Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 305

 

                                                  гр. Хасково, 19.05.2017 год.  

 

  В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

    Хасковският районен съд

    в публичното заседание на двадесети април

    през  две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                

                                   

 

                                                                                                СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА  ИВАНОВА                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

                                                                                  

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: Емилия Генова

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 323  по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

                 Предявен е иск от П.Г.Д.,*** против Прокуратура на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 1-во от ЗОДОВ, за сумата в размер на 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

      Ищецът твърди, че с Постановление от 08.06.2016г. на Районен прокурор – град Димитровград, влязло в законна сила на 27.09.2016г., било прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 629/2012г. на РУ на МВР Димитровград, представляващо Преписка, вх. № 1274/2012г. по описа на Районна прокуратура-Димитровград. На 29.11.2012г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК от разследващ полицай при РУП-Димитровград. Законен повод за образуване на наказателното производство била жалба, подадена  от Т. Т. С. на 24.08.2012г. с оплакване за извършена от ищеца кражба на винтоверт BOSH. В рамките на предварителната проверка ищецът бил задържан със Заповед по чл.63 от ЗМВР /отм. ДВ, бр.53/27.06.2014г./ за срок от 24 часа, считано от 18.00 часа на 27.08.2012г., като на следващия ден било извършено претърсване на жилището му в гр.Хасково и в цеха му. С Обвинителен акт на прокурор в Районна прокуратура-Димитровград от 28.01.2012г. ищецът бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК и било образувано НОХД № 65/2013г. по описа на Районен съд-Димитровград, насрочено за съдебно заседание на 18.03.2013г. С определение от същата дата съдебното производство било прекратено и делото върнато на РП-Димитровград за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. РП-Димитровград отново внесла обвинителен акт срещу ищеца в РС-Димитровград за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, по който било образувано НОХД № 307/2013г., насрочено за съдебно заседание на 17.06.2013г. Ищецът по това време работел във фирма „Вени 90-67“ ЕООД като шофьор на товарен автомобил с полуремарке, извършващ международни превози на товари, налагащи отсъствието му от страната. В случаите, когато били насрочвани съдебни заседания по НОХД № 307/2013г. на дати, в които бил в задгранична командировка, били представяни доказателства за причините за неявяването му. Въпреки това, с определение от 23.09.2013г. по НОХД № 307/2013г. на Районен съд-Димитровград, на ищеца била наложена мярка за процесуална  принуда по чл.68, ал.6, вр. ал.1 от НПК „забрана за напускане пределите на Република България“. Така наложената забрана била отменена с определение на Окръжен съд-Хасково. Посочва се още в исковата молба, че на 11.11.2013г. бил даден ход на НОХД № 307/2013г. по описа на РС-Димитровград, след като не били уважени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. В съдебното заседание били извършени всички възможни процесуални действия – обяснения на подсъдимия, разпит на посочените в обвинителния акт свидетели и вещо лице. За цялостно изясняване на делото съдът уважил искането за разпит на още двама свидетели, както и да бъдат поискани от „Венелина“ ООД-гр.Димитровград покани, изпратени до подсъдимия, във връзка с приканването му за явяване в дружеството за уреждане прекратяването на трудовото му правоотношение. За съдебното заседание на 03.02.2014г. с Молба, вх. №1116/30.01.2014г. били представени доказателства за уважителните причини, препятстващи явяването на подсъдимия и неговия защитник и било направено искане да не се дава ход на делото, като същото бъде отложено за друга дата. Въпреки това и независимо, че в съдебното заседание не се явили както гражданският ищец, така и призованите двама свидетели, съдът отново наложил на ищеца забрана за напускане пределите на Република България, като същевременно изменил и мярката му за неотклонение от „Подписка“ в „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лева. Окръжен съд-Хасково отменил забраната за напускане пределите на Република България и потвърдил мярката за неотклонение парична гаранция в размер на 1 000 лева, като същата била внесена по сметка на РС-Димитровград на 09.04.2014г. В съдебното заседание на 12.05.2014г. по НОХД № 307/2013г. на РС-Димитровград съдебното следствие приключило и след съдебните прения съдът се оттеглил на съвещание за произнасяне на присъда. След проведеното съвещание, съдът  възобновил съдебното следствие и прекратил съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по чл.246, ал.2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия П.Г.Д.. Независимо от това, съдът отказал да измени мярката за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева, като „адекватна с оглед целите да се попречи на подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление“. След връщане на делото на РП-Димитровград не били извършени никакви процесуални действия с П.Г.Д. и производство било спряно с Постановление от 29.08.2014г. С Молба, вх. № 4629/27.04.2016г. било поискано на основание чл.368 от НПК делото да бъде разгледано от РС- Димитровград. С Писмо от 12.10.2016г. по Пр.пр. вх. № 1274/2012г. РП-Димитровград изпратила заверен препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.06.2016 г. по ДП № 629/2012г. на РУ МВР Димитровград, влязло в сила на 27.09.2016г. Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Районна прокуратура Димитровград била повдигала обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.206, ал.1 от НК на П.Г.Д. и го поддържала в съда два пъти в продължение на повече от една година и половина до прекратяване на съдебното производство, след което в продължение на две години наказателното производството било спряно и едва след иницииране на процедурата по чл.368 от НПК наказателното производство било прекратено. Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Районна прокуратура Димитровград била повдигнала незаконно обвинение и в продължение на повече от четири години от 29.11.2012г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на 27.09.2016г. ищецът имал качеството на обвиняем, което се е отразило неблагоприятно върху здравословното му и емоционално състояние, както и му е създало проблеми при изпълнение на възложената му работа, свързана с продължителни командировки в чужбина, които сериозно застрашили трудовото му правоотношение. Наред с това, наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева допълнително  нарушила семейния бюджет за времето от 09.04.2014г. до 29.09.2016г. Поради изложеното, за ищеца налице бил правен интерес да иска обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2016г. до окончателното изплащане - за накърняване на доброто му име, както и неприятното чувство и емоционален дискомфорт в резултат на повдигане и поддържане на обвинение за тежко умишлено престъпление във връзка с воденото срещу него наказателно производство по ДП № 629/2012г. по описа на РУ МВР - Димитровград, Пр.пр. вх. № 1274/2012г. по описа на Районна прокуратура-Димитровград., повдигнато и поддържано обвинение пред съда за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, по НОХД № 65/2013г. на Районен съд-Димитровград и по НОХД № 307/2013г. на Районен съд- Димитровград. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - социален и емоционален дискомфорт в резултат на повдигане и поддържане на обвинение във връзка с воденото срещу него наказателно производство по ДП № 629/2012г. по описа на РУ МВР - Димитровград, Пр.пр. с вх. № 1274/2012г. по описа на Районна прокуратура-Димитровград, повдигнато и поддържано обвинение пред съда за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, по НОХД № 65/2013г. на Районен съд-Димитровград и по НОХД № 307/2013г. на Районен съд- Димитровград, завършило с Постановление за прекратяване на наказателното производство, влязло в сила на 27.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, като не се излагат съображения в тази насока. Твърди се също, че искът е и неоснователен. Оспорва се същия и по основание, и по размер. Ако съдът счете иска за основателен, моли да бъде определено максимално ниско обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.

