Р Е Ш  Е Н И Е

 

  296                                                        16.05.2017г.                                         гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На деветнадесети април                                    двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 227 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 79 ал.1 от ЗЗД и и чл. 86 от ЗЗД.

1. Ищецът посочва, че ответникът е сключил договор за предоставяне на паричен заем с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, като кредиторът е отпуснал заем в размер на 279,73 лева на 18.02.2011г. Длъжникът имал задължението да върне сумата на 9 месечни вноски, ведно с уговорена надбавка – печалба за дружеството, като от 05.05.2011г. преустановил обслужването на заема и изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.12.2011г. С договор от 08.07.2014г. кредиторът прехвърлил вземането на ищеца, като били изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД и длъжникът бил уведомен. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 252,10 лева, дължима по цедирания договор за кредит от 02/2011г., 47,57 лева, представляващи договорна лихва от 05.05.2011г. до 05.12.2011г., 131,73 лева, представляващи лихва за забава от 06.05.2011г. до 30.09.2016г., като и разноски. В съдебно заседание не се представлява.

2. Ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че е сключил договор за заем и е получил сумата. Прави възражение за погасяване на вземането по давност – кратката три годишна или пет годишна. Не била получила уведомление от стария кредитор за извършена цесия. Твърди, че липсвала активна легитимация на ищеца по иска, тъй като вземането не било индивидуализирано при прехвърлянето. Прави възражение за нищожност на договора за цесия. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски. Не оспорва размерите за главница и лихва.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3. Исковете са допустими.

Подадени са в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК след подадено възражение срещу заповед в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК по ч.гр.д. 2125/2016г. на ХРС. Претендираните суми отговарят на тези по издадена заповед за изпълнение.

4. По основателността на предявените искове.

За да се уважи искът следва да са налице следните предпоставки: наличието на договор за кредит и изпълнение на задължението по договор за кредит, изискуемост на цялото вземане, поради неплащане на вноски по кредита от страна на длъжника, наличие на договор за цесия, съобщаване на длъжника за наличието на договор за цесия, подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и възражение в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК.

Не се оспорва между страните на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК наличието на договор за предоставяне на паричен заем между ответника и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, за сумата в размер на 279,73 лева от 18.02.2011г., която е следвало да бъде върната на 9 месечни вноски съгласно погасителен план, ведно с уговорена надбавка – печалба за дружеството. От 05.05.2011г. длъжникът преустановил обслужването на заема и изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.12.2011г., падежа на последната вноска. Ответникът не оспорва също така и размерът на главницата и лихви, които се претендират. Горните обстоятелства се установяват и от представеното по делото копие на договор за кредит от 18.02.201г./л.13-14/.

На 08.07.2014г. кредиторът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, е  прехвърлил вземането на ищеца. Ответникът оспорва да са били изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД и да е бил уведомен. В чл. 14 от договора между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, и длъжника е посочено, че кредиторът може да прехвърли вземането си по реда на чл. 99 от ЗЗД. По делото е приложено писмо с обратна разписка до длъжника /л.5 - 8/, което не е получено, тъй като пратката не е получена. На л.9 от делото е приложено уведомление от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, чрез пълномощника си – ищеца, до ответника, в което се посочва, че вземането към длъжника е прехвърлено на 08.07.2014г. приложено е и пълномощно /л.12/, съгласно което БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Според чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да породи цесията правно действие спрямо длъжника, уведомлението трябва да е направено от предишния кредитор. В конкретния случай, въпреки че то изхожда от новия кредитор, безспорно се доказа, че той е действал не от свое име и за своя сметка, а като представител на предишния кредитор. Поради това, следва да се приеме, че ответникът следва да се счита за уведомен за цесията и в хода на процеса, тъй като е узнал за нея с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл. 235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаването на делото /в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК./. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Обстоятелството дали това е станало преди или в хода на процеса, на практика би имало значение единствено, ако се твърди и установи плащане от ответника в полза на стария кредитор, с което да са погасени процесните вземания, в каквато връзка по делото не са ангажирани доказателства и твърдения. С оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на длъжника, следва да се приеме, че цесията му е противопоставима и легитимира ищеца като надлежен кредитор.

Не може да се сподели и направеното възражение на ответника, че липсва активна материална легитимация по иска, тъй като не било достатъчно индивидуализирано задължението по договора за цесия. В приложение 1 към приемо – предавателен протокол от 24.07.2014г., който е част от договора за цесия от 08.07.2014г. е посочен договора по номер и ЕГН на длъжника. В уведомлението също е посочен договора по номер и дата. Това е достатъчна индивидуализация – в този смисъл и решение № 14 от 10.05.2016г. по т.д. 644/2015г. на 1 т.о. на ВКС.

Размерът на главница и лихви, както бе посочено по – горе в началото на мотивите по същество, не се оспорва от ответника.

По отношение перемпторното възражение за погасяване на вземането по давност.

Вземанията по договори за кредит се погасяват с пет годишна давност – в този смисъл трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за съдилищата - Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В Решение № 103 от 16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС е прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, според които периодично е плащането, което не е еднократно, а е задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Приема се, че разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.  Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. Последната вноска по договора за заем е била на 05.12.2011г. По делото няма данни кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, макар и първата неплатена вноска да е от 05.05.2011г. В чл. 3 от договора се посочва, че при просрочие на две или повече месечни вноски и считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер, включително надбавки, обезщетения за забава и разноски. От тази разпоредба на договора следва, че кредитът е станал изцяло изискуем от 04.06.2011г., тъй като първата забавена вноска е от 05.05.2011г., а втората от 03.06.2011г. видно от погасителен план. Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая това е 04.06.2011г. Давността е изтекла на 04.06.2016г. Заявлението в съда е подадено на 12.10.2016г., т.е. след изтичане на давностния срок. Вземането е погасено както за главницата, така и за акцесорните вземания.

Аргументиран от изложеното, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

5. По разноските:

С оглед изхода на делото следва ищецът да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен №15, ет.7, ЕИК: 200644029, представляван от Г.Георгиев - юрисконсулт, със съдебен адрес:***, срещу Т.И.Г. ***,  ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 252,10 лева - главница, 47,57 лева представляващи договорна лихва от 05.05.2011г. до 05.12.2011г., 131,73 лева, представляващи лихва за забава от 06.05.2011г. до 30.09.2016г., по договор за кредит CREX - 02556962 oт 18.02.2011г. между ответника и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД – ГР.СОФИЯ, предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл ЕАД, за сумата в размер на 279,73 лева, която е следвало да бъде върната на 9 месечни вноски съгласно погасителен план, и договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД и ищеца, по издадена заповед за изпълнение № 1010/13.10.2016г. по ч.гр.д. 2125/2016г. на Районен съд – Хасково, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет.7, ЕИК: 200644029, представляван от Г.Георгиев - юрисконсулт, със съдебен адрес:***, да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Т.И.Г. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                                                                     

                                                               Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.