Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  301 / 18.05.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На десети май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2872 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК от Ц.Д.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** офис 5, адв. Ангелина Христова; против С.А.С. с ЕГН ********** ***. Предявен е и иск за фамилното име на съпругата. Не са предявени искове за упражняване на родителски права, за издръжка на деца, за личните отношения между родител и деца, за издръжката между съпрузите, за ползването на семейното жилище.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 09.06.2004 г. в гр. Хасково, като от брака си нямали родени деца. След сключването му, те се установили да живеят в жилище, находящо се в гр. Хасково, ул. *******, собствено на родителите на ищцата. Отначало отношенията между съпрузите били нормални, но много скоро след сключването на брака им започнали да възникват помежду им дрязги и конфликти, което довело до влошаването им. С времето помежду им настъпило отчуждение и двамата започнали да омаловажават участието си в брака. През 2006 г. ответникът окончателно напуснал семейното им жилище и от тогава всеки имал свой начин на живот, в който нямало място за другия. Отчуждението им, вследствие на продължителната фактическа раздяла, не можело да бъде преодоляно от страна на ищцата. От около 10 години съпрузите не поддържали никакви контакти помежду си, не са се виждали и чували по телефон, ищцата трайно се установила да живее и работи в Италия. Налице било дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, при което същият бил изпразнен от съдържание и следвало да бъде разтрогнат. Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да прекрати брака й с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; като допусне промяна във фамилното й име, като след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Василева. Ищцата се явява лично и с пълномощник в открито с.з., като поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито с.з. той не се явява и не изпраща свой процесуален представител.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 22.11.2016 г. от Община Хасково, въз основа на акт за граждански брак № 0178/09.06.2004 г., страните са сключили граждански брак на 09.06.2004 г. в гр. Хасково; като ищцата чието предбрачно фамилно име е било Василева е приела фамилното име на съпруга си С.. Видно от справка в Регистъра на населението – НБД „Население“ към ГД ГРАО при МРРБ с рег. № 1236/27.12.2016 г., считано от 02.11.2012 г. ответникът е с настоящ адрес ***; който адрес е негов постоянен, считано от 25.05.2015 г. Ищцата представи по делото лична карта № *****, валидна до 21.04.2027 г., издадена на 30.06.2016 г. от Община Кастеламаре ди Стабия, Република Италия, видно от която тя е жител на това населено място. До ищцата е изпратено писмо от 07.10.2016 г. от Национален институт за социално осигуряване - Кастеламаре ди Стабия по нейна молба за надбавки за безработица, подадена на 01.08.2016 г. Със същото тя е била уведомена, че молбата й е приета, като се счита за влязла в сила от 08.08.2016 г. и ще бъде изплащана в продължение на 193 дни.

По искане на ищцата по делото се допуснаха и събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М.А.Г., нейна приятелка от детинство. Тя сочи, че двете били съученички, а ответника свидетелката познавала от 2003 г., когато се запознал с ищцата. Двамата се оженили на следващата година и живеели в жилището на родителите на ищцата, но през 2006 г. се разделили, като ответникът напуснал това жилище. От тогава двамата живеели разделено, не поддържали контакт помежду си и невъзможно било двамата да се съберат отново. Непосредствено след раздялата им, ищцата заминала за Италия, където се установила и живеела и понастоящем.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

                    Установи се по делото, че страните са съпрузи, като гражданския си брак те са сключили на 09.06.2004 г. в гр. Хасково. Не е спорно, че от брака си те нямат родени деца. Не е спорно по делото още, а и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че само две години след сключването на брака си, през 2006 г. съпрузите са се разделили и заживели разделено – ответникът е напуснал семейното им жилище в гр. Хасково, а ищцата трайно се установила да живее и работи в Италия. Относно местоживеенето на двамата съпрузи, по делото се събраха и писмени доказателства. Считано от 02.11.2012 г. ответникът е с настоящ адрес ***; който адрес е негов постоянен, считано от 25.05.2015 г. Ищцата е жител на Кастеламаре ди Стабия, Република Италия, където получава и надбавки за безработица. Свидетелските показания сочат, че от раздялата им съпрузите живеят разделено, не поддържат контакт помежду си и невъзможно е те да се съберат отново. Това подкрепя ищцовата теза за настъпилото необратимо влошаване на брачната връзка на страните по делото. Ответникът не прави възражения и не ангажира доказателства. Ето защо, съдът приема, че понастоящем няма възможност, страните да се съберат отново и да заживеят като съпрузи. Предвид изложеното; липсата на духовна, емоционална и физическа близост между съпрузите в значителен период от време от около 11 години и с оглед на невъзможността за помирение, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. Формалното запазване на този брак не е в интерес, нито на самите съпрузи, нито на обществото, поради което същият следва да бъде прекратен. Доколкото не е предявено искане по чл.49 ал.3 от СК – за произнасянето на съда относно вината за разстройството на брака, съдът не следва да се произнася за същото.

Установи се по делото, че при сключването на процесния граждански брак, ищцата чието предбрачно фамилно име е било В. е приела фамилното име на съпруга си С.. Ето защо и на основание чл.53 от СК, следва да се уважи претенцията й, да се допусне промяна във фамилното й име, като след прекратяването на брака ответницата следва да носи предбрачното си такова.

                Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково – окончателна държавна такса за развод в размер на общо 50 лв. – по 25 лв. за всеки.

          Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 09.06.2004 г. в гр. Хасково граждански брак между Ц.Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис 5, адв. Ангелина Христова; и С.А.С. с ЕГН ********** ***; поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство.

ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на Ц.Д.С. с ЕГН **********, която след прекратяването на брака следва да носи предбрачното си фамилно име – В..

          ОСЪЖДА Ц.Д.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на РС-Хасково окончателна държавна такса за развод в размер на общо 50 лв. /петдесет лева/ - по 25 лв. за всеки.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете.

 

          Вярно с оригинала!

 

 

          Секретар: Д.С.