Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  339 / 05.06.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На десети май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 312 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

 

                Искът е с правно основание чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен установителен, предявен от Д.К.И. с ЕГН ********** ***; против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик.

Ищцата твърди, че е абонат на ответното дружество и потребител на доставяната й от него електрическа енергия – с клиентски номер 1000908773, с номер на измервателната точка за отчитане на консумираната ел. енергия ИТН 1539357, за неин апартамент на адреса й. Електромерът бил поставен в ел.табло, находящо се на площадката на първия етаж на същия адрес. На 08.12.2015 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД извършили проверка, демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабричен № 007863247, измервал доставяната ел.енергия в апартамента й. Те й обяснили, че следва да бъде подменен старият електромер с нов, което било рутинна работа, предвид на което демонтирали стария и на негово място монтирали нов с фабричен № 008029275, за което изготвили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ от 08.12.2015 г. На 26.01.2017 г. ищцата получила писмо с изх. № 3770037/16.01.2017 г., с което ответникът я уведомил, че електромер с фабричен № 007863247 бил манипулиран и отчитал с грешка -82,58%. Към него били приложени справка за коригиране на сметката за ел.енергия от 19.11.2016 г. и констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 903/01.11.2016 г. на БИМ. На ищцата била начислена допълнителна сума в размер на 215,61 лв. за допълнително количество ел.енергия и издадена била фактура № 1165110678/ 16.01.2017 г. за период от 89 дни от 10.09.2015 г. до 08.12.2015 г., с падеж на плащането 26.01.2017 г. Фактурата в оригинал също била приложена към писмото. Тази сума не била заплатена от ищцата на ответника, т.к. според нея липсвало законово основание за корекция на сметките за ел.енергия за минал период.

На 28.03.2016 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД извършили отново проверка, демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабричен № 008029275. Те отново обяснили на ищцата, че следва да бъде подменен старият електромер с нов, което било рутинна работа, предвид на което демонтирали стария и на негово място монтирали нов с фабричен № 000633720, за което изготвили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 256569/28.03.2016 г. На 26.01.2017 г. ищцата получила писмо с изх. № 4700018/16.01.2017 г., с което ответникът я уведомил, че електромер с фабричен № 008029275 бил манипулиран и отчитал с грешка -82,84%. Към него били приложени справка за коригиране на сметката за ел.енергия от 01.11.2016 г. и констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 1060/ 22.08.2016 г. на БИМ. На ищцата била начислена допълнителна сума в размер на 524,16 лв. за допълнително количество ел.енергия и издадена била фактура № 1165110662/ 16.01.2017 г. за период от 87 дни от 01.01.2016 г. до 28.03.2016 г., с падеж на плащането 26.01.2017 г. Фактурата в оригинал също била приложена към писмото. Тази сума не била заплатена от ищцата на ответника, т.к. според нея липсвало законово основание за корекция на сметките за ел.енергия за минал период.

Ищцата възразява преди всичко, че не били налице действия или бездействия от нейна страна или от друго лице, но с нейно знание или съгласие, които да влияят върху функционирането на електромерите и върху точното отчитане на ползваното количество енергия от процесните СТИ. Според трайната задължителна съдебна практика, за доставчика не съществувала възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите ОУ. Тези клаузи били неравноправни, по смисъла на чл. 143 ал.1 т.6 и 18 от ЗЗП, предвид на което се явявали нищожни, по силата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.к. нарушавали основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на неточното отчитане на доставяната ел.енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане – било недопустимо, т.к. нарушавало принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така дори и да се установила манипулация върху електромера, това било ирелевантен факт, който не пораждал право за коригиране на сметка. Редът и начинът за проверка на СТИ и начинът на констатиране на неправилното отчитане на СТИ били регламентирани в ПИКЕЕ /ДВ бр. 98/ 12.11.2013 г./. В случая било нарушено изискването по чл.48 ал.2, вр. ал.1 от ПИКЕЕ, т.к. констативните протоколи за установяване намесата в измервателната система не отговаряли на изискванията по чл.47, доколкото не били съставени в присъствието на и подписани от органите на полицията. Приемането на ПИКЕЕ не променяло съдебната практика, че доставчикът на ел.енергия следвало да докаже във всеки отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяването й, периода на погрешното измерване, както и реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Недопустимо било едностранно с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя.

