Р Е Ш Е Н И Е

№303/ 18.05.2017г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковски Районен съд          четвърти          граждански                                                състав в публичното заседание на осемнадесети април

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Съдия: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

Секретар Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2550 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД – за заплащане на наем, и чл.233, ал.1 от ЗЗД. Първата ищца била бивша съпруга на починалия К.Р., а останалите двама – негови деца. През 2014г. двамата бивши съпрузи постигнали съгласие да отдават под наем магазин за хранителни стоки и железария от 54 кв.м., находящ се в с.Минерални бани, обл.Хасково. През лятото на 2014г. починалият предоставил на ответника имота за възмездно ползване. Поради това, че той и управителя на ответното дружество били родини, то договорът не бил писмен. Уговорили наемна цена от 150 лева месечно, като този наем се заплащал редовно до смъртта на наследодателя на ищците – ********* Ответното дружество обаче продължило да ползва имота. Наемното правоотношение било без определен срок, поради което изпратили нотариална покана до ответника, че прекратяват договора за наем и поискали да се заплати дължимия наем, както и се освободи магазина. Ответникът получил поканата на 27.10.2016г. и на 08.11.2016г. отговорил, че няма да освободи магазина и заплати търсената сума. Искат ответното дружество да бъде осъдено да върне на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД процесния имот – магазин за хранителни стоки и железария в с.Минерални бани, обл.Хасково, както и бъде осъдено да заплати на първата ищца 525,00 лева, представляващи дължим наем за имота от 01.05.2016г. до 30.11.2016г., както и на другите двама – по 262,50 лева за същия период, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

Ответникът взема становище в срока по чл.131 от ГПК, като счита, че предявените искове са неоснователни. Оспорва всички изложени твърдения в исковата – за постигнато съгласие между наемодателите, за сключен договор с ответника, за прекратяване на договора след изпратена нотариална покана, както и за заплащане на наемна цена. Твърди, че магазинът е собственост на родителите на починалия, поради което той бил собственик на 1/3 ид.ч. по наследство. Бил построен въз основа на разрешение за строеж за родителите на починалия. Оспорва н.а. от 04.10.2016г., като счита констатациите за неверни, а с този акт било признато право на собственост на ищците въз основа на давностно владение и наследство. Заявява, че било образувано гр.д.№2471/2016г. – за делба на имота, но не между страните, които да включват първата ищца, която била бивша съпруга на починалия К.Р.. По повод дела между бившите съпрузи отношенията между тях били силно влошени и те не били могли да постигнат съгласие. След 2012г. до 2014г. магазинът бил отдаван от преките наследници на родителите на К., а именно те през юни 2014г. го предоставили за безвъзмездно ползване на ответника, което продължило до 25.10.2016г., когато дружеството подписало наемен договор за процесния магазин с един от наследниците – Я.Р.. Алтернативно счита, че ако е имало правоотношение между страните, то е било прекратено поради смъртта на К.Р..

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

            С нотариална покана от 20.10.2016г. ищците поканили ответното дружество да освободи процесния магазин, който бил ползван по силата на договор за наем от лятото на 2014г. срещу месечен наем от 150 лева. В отговор до ищците ответното дружество заявява, че оспорва собствеността на магазина, както и че бил ползван срещу заплащане на наем. В поканата – л.5 от делото, ответника сочи, че имотът бил предоставен за ползване безвъзмездно от наследниците на Р. С. М.. Изрично посочват и че след смъртта на К.Р. М. /един от тримата наследника на Р. С. М./ именно двама от ищците – Е. и Р.К., станали собственици по наследство на имота, но не и Ф.М. – бивша съпруга на К. М..

            С нотариален акт №74, т.€, д.513/2016г. на нотариус Колева ищците са признати за собственици по давност и наследство на магазин за хранителни стоки и железария с площ 54 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на строеж в общински УПИ VІІ от 735 кв.м. в с.Минерални бани, общ.Минерални бани, Хасковска област. В същия имот съгласно представения Договор за отстъпено право на строеж от 11.11.1985г. ОНС с.Минерални бани  отстъпва право на строеж за жилище на Р. С. М. и Н.Р.М.. Именно на последните двама е издадено и Разрешение за строеж от 03.01.1986г. на жилищна сграда. С разрешение за строеж №52 –л.6, на Р. С. М. се разрешава да построи в имота два броя магазини – хранителни стоки и железария. Върху одобрения проект съществува отбелязване от 14.08.1996г. от К.Р. М., че няма да прави кръчма в неговата част, както и становище от Н.М., че е съгласна за магазин хранителни стоки и железария, но не и за кръчма – 47. Издадено е и Разрешение за ползване – без дата от 2000г., на Р. С. М., представено по делото от ответната страна. От ищците е представено разрешение за ползване №178/09.06.2000г. относно същия обект, като в това разрешение като собственик е посочен К.Р. М..

