Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 385/27.06.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд             Трети граждански състав

на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                         

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х.Й.Й., чрез юриск. В.С.А., против Г.Б.Х. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът и „Макс Телеком“ са сключили договор за услуги от 27.10.2011г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги, за срок от 12 месеца. С подписването на договора ответникът се задължил да заплаща ежемесечно такса в размер на 19,90лв. и приел общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком“ ООД и абонатите и потребителите на интернет услуги и пренос на данни чрез обществена електронна съобщителна мрежа. Таксите по договора били дължими за всеки период на отчитане, който бил на ежемесечна база, а таксите имали абонаментен характер. На 01.02.2015г. била издадена фактура за 19,90лв., която сума била задължение за период на отчитане от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. Поради незаплащане на фактурата договора между страните бил прекратен едностранно от дружеството. На 13.07.2016г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено на последния. Съгласно решение на ВКС от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на 2-ро т.о., когато в хода на делото на длъжника му стане известен сключеният договор за прехвърляне на вземания, следвало да се счита за уведомен на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за събиране на просроченото задължение, по което било образувано ч.гр.д.№1987/2016г. по описа на РС-Хасково и издадена и връчена на ответника заповед. На 29.11.2016г. ищецът получил съобщение за подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, поради което в законоустановения едномесечен срок подава настоящата искова молба. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 19,90лв., представляваща главница, отразена във фактура №6000567028 от 01.02.2015г. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като оспорва иска като недопустим и неоснователен. Неоснователно било искането за заплащане на месечна такса без предоставена услуга. Не било извършено уведомление на ответника за извършената цесия. Не съществувал адреса, на който ответната страна била търсена и тя никога не била имала адресна регистрация на същия. Възразява срещу приемането на общи условия, влизащи в сила на и след 07.04.2014г. Възразява срещу приемането на документ без наличие на официален превод. Възразява срещу приемането като доказателства на част от приложенията към договор за цесия. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.   

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.1987/2016г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 19,90лв. – главница и 2,99лв. – лихва за забава за периода от 17.02.2015г. до 20.09.2016г., дължими по договорВС07032710111 от 27.10.2011г. и издадената във връзка със същия фактура №6000567028/01.02.2015г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.07.2016г. в полза наМакс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението21.09.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1987/2016г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за услуги е, че същият е сключен между Г.Б.Х. и „Макс Телеком“ ООД на 27.10.2011г. за срок от 12 месеца. Представени са също така общите условия към договора, в сила от 07.04.2014г., с измененията от 23.02.2015г. и 15.12.2015г. Приложена е издадената фактура от „Макс Телеком“ ООД за дължима сума от 19,90лв. с ДДС за период на отчитане 01.02.2015г. – 28.02.2015г., както и справка за предоставения и разходван от ответника трафик за същия период. На 13.07.2016г. между „Макс Телеком“ ООД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. През месец август 2016г. до ответника е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, върнато като непотърсено от получателя.     

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за услуги, сключен между ответника и „Макс Телеком“ ООД, впоследствие прехвърлен от последния на ищеца въз основа на договор за цесия от 13.07.2016г. Разгледан по същество иска се явява основателен. Видно от представения договор, сключен между „Макс Телеком“ ООД и ответника на 27.10.2011г., последният е получил за ползване устройство с посочен в договора номер, като е договорена и такса за неговото ползване. Договора за услуги между телекома и ответника е сключен за срок от една година /12 месеца/. В същото време в самия договор страните са уговорили, че след изтичане на срока, договорът се счита за продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията, посочени в него и по общите условия. Изрично страните по този договор не са уредили начина на неговото прекратяване. Със самото предвиждане за продължаване на действието на договора след изтичане на 12-те месеца от неговото сключване за по един месец, предполага изпращането на писмено предизвестие в случай, че страната желае да прекрати договора. В същото време от данните по делото става ясно, че явно е продължено действието на договора, тъй като се представят справки за предоставения на ответника и ползван трафик за процесния период. Ето защо, съдът намира за неоснователни твърденията на ответника, че процесната фактура е издадена без основание. От една страна няма данни по делото договора за услуги да е прекратен, като същевременно се представят справки, от които може да се направи извод за предоставяне на услуга на ответника и потребяването на такава. Възражението на ответната страна, че Г.Х. никога не е имала адрес като посочения в договора също не следва да се взема предвид, тъй като самата тя е подписала този договор, в който очевидно е отразен грешно нейния адрес. Допуснатата грешка в адреса на ответника несъмнено е довела и до липсата на връчване на съобщението за извършената цесия. Още с получаване на препис от заповедта, издадена по ч.гр.д.№1987/2016г. по описа на РС-Хасково, ответникът е уведомен надлежно за извършената цесия. Възражението по отношение на общите условия съдът намира за основателно, тъй като представените по делото са издадени години след сключването на договора за услуги, поради което няма как да бъдат приложими към онзи период, но в същото време това е съвсем без значение, тъй като в самия договор страните са уговорили съществените условия по неговото продължаване, респ. прекратяване. Освен липсата на данни за  прекратяване на процесния договор, липсват и такива за извършено от ответника плащане на претендираната сума. Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца процесната сума от 19,90лв. В тази връзка неоснователни са твърденията за разминаване в номерата на МАК адреса, тъй като няма различия в номера на устройството, описано в договора и това във фактурата. По несъмнен начин се установи, че ответникът се е ползвал от предоставеното му устройство с договора от 27.10.2011г. Установи се също така, че има начислен трафик за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г., поради което и се дължат търсените суми по издадената в тази връзка фактура. По категоричен начин се установи също така, че това вземане на оператора е прехвърлено с договора за цесия от 13.07.2016г. на ищеца, като на адреса на ответника е изпратено уведомление за прехвърлянето на вземането. Предвид гореизложеното съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло.  

С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 400лв., от които 50лв. за държавна такса / по 25лв. за всяко производство/ и 350лв. за юрисконсултско възнаграждение /300лв. в заповедното производство и 50лв. в исковото/.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.Х. с ЕГН:********** ***, че дължи на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х.Й.Й., чрез юриск.В.С.А., сумата от 19,90лв., дължима по договорВС07032710111 от 27.10.2011г. и издадената във връзка със същия фактура №6000567028/01.02.2015г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.07.2016г. в полза наМакс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението21.09.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №929/27.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1987/2016г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Г.Б.Х. с ЕГН:********** ***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х.Й.Й., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 400лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.