Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

309/22.05.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1733 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „ГЕОландс" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 288 от Търговския закон /ТЗ/ срещу Община Стамболово.

Ищецът твърди, че между него като изпълнител и ответника като възложител бил сключен договор от 01.07.2012 г. за актуализиране на технически проект за реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072. В срока за изпълнение - 10 календарни дни, считано от датата на подписване на договора, документите били изготвени и с протокол за приемане, подписан между страните на 09.07.2012 г., цялата документация била предадена на ответника. Съгласно т. 2.1 и т.2.2 от договора, цената за услугата била в размер на 24 000 лева с ДДС, платима след приемане на проектите и подписване на приемо- предавателен протокол от възложителя. Въпреки многократно провежданите разговори с ответника, тази сума не му била изплатена. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Хасково. По образуваното ч. гр. д. № 1267/2016 г. по описа на съда била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 24 000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за услуга от 01.07.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че представените договор от 01.07.2012 г. и протокол за предаване и приемане на проект от 09.07.2016 г. били съставени за целите на делото. За тяхното съществуване и за изпълнението на процесния договор нямало каквито и да е било следи в Общинска администрация Стамболово. Проект със същото наименование бил договориран за изготвяне със същия изпълнител с договор № ОП-Ю/10.05.2011 г. с цел кандидатстване на Община Стамболово за безвъзмездно финансиране по Мярка 321 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година. Уговореното възнаграждение по него било в размер на 30 700 лева без ДДС, като този договор бил изпълнен от „ГЕОландс" ЕООД и след одобернието на инвестиционния проект бил сключен договор № 26/321/01163/19.11.2012 г. между Община Стамболово и ДФ"З". Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят в полза на ответника направените разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Според договор от 01.07.2012 г. страните са постигнали съгласие ищецът да извърши актуализиране на технически проект за реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072 в срок 10 календарни дни, считано от датата на подписване на договора срещу възнаграждение в размер на 24 000 лева с ДДС, платимо след приемане на проектите и подписване на приемо- предавателен протокол. Последният е съставен на 09.07.2012 г. и е подписан от представители на двете страни.

По делото е представен и договор № ОП-10 от 10.05.2011 г. между страните, по силата на който ищецът е приел да изготви технически проект за реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072, а ответникът се е задължил да му заплати за това възнаграждение в размер на 36 840 лева с ДДС. Същият е бил изпълнен и с него Община Стамболово е кандидатствала по мярка 321 на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

По делото е представен и договор № 26/321/01163/19.11.2012 г. между ответника и Държавен фонд „Земеделие" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане на проект № 26/321/01163, а именно  реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072, от км 0+000 до км 1+983 и от км 3+940 до км 9+124.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Маджид Реджеб Мандаджъ за обстоятелствата относно сключването и изпълнението на процесния договор. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 09.01.2017 г. /л. 106 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че задължението по процесния договор е осчетоводено и при двете страни, като издадената фактура № 0000000417/19.12.2014 г. за сумата от 24 000.00 лева е включена в дневника на продажбите на ищеца и съотв. в дневника за покупките на ответника.

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че изготвеният през август 2011 г. проект за обект „Реконструкция на път HKV 170/III-505 Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/Ш-5072 от км 0+000 до км +983 и от км 3+940 до км 9+124" по договор от 10.05.2011 г. не е идентичен с проекта, изготвен по договора от 01.07.2012 г. Количествено-стойностната сметка към първоначалния проект е на стойност 3 326 982,36 лева без ДДС и 3 992 378,83 лева с ДДС, а по втория договор проект е на стойност 1 330 055,24 лева без ДДС или 1 596 066,29 лева с ДДС. Проектната документация, предоставена на Държавен фонд „Земеделие“, представлява проекта, изготвен по договора от 01.07.2012 г.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1267/2016 г. по описа на РС-Хасково се установява, че въз основа на заявление с вх. № 14296/20.06.2016 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 586/21.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 24 000.00 лева за главница по договора от 01.07.2012 г. и законна лихва за забава върху нея от 21.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 480,00 лева платена държавна такса и 750,00 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 11.07.2016 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, който е процесуално допустим, тъй като изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чието съдържание е регламентирано в представения договор от 01.07.2012 г. По своята правна същност то представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. Безспорно установено е, че ищецът е изпълнил точно своето задължение, свързано с актуализиране на технически проект за реконструкция на път HKV1170/III-505 Корен-Малък извор/Кралево-Кладенец-Зимовина/III-5072. На следващо място, установява се и приемане на възложената работа от изпълнителя без възражение в количествено и качествено отношение. При това положение е възникнало правото на ищеца да получи уговореното възнаграждение, респ. задължението на ответника да го плати. Не могат да се възприемат възраженията на последния, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението му, че договорът от 01.07.2012 г. и протоколът за предаване и приемане на проект от 09.07.2012 г. били съставени за целите на делото. Извършването на възложената с процесния договор работа и нейното приемане се установяват освен от тези документи, така и от неоспорените от страните и кредитирани от съда заключения на изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и от показанията на свидетеля М. М.. Заключението на вещото лице Т.М. опровергава и доводът за идентичност на договора от 01.07.2012 г. с договор № ОП-10 от 10.05.2011 г. Поддържаното неизпълнение на договорно задължение от страна на възложителя е отрицателен факт, поради което не е необходимо да бъде доказвано от ищеца. С оглед липсата на данни за заплащане на уговореното възнаграждение, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му размер.

Процесното вземане е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1267/2016 г. по описа на РС – Хасково – 21.06.2016 г., до окончателното изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1267/2016 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на сумата от общо 1 230,00 лева.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 950,00 лева за платени държавна такса и депозите за вещи лица. Посоченото в представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева не му се дължи, тъй като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото, а в случая е приложено единствено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан договорен и изплатен адвокатски хонорар.  

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, по отношение на Община Стамболово, ЕИК 000904261, със седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, че дължи на „ГЕОландс" ЕООД, ЕИК 200033237, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Гоце Делчев № 24-30, вх. В, ет. 1, ап. 7, съдебен адрес:***, сумата от 24 000,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по сключен между тях договор от 01.07.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1267/2016 г. на Районен съд - Хасково – 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК 000904261, със седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „ГЕОландс" ЕООД, ЕИК 200033237, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Гоце Делчев” № 24-30, вх. В, ет. 1, ап. 7, съдебен адрес:***, сумата от 950,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, както и сумата от 1 230,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1267/2016 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 586/21.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                          СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.