Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  383 / 26.06.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 425 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

 

                Искът е с правно основание чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен установителен, предявен от В.М.Ц. с ЕГН ********** ***; против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37.

Ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество и ползвател на предоставяната чрез неговата електроразпределителна мрежа електрическа енергия – с клиентски номер ********, с номер на измервателната точка за отчитане на консумираната ел. енергия ИТН ******. Електромерът бил поставен в пломбирано ел.табло, находящо се извън жилището, на общодостъпно място, достъп до което имали само служители на ответника. През първата половина на м.02.2017 г. ищецът получил от ответника писмо с изх. № 3987076-1/01.02.2017 г. за това, че на 10.12.2015 г. от този адрес демонтирали електромер с фабричен № 201025856, за който от БИМ било констатирано, че е манипулиран и отчита с грешка -82,72%, за което бил издаден констативен протокол № 893/01.11.2016 г. от БИМ. В следствие на това, същият % от ползваната от ищеца ел.енергия бил неизмерен и незаплатен. В писмото се съобщавало още, че била коригирана сметката му за ел.енергия за времето от 50 дни от 21.10.2015 г. до 10.12.2015 г., като допълнително била начислена ел.енергия на стойност 268,73 лв., за която сума била издадена и фактура № 1166277213/ 01.02.2017 г. Ищецът оспорва дължимостта на тази сума, което обосновавало правния му интерес от предявяване на иска, като не били налице фактическите и правни основания за ответника да я претендира. Сумата била начислена и опредена в разрез с приложимите ОУ на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД – чл.35. Ищецът не присъствал и не бил уведомен за извършената на 10.12.2015 г. проверка на електромера му, нито му бил връчен и не е подписвал констативен протокол. Нарушена била и процедурата по чл.36 от ОУ – не била извършена метрологична експертиза на СТИ, която била задължителна, т.к. електромерът бил демонтиран в отсъствие на абоната и липсвало негово съгласие с констатираните от проверяващите показатели, както и с факта, че електромерът е отчитал във вреда на ответника. Едностранно коригиране на сметките за ел.енергия било недопустимо, когато липсвали доказателства за виновно поведение от страна на потребителя, което да е станало причина за неправилното отчитане на консумираната ел.енергия, респ. доказателства за неправомерна манипулация от абоната на СТИ и за точния момент, в който е станало това, както и за точния период на погрешното измерване. Не било известно, дали бил съставен констативен протокол от 10.12.2015 г., а и дори да бил съставен, не бил връчен на абоната. Ответникът не установявал, какви са причините за неправилното отчитане на консумираната ел. енергия от електромера. Коригирането на сметките за ел.енергия само въз основа на обективния факт на неточното отчитане на доставяната ел.енергия противоречало на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. В тази насока съдебната практика била константна. Задължение на ответника било, да монтира и поддържа в изправност СТИ, както и да ги контролира и отчита, предвид на което вината за неточното измерване на ел.енергията следвала да е у ответника, който не изпълнил задълженията си по чл.32 и сл. от ОУ. В случая електромерът бил монтиран на общодостъпно място, където манипулацията от страна на ищеца била обективно невъзможна. Затова извършеното коригиране с фактурата за минал период било в разрез с чл.54 ал.2 и 3 от ОУ. Липсвали доказателства, че така определеният от ответника размер на неотчетената ел.енергия е реален. Практиката била еднопосочна и за това, че чл.54 ал.2 и 3 от ОУ са нищожни, на основание чл.146 ал.1, вр. чл. 143 ал.1 т.6 и 18 от ЗЗП, и чл.26 ал.1 от ЗЗД, а и не било налице индивидуално договаряне между страните. Изложеното не се променяло от ЗИДЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., с което извършването на корекция на сметка било изрично уредено с препращане към правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и ОУ по чл.98а от ЗЕ.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 268,73 лв. по фактура № 1166277213/01.02.2017 г., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г., като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер ********, с ИТН ******. В открито с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен, като го оспорва изцяло по основание и размер. Възразява, че процесната сума била начислена и претендирана правомерно от ответника, на основание чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ. В случая приложими били ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14/10.05.2008 г., като и двете били публични и общодостъпни. Ето защо, налице била валидна облигационна връзка между страните по делото за доставката и ползването на ел.енергия. На 10.12.2015 г., на основание чл.37 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на СТИ с изискванията за точност по ПИКЕЕ, служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД посетили имота на ищеца и извършили проверка на електромер № 201025856, монтиран да измерва доставяната ел.енергия в имота му. При замерването на електромера с уред еталон „Емсист“ било установено, че същият измерва с грешка, извън допустимите отклонения, съгласно класа на точност на СТИ /+/- 2%/. Установено било несъответствие на СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за точност. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, т.к. ищецът не бил открит преди започването й, с което било изпълнено изискването на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР. Затова на основание чл.36, вр. чл.37 от ОУ на ЕВН ЕР, електромерът бил демонтиран в присъствието на свидетелите, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба с уникален № EVN № 377613. Така извършените действия били закрепени в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 237084/10.12.2015 г. Демонтираният електромер бил предаден на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО-Бургас – за извършване на метрологична експертиза. Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали от заключенията на експертизата на СТИ от БИМ, обективирани в констативен протокол № 893/01.11.2016 г., което е довело до отчитане по-малко от реално използваната ел.енергия с „-82,72%“. Настоящото преизчисление на сметката на ищеца било по реда на чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ, приети на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ – законовото основание за преизчисление на сметка на клиент, при прилагане на методологията по ПИКЕЕ, което не представлявало облигационно правоотношение между страните. Затова неприложим бил както ЗЗД, така и чл.143-146 от ЗЗП. След получаване на резултатите от проверката на БИМ, ЕВН ЕР на 25.11.2016 г. определило количествата неизмерена ел.енергия по методиката на цитираните текстове, предоставило информация на ответника, издал процесната фактура и с писмо уведомил клиента за извършеното допълнително начисление. В случая в следствие на извършената манипулация на електромера, същият отчитал преминаващата ел. енергия с грешка –82,72%. Допълнително дължимата сума била в размер на 268,74 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислените 2013 Квч ел.енергия за периода 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г. Периодът на корекцията не превишавал периода по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, т.к. нямало как обективно да се установи, от кога точно датира грешката. Началото на периода била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, а последната дата на периода била датата на проверката. Ето защо, претендираната сума била основателно начислена и дължима на ответника. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен, като му се присъдят направените по делото разноски. Това искане се поддържа от него и в открито с.з., чрез процесуалния му представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. Хасково, ул. ******; с клиентски номер ********, ИТН ******. На 10.12.2015 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка в имота на ищеца, за което са съставили констативен протокол № 237084 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/. В него се сочи, че проверката е извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ на измервателната система на ищеца в имота му, а протоколът е съставен на основание чл.47 и 48 ал.2 от същите. Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № 201025856. Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние на електромерното табло се сочи – общо електромерно табло, незаключено, непломбирано. Протоколът съдържа данни от контролно измерване, констатирало грешка от -83,01%, както и констатации, че при измерването с еталонен уред е отчетена грешка извън класа на точност, като електромерът е даден за експертиза. В него се сочат данни за техническата проверка на новомонтирания електромер, както и извършените действия след проверката – демонтирането на стария електромер и поставянето му в безшевна торба, пломбирана с пломба № 377613 за предаване за експертиза; както и пломбирането след проверката на капачката на електромера. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители и от присъствалите свидетели. Съдържа отбелязване, че т.к. клиентът не бил открит, на основание чл.47 ал.3 от ПИКЕЕ, протоколът бил съставен в присъствието на свидетели, в четири еднообразни екземпляра.