            С Решение №457/10.07.2009г. по гр.д.№137/2009г. се прекратява гражданския брак между Ф.К.М. и К.Р. М., като има отбелязване, че решението е влязло в законна сила от 10.08.2009г. Съгласно представеното удостоверение за наследници на починалия на 01.08.2005г. Р. С. М., последният е наследен от сина си Я., дъщеря си Х., както и от сина си К., починал на ********* и оставил за наследници своите деца – син Р. и дъщеря Е., ищци по делото.

            На 25.10.2016г. Я.Р. М. и ответното дружество сключили договор за наем на процесния имот за срок от 1 година срещу месечен наем от 150 лева.

            Настоящите ищци, заедно с наследницата на Р. С. М. – Х. Р. М., както и другият му наследник Я.Р., са страни по делбено дело пред ХРС с предмет настоящия процесен имот по искова молба, подадена на 18.11.2016г. от Я.Р..  

            Представени са на хартиен носител електронни съобщения между Р.М. и Н. М. / установено в с.з. от обясненията на Р.М. и св.показания на Н. М./ относно опити да се уреди доброволно спора между страните. С постановление от 27.01.2009г. РП Хасково отказва да образува наказателно производство по жалба на Ф.М. за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК от съпруга и, който взел ключовете на дома и магазина и не я допускал вътре. На 26.06.2012г. Ф.М. *** относно „запечатване“ на магазина от полицията, тъй като в магазина останала бързо разваляща се стока и касов апарат. Образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.194, ал.1 от НК било спряно с Постановление от 05.12.2012г. до разпит на К. М., който бил извън страната. На 27.06.2012г. адв.Рангелов предал на Ф.М. фискално устройство, за което съставили разписка – л.54.

            С писмо от 15.12.2016г. от ЕВН ЕАД до Я.Р. М. се съобщава, че прекъснатото захранване на процесния магазин се възстановява.  Представените по делото писма от 17.11.2016г., , жалба до КЕВР, заявление до ЕВН ЕАД от 19.10.2016г. доказват, че по искане на р.М. електрозахранването в магазина е било преустановено.

            С договор за наем от 01.10.2013г. Р.К.М. отдал под наем на ЕООД Д. 2013 процесния магазин, като при заплащане на месечния наем били съставени касови ордери, представени по делото – л.75-82, относно периода от октомври 2013г. – май 2014г. за 150 лева наем. С пълномощно от 10.09.2013г. А.Д. е упълномощил В.Д. да го представлява като управител на Д. 2013 ЕООД. За пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена експертиза, по която вещото лице дава безпристрастно и компетентно заключение, възприето напълно от съда. При проверка в счетоводството на ответното дружество вещото не е установила за периода от 2014г. – 2015г. осчетоводен разход за наем на процесния имот. За периода от 25.10.2016г. до 31.12.2016г. на основание договор за наем от 25.10.2016г. с Я.Р. М. била осчетоводена сума от 330 лева.

