Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 280

04.05.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд             Трети граждански състав

на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                               Съдия : Нели Иванова      

секретар Елена Стефанова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело1700 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ХЕПИ ФЪН-1” ООД, ЕИК 203633760, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Добруджа” №10, представляван от управителя Ц. И. Л., със съдебен адрес ***, офис 2, адв.К.С., против Г.С.С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ.

Ищецът твърди, че на 31.03.2016г. с ответника сключили безсрочен трудов договор, по силата на който последният бил назначен на длъжността „помощник-готвач“ в стопанисваната от дружеството пицария. Със заповед от 13.04.2016г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение на ответника с ищцовото дружество било прекратено. При това положение на основание чл.221 ал.2 от КТ във връзка с чл.9 от действащия между страните безсрочен трудов договор за срока на неспазеното предизвестие ответникът следвало да заплати обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения, възлизащо общо на 1350лв. За това свое задължение ответникът бил уведомен посредством заповедта за налагане на наказание, изпратена му с препоръчано писмо с обратна разписка и получена лично от него на 15.04.2016г. С нова покана с препоръчано писмо с обратна разписка от 26.05.2016г. дружеството отново уведомило ответника за задълженията му. Писмото било върнато като неполучено на 09.06.2016г. До момента липсвало плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1350лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия му договор, ведно със законната лихва от завеждане на исковата претенция до окончателното погасяване. Претендира присъждане на разноските по делото.

Назначеният на ответника особен представител адв.Й.Н. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и недоказан. Действително страните сключили трудов договор, но трудово правоотношение между тях не било възникнало. В чл.8 от договора страните уговорили постъпването на работа да стане на 01.04.2016г. или в 7-дневен срок от връчване на екземпляр от трудовия договор и заверено уведомление от ТП на НАП. За да постъпи на работа служителят следвало да получи екземпляр от трудовия договор и завереното уведомление от ТП на НАП. Липсвали доказателства, че това условие е изпълнено. Съгласно чл.63 ал.2 от КТ, работодателят нямал право да допуска ответника на работа преди да е получил тези два документа. На 31.03.2016г. ответникът подписал трудовия договор, но не бил получил екземпляр от него, тъй като това не било отбелязано никъде върху приложения екземпляр. Не бил приложен и друг документ, от който да се вижда датата на получаването. Очевидно тогава не било възможно да получи и завереното уведомление от ТП на НАП. За получаването на такова впоследствие също никъде нямало изрично отбелязване. При това положение ответникът нямало как да постъпи на работа на 01.04.2016г., каквато била първата алтернатива, уговорена в чл.8 от трудовия договор. Оставала втората – постъпване на работа в 7-дневен срок от датата, на която са му били връчени екземпляр от трудовия договор и уведомлението от ТП на НАП. Тази дата останала неизвестна, като се твърди, че изобщо не са му връчвани тези два документа и трудово правоотношение не е възникнало. Началото на изпълнение на задълженията по трудовия договор започвало с постъпване на работа, което се удостоверявало писмено. Липсвало такова писмено удостоверяване. Ето защо, не можело да има претенции от страна на работодателя за явяване или неявяване на работа. Нещо повече, след като на ответника не били връчени нито трудов договор, нито уведомление, работодателят нямал право да го допусне на работа /чл.63 ал.2 от КТ/. Предвид гореизложеното ищецът не можел да има претенции към ответника, тъй като трудово правоотношение не било възникнало. Освен това в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсвали законоустановени реквизити, което я прави нищожна. Ответникът не бил изслушан преди да му бъде наложено наказанието, тъй като не бил надлежно уведомен нито за дисциплинарното производство, нито за уволнението, нито пък получил поканата за доброволно изпълнение.     