По искане на ответника, като свидетел по делото се допусна и разпита един от служителите, извършил проверката и съставил процесния констативен протокол – К.И.К., който потвърждава констатациите в документа. Сочи, че процесната проверка била извършена, т.к. работодателят им посочил електромери по списък. На 10.12.2015 г. с колегата му К.Л. посетили имота на ищеца, за да извършат проверката, потърсили абоната, но не го намерили, както не намерили и съседи, които да са съгласни да присъстват на проверката. Затова потърсили други свидетели и в тяхно присъствие извършили проверката.

Като писмено доказателство по делото се представи и прие констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 893/01.11.2016 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО Бургас. Същият касае експертизата на процесния демонтиран от имота на ищеца електромер – еднофазен, двутарифен, статичен, тип АСЕ 2000, производител Унгария, с идентификационен № 201025856/2012 г., извършена на 31.10.2016 г. Посоченият резултат от проверката е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходими обозначения на табелката на електромера, със знак от последваща метрологична проверка /пломба/ от 2014 г., унищожена – скъсана. Относно проверката на точността на електромера се сочи, че при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности на тока са отчитани грешки от -82,31% до -82,92%. Проверката на показващото устройство при продължително включване с негово отчитане е отчела грешка от -83%. Налична била индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на елекромера – монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Протоколът съдържа заключение, че метрологичните характеристики и външния вид на електромера не съответствали на изискванията за одобрения тип.