На следващо място, с решение № 12897/01.12.2015 г. по адм. дело № 9462/2014 г. на ВАС, разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ били отменени, като приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Следвало да се отчете и обстоятелството, че в случая електромерът бил монтиран на общодостъпно място, където възможно била манипулация от трети лица. Според чл.120 от ЗЕ, СТИ било собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания било негово задължение – чл.89 т.4 от ЗЕ и чл.34 от ОУ. В този смисъл вината за неточното измерване била по-скоро за ответника. Корекционната процедура по чл.48 от ПИКЕЕ противоречала и на чл.2 ал.2 от ЗЕ, респ. на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с ел.енергия. Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на ел.енергия бил длъжен да осигурява и измерване и отчитане на ел.енергията чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на СТИ /чл. 69, чл.116, чл.120 от ЗЕ, чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. Същевременно доставчикът следвало да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената ел.енергия. В случаи на отклонения, той следвало да установи периода на грешното измерване или неизмерването на СТИ, както и това дали то е резултат на неправомерно действие на потребителя, като се отчете и реално консумираната ел.енергия. Иначе едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволявало на доставчика, да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия. Правилата по чл.48 от ПИКЕЕ неправилно, предвид гореизложеното, прехвърляли риска от повреда на СТИ единствено на потребителя. Същите следвало да се приемат за неприложими и на още едно основание – поради противоречие с общите правила на гражданското законодателство, според които при договора за покупко-продажба се дължало заплащане само на реално доставената стока; както и за виновната отговорност при неизпълнение на облигационни задължения. В тази връзка, според §1 от ЗЗП, при противоречие между два закона се прилагал този, който осигурява по-висока степен на защита на потребителите.

