.12.2016 г. е трябвало да извърши курс по направление България-Литва-България, липсата на основателни причини за неполагането на труд от негова страна, респ. за неявяването му на работа през процесния период, което несъмнено разстройва в голяма степен създадената организация на труда при работодателя, а и след това, както и липсата на самокритично отношение към извършеното и необходимостта да се предотврати подобно поведение в бъдещата му работа или пък от други работници, преценени в съвкупност обосновават установеното нарушение като достатъчно сериозно, за да се приложи най-тежката санкция по КТ, въпреки че няма данни до този момент да са му били налагани други дисциплинарни наказания.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника също не следва да се присъжда посоченото в представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., тъй като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото. В случая са представени единствено 2 бр. пълномощни, но не и договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан договорен и изплатен адвокатски хонорар. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявения иск.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.К., ЕГН ********** ***, съдебен адресат: адв. Т. П. А. от АК-Пловдив, служебен адрес: гр. П., ул „****" № *, ет.*, офис * против „Меф Лоджистик" ООД, ЕИК 201065056, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 37, партер, съдебен адрес: гр. София, с. Казичене, п.к. 1532, ул. „Цар Борис III № 29, адв. Й. Л., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 08.06.2017 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.