Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

350/09.06.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 424 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от М.В.Т. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ЕВН България Електроснабдяване„ АД.

Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна от ответното дружество, с клиентски номер № 1000889805 за обект, находящ се в гр. Хасково, бул. „*******" № ****** с ИТН 1526803. Към края на м. януари 2017 г. получил писмо с изходящ № 3208210-1/24.01.2017 г. от ответното дружество, с което го уведомявали, че на 02.09.2015 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД демонтирали и подменили електромер с фабричен № 007705243, който бил изпратен за експертизна проверка в БИМ, резултатите от нея били обективирани в констативен протокол № 891/31.10.2016 г. на БИМ. Установило се, че електромерът не отчитал изцяло потребеното количество енергия, поради което едностранно на ищеца била начислена допълнителна сума в размер на 556,17 лв., с която се коригирала сметката му за електроенергия, изразходвана в обекта в периода 02.12.2014 г. до 02.09.2015 г. За допълнително измерената 6612 кВтч. електроенергия била издадена фактура № 1165804362/24.01.2017 г. на същата стойност, но обхващаща по-кратък период на отчитане, а именно „02.12.2014 г.-31.07.2015 г." Поддържа се, че така допълнително измерената електроенергия не била изразходвана от него, поради което оспорва дължимостта на сумата по горепосочената фактура. Съгласно действащото законодателство липсвало законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите за доставена енергия за минал период. Подобни клаузи, съдържащи се в ОУ, били нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречието им с разпоредбите на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП. По отношение на разпоредбите на чл. 47-51 ПИККЕ се сочи, че те били приложими само доколкото уреждали начина на извършване на проверката на СТИ, но не и относно последващата корекция на сметката предвид рамките на законово делегираните правомощия на ДКЕВР съгласно чл. 83 от ЗЕ. Освен това ищецът не бил уведомяван за предстоящата проверка и подмяна на електромера, поради което нито той, нито негов представител присъствал при извършването й, а и не му бил връчен съставеният констативен протокол. Подмененото СТИ /електромер/ било собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, до което той нямал достъп, и при наличието на неизправности при отчитането му било недопустимо потребителят да носи обективна отговорност. Последният нямал задължение да следи за неговата изправност и не можело да му се възлага отговорността при неправилно отчитане на изразходваната енергия, ако причината за това не се дължала на неговото поведение. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 556,17 лв. с ДДС по фактура № 1165804362/24.01.2017 г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за минал период - от 02.12.2014 г. до 31.07.2015 г., за клиентски № 1000889805, с място на потребление: гр. Хасково, бул. „******" № ******, с ИТН 1526803. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - как­то по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 02.09.2015 г. проверка от служители на „ЕВН България Елект­роразпределение" ЕАД на електромер № 007705243, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а" ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката не бил открит клиентът или негов представител, поради което тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които подписали съставения констативен протокол. Електромерът бил демонтирал в тяхно присъствие, бил поставен в безшевен чувал и бил запе­чатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален номер - EVN № 340569. Всички действия по били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 186969/25.02.2015 г. След това демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервател­ни уреди", Регионален отдел - гр. Пловдив /БИМ/ за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 891/31.10.2016 г. на БИМ, била променена тарифната таблица по часови зони, като по вре­ме на проверката електромерът отчитал енергия както следва: от 9 ч. до 17 ч. - дневна тарифа Т2, а след 17ч - не отчитал електроенергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2. В резултат на така описана­та манипулация електромерът отчитал по - малко от реално използваната електрическа енергия. На база на констатираната от БИМ грешка на електромера, „ЕВН България Елект­роразпределение" ЕАД предоставило на ответника информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия и действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. От своя страна „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД като краен снабдител на ищеца издало процесната фактура № 1165804362/24.01.2017 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измер­ване на ел.енергията, в раз­мер на 556,17 лв. Следвало да се има предвид и че едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена от ответника не по реда на цитираните в исковата молба текстове от ОУ, а по реда на чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ. С писмо с изх. № 3208210-1/24.01.2017 г. ищецът бил уведомен за извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посоче­ните законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енер­гия не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено винов­но поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Редакцията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ била един специален случай на безвиновна отговорност, регламентиран от законодателя извън общия принцип на виновната договорна отговорност в чл. 82 ЗЗД. Освен това техническата провер­ка и едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ - чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, приети със ЗИДЗЕ (обн. ДВ. бр. 54 от 2012 г.) и ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., даващи основание на енер­гийния доставчик да извършва едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за изминал период, съгласно подробно уредени условия и ред. Периодът от време, за който била извършена корекцията, не превишавал посочения в чл. 50 ПИКЕЕ период от една на година, тъй като няма как обективно да се установи от кога точно датирала грешката. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни раз­носки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение 457/10.04.2017 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия с клиентски № 1000889805, доставяна му от ответника на обект, находящ се в гр. Хасково, бул. „******" № ********.

Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Съгласно приетия констативен протокол № 226146/02.09.2015 г., съставен от служители на "ЕВН България Електроразпределение" АД в присъствието на двама свидетели, на 02.09.2015 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че е извършена проверка с еталон 0360402 марка „Емсист", след което електромерът е демонтиран, поставен е в безшевен чувал и е запечатан с пломба с 340569.

Със заявление от 02.09.2015 г. е поискано от Началник отдела на БИМ, ГД „МИУ", РО - Пловдив извършването на метрологична експертиза на СТИ на ищеца.

От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 891/31.10.2016 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Пловдив се установява, че не са констатирани  следи от нерегламентирана намеса, но е променена тарифната таблица по часови зони, като по вре­ме на проверката електромерът е отчитал енергия както следва: от 9 ч. до 17 ч. - дневна тарифа Т2, а след 17ч – не е отчитал електроенергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2.

По делото е представена и справка за корегиране на сметката за електроенергия на ищеца от 15.11.2016 г.

С писмо с изх. № 3208210-1/24.01.2017 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от експертизата, както и че на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 02.12.2014 г. до 02.09.2015 г. чрез допълнително начисляване на сума в размер на 556,17 лв.

В тази връзка е издадена процесната фактура № 1165804362/24.01.2017 г. за сумата от 556,17 лв. с ДДС, представлявща дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енер­гия за електромера на ищеца с 007705243 за периода от 02.12.2014 г. до 31.07.2015 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.И.К. – служител в "ЕВН България Електроразпределение" АД и участник в проверката на електромера на ищеца. От неговите показания се установяват описаните в Констативен протокол № 226146/02.09.2015 г. обстоятелства.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 891/31.10.2016 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Пловдив не отразява техническото състояние на СТИ 007705243, което да е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера. При него са налице скрити непредсказуеми технически явления /повреда в тарифния превключвател/, водещи до частично неизмерване на електрическата енергия. В случая правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съотв. правилно е остойностено това неизмерено количество. Според вещото лице М.Х. началният момент на неточното измерване на СТИ може да бъде установен и то е в периода 02.12.2014 г. – 01.01.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим. В случая е налице правен интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника договорно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия, доколкото съществува спор между тях по този въпрос и той не разполага с друга възможност за правна защита.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В настоящия случай проверката на СТИ от служители на „ЕВН България Електроразпределение„ АД е извършена на 02.09.2015 г., а корекцията на сметките на ищеца се отнася за периода от 02.12.2014 г. до 31.07.2015 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период. Съгласно чл. 47, ал. 1 ал. 4 ПИКЕЕ при извършване на проверка се съставя протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай, че клиентът отсъства или отказва да го подпише - от поне двама свидетели, които не са служители на опрератора на съответната мрежа. В последния случай протоколът се изпраща на клиента с писмо с обратна разписка. При това положение следва, че уредената в ПИККЕ корекционната процедура е била спазена, но приетият констативен протокол не може да се разглежда като годно доказателство, тъй като същият представлява частен свидетелстващ документ и доколкото удостоверява изгодни за издателя му факти и е своевременно оспорен от ищеца, не се ползва с доказателствена сила и не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. От друга страна, съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.

Дори и да не се приеме изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. В случая липсват както твърдения, така и каквито и да е било доказателства, за наличието на тези обстоятелства. Няма спор, а и от приетите констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 891/31.10.2016 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – Пловдив и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че няма външно неправомерно въздействие върху електромера на ищеца, а се касае за скрити непредсказуеми технически явления /повреда в тарифния превключвател/, водещи до частично неизмерване на електрическата енергия. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените в писмения отговор на ответника доводи за наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайноустановената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност /без значение договорна или деликтна/, поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова негово поведение.

Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 350,00 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, че М.В.Т., ЕГН **********,***, не му дължи сумата от 556,17 лв. с ДДС по фактура № 1165804362/24.01.2017 г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за минал период - от 02.12.2014 г. до 31.07.2015 г., за клиентски № 1000889805, с място на потребление: гр. Хасково, бул. „*****" № *******, с ИТН 1526803.

 ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.В.Т., ЕГН **********,***, сумата от 350,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.