На следващо място, според ищцата, при недоказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя и при обективно неточно отчитане поради неизправност на СТИ, щом не е посочен точният период – не можело да се отчете реално консумираната енергия. Посоченият във фактурите отчетен период бил произволно отчитане на доставяната ел.енергия и противоречал на чл.82 от ЗЗД. Без доказано виновно поведение на ищцата, което да е препятствало правилното отчитане на СТИ, въпреки положената грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане, то едностранната корекция била недопустима. Но дори и такова поведение да било безспорно установено, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане, енергия подлежала на доказване като фактическо реално потребление. Доставчикът следвало да установи, освен периода на грешното измерване или неизмерване, така също и размера на неотчетената енергия. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от общо 739,77 лв., от които 524,16 лв. по фактура № 1165110662/16.01.2017 г., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г.; и 215,61 лв. по фактура № 1165110678/16.01.2017 г., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г.; и двете суми за клиентски номер 1000908773, с ИТН 1539357, с място на потребление - неин апартамент на адрес гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11. Ищцата иска да й се присъдят направените по делото разноски. В открито с.з. тя се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан, като й се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен, като го оспорва изцяло по основание и размер. Възразява, че процесната сума била начислена и претендирана правомерно от ответника, на основание чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ. В случая приложими били ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14/10.05.2008 г., като и двете били публични и общодостъпни. Ето защо, налице била валидна облигационна връзка между страните по делото за доставката и ползването на ел.енергия. На 08.12.2015 г. и на 28.03.2016 г., на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, за осигуряване на съответствието на СТИ с изискванията за точност по ПИКЕЕ, служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД посетили имота на ищеца и извършили проверка на електромер № 007863247 и на електромер № 008029275, монтирани да измерват доставяната ел.енергия в имота му. Първата проверка била извършена в присъствието на представители на домакинството на ищцата, а втората в нейно присъствие, всички подписали съставените констативни протоколи, с което били изпълнени цитираните норми на ОУ. При тях било установено несъответствие на двете СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за точност – отчетена с уред – еталон грешка, извън класа на точност на СТИ. Затова на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, електромерите били демонтирани в присъствието на посочените лица, поставени в безшевни чували и запечатани с пломби с уникален № EVN № 377631 и № 411849. Така извършените действия били закрепени в констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на СТИ № 237172/ 08.12.2015 г. и № 256569/ 28.03.2016 г. Демонтираните електромери били предадени на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО-Бургас и на РО-Русе – за извършване на метрологична експертиза. Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали от заключенията на експертизата на СТИ от БИМ, обективирани в констативни протоколи № 903/ 01.11.2016 г. и № 1060/22.08.2016 г., което е довело до отчитане по-малко от реално използваната ел.енергия, като в първия случай точната грешка не можела да се установи, а във втория била от „-82,84%“. Същественото в случая било, че едностранната корекция не била извършена по реда на ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ – чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ, като в тази връзка ирелевантно било позоваването от ищеца на чл.82 от ЗЗД, на която противоречали чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. След получаване на резултатите от проверката на БИМ, ЕВН ЕР определило количествата неизмерена ел.енергия по методиката на цитираните текстове, предоставило информация на ответника, издал процесните фактури и с писмо уведомил клиента за извършеното допълнително начисление. В случая в следствие на извършената манипулация на електромерите, същите отчитали преминаващата ел. енергия с грешка. Допълнително дължимата сума била в общ размер на 739,77 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислените Квч ел.енергия за процесните периоди. Периодът на корекциите не превишавал периода по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, т.к. нямало как обективно да се установи, от кога точно датира грешката. Началото на периодите били датите на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, а последните дати на периодите били датите на проверките. Ето защо, претендираната сума била основателно начислена и дължима на ответника. Според ответника, фактът, кой е конкретният извършител на манипулацията на електромера, бил ирелевантен, за да се пристъпи към едностранната корекция. Редакцията на чл.98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5 от Закона за енергетиката била един специален случай на безвиновна отговорност, извън общия принцип на виновната договорна отговорност по чл.82 от ЗЗД. Ответникът възразява против съдебната практика, на която се позовава ищецът, т.к. тя не отчитала последващо нормативно изменение - влязла в сила редакция от 17.07.2012 г. на Закона за енергетиката и по-специално чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ, допускащ такава корекция на сметка, както и обнародването в ДВ. бр.98/2013 г. на ПИКЕЕ, уреждащи реда, начина и условията за преизчисление. Ответникът от своя страна се позовава на друга задължителна съдебна практика. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен, като му се присъдят направените по делото разноски. Това искане се поддържа от него и в открито с.з., чрез процесуалния му представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11; с клиентски номер 1000908773, ИТН 1539357; където са били извършени две проверки. Първата проверка е на 08.12.2015 г., когато двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка в имота на ищеца, за което са съставили констативен протокол № 237172 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/. В него се сочи, че проверката е извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ на измервателната система на ищеца в имота му, а протоколът е съставен на основание чл.47 и 48 ал.2 от същите. Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № 007863247. Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние на електромерното табло се сочи – „ТЕМО етажно”, заключено, непломбирано. Протоколът съдържа данни от контролно измерване, констатирало грешка от -85,35%, както и констатации, че при измерването с еталонен уред е отчетена грешка извън класа на точност, като електромерът е даден за експертиза. В него се сочат данни за техническата проверка на новомонтирания електромер с фабр. № 008029275, както и извършените действия след проверката – демонтирането на стария електромер и поставянето му в безшевна торба, пломбирана с пломба № 377631 за предаване за експертиза; както и пломбирането след проверката на капачката на електромера и ел.таблото. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители и от присъствалите свидетели. Съдържа отбелязване, че т.к. клиентът или негов представител не били открити, на основание чл.47 ал.3 от ПИКЕЕ, протоколът бил съставен в присъствието на свидетели, в четири еднообразни екземпляра.

Втората проверка е на 28.03.2016 г., когато двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на ищцата, са извършили нова проверка в имота й, за което са съставили констативен протокол № 256569 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/. В него се сочи, че проверката е извършена на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ на измервателната система на ищеца в имота му, а протоколът е съставен на основание чл.47 и 48 ал.2 от същите. Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № 008029275. Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние на електромерното табло се сочи – „ТЕМО етажно”, заключено, пломбирано. Протоколът съдържа данни от контролно измерване, констатирало грешка от -82,86%, както и констатации, че при измерването с еталонен уред е отчетена грешка извън класа на точност, като електромерът е даден за експертиза. В него се сочат данни за техническата проверка на новомонтирания електромер, както и извършените действия след проверката – демонтирането на стария електромер и поставянето му в безшевна торба, пломбирана с пломба № 411849 за предаване за експертиза; както и пломбирането след проверката на капачката на електромера и ел.таблото. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители и от присъствалата ищца.

