Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  380 / 23.06.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 50 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 и 3 от СК от Ъ.С.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Динко Стоев; против М.Р.М. с ЕГН ********** ***. Предявени са и искове за ползването на семейното жилище и за фамилното име на съпругата. Не са предявени искове за упражняване на родителски права, за издръжка на деца, за личните отношения между родител и деца и за издръжката между съпрузите.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 05.07.2014 г., като от брака си нямали родени деца. От самото начало бракът им не протекъл добре, оказало се че съпрузите имат противоположни характери и въпреки положените от ищцата усилия, съвместният им живот се оказал непоносим. На втория месец след брака им ответникът заминал за Канада, понеже нямал работа тук, като оставил ищцата в продължение на повече от половин година. След като се завърнал, често се карали, не минал и месец и той отново заминал за Канада. На нейното желание, да го последва и да са семейство, ответникът отговорил с насмешка, че тя нямала работа там и следвало да си стои с къщи, където й било мястото. Непрекъснатите раздори в семейството, внасяни от ответника след поредното завръщане от Канада, допълнително ги отчуждили и дълбоко разстроили брака им. След поредния такъв, състоял се в началото на 2015 г., ответникът заявил на ищцата, че не желае да живее с нея и никога не го е искал. Той напуснал съвместно обитаваното от тях жилище в гр. Хасково и от тогава двамата били във фактическа раздяла, като окончателно преустановили всякакви контакти помежду си. Ето защо, следвало да се приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което прекрати брака им с развод по вина на ответника, като й предостави семейното жилище в гр. Хасково, ул. „Побит камък“ № 7, собствено на родителите й; като след развода да носи предбрачното си фамилно име Апти; като й се присъдят и направените по делото разноски. Ищцата се явява лично и с пълномощник в открито с.з., като поддържа иска си за развод и за фамилно име и иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани. Не поддържа искането си, да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, доколкото се установило, че то било в с. Воден, а към него тя нямала претенции.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, не се явява и не се представлява в открито с.з.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 05.01.2017 г. от Община Минерални бани, въз основа на акт за граждански брак № 350/05.07.2014 г., страните са сключили граждански брак на 05.07.2014 г. в гр. Кърджали, като ищцата, която е била с предбрачно фамилно име Апти, е приела фамилното име на съпруга си М.. Видно от удостоверения № 86 и № 85, двете от 08.03.2017 г. на Община Минерални бани, ответникът е съответно с настоящ адрес ***, считано от *** г., и с постоянен адрес пак там, считано от 13.07.2001 г.

По искане на ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Деница Миткова Пандърова и С. Апти Тахир. Св. Пандърова е снаха на ищцата, съпруга на нейния брат от две години и половина. В началото на брака на страните всичко било нормално, но ответникът до 16-годишен живял в Канада и под претекст, че не можел да си намери работа, заминал отново натам 1-2 месеца след сватбата. Това не било общо решение на съпрузите, ищцата не искала той да заминава, а той нямал никакво намерение, да я взема със себе си. Така ответникът отсъствал около 6 месеца и си дошъл за около месец, но държанието му към ищцата и към роднините й било променено. През това време двамата се карали и не се разбирали. След това ответникът отново заминал и в началото на 2015 г. от Канада заявил на ищцата, че вече не иска да са заедно. Неговият живот бил далеч от тук и не бил човек, който дава обяснения. Ищцата била много разстроена. Св. Пандърова и съпругът й, както и родителите на ищцата, живеели в гр. Хасково на ул. „Побит камък” № 7, а страните живеели близо до тях, на същата улица. Като семейство страните не са живели в дома на родителите на ищцата, но живеели на посочения адрес. Св. Тахир е баща на ищцата. Той е категоричен, че като съпрузи дъщеря му и зет му живели в с. Воден близо 8 месеца, след което ищцата се върнала в бащиния си дом на ул. „Побит камък” № 7, който представлявал къща на три етажа, където живеел и синът на свидетеля, но ответникът не е живял там.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