Св.Рангелов дава показания, че като адвокат бил ангажиран от К.Р. във връзка с правни спорове с бившата му съпруга Ф.. Освен за делба на имоти, за други въпроси, свързани с насилие, имало и спор относно отстраняване на Ф. от ползването на магазин в с.Минерални бани. Писали молба до полицията за съдействие, тъй като в магазина имало вещи и стоки на бившата му съпруга. Имало изгубени документи за магазина, но други К. ги намерил в къщата си и ги приложили към жалбата. Намерените документи били на името на баща му и поради това получили съдействие от полицията. Постигнали после и някаква договорка с Ф., но касовият апарат останал и бил предаден от свидетеля, за което съставили разписка, тъй като К. се върнал в Испания. К. казвал, че магазинът е негов и че бившата му съпруга няма никаква намеса, а затова трябвало да бъде отстранена. След 2012г. на свидетеля  не му било известно какво е станало с магазина. Св.С.К.познава страните по делото, защото живеела в с.Минерални бани. Първоначално К. и Ф. започнали да работят в гараж, а после през 1996г. - да строят магазина, но имали спорове с Н. Ф. помагала на родителите на К., както и родителите на Ф. помагали със средства за магазина. После почнали спорове между Ф. и К., той пък заминал извън България и основно в магазина работела Ф.. През 2009г. К. и Ф. се развели, като тогава К. бил в Испания. През 2012г. К. М. си дошъл и изхвърлил всичкия багаж на Ф. навън. Около 2-3г. магазинът бил затворен, но момче от Сираково взело магазина под наем и плащал на Р. наем 150 лева, но не се справял и затворил. През това време Н. и Я. взели ключовете и започнали работа в магазина. След като се развели, К. и Ф. прекъснали отношенията си, но се сближили когато К. се разболял от рак. Свидетелката не била чула някой да е оспорвал правата на К. и Ф. върху магазина. Св.Т.Я.също познава всички страни по делото и знае, че Ф., К. и децата направили магазина през 1996г., а през 1997г. бил готов. Отначало всички работили заедно, а след това като се разделили Ф. и К., той заминал за чужбина, а Ф. и децата пак си работили в магазина. През 2012г. К. ги изгонил от магазина и магазинът стоял доста време затворен, а след това В. започнала да работи. Преди В. друг човек поработил малко. Свидетелката не била чувала Н., Я. или от възрастните Р. и Р. да са спорили за правата на Ф. и К. върху магазина. Св.Х. Р. М. –леля на Е.М. и Р.М., живеела в къщата до магазина. Дава показания, че магазинът бил строен от К. и Ф.. Ф. работила в магазина почти 20 години. Бащата на свидетелката, сестра на починалия К., нямал никакви претенции към строежа. След смъртта на родителите им брат им Я. и съпругата му нямали никакви претенции до момента на завеждане на иска и до 2012г. Ф. била в магазина. След това там под наем влязло момче, което уговорило наема с К. в Испания. Понастоящем в магазина била В.. Свидетелката дава показания, че имала разговор с Н., майката на В., която казала, че била говорила с К. и К. давал под наем на В. магазина. Питала я дали имало нещо против това. Свидетелката отговорила, че няма против, понеже нямала финансови възможности да вземе магазина. До смъртта на К. нямали спорове за магазина. Лично Н. била казала на свидетелката, че В. ползва магазина под наем за 150 лева месечно по уговорка с К.. Свидетелката говорила и с брат си К., но не била чувала той да е имал уговорки с Я. да се редуват за ползването на магазина. Парите за строежа на магазина били от Ф. и К., но след разправии между тях през 2012г. К. изгонил Ф. от магазина. Самата свидетелка твърди, че магазинът има документи за строеж на името на баща и, но не считала, че тя има част от собствеността, тъй като не била вложила пари или труд при построяването му. Н. и В. имали разговори с нея за подялба, но тя си мълчала, като счита, че така те можели заедно с нея да вземат голямата част и да развиват бизнес. Св. С.М.Р.дава показания, че правил ремонт в магазина и бил нает от Ф., която му платила за това през 2007 година. Св.Н. Д. М. - леля на Е.К.М. и Р.К.М. и майка на В. Я.М. – управител на „Грами 1” ЕООД, дава показания, че от 2014г. В. имала ответното дружество. Една вечер били в ресторант, където работела В. като сервитьорка, и свидетелката получила съобщение от К., който предлагал да вземат магазина. В. решила да поеме дейността - да открие фирма и да разработи магазина. Преди това в магазина бил В.Д.. Ключовете за магазина били във В. и той им ги донесъл, а още по-преди магазинът бил освободен от бившата съпруга на К.. Когато В. взела магазина, не били подписвани документи, било за безвъзмездно ползване. Още при застрояването на магазина двамата братя К. и Я. се уговорили да го ползват последователно  3 до 5 години, защото магазинът бил построен в двора на къщата. След смъртта на К. в началото на м.