По искане на ответника, като свидетел по делото се допусна и разпита един от служителите, извършил двете проверки и съставил процесните констативни протоколи – К.И.К., който потвърждава констатациите в документите. Сочи, че процесните проверки били извършени, т.к. работодателят им посочил електромери по списък. На 08.12.2015 г. с колегата му Кирил Любенов посетили имота на ищеца, за да извършат проверката, потърсили абоната, но вместо него от жилището излезнал негов представител – жена на име Велизара, на която обяснили целта на проверката. Тя присъствала на цялата проверка и подписала протокола без възражения като свидетел, а втори свидетел бил Петър Георгиев от фирма СОТ. Втората проверка извършили в присъствието на титуляра, на когото обяснили целта на проверката, както и че се налага подмяна на електромера поради несъответствието му с нормите. Титулярът присъствал на цялата проверка и подписал протокола без възражения. Свидетелят сочи, че електромерът бил поставен в желязно табло на етажа, където имало 2-3 апартамента. Таблото се заключвало и ключът бил на ЕВН, без да се предоставя на домакинството. Св. К. не е наясно, дали трето лице би могло да има достъп до таблото.

От датата на първата проверка 08.12.2015 г. е представеният по делото протокол от огледа на средството за измерване при демонтажа от ел.мрежа, на основание на заявление за метрологична експертиза от абонат на ЕВН България ЕР, съдържащ имената и подписа на извършилия процесната проверка – св. К.. В него се сочат обстоятелствата по демонтажа на процесния електромер за имота на ищеца, метрологичните и техническите му характеристики, поставянето му в чувала и изпращането му за експертиза, допълнителни данни, че са спазени изискванията за монтажа му, с връзки в нормално състояние, с наличие на знаци от метрологичен контрол. Със заявление също от 08.12.2015 г. сваленият електромер е изпратен за метрологична експертиза на средство за измерване на РО-Пловдив ГД „МИУ” БИМ. Като писмено доказателство по делото се представи и прие констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 903/ 01.11.2016 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО Бургас. Същият касае експертизата на първия процесен демонтиран от имота на ищеца електромер – еднофазен, двутарифен, статичен, тип АСЕ 2000, производител Унгария, с идентификационен № 007863247/2008 г., извършена на 31.10.2016 г. Посоченият резултат от проверката е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходими обозначения на табелката на електромера, със знак за метрологична проверка /пломба/ - пломбиран с една пломба със знак от последваща метрологична проверка от 2014 г. Относно проверката на точността на електромера се сочи, че при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности на тока са отчитани грешки от -82,58% до -84,09%. Проверката на показващото устройство при продължително включване с негово отчитане е отчела грешка от -83%. Налична била индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на елекромера – монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Протоколът съдържа заключение, че метрологичните характеристики на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.

Ответникът представи по делото справка от 19.11.2016 г. за коригиране на сметката за електроенергия, касаеща имота на ищеца и демонтирания от него електромер. Видно от нея, за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г. е преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, при грешка от 82,58%, възлизащо на 1 240 кВч по дневна тарифа на стойност 165,85 лв. и 372 кВч по нощна тарифа на стойност 49,75 лв., всичко общо 1 612 кВч на стойност 215,60 лв. Справката съдържа отбелязване, че начислението е извършено по действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. На 16.01.2017 г. е издадена от ответника фактура № 1165110678 на името на ищеца с клиентски номер 1000908773, място на потребление в гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11; ИТН 1539357. В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с № 007863247 за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г., възлизаща на 1 612 кВч на стойност 215,61 лв. За процесната първа проверка на електромера и резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо изх. №  3770037/ 16.01.2017 г. В него се сочи, че от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -82,58%, който % от ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г., за 89 дни, като допълнително начислената дължима сума е на обща стойност 215,61 лв., представляваща 82,84%, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението за периода.

