Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 313/23.05.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 187 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от Г.В.К., чрез адв. Бистра Славеева от АК – Хасково, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело".

Ищецът твърди, че с Определение, постановено по гр. д. № 1375/2004 г. по описа на Районен съд – Хасково, в качеството си на ЕТ "Г.К." бил осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", чийто правоприемник се явявал ответникът, сумата от 2 537.75 лева, представляваща дължим наем и консумативи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2003 г. до окончателното изплащане. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20045640400794 по описа на СИС при Районен съд - Хасково. С постановление на ДСИ при Районен съд - Хасково от 13.02.2014 г., влязло в сила на 05.03.2014 г., производството по изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба вх. № 5803/25.03.2014 г. взискателят поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, което било разпоредено с протокол на ДСИ от 25.03.2014 г., а впоследствие бил приложен към негова молба от същата дата, по която било образувано изп. дело № 20145640400059 по описа на СИС при Районен съд – Хасково. След 14.12.2004 г. - датата на образуване на изп. дело № 20045640400794, изпълнителни действия не били искани и не били предприемани до 26.08.2011 г., когато бил наложен запор върху л.а. "Форд Ескорт" с peг. № *******, собственост на длъжника. Делото било прекратено по силата на закона на основание чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) на 14.12.2006 г. По аргумент от чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116, б. "в", вр. чл. 111, б. "в" ЗЗД погасителната давност за процесното вземане била изтекла на 14.12.2009 г. С погасяването на главното задължение се погасявали и произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава върху главницата и за заплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по събиране на вземането му съгласно чл. 119 ЗЗД. Сочи се и че считано от 01.01.2012 г. ищецът бил заличен като ЕТ "Г.К." по силата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР, но продължавал да отговаря с имуществото си като физическо лице за задълженията на ЕТ, което определяло активната му процесуална легитимация и наличието на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2 537.75 лева, представляваща дължим наем и консумативи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2003 г. до окончателното изплащане, за която е бил издаден изпълнителен лист от 15.11.2004 г. въз основа на Определение, постановено по гр. д. № 1375/2004 г. по описа на Районен съд - Хасково, поради изтекла погасителна давност. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден на 15.11.2004 г. по гр. д. № 1375/2004 г. по описа на Районен съд – Хасково, били образувани последователно изпълнително дело № 794/2004 г. /прекратено през 2014 г./, изпълнително дело № 59/2014 г. /прекратено през 2016 г./ и изпълнително дело № 185/2016 г. /висящо към момента/, всичките по описа на СИС при PC - Хасково. По горецитираните изпълнителни дела за периода от 2004 г. до 2017 г. били искани и съотв. предприети множество изпълнителни действия, с които била прекъсвана давността на основание чл. 116, б. „в" ЗЗД, след което започвало да тече нова давност. Ето защо се поддържа, че към настоящия момент давностният срок за процесното задължение не бил изтекъл. Предвид изложеното се моли да се отхвърли иска и да се присъдят сторените деловодни раз­носки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за наем № ****************се установява, че Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", чийто правоприемник се явява ответникът съгласно § 10 от ПМС № ****************и чл. 2, ал. 1 от ПМС № ****************, е предоставила на ищеца в качеството му на ЕТ "Г.К." за временно възмездно ползване недвижим имот.

С изпълнителен лист от 15.11.2004 г., издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по гр. д. № 1375/2004 г. по описа на Районен съд – Хасково, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 537.75 лева, представляваща дължим наем и консумативи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2003 г. до окончателното изплащане.

По молба на ответника oт 20.12.2004 г., към която е приложен горепосочения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 794/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Хасково.

От материалите, съдържащи се в това изпълнително дело, се установява, че по него са извършени редица действия, изразяващи се в връчване на покана за доброволно изпълнение, изпращане на писма до взискателя, проучвания на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на информация и документи от НАП, ОДМАВР – Хасково, Община Хасково, като с разпореждане от 26.08.2011 г. е наложен запор върху л.а. "Форд Ескорт" с peг. № *******, собственост на ответника, а с разпореждане от 16.12.2011 г. – запор върху трудовото му възнагражение. С постановление на ДСИ при Районен съд - Хасково от 13.02.2014 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По молба на ответника с вх. № 5815/25.03.2014 г. и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 59/2014 г. по описа на СИС при Районен съд – Хасково, производството по което е прекратено с постановление от 06.06.2014 г. производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По молба на ответника с вх. № 21814/05.10.2016 г. и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 185/2016 г. по описа на СИС при Районен съд – Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност на процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“ с.з.

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е посочено и че давността се прекъсва предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.  

 

 

 

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. 

 

 

 

 Следва да се има предвид и че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД – т. 14 на същото Тълкувателно решение.

            Във връзка с настоящия случай трябва да се отбележи, че приложима се явява тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като процесното вземане е за наем и консумативи /ел. енергия и вода – вж. счетоводната справка от ответника на л. 88 – л. 89 по изп. дело № 794/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Хасково/, а задълженията за заплащане на доставяни ел. енергия и вода са периодични плащания. В този смисъл са дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Тук е уместно да се посочи и че вземането на ответника произтича от несъдебно изпълнително основание, а правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, като разпоредбата на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл са Решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на ВКС, I т.о., Решение № 223 от 12.07.2011 г. по т. д. № 124/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

От съдържанието на горепосочената справка и клаузите на сключения между страните договор за наем № ****************и предвид задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва, че най-късната безспорно установена дата, от която е започнал да тече давностният срок, е датата, от която е присъдена законна лихва върху сумата от 2 537,75 лева - 11.07.2003 г. Давността е била прекъсната на 14.12.2004 г., когато ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която е формулирано искане за прилагане за определен изпълнителен способ, както и на 17.03.2006 г. и на 02.10.2006 г., когато също е допозирал молби за предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение. Следователно, новата тригодишна давност относно процесното вземане е изтекла на 03.10.2009 г., а следващото валидно изпълнително действие, което е могло да я прекъсне, е предприето едва на 29.11.2010 г. – с молба от взискателя за прилагане на нови изпълнителни способи и повтарянето на други. Следва да се съобрази и че към този момент производството по изпълнително дело № 794/2004 г. по описа на СИС при Районен съд - Хасково вече е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - на 03.10.2008 г., а както се посочи по-горе всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право. При това положение дори да се приеме, че за задължението на ищеца е приложим петгодишният давностен срок, то и към 03.10.2010 г. той също е бил изтекъл. Вземането за законна лихва е акцесорно и съобразно чл. 119 ЗЗД се счита погасено с погасяване на главното вземане, макар давността за него да не е изтекла.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 511,48 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, по отношение на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", ЕИК 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7, че Г.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 9, адв. Бистра Славеева, не й дължи сумата от 2 537,75 лева, представляваща дължим наем и консумативи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2003 г. до окончателното изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 15.11.2004 г. по гр. д. № 1375/2004 г. по описа на Районен съд - Хасково, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", ЕИК 129008829, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 9, адв. Бистра Славеева, сумата от 511,48 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.