май 2016г., Е. решила да узакони магазина, трябвало да се платят данъци и Н. дала пари за това, тъй като магазинът бил общ. След развода Ф. била отстранена от магазина и сам К. го ползвал. Споровете възникнали от това, че Р. изцяло претендирал, че това е негова собственост и искал да се освободи магазина. Говорили, но не постигнали съгласие, стигнало се до спиране на тока в магазина. Именно така стигнали и до сключване на договор между дружеството и Я. от 25 октомври. Когато К. боледувал отношенията му с децата се затоплили, а също и с Ф. започнал да има някаква комуникация, но това било месец-два преди смъртта му. Имало през март 2016г. съобщение една вечер от К., че Е. искала да работи в магазина. След това В. се свързала с Е., но тя казала, че не иска да работи. Най -вероятно Ф. била искала магазина и затова К. пожелал да се освободи магазина. Н. тогава му припомнила, че имат уговорка, а той оставил да се разберат след като се върне от лечението си, а това се случило през май - ден преди да почине. Св.Р. Я.М. е сестра на управителката на ответното дружество и като роднина знае за магазина и отношенията между страните по този повод. Счита, че магазинът бил собствен на дядо и, а В. ползвала магазина от лятото на 2014г. това и било предложено от чичо им К., защото преди това те го ползвали, а той после бил в чужбина. Предложението било към майка им – св.Н. М., и не били подписвали договор, тъй като имотът бил наследствен и се ползвал безвъзмездно. Няколко месеца преди да почине К., бил поискал В. да освободи магазина, за да го ползва Е., но В. отказала и така останали нещата, защото после К. починал. След смъртта му нямало претенции, но после Р.М. казал, че магазинът е негов от баща му. Проблемите се задълбочили, стигнало се до жалби до ЕВН, направили опити да се разберат, но Р. пак имал претенции. Тогава се стигнало до подписване на договор само с Я. – бащата на В. и свидетелката, тъй като той бил един от наследниците на магазина. Свидетелката си спомня, че магазинът бил построен от чичо и К., който тогава бил в брак с Ф., но пък те имали много пререкания и тя два пъти била изваждана от магазина – през 2008г. и после през 2012г. Св.З.И.Р.дава показания, че преди да започне В. работа в магазина, тя работила в техния ресторант. Напуснала през лятото на 2014г., когато получила предложение от чичо си К. да ползва магазина. Спомня си конкретно момента, като дава показания, че съобщението било получено от майката на В., която била тогава в заведението и тя казала на Вики, която била много въодушевена. Именно тогава било учредено дружество, за да осъществи ползването, което било безвъзмездно, защото той в началото магазинът бил съвсем оскъдно зареден. Така било до смъртта на К., защото магазинът бил наследствен и двора на семейната къща. Ели и В. поддържали добри отношения и искали да си оправят документите за постройките в двора и събрали пари, за да платят данъка на магазина, а и да си оправят и двора. Отношенията всъщност се влошили с брата на Е. – Р., който твърдял, че магазинът е негов. Започнали постоянно някакви проверки на магазина по сигнали, спрян бил тока. В. започнала да търси някакво правно основание за ползване на имота, като предложила на Е. и на Р. да им плаща някакъв наем за техния дял, но те отказали. Така се принудила да сключи договор с баща си, като един от наследниците. Св. В.С.Д. дава показания относно подписания от него Договор за наем от 01.10.2013г., както и съставените РКО. Наемът бил договорен с К. от сина на свидетеля А.. Самият свидетел говорил с К., защото после синът му заминал за Германия. Тогава К. пък казал, че договорът щял да се сключи с неговия син Р.. Когато предавали магазина, Р. влезнал от страната на къщата, взе една дрелка и разбил патроните на входните врати на магазина. Сменихме патрона, съставили опис, получил документи, в които било посочено името на бащата на К.. Наемът се плащал на Р. – синът на К., защото именно К. казал това. Говорили после, че наемът бил висок, К. помислил и после се обадил да плащат наем на сестра му, но пък не изпратил документ за това. До май 2014г. свидетелят плащал все на младия Р., а после намалил парите и казал да се плаща на сестра му, но пък не се стигнало до там, защото свидетелят и сена му се принудили да затворят магазина. В края на май се чули с К. и той казал да оставят ключа на Н. – жената на брат му, защото дъщеря и Викито искала да работи. Така издали и магазина на Н. и В.. По повод магазина свидетелят се срещал с Ф., на която казал какъв наем ще плаща и тя обяснила, че с К. спорели за бензиностанцията, а магазинът бил на дядото.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Спорно е страните да са сключили договор за наем, но със свидетелските показания по делото се установи, че действително между наследодателя на двама от ищците – Е. и р. К., и управителя на ответното дружеството е имало уговорка относно ползването на магазина. Спорните въпроси са дали ищцата Ф.М. също е участвала като страна при договарянето на ползването, както и дали има уговорена наемна цена или договорката е за безвъзмездно ползване. 