Относно втората проверка на 28.03.2016 г., е представеният констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1060/22.08.2016 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО Русе. Същият касае експертизата на втория процесен демонтиран от имота на ищеца електромер – еднофазен, двутарифен, статичен, тип АСЕ 2000, производител Унгария, с идентификационен № 008029275/2009 г., извършена на 22.08.2016 г. Посоченият резултат от проверката е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходими обозначения на табелката на електромера, със знак за метрологична проверка /пломба/ против неправомерен достъп до вътрешната конструкция – унищожена пломба със следи от повторно пломбиране. Относно проверката на точността на електромера се сочи, че при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности на тока са отчитани грешки от -82,18% до -83,78%. Проверката на показващото устройство при продължително включване с негово отчитане е отчела грешка от -83%. Налична била индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа, като вграденият часовник показвал 13,59 ч. при реално време 13,45 ч., с дата 28.03.2016 г. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на елекромера – добавен допълнително един брой резистор в близост до клемореда. Протоколът съдържа заключение, че електромерът не съответства на метрологичните и технически  характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, не съответства на техническите изисквания.  

Ответникът представи по делото справка от 01.11.2016 г. за коригиране на сметката за електроенергия, касаеща имота на ищеца и демонтирания от него втори електромер. Видно от нея, за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г. е преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, при грешка от 82,84%, възлизащо на 3 092 кВч по дневна тарифа на стойност 411,56 лв. и 846 кВч по нощна тарифа на стойност 112,61 лв., всичко общо 3 938 кВч на стойност 524,17 лв. Справката съдържа отбелязване, че начислението е извършено по действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. На 16.01.2017 г. е издадена от ответника фактура № 1165110662 на името на ищеца с клиентски номер 1000908773, място на потребление в гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11; ИТН 1539357. В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с № 008029275 за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г., възлизаща на 3 938 кВч на стойност 524,16 лв. За процесната втора проверка на електромера и резултатите от нея, ищецът е бил уведомен от ответника с писмо изх. № 4700018/16.01.2017 г. В него се сочи, че от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -82,84%, който % от ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г., за 87 дни, като допълнително начислената дължима сума е на обща стойност 524,16 лв., представляваща 82,84%, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението за периода.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема, като компетентно и безпристрастно дадено. След проверка на материалите по делото, вещото лице сочи, че процесните два констативни протокола от метрологични експертизи на средства за измерване на БИМ отразяват техническото състояние на двете средства за измерване, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромерите. Описаните в протоколите манипулации въздействали върху точността на електромерите, които не отчитали точно консумираната ел. енергия. В случая правилно била приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в ПИКЕЕ, и правилно било остойностено това количество ел.енергия, съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. В заключението се сочи, че относно първия електромер № 007863247 на вещото лице не била предоставена информация относно товаровия профил, но относно втория електромер № 008029275 била предоставена такава и началният момент на неточно отчитане на този електромер бил в 18,02 ч. на 19.12.2015 г. И двата електромера попадали в групата на еднофазните електромери, като периодичността на проверките им била на 6 години – ред 26 от Заповед № А-333/29.05.2014 г. на ДАМТН /ДВ бр. 49/2014 г./. Върху тях имало изискуемите знаци за премината метрологична проверка, като е трябвало да преминат вторична проверка през 2020 г., като сроковете по цитираната заповед били спазени. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице уточнява относно точните дата и час на началото на неточното отчитане, че от ответника е получил цифрови данни само за втория електромер, предвид функциите на новите видове електромери, каквито били и двата. При отчитането им и натискане на бутон, на дисплея първо светвала тарифа 1 – нощна, после тарифа 2 – дневна и накрая наличието на евентуална грешка, която обективно отчетникът можел да види.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищeца за предявяването му. За оспорените от него като недължими и незаплатени суми, ответникът е издал фактури, като в настоящото производство настоява, че са обосновано и законосъобразно начислени. А нормите на чл.31 ал.1 и 2 ОУ ЕВН ЕС и чл.59 ал.1 ОУ ЕВН ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното, респ. електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения иск за допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен. Безспорно и категорично установено е по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника до имот, находящ се в гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11; ИТН 1539357, по повод на което той е в договорни отношения с ответника, като притежава клиентски номер 1000908773. Страните не спорят още, че на 08.12.2015 г. и на 28.03.2016 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са извършили в имота проверка на електромери – еднофазни, двутарифни, статични, тип АСЕ 2000, производител Унгария, с идентификационни номера, съответно – № 007863247/2008 г. и № 008029275/2009 г. Основните спорни моменти по делото са, дали процедурата по проверките и тяхното  удостоверяване са били извършени по регламентирания за това ред, както и налице ли са били в случая предпоставките за извършеното от ответника коригиране на сметките на ищеца за ел.енергия за процесните периоди с оспорените суми, на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, на което се позовава ответникът в изпратените до ищеца уведомителни писма. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с приложимата в случая нормативна уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни въпроси.