   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

  От приложените писмени доказателства по НОХД № 307/2013г. по описа на Районен съд-Димитровград се установява, че с Постановление от 29.11.2012г. по ДП № 629/2012г. по описа на РУП-Димитровград ищецът П.Г.Д. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК от разследващ полицай при РУП-Димитровград за това, че на 17.08.2012г., в с.Радиево, Общ.Димитровград, Обл.Хасково, противозаконно присвоил чужди движими вещи – винтоверт марка „BOSHGSR 18-2-Li BD и куфар с фабрично оборудване към него, на стойност 391.20 лева, собственост на „Венелина“ ЕООД, представлявано от управителя Т. С. С., от гр.Д., които владеел. Взета му е била мярка за неотклонение „подписка“. Проведени са били редица процесуални действия по разследването, в т.ч. и действия по разпит на свидетели, очни ставки, назначавана е експертиза. Не се спори също, че към онзи момент ищецът е работел във „Венелина“ ЕООД-Димитровград.  След приключването на досъдебно производство Районна прокуратура-Димитровград е изготвила обвинителен акт от 28.01.2013г. срещу ищеца  и същият е внесен в Районен съд-Димитровград, за което е образувано НОХД № 65/2013г. по описа на РС-Димитровград. По посоченото наказателно дело в съдебно заседание на 18.03.2013г. е постановено Определение, с което производството по делото е било прекратено и делото върнато на Районна прокуратура-Димитровград за отстраняване на установените от съда  съществени процесуални нарушения. Съдът е дал в мотивите си към определението ясни и точни указания за същите.

На 08.05.2013г. Районна прокуратура-Димитровград отново внася обвинителен акт срещу ищеца за същото престъпление, за което е образувано НОХД № 307/2013г. по описа на РС-Димитровград. По делото с протоколно определение от 12.05.2014г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – Димитровград за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, засягащи правата на обвиняемия, като отново в мотивите към определението са дадени указания за същите.

С Постановление от 29.08.2014г. на Районна прокуратура-Димитровград е

спряно наказателното производство, водено срещу П.Г.Д. за престъпление по чл.206, ал.1от НК, по ДП № 629/2012г.

          С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.06.2016г. Районна прокуратура-Димитровград е прекратила наказателното производство, образувано срещу П.Г.Д., за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

   От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свид. Т.  Д. – съпруга на ищеца, се установява, че  ищецът работел във „Венелина” ЕООД – Димитровград. Една вечер в края на месец август 2012 година се прибрал и заявил, че повече няма да ходи на работа, защото работодателят не му изплащал редовно заплатите. Няколко дни по-късно му се обадили разследващи полицаи, които поискали среща за обяснение. Тази среща, на която присъствала и свидетелката, се състояла пред РУП-Хасково. Полицаите заявили,че обясненията трябва да бъдат написани в Димитровград, тъй като фирмата била димитровградска. Съпругът й се качил в полицейската кола и не се прибрал цяла нощ. Семейството му нямало никаква информация какво се случва с него. На другата сутрин се обадил, като обяснил, че е бил в ареста. Свидетелката посочва още, че в дома им, както и в цех, намиращ се в с.Стамболийски, било извършено претърсване от органите на полицията, но не било открито нищо. Съпругът й обяснил, че работодателят му го е обвинил в кражба. В края на месец ноември разбрали, че ищецът е обвиняем. Това му подействало много депресиращо и потискащо. Търсел си работа другаде, защото финансовото положение на семейството не било леко. Започнал работа във „Вени 90“ - Хасково, като шофьор на камион. По повод новата си работа трябвало да извършва международни превози, но наложената му по делото забрана да напуска пределите на страната създавала проблеми на работното му място. Колегите му го гледали подозрително и всичко случващо се му действало много потискащо. Ищецът се затворил в себе си, не общувал, изпаднал в депресия, като дори приемал успокоителни медикаменти. Свидетелката заявява също, че наложената на съпруга й мярка парична гаранция в размер на 1 000 лева се отразила зле на финансовото положение на семейството. Категорично твърди, че това наказателно дело се отразило изключително негативно върху съпруга й  в личен и обществен план.  Повлияло на социалните му контакти, наложило се да търси работа извън града, защото и колегите му, и приятелите му, а и близките, знаели за случая и създалото се подозрение към него потискало емоционалното му състояние. Децата им също били свидетели на много от ситуациите и случилото се продължавало да дава отражение върху психическото състояние на съпруга й и на семейството им. Дава показания, че след връщане на делото от съда на прокуратурата, още два пъти съпругът й бил спиран на границата, при което се извършвали проверки, свързвали се с работодателя му и в крайна сметка всичко това наложило по-късно и неговото преместване извън града.

При тези данни по делото се налага следния правен извод: според нормата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Обезщетението за тези вреди може да се иска едва след тяхното отменяване като незаконни по съответния ред. Това отменяване представлява и началната дата на изискуемост на вземането за вреди.

Ето защо, ще следва на първо място да се установи налице ли е обвинение в извършване на престъпление по отношение на ищеца и приключило ли е същото и по какъв начин. От доказателствата по делото е видно, че такова обвинение е било предявено, а по-късно с влязло постановление на РП-Димитровград е било прекратено наказателното производство, образувано срещу ищеца П.Г.Д. - обвиняем по ДП № 629/2012г. на РУП-Димитровград за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради това, че няма данни за извършено престъпление от общ характер. В този смисъл се налага обоснования извод, че отговорността на държавата следва да се ангажира чрез Прокуратура на Република България, т.е. чрез органа, повдигнал и поддържал обвинението срещу него.