Страните не спорят, че процесният магазин е построен по време на брака на К. и Ф. М., а собственическите права върху процесния магазин не са предмет на настоящия спор, който е относно създадени по отношение на същия имот облигационни отношения. Няма спор и по отношение на факта, че Ф.М. не е договаряла отношенията във връзка с ползването на магазина с представляващата ответното дружество В. М., както и че бившият съпруг на Ф.М. /понастоящем покойник/ е уговарял тези отношения. В тази посока са всички събрани по делото доказателства относно съществуващите влошени взаимоотношения между съпрузите, както и претенцията на Ф.М. е основана на твърдените от нея собственически права върху имота, за което е представено писмено доказателство – н.а.74, т.€, рег.3980, д.513/2016г. В настоящия случай и като се има предвид, че Ф.М. не е наследник по закон на К. М., то следва да се приеме, че предявеният от нея иск за изпълнение от ответното дружество на наемните задължения, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Между Ф.М. и ответното дружество не се установи да съществува облигационно отношение за наем на имота, поради което и не съществува задължение да се заплащат наемни суми, а ищцата не разполага с право до получи на това основание заплащане за ползването на магазина. В този смисъл искът, предявен от Ф.М., следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.

По отношение на предявените искове от Е. и Р. М., като наследници на К. М., основният спорен въпрос е дали ползването на магазина е уговорено като наем или е безвъзмездно. От събраните по делото доказателства не се доказа при условията на пълно и главно доказване, по безспорен и категоричен начин, че през 2014г. /или по-късно след инициатива на К. М. през март 2016г./ между К. и дружеството е уговорена наемна цена. Събрани са две групи свидетелски показания, които по отношение на факта за уговорена наемна цена са противоречащи си изцяло. Св.Х. М. дава показания за свой разговор с Н., майка на В., относно уговорен наем от 150 лева месечно. От друга страна самата Н. М. дава показания, че ползването на магазина било уговорено като безвъзмездно и било свързано с разбирането на наследниците на починалия дядо Р., че това е наследствен имот, както и на съществуваща договорка отпреди години, че те ще се редуват при ползването на магазина. Именно в същата посока са показанията и на свидетелката З. Р., която за разлика от предишните две свидетелки, няма отношение към спора за собствеността на имота, а именно: тя не е в роднински отношения със страните и няма отношение към установяване собствеността на процесния имот, поради което и съдът разглежда нейните показания като дадени от незаинтересован свидетел и ги кредитира изцяло. В подкрепа на събраните гласни доказателства, че ползването на магазина е безвъзмездно, са и показанията на св.В.Д., който преди В. ползвал магазина, но уговореният наем бил висок и той се отказал дори след като наемът бил намален на 230 лева. Още повече, че св.Д. дава показания, че към този момент самата Ф. е считала имота за наследствен. Противоречи на житейската логика между считащи се за наследници на имота да бъдат създадени отношения за наем близо до размер, който към същия този момент вече се е установило, че се явява висок за доходите, които могат да се реализират от обекта, а и не е съобразен с действителни наследствени квоти.  Всички свидетелски показания сочат на установени отношения между К. М. и дружеството, но не се доказа по безспорен начин уговорката за заплащане на наем, както и неговият размер. Установеният безспорен факт е, че през 2014г. ответното дружество започнало да ползва имота, но с последното не може да бъде прието за доказано, че за периода след смъртта на К. М. – май 2016г., ответникът дължи наем на ищците, като наследници на починалия. Не е доказана уговорената между страните по създаденото отношение цена за ползването на магазина, като в тази насока следва да се има предвид вече изложеното относно свидетелските показания, както и че посочената като наемна цена в нотариалната покана също не може да бъде разглеждана като доказателство за създадените действителни отношения по ползването на имота. Не може да се счита и че именно с тази нотариална покана могат да бъдат създадени отношения на наем между страните. Като счита, че не е проведено пълно доказване относно наличието на договор за наем за процесния период, касаещ процесния имот и цената за неговото  ползване, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките ответното дружество да бъде осъдено за неизпълнение на договорното си отношение с ищеца, а именно: да заплати наемна цена за процесния имот за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2016г., както и върне имота на ищците, поради което исковете са недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищците следва да заплатят по равно направените по делото разноски от ответника – за ангажиране на адвокат – общо 655 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.К.М., ЕГН **********, Е.К.М., ЕГН **********, и Р.К.М., ЕГН **********,***, искове срещу ЕООД „ГРАМИ 1“ – с.Минерални бани, ЕИК 203170141, да бъде осъдено да върне на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД имот, представляващ магазин за хранителни стоки и железария в с.Минерални бани, обл.Хасково с площ 54 кв.м., построен в УПИ VІІ, кв.44 по плана на селото, както и да заплати на Ф.К.М. 525,00 лева, представляващи дължим наем за имота от 01.05.2016г. до 30.11.2016г., както и на Е.К.М. и Р.К.М. – по 262,50 лева за същия период, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА Ф.К.М., ЕГН **********, Е.К.М., ЕГН **********, и Р.К.М., ЕГН **********,***, да заплатят на  ЕООД „ГРАМИ 1“ – с.Минерални бани, ЕИК 203170141, направените по делото разноски в общ размер 655 лева, по равно.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.