За начисляването на процесните суми, ответното дружество се позовава на констатирани несъответствия на електромерите с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.45 ал.1, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай първата проверка на електромера е извършена на 08.12.2015 г., като корекцията обхваща периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г.; а втората проверка – на 28.03.2016 г., като корекцията обхваща периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г. Това следва влизането в сила на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно процесните проверки предхождат отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС /ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г./. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на извършване на процесните проверки на средствата за търговско измерване /СТИ/ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия - съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. За да се позове обаче ответникът на тази правна възможност, да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия, той следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в чл. 47 /отм./ и чл. 48 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. Пълно и главно доказване на тези факти ответникът не проведе в настоящото производство, въпреки указаната му доказателствена тежест.

Нормативно изискване е, констативният протокол от проверката да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето му – протоколът се подписва от поне двама свидетели, които не са служители на оператора на мрежата – чл.47 ал.2 и 3 /отм./ от ПИКЕЕ. В случая се установи, че ищецът не е присъствал на извършената първа проверка на електромера и не е подписал съставения за това протокол. Тази проверка е извършена от двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, и четиримата подписали протокола. От гласните доказателства по делото се установи, че единият от тези свидетели е живущ на адреса на ищцата, а вторият - служител на охранителна фирма. Не се установи по делото обаче, съставеният в отсъствието на ищеца първи констативен протокол да му е бил изпратен от оператора на мрежата с препоръчано писмо с обратна разписка, според изискването на чл.47 ал.4 /отм./ от ПИКЕЕ и на чл.63 ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР. Ето защо съдът приема, че процесният първи констативен протокол № 237172/08.12.2015 г. не отговаря на законовите изисквания за съставявето му и не е годен да удостовери фактите, отразени в него. Нормативно установените правила императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната същата, в т.ч. и данни за констатираните на место несъответствия или нарушения в процесния електромер, които са дали основание за демонтирането му; като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47 /отм./ от ПИКЕЕ. Следователно ответникът не установи по безспорен и несъмнен начин, че са възникнали фактите, които му дават право да извърши корекция на сметка по чл.48 и сл. от ПИКЕЕ, т.е. че процесната първа сума му се следва, поради което предявеният за нея иск е основателен и следва да бъде уважен.