   Безспорно съдът намира и обстоятелството, че в резултат на дейността на този правозащитен орган се е стигнало до увреждане на ищеца в морален аспект. Установи се, че същият е претърпял редица неудобства, притеснения, срам, влошаване на психическото му състояние, непълноценност да работи, нежелание да се среща и контактува с приятели и познати, накърняване авторитета му на родител и др. негативни чувства.

    При така възприетото по делото, съдът намира, че исковата претенция се явява основателна, тъй като за ищеца са настъпили вреди по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. В този смисъл ще следва същата да се уважи. Спорен остава въпроса досежно размера на иска. Ответникът по делото твърди, че не се доказват вреди в претендирания размер. Навеждат се и доводи в насока, че от общата продължителност на наказателното преследване – близо 4 години, в досъдебната фаза на процеса наказателното обвинение било в рамките на месеци, при взета мярка за неотклонение „подписка“. Не били прилагани други мерки на процесуална принуда от органите на досъдебното производство, които своевременно приключили разследването. За цялата продължителност на съдебната фаза на процеса не можело да се ангажира отговорността на ответника, доколкото в този период делото се е намирало в съда, а и следвало да бъде отчетено обстоятелството, че делото било отлагано многократно поради неявяване на подсъдимия и на свидетели.

  Тези доводи съдът намира за изцяло неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че, когато едно наказателно производство приключва с постановление за прекратяване, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, не може да се твърди, че отговорността за продължителността на съдебната фаза на процеса се носи не от органа, повдигнал и поддържал обвинението. Напротив, съдът е насрочвал и провеждал в разумни срокове съдебни заседания по образуваното наказателно общ характер дело, именно по повдигнато и поддържано обвинение от ответника по делото. Нещо повече – веднъж съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокуратурата за отстраняване на установените съществени процесуални нарушения. Въпреки дадените от съда ясни и точни указания за същите, те не са били отстранени и производството отново е било прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. След което, след близо двегодишен период, се е стигнало до прекратяване на наказателното производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Предвид всичко изложено до тук, съдът намира иска за основателен и доказан до размер на сумата от 8 000 лева, която съобразно принципа за пълната обезвреда на всяка една причинена щета, намира за напълно необходима. При определяне размера на обезщетението съдът счита, че следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение, характеристичните данни на ищеца, продължителността на наказателното производство – около 4 години и извършваните процесуални действия, включително и налаганата му забрана да напуска пределите на страната, претърпения стрес и отрицателните последици за психическото му състояние на него и семейството му и настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен и социален план, които е следвало да превъзмогва по време на воденото срещу него наказателно производство. Няма спор, че през цялото това време ищецът е бил принуден да посещава различните инстанции /органи на дознанието, прокуратура, съд, да участва в различни процесуални действия, да преживява повторното разглеждане на делото. Следва да се вземат предвид и данните, които се установяват чрез разпита на свидетелката Т.Д.. От нейните показания става ясно, че извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца негативни емоции, изразяващи се в емоционален стрес, притеснения, неспокойство, неудобство при общуването с неговите колеги, близки и познати, непълноценност при общуването с хора. Ето защо, възоснова на всички изложени факти и обстоятелства, съдът счита, че предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са налице по отношение на ответника – Прокуратура на Република България, която следва да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът изхожда от факта, че срещу ищеца П.Г.Д. е било повдигнато обвинение за престъпление, като впоследствие наказателното производство е било прекратено поради това, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, като всичко посочено безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило психическия и душевен мир, като в резултат на това обвинение същият е преживял негативни емоции. В тази връзка показанията на разпитания по делото свидетел са еднопосочни и непротиворечиви и не се опровергават от ангажирани от ответника такива, поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и безпристрастни. При определяне размера на сумата съдът отчете претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото обвинение, продължителността на разследването и двукратното разглеждане на делото в съдебна фаза. Определеният размер от 8 000 лева според съда е достатъчен, за да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума от 8 000 лева, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

   Ще следва върху присъдения размер на обезщетението да се присъди и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на акта, с който е било прекратено наказателното производство, а именно – от 27.09.2016г. до окончателното изплащане на главницата.

     С оглед изхода на делото и частичното уважаване на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 404 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р   Е   Ш   И :

 

    ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-гр.София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 404 лева, съобразно уважения размер на иска, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.