Р Е Ш Е Н И Е

№302/ 18.05.2017г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковски Районен съд          четвърти          граждански                                                състав в публичното заседание на осемнадесети април

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Съдия: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

Секретар Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2883 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание иск чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД  – за връщане на сума, платена без основание.

В исковата молба се твърди, че ищецът превел от сметка в Банка ДСК ЕАД на ЕТ на 12.10.2011г. по сметка на ответника в ПИБ АД сума от 16 000 лева. Между М. А.Я., действащ към този момент като ЕТ и впоследствие починал на 16.06.2013г., и ответника не съществували каквито и да било облигационнни отношения. След смъртта на М. Я. негов правоприемник била В.А.Я., действаща като ЕТ. Депозирали искане по реда на чл.410 от ГПК, което било уважено, но ответникът възразил. В с.з. след указания на съда уточняват обстоятелства, на който се основава предявения иск – процесната сума от 16 000 лева била дадена в заем на ищеца – ЕТ, от Д. /М./ Т.Г.и волята на наредителя била сумата да бъде изплатена на действителния кредитор, а това бил Д. Г.. Сметката на ответника Н.П.Д. била посочена от Д. Тодоров Г., но Н.Д. не бил върнал парите и така неоснователно се обогатил за сметка на ищеца. Счита, че действителният кредитор погрешно посочил банковата сметка, по която да бъдат върнати парите. Излага обстоятелства, че Д. Г. посочил погрешно сметка на приятеля си Н.Д.. Иска да се признае за установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 16 000 лева, представляваща платена без основание, ведно със законната лихва, считано от предяване на искането в заповедното производство – 12.10.2016г., до окончателно изплащане, както и се заплатят направените разноски.

         Ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Познавал починалия М. и имали съвместни интереси относно преработка и манипулация на тютюн. През зимата на 2010г. М. му се обадил и искал да му бъде услужено с 15 000 лева. М. обяснил, че имал запорирани сметки във връзка с дела с митниците, а му трябвали свежи пари на ръка, за да купи тютюн от Северна България. Ответникът се съгласил да помогне, но нямал цялата сума, поради което успял да убеди С.Г. и И.Ж.  също да дадат по 5000 лева заем на М.. М. пристигнал в Хасково през декември 2010г. или януари 2011г., като тримата се срещнали в заведението Шлагера – в края на града, при подстъпите към парк Кенана. Там тримата дали на М. всеки по 5 000 лева. Уговорката била тези пари да се върнат до три месеца, като М. се ангажирал да прибави към сумата още 1000 лева, за да не бъдел заемът безвъзмезден. За получените суми на всеки от тримата М. издал саморъчно изписани разписки. Срокът от три месеца не бил спазен, но М. успял да върне парите чак октомври 2011г., като превел всичко дължимо от него на банковата сметка на ответника. Като основание за плащането посочил „възстановена сума“. След като получил парите, ответникът ги разделил на три равни части и дал на ръка парите на другите двама заемодатели. Ответникът не запазил разписката от М., защото решил, че след като са върнати парите, то тя не е необходима. В този смисъл банковият превод от М. имал основание и предявеният иск за връщане на парите не бил основателен. Имало уговорка между М. и Н. парите на тримата заемодатели да се преведат на сметка на Н., а той да ми разплати дължимото, защото така М. щял да мине с един превод. Другите двама – С. и И., не се противопоставили и искали по-бързо да си получат парите. Н. изтеглил парите на части, за да не плаща голяма потребителска такса, а после предал сумите на С. и И., които били дължими от М.. С оглед уточненията на ищеца в с.з. ответникът счита, че така направени сочат, че не става въпрос за грешка при посочване на банковата сметка, а за воля на този, който има да получава парите, поради което и искът е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Дневно извлечение 12.10.2011г. ЕТ Проминвест – М. Я. – с.Зелен дол превежда по банков път сумата 16 000 лева по сметка на Н.П.Д. с посочено изрично основание – възстановена сума. Същият ден със същото основание са възстановени различни по размер суми на други лица – М. Я., А.Я., М.Я., П.З.. Видно от дневно извлечение към 21.03.2011г. по сметката на ЕТ е постъпила сумата от 12 000 лева от А. Я. като има изрично посочено основанание – захранване на сметка. С представена по делото Разписка  - с посочена в съдаржанието дата 18.03.2011г., А.Я., като представляващ баща си М. Я., действащ като ЕТ, получил сумата от 16 000 лева с предназначение за оборотни средства на ЕТ, както и поел задължение да върне сумата до 31.12.2011г. по посочена от кредитора М. Т.Г.сметка.