На следващо място, според правилото на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, при констатация че СТИ измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неправилното/ неточно измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни. Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не ангажира достатъчно доказателства за това, поради какви причини е преизчислил доставената до имота на ищеца ел.енергия именно за периодите – 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г. Крайните им дати очевидно са датите на процесните проверки на електромерите, но началните дати остават изцяло необосновани. Не се установи, същите да са датите на монтажа на СТИ или на предходните извършени проверки на СТИ. От друга страна, експертизата установи, че върху електромерите имало изискуемите знаци за преминати метрологични проверки, като е трябвало да преминат вторични проверки през 2020 г., с периодичност на проверките на 6 години. Според ответника, началото на периодите били датите на регулярен отчет на показанията на електромерите, най-близък до и попадащ в максимума от 90 дни назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията. Но според нормата на чл.44 ал.2 /отм./ от ПИКЕЕ, отчитането на СТИ не се счита за техническа проверка по реда на тези правила, за да може това отчитане да послужи като начална дата по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Изцяло произволно и в негов собствен интерес е ответното становище, че ако датата на регулярен отчет на СТИ може да се вземе за начална на преизчислението, то това следвало да е не най-близката до проверките /в случая извършени на 08.12.2015 г. и 28.03.2016 г./, а възможно най-далечна такава в рамките на 90 дни назад /в първия случай 87 дни назад, а във втория – 89 дни/. Още повече, че това кореспондира със задължението за поддържането в изправност на СТИ, което не е в тежест на ищеца. По делото се установи, че и двата електромера са от такъв вид и тип, че е възможно установяването на точният начален момент на неточното им отчитане, цифровите данни за което са достъпни за ответника. На вещото лице се предостави информация относно товаровия профил на втория електромер, според която началният момент на неточно отчитане на този електромер е установен на 18,02 ч. на 19.12.2015 г. Така налице е неизпълнение на ответните задължения по поддържането в изправност на това СТИ за период от повече от 3 месеца. Същевременно, вещото лице посочи, че при отчитане на електромерите, наличието на евентуални грешки светва на дисплея и обективно отчетникът можел да ги види. В този смисъл, ответникът не може да черпи права от бездействието по поддръжката на СТИ в изправност, в т.ч. и на достъпа до вътрешността му, и да възлага неблагоприятните последици от това на ищеца като потребител на електрическа енергия. Така изцяло необосновано и недоказано остана ответното възражение, че правилно и законосъобразно били извършени процесните преизчисления за периоди от именно 87 и 89 дни. На следващо място, не се доказа по категоричен начин, че неточното измерване от процесните електромери възлиза именно на претендираните от ответника -82,58% в първия случай и -82,84% във втория; доколкото в констативните протоколи от проверките на место се сочат съответно -85,35% и -82,86%, а в протоколите от проверките на БИМ – от -82,58% до -84,09% /при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни стойности/ и -83% /при продължително включване на показващото устройство с негово отчитане/, за първия електромер; а за втория – съответно -82,18% до -83,78% и -83%. Не на последно място, ответникът не доказа претендираните суми и по размер, респ. не доказа поради какви причини на ищеца допълнително са начислени и фактурирани суми именно в размер на 215,61 лв. и на 524,16 лв., при положение, че в справките за коригиране на сметките се сочат различни суми, съответно от 215,60 лв. и 524,17 лв.; както и дали начислението е извършено по действаща цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени; както декларативно се сочи в същите справки. 

В допълнение на горното следва да се посочи, че задължителната практика ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление, каквото доказване в настоящото производство ответникът не проведе. В тежест на ответното дружество бе, да установи сочената от него неправомерна манипулация от ищеца като негов абонат, момента на осъществяването й и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Ответникът основава твърденията си за дължимост на процесните суми и за техния размер – на представените по делото констативни протоколи за технически проверки и подмяна на СТИ и констативни протоколи от метрологични експертизи на СТИ на БИМ-ГД „МИУ”-РО Бургас и Русе. Както се посочи, от същите се установява, че процесните електромери не съответстват на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в измервателните уреди е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесните изчислени в следствие на корекции суми са му дължими от ищеца. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от общо 739,77 лв., от които - 215,61 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 1612 kWh, доставена до имот на ищцата, за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г. по фактура № 1165110678/16.01.2017 г.; и 524,16 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 3 938 kWh, доставена до същия имот на ищцата, за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г. по фактура № 1165110662/16.01.2017 г.; и двете суми касаещи имот, находящ се в гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11; ИТН 1539357, с клиентски номер 1000908773.

Предвид изцяло уважения иск и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.И. с ЕГН ********** ***; НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик; сумата от общо 739,77 лв., от които:

- 215,61 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 1 612 kWh, доставена до имот на ищцата, за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г. по фактура № 1165110678/16.01.2017 г.; и

- 524,16 лв., представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 3 938 kWh, доставена до същия имот на ищцата, за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г. по фактура № 1165110662/16.01.2017 г.;

и двете суми касаещи имот, находящ се в гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11; ИТН 1539357, с клиентски номер 1000908773.

          ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.И. с ЕГН ********** СУМАТА от общо 350 лв., представляваща деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :