Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 367

        гр. Хасково, 16.06.2017 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на осми юни

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                

                                                

                                                       СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

                                      

                                                                            

Секретар: Елена Стефанова   

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 298 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

Предявен е иск от З.Д.Т.,*** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот /вила/, находяща се в гр.Х., ул.“********“ № ***, местност „К.“ *******. В това си качество бил абонат на ответното дружество и ползвател на предоставената чрез неговата електроразпределителна мрежа електрическа енергия, с клиентски номер ********, с номер на измервателната точка /ИТН/ 1521091 и електромер /СТИ/ с фабричен № 007504007. На 23.01.2017г. получил писмо от ответника, с което го уведомявали, че щяла да му бъде коригирана сметката за електрическа енергия за минал период – от 24.12.2015г. до 21.03.2016г. в размер на 228.67 лева, като му изпратили и фактура за тази сума, ведно със справка за коригиране на сметката и Констативен протокол № 1119/30.08.2016г. на БИМ. Ищецът посочва още, че електромерът се намирал извън имота му, на уличен стълб, монтиран на табло и бил демонтиран на 21.03.2016г. от служители на ответника, като протокол от подмяната не му бил предоставен. Твърди, че ежемесечно заплащал консумираната от него ел. енергия, както преди, така и след монтажа на новия електромер. В резултат на това едностранно му била коригирана сметката за ел. енергия за минал период в размер на 228.67 лева за периода от 24.12.2015г. до 21.03.2016г., общо за 88 дни, поради което дължал сумата в размер на 228.67 лева. Нито той, нито някой от семейството му били ходили до уличното табло, монтирано на стълб, поради каквато и да било причина. Дори нямали ключ за това табло, поради което счита, че няма никаква вина за твърдяното неотчитане и манипулиране на процесния електромер, ако действително това било така. Поради изложеното, намира, че начислената му сума по едностранно коригираната му сметка било в разрез с приложимите общи условия на договорите за пренос на ел. енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, материализирани в чл.35 на същите. Едностранното коригиране на сметките за ел.енергия било недопустимо, когато липсвали доказателства за виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неправилното отчитане на консумираната ел.енергия, какъвто бил неговият случай. Електромерът /СТИ/ бил собственост на ответното дружество, което имало задължението да монтира, контролира, отчита данните и поддържа в изправност СТИ, предвид чл.32 и сл. от Общите условия. Ето защо, счита, че не били налице фактически и правни основания за претендираната от ответника парична сума в размер на 228.67 лева, което обуславяло и правния му интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 228.67 лева, представляваща стойност на коригирана сметка за ел.енергия за периода от  24.12.2015г. до 21.03.2016г., общо за 88 дни, за абонат с клиентски номер ******** и с ИТН: 1521091, за която сума е издадена Фактура № 1165110400/13.01.2017г. на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Претендира  разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва така предявения иск, като намира същия за неоснователен. Счита, че сумата е начислена правомерно, като твърди, че приложими в случая са чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката във вр. с чл.45, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г./, вр. с чл.51, ал.1 и чл.48, ал.1 от същите правила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество – като потребител на електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в гр.Х., ул.“********“ № *****, с клиентски номер *********, ИТН 1521091. На 21.03.2016г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка в обект на ищеца, за което са съставили Констативен протокол № 236899 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване. В него се сочи, че проверката касае състоянието на измервателната система на процесния обект и е извършена на основание чл.42-44 от ПИКЕЕ. Протоколът съдържа данните от техническата проверка на електромер с фабр. № 007504007. Относно обезопасеност, защитеност и техническо състояние се сочи за място на монтаж – на стълб – тип ТЕПО. При проверката е констатирано при измерване с еталонен уред е отчетена грешка извън допустимата по БДС – 74.32 %. Посочено е още в протокола, че електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 409111 за предаване за експертиза; пломбирането след проверката на капачката на електромера и ел.таблото с пломба № EVN 30 13/16. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители и от присъствалите свидетели – П. Г. и Е. Н..

Като писмено доказателство по делото се представи и прие Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1119/30.08.2016г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО Русе. Същият касае експертизата на процесния демонтиран от обекта на ищеца електромер – статичен еднофазен, двутарифен, електромер, тип АСЕ 2000; производител „Actaris-GANZ Meter CompanyLtd., Унгария, с идентификационен № 007504007/2008г., извършена на 30.08.2016г. В протокола се сочи като резултат от проверката – отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера, наличие на пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера, поставена в горния десен край: знак от метрологична проверка /пломба/: М15/045 04, унищожена пломба – следи от повторно пломбиране. Отразени са подробно техническите резултати от извършените проверки и изпитвания. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Добавен допълнително един брой резистор в близост до клемореда. В резултат на тази манипулация електромерът не съответства на метрологични характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически изисквания, като отчита със 65.84 % по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи. Към този констативен протокол е представената по делото Справка за коригиране на сметката за електроенергия, касаеща процесния обект на ищеца и демонтирания от него електромер. Видно от нея, за периода 24.12.2015г. – 21.03.2016г. е преизчислено количеството ел.енергия, по дневна и нощна тарифа, на стойност 228.67 лева. За процесната проверка на електромера и резултатите от нея ищецът е бил уведомен от ответника с Писмо, изх. № 4692324/16.01.2017г. В него се сочи, че от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка – 65.84 %, който % от ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен. На основание чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода 24.12.2015г. – 21.03.2016г., за 88 дни, като допълнително начислената електрическа енергия е на обща стойност 228.67 лева, представляваща 65.84 %, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера, от потреблението за периода.

По делото съдът допусна ангажиране на гласни доказателства:

От разпита на свид.Д.К. служител на „ЕВН България Електроразпределение“, КЕЦ-Хасково, се установява, че е участвал в проверката на електромер на 21.03.2016г. Спомня си, че електромерът бил монтиран в табло /стандартно, пластмасово/, което се намирало на стълб, извън имота на ищеца. Извършили проверка на електромера с еталонен уред. При проверката констатирали, че електромерът не работи в границите на допустимата грешка. При смяната на електромера абонатът не присъствал и извършили проверката в присъствието на свидетели.  Свидетели били двама човека от охранителната фирма, в присъствието на които извършили подмяната. 

За цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ответника, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че констативният протокол от експертиза на средство за измерване № 1119/30.08.2016г. на БИМ отразява техническото състояние на средството за търговско измерване № 007504007, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера. Описаните в протокола манипулации въздействат върху точността на електромера, който не отчита цялото количество ел.енергия от обекта. Тези манипулации водят до частично измерване на електрическата енергия, като в случая електромерът отчита 34.16 % от консумираната електрическа енергия. Посочва още, че тези манипулации водят до неизмерване на консумираната електрическа енергия, като неизмерено оставало 65.84 % количество ел. енергия. В случая правилно била приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, заложена в ПИКЕЕ, и правилно било остойностено това количество ел.енергия, съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Вещото лице посочва, че не може да посочи началния момент на неточно отчитане на средството за търговско измерване, тъй като към момента на изготвяне на заключението няма информация за товаровия профил на електромера. Посочва още, че процесният електромер попадал в групата на еднофазните електромери с периодичност на проверките – шест години /ред 25 от Заповед № А-333/29.05.2014г. на ДАМТН/. Върху електромера имало изискуемите знаци за премината метрологична проверка – М15/045 04. Електромерът следва да премине вторична проверка през 2021г. Вещото лице посочва още, че сроковете по цитираната по-горе заповед били спазени.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. За оспорената от него като недължима и незаплатена сума, ответникът е коригирал сметката за ел. енергия на ищеца, като в настоящото производство настоява, че е обосновано и законосъобразно начислена. А нормите на чл.31, ал.1 ОУ ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР предвиждат възможността за електроснабдителното, респ. електроразпределителното, предприятие да преустанови снабдяването с елнергия в случай, че клиентът забави плащане на дължимите суми. Предвид изложените съображения, съдът приема предявения иск за допустим.

Разгледан по същество, той се явява основателен. По делото не се спори и бе установено от събраните доказателства, че ответното дружество е доставчик на електроенергия, а ищецът е потребител на същата, както и че на ищеца, вследствие на едностранна корекция на сметката, е начислена като дължима сумата в размер на 228.67 лева, представляваща 65.84 % от потреблението му за периода от 24.12.2015г. до 21.03.2016г.

От изложеното следва извода, че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало на основание чл.98а, ал.1 от ЗЕ чрез сключени договори при публично известни общи условия за пренос и продажба на електрическа енергия. Съгласно посочената разпоредба крайният снабдител, в случая ответникът, продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Съгласно алинея 4 от разпоредбата, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, а съгласно алинея 5 от същата разпоредба в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. В конкретния случай е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, одобрени с две решения на ДКЕВР от 10.05.2008г., са публично достъпни в интернет. Безспорно е също, че ищецът не е предложил специални условия, различни от общите такива, в законния срок, поради което се приема, че същият мълчаливо е приел тези общи условия.

За да начисли процесната сума, ответното дружество изтъква констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилното отчитане на консумираната ел.енергия, породено вследствие на осъществено неправомерно въздействие върху електромера /осъществен е достъп до вътрешността на електромера/, водещо до отчитане с грешка от – 65.84 % . За извършената едностранна корекция на сметката ответникът се позовава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5, вр. чл 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Съгласно посочените разпоредби ОУ, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /ПИКЕЕ/. Тези правила (чл.45, ал.1) от своя страна предвиждат, че когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в Раздел IX от правилата. В Раздел IX на ПИКЕЕ е постановено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Разпоредбата на чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, също уреждаща коригирането на сметки, предвижда, че в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД преизчислява количеството електрическа енергия за периода от датата на монтажа или последната извършена проверка до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 дни.

Имайки предвид тези разпоредби, съдът счита, че, за да възникне правото на ответника по ал.2 на чл.54 от ОУ на ЕВН ЕР да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца, е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, които обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол съгл. чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР. Следователно, в тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание. В случая съгласно Констативен протокол за техническа проверка № 236899 от 21.03.2016г. съдът счита, че е налице осъществен неправомерен достъп до електромера, водещ до неправилно отчитане на ел.енергията, като е спазена и процедурата по извършване на проверката и обективиране на резултатите й, регламентирана в чл.63 от ОУ на „ЕВН Б-я ЕР” ЕАД и в чл.47 от ПИКЕЕ. Именно вследствие на така установения неправомерен достъп до електромера на ищеца и на основание чл.28, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.51 от ПИКЕЕ, ответникът, възоснова на представени от електроразпределителното дружество констативен протокол заедно със справка за начислената енергия, е изчислил и коригирал сметката на клиента си за изминал период чрез начисляване на сумата от 228.67 лева.

Независимо от това обаче, съдът намира, че ответникът не установи наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца като страна по договорите за ползване и продажба на електрическа енергия, а именно, че той е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от ЗЕ). Правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено неправомерното поведение на едната страна по договора представлява основание тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова, след като не е установено и доказано, че именно ищецът е осъществил неправомерния достъп до електромера, препятстващ правилното му отчитане, то липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция.

В този смисъл следва да се отбележи още, че разпоредбата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Тя предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква негово неправомерно поведение, което е в противоречие и с разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Съдът счита, че е задължително  установяването по несъмнен начин на неправомерно поведение от потребителя, изразяващо се в препятстване правилното отчитане на консумираната ел.енергия, с цел законосъобразното ангажиране на имуществената му отговорност за вредите, причинени на ответника. Всичко това прави посочената клауза нищожна и не обвързва с действието си страните, съответно и съда с приложението й.

Следва също така да се отбележи, че дори и да се установи отклонение в показателите на консумираната електрическа енергия, дължащи се на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи освен периода на грешното измерване или неизмерване, така също и размера на неотчетената енергия, т.е. фактическо реално потребление /това е предвидено и в задължителната практика на ВКС). В противен случай, без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Такава клауза от договора /приетите от самия ответник Общи условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време, вкл. без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т. 18 от ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което не обвързва потребителите. Ответникът основава твърденията си за дължимост на процесната сума и за нейния размер – на представените по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ и констативен протокол от експертиза на средство за измерване на БИМ-ГД „МИУ”-РО Русе. Както се посочи, от същите се установява, че процесният електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в измервателния уред е извършена именно от ищеца в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната, изчислена в следствие на корекция, сума, му е дължима от ищеца. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 228.67 лева, представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 1718 kWh, доставена до обект на ищеца, находящ се в грасково, ул.“********“ *********, с ИТН 1521091, за периода 24.12.2015г. – 21.03.2016г., с клиентски номер 1010018171.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 250 лева, от които 50 лева за държавна такса и 200 лева - адвокатско възнаграждение.

 

          Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Д.Т., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 228.67 лева, представляваща коригирана стойност на електрическата енергия в размер на 1718 kWh, доставена до обект на ищеца, находящ се в гр.Х., ул.“********“ № *********, с ИТН 1521091, за периода 24.12.2015г. – 21.03.2016г., с клиентски номер 1010018171.

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на З.Д.Т., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 250 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.