С представениете извлечения от банковата сметка на ЕТ към 22.12.2010г. и към 31.12.2011г. се установяват натрупани обороти и извършени плащания от ЕТ.

С представеното като доказателство от ответника извлечение от банкова сметка – ***, се установява постъпилия превод от ЕТ на 12.10.2011г., както и последвали операция на ответника като титуляр на сметката, при които в три последователни дни е теглена на каса сума от по 2 500 евро.

С представения договор за покупко-продажба на търговско предприятие на ЕТ от 08.07.2013г., както и с извлеченията от Търговски регистър, се установява актуалното състояние на търговеца- ищец по делото.

Видно от представеното удостоверение за наследници от 20.06.2013г., както и препис извлечение от акт за смърт, М. Я. е починал на 16.06.2013г., като е оставил законни наследници – В.Я.– спруга, и П.З. и А.Я. – негови дъщеря и син.  Синът на М. Я. е заявил отказ от оставеното от баща му наследство, което се доказва с представеното съдебно удостоверение по ч.гр.д.№1608/2013г. на РС Свиленград.

С представената Епикриза от 13.01.2010г. и 20.12.2010г. се установява здравословното състояние на М. Я. към този момент, както и проведеното лечение.

Свидетелят А.Я. – сина на починалия М. Я., дава показания, че към средата на 2010г. баща му заболял тежко, претърпял операции и не можел да пътува, а с делета на ЕТ се занимавала майка му - В.Я.и самият той. Категоричен е, че през този период баща му не бил пътувал до Хасково. Баща му и Н.Д. се познавали от повече от 15 години, но самият свидетел не познавал И. и С., както и почти бил сигурен, че баща му също не ги познавал. Освен това бащата на свидетеля познавал М. Г., който бил от Хасково. Всички те – баща му, М. и Н., били свързани чрез дейност по изкупуване на тютюн. Категоричен е че фирмата не била вземала заем от Н., както и нямало сключени други договори между тях. Спомня си, че рождения му ден през 2011г. – 12.10., бил извършен превод от фирмата по сметка, която била посочена от Д. Г., но не може да посочи кой точно е извършил банковия превод. Дава показания, че тогава при извършването на превода и въвеждането на банков код излезнало името на Н.. Счита, че е станала грешка, но не може да посочи чия била – на посочилия банковата сметка Д., или на самата фирма, която извършила превода. Месеци след случая провели разговори, но Н. заявил, че няма да върне сумата.  До последно твърдял, че има взаимоотношения с Д. Г. и че дългът на бащата на свидетеля му бил изплатен за това. Фирмата върнала 16 000 лева на Д. Г., като така излизало, че два пъти били платили този си дълг към Д. Г.. Не си спомня свидетелят или други негови роднини да са получавали суми от фирмата, но пък самият свидетел внасял като упълномощено лице по банковата сметка на търговеца. Разпитаният по искане на ищеца свидетел Т.А.Т. дава показания, че познавал Н. и Ди митър, като и двамата му били приятелиЗнаел, че имало някакво недоразумение с пари, които М. бил дал на А.. М. дал парите пред самия свидетел, но после не му ги върнали на него. Водели някакви разговори страните за това, но не и пред свидетеля. Самият Н. бил заявил пред свидетеля, че парите били при него, но нямало да ги върне.

Разпитаните по искане на ответната страна С.К. и И.Ж. дават показания, че познават Н.. Пръвият се познавал и с М., защото рабтели заедно в тютюнджийския бранш, а вторият само веднъж видял М.. Двамата по искане на Н. направили услуга на М. и му дали по 5000 лева. Дали парите на М., като Н. се явявал като гарант според показанията на св.К. и Ж.. В края на 2010г. н., двамата свидетели и М. се срещнали на кафене в Хасково, като именно там били предадени парите на М., който дал разписка на всеки. После парите били върнатина другата година, като н. дал парите на другите двама – С. и И.. Предадени били в повече пари, които били нещо като лихва, за която не били правили пазарлък – общо от по 2700 евро. На свидетеля Ж.Н. обяснил изрично, че парите били преведени по негова сметка, защото М. нямал възможност да дойде лично и да върне парите.

Видно от приложеното ч.гр.д. №2151/2016г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №1025/14.10.2016г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски.  Заявлението е постъпило в съда на 12.10.2016г., като съдът е уважил искането и за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Няма спор между страните, че има извършен превод на сума от 16 000 лева от банковата сметка на ищеца – ЕТ, по банкова сметка ***.10.2011г.