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е подписан трудов договор на 31.03.2016г., по силата на който ответникът е назначен на длъжността „помощник-готвач” в пица ресторант Уно Пю“ за неопределено време и е уговорен размер на основното месечно трудово възнаграждение от 450лв. На 06.04.2016г. ищеца изпраща до ответника писмо, с което го кани да се яви в срок от три работни дни от получаването в офиса на дружеството, за да даде писмени обяснения за неявяването си на работа в продължение на два последователни работни дни, представляващо нарушение на трудовата дисциплина и водещо до дисциплинарно уволнение. Видно от известието за доставяне писмото е получено на адреса на ответника на 07.04.2016г. В протокол от 13.04.2016г. е отразена констатацията, че на 04. И 05.04.2016г. ответникът не се явил на работа и на 06.04.2016г. е уведомен писмено, че по отношение на него е установено дисциплинарно нарушение и е започнало производство за налагане на дисциплинарно наказание, като е поканен да се яви и да даде писмени или устни обяснения за извършеното нарушение. До 13.04.2016г. ответникът нито се явил в офиса на фирмата, нито изпратил писмени обяснения, което се потвърдило от свидетелите М. М. П. и М. Г. И.. Със заповед №4/13.04.2016г. след като са описани отново констатациите за неявяване на работа на ответника, управителят на ищцовото дружество счита, че следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което е разпоредил препис от заповедта да се изпрати на отдел „Счетоводство“ за сведение и изпълнение. Със заповед №5/13.04.2016г. на ответника е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като е визирано, че на основание чл.221 ал.2 от КТ във връзка с чл.9 от сключения между страните безсрочен трудов договор дължи на работодателя обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения за срока на предизвестието – 1350лв. Видно от известие за доставяне лично ответникът е получил писмо от ищцовото дружество на 15.04.2016г. С покана без номер и дата работодателят информира ответника за наложеното му наказание дисциплинарно уволнение и за дължимостта на сумата от 1350лв., както и за дължимостта на неустойка в размер на 2000лв. на основание сключения между страните договор за повишаване на професионалната квалификация. Върху известието за доставяте няма отбелязване за получаване на изпратената пратка до ответника, като с дата 09.06.2016г. е отразено, че същата не е потърсена от получателя. По делото е приложена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, където фигурира името и на ответника. Във ведомост за заплати за месец април 2016г.  срещу името на ответника е отразена сумата от 22,50лв. начисления, от която са направени удръжки от 10,16лв. и  остава сумата от 12,34лв. Представена е присъствена форма за месец април и фиш за извършените начисления и удръжки за същия месец. На 01.04.2016г. на ответника е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, което се установява от служебна бележка от същата дата, подписана от инструктирания и провелия инструктажа.

От показанията на св.М. Г. И. се установява, че присъствала лично на 31.03.2016г., когато се сключил договора с ответника. На тази дата се подписал договора, като свидетелката отговаряла да присъства на подписването и да даде на лицето неговата част от документацията. Твърди, че ответникът разписал документите, връчили му екземпляр от трудовия договор, от длъжностната характеристика и справка от НАП за сключения договор. Св.И. твърди, че никъде не отбелязала връчването на тези неща. В счетоводната програма, с която тогава работили, това била типова бланка и договора се пускал по този начин. Съгласно договора, лицето трябвало да се яви на работа на 01.04. и той се явил. Проведен му бил начален инструктаж преди постъпване на работа и той се подписал на служебната бележка  за начален инструктаж. Свидетелката извършила инструктажа. Още същия ден ответникът работил пълен работен ден. Два последователни дни след този ден не се явил на работа. Свидетелката твърди, че ответникът не се явил да даде обяснения, като в обратната разписка за получаване на това писмо, с което му указват да се яви, за да даде обяснения, пишело, че е прието от майка му. По принцип уведомявали свидетелката за всеки, който не е дошъл на работа и тя проверявала лично.   