          Установи се по делото, че страните са съпрузи, като гражданския си брак те са сключили на 05.07.2014 г. в гр. Кърджали. Не е спорно по делото, че от брака си те нямат родени деца. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че от началото на 2015 г. и понастоящем страните са във фактическа раздяла, като не поддържат никакви контакти помежду си. Причината за раздялата им е поведението на ответника, който едва 1-2 месеца след сватбата им по собствено желание заминал за Канада, където той живял до 16-годишната си възраст. Ищцата била против това му заминаване, а той не желаел да я забере със себе си. След 6 месеца той се завърнал, но само за около месец, през който съпрузите не били в добри отношения и се карали, а държанието на ответника към ищцата било променено. След това ответникът отново заминал и в началото на 2015 г. от Канада заявил на ищцата, че вече не иска да са заедно. Това я принудило, да напусне семейното жилище в с. Воден, общ. Първомай, обл. Пловдив, и да се върне в бащиния си дом в гр. Хасково, ул. „Побит камък” № 7, където нито ответникът, нито той и ищцата като семейство са били живели. Ответникът нито оспори сочените от ищцата негови брачни провинения, нито възрази за такива и от нейна страна. Ето защо и предвид изричното желание и ищцата, съдът да се произнесе за вината за разстройството на брака /чл.49 ал.3 от СК/; следва да се приеме, че вина в случая има ответникът. Предвид изложеното; липсата на духовна, емоционална и физическа близост между съпрузите – в продължителен период от време, обхващащ почти цялото времетраене на брака им, и с оглед на невъзможността за помирение, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, по смисъла на чл.49 ал.1 от СК; за което вина има ответникът. Формалното запазване на този брак не е в интерес, нито на самите съпрузи, нито на обществото, поради което същият следва да бъде прекратен. Установи се, че предбрачното фамилно име на ищцата е Апти, а при сключването на брака тя е приела фамилното име на съпруга си – М.. Ето защо и предвид претенцията на ищцата, след прекратяването на брака, да носи предбрачното си фамилно име – същата следва да се уважи, като се допусне промяна във фамилното й име, като тя следва да носи предбрачното си такова Апти. Като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли претенцията на ищцата, да й се предостави за ползване семейно жилище в гр. Хасково, ул. „Побит камък“ № 7, собствено на родителите й. Това е така, доколкото по категоричен начин по делото се установи, че като семейство страните са живели не в това жилище, а в друго в с. Воден, общ. Първомай, обл. Пловдив, и там е настъпила фактическата им раздяла. За установяването на това обстоятелство съдът кредитира категоричните показания на бащата на ищцата, вместо показанията на снаха й, които в тази им част са неубедителни и вътрешно противоречиви. В този смисъл претендираното от ищцата жилище в гр. Хасково не е семейното й с ответника, по смисъла на закона - §1 от ДР, вр. чл.56 от СК. Липсва законово основание, в настоящото производство да й бъде предоставено ползването му. Страните нямат претенции за издръжка помежду си. Не се сочат вещи - съпружеска имуществена общност и страните не претендират такива, поради което съдът, при липса на искания и доказателства в тази насока, не следва да се произнася.

                Ответникът, на основание чл.329 ал.1 изр.I от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски от 25 лв. за държавна такса. Той не следва да бъде осъждан за сумата от 300 лв., представляваща договореното между ищцата и пълномощника й адвокатско възнаграждение, доколкото от представения договор за правна защита и съдействие от 29.05.2017 г. /л. 23/ не се установява тази сума действително да е била изплатена. Ответникът, на същото основание, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – окончателна държавна такса за развод в размер на 50 лв.

            Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 05.07.2014 г. в гр. Кърджали граждански брак между Ъ.С.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. Динко Стоев; и М.Р.М. с ЕГН ********** ***; поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство.

          ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът – М.Р.М. с ЕГН **********.

ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на Ъ.С.М. с ЕГН **********, която след прекратяването на брака следва да носи предбрачното си фамилно име – Апти.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ъ.С.М. с ЕГН ********** – на нея да се предостави ползването на семейно жилище, находящо се в гр. Хасково, ул. „Побит камък“ № 7, собствено на родителите й.

ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** да заплати на Ъ.С.М. с ЕГН ********** деловодни разноски от 25 лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Хасково окончателна държавна такса за развод в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :