О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  613 / 16.05.2017 година, гр. Хасково

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                     Членове :  

                                      Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 416 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Искът е с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД от двама съпрузи против ответник – физическо лице, първоначално предявен пред Окръжен съд – Хасково. Ищците твърдят, че с ответника постигнали съгласие, да му преведат сумата от 31 595,90 лева на части, срещу прехвърляне от негова страна на негов собствен недвижим имот, който имот бил тяхна бивша семейна собственост. Според уговорката им, за периода 14.03.2011 г. – 17.01.2013 г., ищците превели на ответника цитираната сума, която представлявала тяхна „семейна“ имуществена общност. Тъй като ответникът не желаел нито да сключи уговорения договор, нито да им върне получената сума пари, за ищците налице бил правен интерес от предявяване на иска за осъждането на ответника да им върне сумата от 31 595,90 лева, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска.

               Препис от исковата молба е бил изпратен на ответника за отговор, постъпил в законоустановения за това срок. По повод направени в него възражения по редовността на исковата молба, същата е била оставена без движение с указание – ищците да уточнят, дали задължението на ответника се претендира като неделимо по смисъла на чл.128 от ЗЗД и ако да – да изложат обстоятелствата, въз основа на които се предявява претенция за неделимост на задължението, като ако не се претендира неделимост – да уточнят претенцията си за всеки от тях поотделно. В указания срок ищците са подали уточняваща молба, че престацията им вече се трансформирала и причината за неделимостта отпаднала, като задължението се разделило, още повече че се касаело за парични престации, които можели да се изпълняват на части. Ето защо налице било активно субективно съединяване на исковете, като предявени били два иска – от всеки от ищците за сумите от по 15 797,95 лв. Въз основа на това, с определение № 106/01.02.2017 г. по гр.дело № 562/2016 г. на ХОС, съдът е приел, че искът не попада в приложното поле на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК, като по общото правило на чл.103 от ГПК, родово и местно компетентният да ги разгледа бил Районен съд – Хасково. Производството по делото е било прекратено, като делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Хасково.

               След постъпване на делото в Районен съд – Хасково, исковата молба е оставена без движение с разпореждане № 1484/22.02.2017 г. с изрични указания до ищците, в т.ч. и да уточнят - представляват ли дадените от тях парични средства техни общи, като съпрузи, или са лични средства на всеки един от тях и на какво основание, ако това е така; поради каква причина и на какво правно основание считат, че „престацията е вече трансформирана и причината за неделимостта е вече отпаднала“, поради което задължението вече се било „разделило“ и било „делимо“. В указания срок ищците са подали уточняваща молба, че паричните средства се превеждали от името на ищцата на ответника, но по същество това били общи парични средства на семейството – СИО. Уточняват още, че паричното задължение било делимо, въз основа на общото правило, че паричните задължения по правило са делими, но налице била „семейна“ имуществена общност и обект на обедняване били ищците, които били семейство с общ семеен бюджет.

               При тези данни по делото, РС-Хасково намира, че не е родово компетентен, да разгледа настоящия правен спор. Правомощие на сезирания съд е да даде правната квалификация на предявения иск, въз основа на фактическите твърдения на ищците, като в случая депозираната първоначална искова молба не е страдала от пороци. Касае се за осъждането на ответника да върне на ищците сумата от 31 595,90 лева, за която се твърди, че представлява съпружеска имуществена общност на ищците – съпрузи. Твърди се още, че с ответника постигнали съгласие, да му преведат сумата от 31 595,90 лева на части, срещу прехвърляне от негова страна на негов собствен недвижим имот, който имот бил тяхна бивша семейна собственост; като за периода 14.03.2011 г. – 17.01.2013 г., ищците превели на ответника цитираната сума, която представлявала като сами твърдят тяхна „семейна“ имуществена общност. При така ясно очертания предмет на спора, безпредметно е било изисканото уточнение от ищците, дали задължението на ответника се претендира като неделимо по смисъла на чл.128 от ЗЗД. Понастоящем ищците уточняват, че са разделили претенцията си, предвид дадените им указания, и т.к. паричните задължения по правило са делими. Те настояват обаче, че претендираната сума представлява съпружеска имуществена общност. Следва да се има предвид, че докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Съпружеската общност, както по старите Семейни кодекси, така и по действащия, представлява особен вид бездялова съсобственост, която възниква само между съпрузи и която едва с прекратяването си се превръща в обикновена дялова съсобственост. В тази връзка, действията на разпореждане с общото имущество се извършват съвместно от двамата съпрузи /чл.24 ал.3 от СК/. Съпрузите нямат изразени дялове и обособени лични части в съпритежанието, с което да могат лично да се разпореждат. А според императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК, съпрузите отговорят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. В случая не се твърди, наличието на друга уговорка между страните, превръщаща солидарното задължение в разделно. В този ред на мисли, настоящият съдебен състав намира, че предмет на спора е връщането от ответника солидарно на ищците на сумата от общо 31 595,90 лева.

               Предвид изложените съображения, съдът намира, че не е родово компетентен да разгледа настоящия правен спор, който е граждански с цена над 25 000 лв. По правилото на чл.104 т.4 пр.I от ГПК този иск е подсъден на окръжен съд, като първа инстанция. Ето защо, според настоящия съдебен състав, липсвало е правно основание за изпращането на процесната искова молба за разглеждане по компетентност от Районен съд - Хасково. Възражение за родова неподсъдност на делото може да се повдига и служебно от съда до приключване на съдебното дирене във втората инстанция. Налице е спор по подсъдност между Окръжен съд – Хасково и Районен съд – Хасково, който следва да се разреши от общия им по-горен по степен съд.

               Ето защо и на основание чл.122, вр. чл.119 ал.1 пр.ІІ, вр. чл.118 ал.1, вр. чл.104 т.4 пр.I от ГПК, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 416/2017 г. по описа на Районен съд– Хасково.

 

 

               ПОВДИГА СПОР за родова подсъдност пред Апелативен съд - Пловдив по настоящото гр. дело № 416/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, образувано по повод писмо с вх. рег. № 4349/16.02.2017 г., с което на съда от Окръжен съд – Хасково е изпратена по компетентност искова молба с вх.№ 8379/29.08.2016 г., първоначално постъпила в Окръжен съд – Хасково.

               ИЗПРАЩА делото за произнасяне по компетентност на Апелативен съд – Пловдив.

     Определението не подлежи на обжалване.

     Преписи от определението да се изпратят на страните – за сведение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.