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявения иск:

Претендира се заплащане от страна на ответника на обезщетение с оглед наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Безспорно се установява от приложения трудов договор, че между страните е уговорено възникването на трудово правоотношение, което не е обвързано със срок. От представената заповед от 13.04.2016г. е видно, че това трудово правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради неявяване на ответника на работа за периода от 04.04.2016г. до момента на издаването на заповедта без основателна причина за това. В самата заповед за прекратяване на трудовия договор на ответника работодателят е посочил, че същият дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за срок от три месеца в размер на 1350лв. Горецитираната законова разпоредба дава право на работодателя да получи търсеното обезщетение, като е регламентиран и неговия размер, който се определя от брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието. В чл.9 от трудовия договор, подписан от страните, е уговорено, че същият може да бъде прекратен с писмено предизвестие със срок от три месеца. Въпреки гореизложеното, съдът намира за основателно възражението на ответника, че не е възникнало въобще трудово правоотношение между него и ищеца, тъй като няма данни на коя дата е постъпил на работа, както и липсват данни за връчени екземпляри от трудовия договор и уведомлението по чл.62 от КТ. Действително липсват доказателства, от които да се установи, че на ищеца са връчени копия от трудовия договор и уведомлението, съгласно изискването на чл.63 от КТ, което е абсолютно изискване на законодателя, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение. В своите показания св.Иванова твърди, че на 01.04.2016г. ответникът е постъпил на работа, за което му е проведен и начален инструктаж за безопасност. Съдът счита за безспорно, че на ответника е проведен такъв инструктаж на 01.04.2016г., но от този факт не следва извода, че последният е постъпил на работа и е изпълнявал още същия ден вменените му трудови функции. От една страна КТ поставя като необходимо условие за възникване на трудовото правоотношение между страните връчването на работника на екземпляр от трудовия договор и от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. В същото време в чл.63 ал.4 от КТ изрично е визирано, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника на работа, което пък се удостоверява писмено. Съдът не кредитира показанията на св.Иванова по отношение на твърденията й, че на ответника са връчени екземпляр от трудовия договор, от длъжностната характеристика и справка от НАП за сключения договор, тъй като липсват каквито и да са писмени данни в тази насока. Самата свидетелка в показанията си заяви категорично, че е наясно с изискванията на КТ, които пък изискват писмено удостоверяване на получаването на тези документи. Ето защо, не може да се приеме за основателно твърдението на св.Иванова, че е връчила изискуемите документи на ответника, но никъде не е отразила това връчване и липсва подпис на последния, че е получил същите. Документирано е писмено извършването на инструктаж, неявяването на ответника на работа и т.н. всички останали твърдения на работодателя, но точно наличието на необходимите предпоставки за валидно възникване на самото трудово правоотношение между страните не е извършено, съобразно изискванията на КТ.  В настоящия случай освен подписания трудов договор и служебна бележка за проведен начален инструктаж липсват други писмени документи, подписани от ответника, от които да се установи, че са му връчени необходимите документи за започване на работа, съгласно изискванията на КТ, както и писмено удостоверяване на постъпването му на работа при ищеца. Показанията на св.Иванова, която отговаряла за подписването на договорите и явяването на лицата на работа, по никакъв начин не може да замести изискванията на КТ тези връчвания и самото постъпване на работа да се документира писмено. Дори в самия трудов договор страните са уговорили, че постъпването на ответника на работа ще бъде или на 01.04.2016г. или в 7-дневен срок от връчване на екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни и заверено уведомление от ТП на НАП. При наличието на тези две хипотези изцяло в тежест на работодателя е да установи кога точно ответникът е постъпил на работа, като съгласно КТ това удостоверяване следва да се направи писмено, а не чрез показанията на свидетел. Ето защо, съдът намира, че в случая липсват писмени доказателства, от които да се установи възникването на валидно трудово правоотношение между страните, въз основа на прекратяването на което се претендира заплащане на процесното обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. 

Мотивиран така, съдът                  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХЕПИ ФЪН-1” ООД, ЕИК 203633760, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Добруджа” №10, представляван от управителя Ц. И. Л., против Г.С.С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за сумата от 1350лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия му договор, като неоснователен.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                СЪДИЯ:

                           /п/ не се чете

 

 

 

Секретар: В.К.

Вярно с оригинала!