Ответникът представи по делото справка от 25.11.2016 г. за коригиране на сметката за електроенергия, касаеща имота на ищеца и демонтирания от него електромер. Видно от нея, за периода 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г. е преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, при грешка от 82,72%, възлизащо на 1 342 кВч по дневна тарифа на стойност 179,14 лв. и 671 кВч по нощна тарифа на стойност 89,60 лв., всичко общо 2 013 кВч на стойност 268,74 лв. Справката съдържа отбелязване, че начислението е извършено по действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. На 01.02.2017 г. е издадена от ответника фактура № 1166277213 на името на ищеца с клиентски номер ********, място на потребление в гр. Хасково, ул. *************; ИТН ******. В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с № 201025856 за периода 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г., възлизаща на 2 013 кВч на стойност 268,73 лв. с ДДС. За процесната проверка на електромера и резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо изх. №  3987076-1/ 01.02.2017 г. В него се сочи, че от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -82,72%, който % от ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г., за 50 дни, като допълнително начислената дължима сума е на обща стойност 268,73 лв., представляваща 82,72%, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението за периода.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема, като компетентно и безпристрастно дадено. След проверка на материалите по делото, вещото лице сочи, че процесният констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ отразява техническото състояние на средството за измерване, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера. Описаните в протокола манипулации въздействали върху точността на електромера, който не отчитал точно консумираната ел. енергия, а само 17,28% от нея, като неизмерено оставало 82,72% количество ел. енергия. В случая правилно била приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в ПИКЕЕ, и правилно било остойностено това количество ел.енергия, съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. В заключението се сочи, че началният момент на неточно отчитане на процесния електромер не можел да бъде установен, т.к. на вещото лице не била предоставена информация от ЕВН ЕР.  Електромерът попадал в групата на еднофазните електромери, като периодичността на проверките му била на 6 години – ред 25 от Заповед № А-333/ 29.05.2014 г. на ДАМТН /ДВ бр. 49/2014 г./. Върху електромера имало изискуемите знаци за премината метрологична проверка – последваща от 2014 г., като е трябвало да премине вторична проверка през 2020 г., като сроковете по цитираната заповед били спазени. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният електромер е от по-нов вид, не бил механичен, а електронен. Несъответствието в отчитането му не излизало автоматично на дисплея, но излизало в базата данни, като разлика между консумираното и отчетеното.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищeца за предявяването му. За оспорената от него като недължима и незаплатена сума, ответникът е издал фактура, като в настоящото производство настоява, че е обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31 ал.1 и 2 ОУ ЕВН ЕС и чл.59 ал.1 ОУ ЕВН ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното, респ. електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения иск за допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно и категорично установено е по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника до имот, находящ се в гр. Хасково, ул. ************; ИТН ******, по повод на което той е в договорни отношения с ответника, като притежава клиентски номер ********. Страните не спорят още, че на 10.12.2015 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили в имота проверка на електромер – еднофазен, двутарифен, статичен, тип АСЕ 2000, производител Унгария, с идентификационен № 201025856/2012 г. Основните спорни моменти по делото са, дали процедурата по проверката и нейното удостоверяване са били извършени по регламентирания за това ред, както и налице ли са били в случая предпоставките за извършеното от ответника коригиране на сметката на ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената сума, на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в изпратеното до ищеца уведомително писмо. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с приложимата в случая нормативна уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни въпроси.

За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.45 ал.1, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай проверката на електромера е извършена на 10.12.2015 г., а корекцията обхваща периода 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г., което следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно процесната проверка предхожда отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС /ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г./. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия - съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. За да се позове обаче ответникът на тази правна възможност, да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия, той следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в чл. 47 /отм./ и чл. 48 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. Пълно и главно доказване на тези факти ответникът не проведе в настоящото производство, въпреки указаната му доказателствена тежест.

Нормативно изискване е, констативният протокол от проверката да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето му – протоколът се подписва от поне двама свидетели, които не са служители на оператора на мрежата – чл.47 ал.2 и 3 /отм./ от ПИКЕЕ. В случая се установи, че ищецът не е присъствал на извършената проверка на електромера и не е подписал съставения за това протокол. Проверката е извършена от двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, и четиримата подписали протокола. От гласните доказателства по делото се установи, че тези двама свидетели не са съседи на ищеца, т.к. отказвали да присъстват; но не се установи, дали свидетелите не са служители на оператора на мрежата, според цитираното законово изискване. Не се установи по делото още, съставеният в отсъствието на ищеца констативен протокол да му е бил изпратен от оператора на мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка, според изискването на чл.47 ал.4 /отм./ от ПИКЕЕ и на чл.63 ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР. Ето защо съдът приема, че процесният констативен протокол № 237084/10.12.2015 г. не отговаря на законовите изисквания за съставявето му и не е годен да удостовери фактите, отразени в него. Нормативно установените правила императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната същата, в т.ч. и данни за констатираните на место несъответствия или нарушения в процесния електромер, които са дали основание за демонтирането му; като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47 /отм./ от ПИКЕЕ. Следователно ответникът не установи по безспорен и несъмнен начин, че са възникнали фактите, които му дават право да извърши корекция на сметка по чл.48 и сл. от ПИКЕЕ, т.е. че процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На следващо място, според правилото на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, при констатация че СТИ измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неправилното/ неточно измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни. Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не ангажира достатъчно доказателства за това, поради какви причини е преизчислил доставената до имота на ищеца ел.енергия именно за периода – 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г. Крайната дата на този период очевидно е датата на процесната проверка на електромера, но началната дата остава изцяло необоснована. Не се установи, същата да е датата на монтажа на СТИ или на предходната извършена проверка на СТИ. В този смисъл, неизяснено остава, защо сметката не е преизчислена с начален период, напр. възможно най-близък до проверката. От друга страна, експертизата установи, че върху електромера имало изискуемите знаци за премината метрологична проверка, като е трябвало да премине последваща проверка през 2020 г., като периодичността на проверките му била на 6 години. Според ответника, началото на периода била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията. Но според нормата на чл.44 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ, отчитането на СТИ не се счита за техническа проверка по реда на тези правила, за да може това отчитане да послужи като начална дата по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Изцяло произволно и в негов собствен интерес е ответното становище, че ако датата на регулярен отчет на СТИ може да се вземе за начална на преизчислението, то това следвало да е не най-близката до проверката, а по-далечна такава в рамките на 90 дни назад. Още повече, че това кореспондира със задължението за поддържането в изправност на СТИ, което не е в тежест на ищеца. По делото не се установи точният начален момент на неточно отчитане на процесния електромер, но поради непредоставена на вещото лице информация за това от ЕВН ЕР, като цифровите данни за конкретния електромер са налични при ответника, предвид функциите на новите видове електромери. В този смисъл, ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на СТИ в изправност, в т.ч. и на достъпа до вътрешността му, и да възлага неблагоприятните последици от това на ищеца като потребител на електрическа енергия. Така изцяло необосновано и недоказано остана ответното възражение, че правилно и законосъобразно било извършено процесното преизчисление за период от именно 50 дни. На следващо място, не се доказа по категоричен начин, че неточното измерване от процесния електромер възлиза именно на претендираните от ответника -82,72%; доколкото в констативния протокол от проверката на место се сочат -83,01%, в протокола от проверката на БИМ – от -82,31% до -82,92% /при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности/ и -83% /при продължително включване на показващото устройство с негово отчитане/. Не на последно място, ответникът не доказа претендираната сума и по размер, респ. не доказа поради какви причини на ищеца допълнително е начислена и фактурирана сума именно в размер на 268,73 лв., при положение, че в справката за коригиране на сметката се сочи сума от 268,74 лв., както и дали начислението е извършено по действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени; както декларативно се сочи в същата справка. 

В допълнение на горното следва да се посочи, че задължителната практика ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Ответникът основава твърденията си за дължимост на процесната сума и за нейния размер – на представените по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ и констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ-ГД „МИУ”-РО Бургас. Както се посочи, от същите се установява, че процесният електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната изчислена в следствие на корекция сума му е дължима от ищеца. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 268,73 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 2 013 kWh, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Хасково, ул. „Тутракан” № 7 вх.Б ет.4 ап.15; ИТН ******, за периода – 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г., по фактура № 1166277213/01.02.2017 г., с клиентски номер ********.

Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

             Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Ц. с ЕГН ********** ***; НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р. Д. и Ж. П. С.; сумата от 268,73 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 2 013 kWh, доставена до имот на ищеца, находящ се в гр. Хасково, ул. ***********; ИТН ******, за периода – 21.10.2015 г. – 10.12.2015 г., по фактура № 1166277213/01.02.2017 г., с клиентски номер ********.

          ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Ц. с ЕГН ********** СУМАТА от общо 350 лв., представляваща деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете.

 

                        Вярно с оригинала!

 

                        Секретар: Д.С.