Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

290/10.05.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 295 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване„ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Д.К.А..

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката  /ЗЕ/, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които през процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект с ИТН 1543861, находящ се в гр. Х******************, с открит клиентски номер 1000916010. Последният от своя страна трябвало да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Обектът на Д.К.А. бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, на чиято лицензионна територия бил разположен. Потребителите следвало заплащат всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител - чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., както и чл. 42 ОУ. В изпълнение на задълженията си за периода 20.01.2016 г. - 18.04.2016 г. ищецът доставил до обекта на ответника ел. енергия и предоставил мрежови услуги на обща стойност 910,18 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 51,61 лв. за периода 26.03.2016 г. - 14.11.2016 г. За процесните вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 2436/2016 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал писмено възражение в законоустановения срок. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: 910,18 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия от обект на потребителя, находящ се в гр. Х******************, с открит клиентски номер 1000916010 и ИТН 1543861, и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 20.01.2016 г. - 18.04.2016 г. и 51,61 лв., представляваща лихва за забава върху нея за периода 26.03.2016 г. - 14.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2436/2016 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски по заповедното производство, както и в настоящото производство.

С молба с вх. рег. 9472/20.04.2017 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 422/03.04.2017 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2436/2016 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 325,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 175,00 лв., от които 75,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.   

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и  чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д.К.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов” № 37 спрямо него, както следва: сумата от 910,18 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия от обект на потребителя, находящ се в гр. Х******************, с открит клиентски номер 1000916010 и ИТН 1543861, и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 20.01.2016 г. - 18.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2436/2016 г. на Районен съд - Хасково - 15.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 51,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху нея за периода 26.03.2016 г. - 14.11.2016 г.

ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов” № 37, сумата от 500,00 лв., от която 175,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 325,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2436/2016 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед1170/17.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: /П/ не се чете

          /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.