Спорно е дали има основание за извършения превод, като твърденията на страните са напълно противоречиви – ищецът твърди, че между страните няма отношения, а ответникът сочи, че съществуват заемни отношения за сума в размер на 5000 лева, както и поел задължение да върне от името на ищеца други заемни суми към трети лица. Ищецът излага конкретни факти, че банковата сметка е посочена от трето лице – М. Г., като преводът бил в изпълнение на задължение на търговеца да върне сумата, която получил от М. Г. като заем. Ответникът обаче твърди, че между страните имало сключен неформален договор за заем на 5000 лева, както и че съществували облигационни отношения – за заем, между ищеца и други две лица с предмет отново по 5000 лева. Именно в изпълнение на задълженията си трите договора за заем ищецът превел сумата от общо 16 000 лева на ответника, като ответникът поел задължение към ищеца да върне сумите на другите двама заемодателя, ведно с възнаградителна лихва, както и извършил това.

На първо място следва да се има предвид, че твърденията на ищеца за сделката между търговеца и М. Г. и осъществена грешка при извършване на банковия превод в изпълнението и не са доказани при условията на пълно и главно доказване. Представената разписка за заем доказва съществуващи отношения между М. Г. и ищеца, но нито се уточнява в какво се състои грешката, нито от кого е допусната, като се има предвид изрично заявеният факт, че банковата сметка била посочена от самия М. Г.. В тежест на ищеца е да докаже тези си свои твърдения за грешка по безспорен и категоричен начин, както и липсата на правно основание за извършения превод, а още повече, че с показанията си св.Я. доказва факта, че сметката действително е посочена от М. Г., поради което съдът приема, че Н.П. се явява овластено да получили парите лице. Съгласно чл.75, ал.2 от ЗЗД длъжникът се освобождава не само, когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, но и когато добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да приеме изпълнение. В случая условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението, като изрично е посочил банковата сметка на ответника Н.П.. За овластяването да се получи сумата не се предвижда изрично и формално упълномощаване, а и установеното по делото, че тримата – ищецът, ответникът и М. Г. се познават от дълги години /св.Я. и св.Т./, са в подкрепа на извода, че ответникът се явява овластено лице. От друга страна - доказаните със събраните свидетелски показания факти на сключени договори за заем от ищеца със свидетелите Ж. и К. за същия период от време – 2010г.-2011г., както и последвалото изпълнение, не са от естество да докажат, че получената сума е без правно основание. Съдът приема за доказано, че ищецът е имал договорни отношения както с М. Г., така и с ответника и с разпитаните двама свидетели, но като се има предвид и доказания факт, че сметката е посочена от М. Г. и преводът е извършен в изпълнение на неговото указание, то ЕТ – длъжник по тази сделка, е действал добросъвестно и се освобождава от задължението си. Кредиторът по тази сделка - М. Г., следва при непредаване на парите от Н.П. да предяви иск именно срещу него, като лицето, получило изпълнението. В случая възприетото от Н.П., че е налице изпълнение по сделката за заем от по 5 000 лева с него и двамата свидетели, не се разглежда като грешка, от която да се направи извод за липса на облигационни отношения между ищеца и ответника. За пълнота на изводите следва да се посочи и че обстоятелството, че настоящият иск е предявен от ЕТ чрез М. Г. като търговски пълномощник на ищеца, не изяснява действителните фактически отношения предвид изложените и доказани факти за налична сделка както между Г. и ищеца, така и между страните.

В този смисъл съдът прави извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като ищецът заплати на ответника направените разноски – 800 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ В.А.Я., ЕГН **********, с фирма «ПРОМ – ИНВЕСТ – М. Я. ***, ЕИК 202660733, срещу Н.П.Д., ЕГН **********,***, да се приеме за установено по отношение на ЕТ «ПРОМ – ИНВЕСТ – М. Я. ***, че Н.П.Д. има задължение в размер на 16 000 лева, представляваща сума платена без основание, ведно със законната лихва, считано от предяване на искането в заповедното производство – 12.10.2016г., до окончателно изплащане, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ЕТ В.А.Я., ЕГН **********, с фирма «ПРОМ – ИНВЕСТ – М. Я. ***, ЕИК 202660733, да заплати на Н.П.Д., ЕГН **********,***, направените в настоящото производство разноски – 800 лева – за възнаграждение на адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.