Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

323/29.05.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 162 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от Д.С.В., чрез пълномощника му адв. Васил Лазов, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор заемал длъжността „изпълнител", код по НКПД - 4419-3009, място на работа - АПИ, Областно пътно управление - гр. Хасково, отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности", с адрес: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 38, с изнесено работно място в Районна пътна служба - гр. Ивайловград. Той страдал от захарен диабет - ИЗТ., АХ - 11 ст. и ИБС, като за тези заболявания имал издадени медицински документи и решение на ТЕЛК. На 04.11.2016 г. поради влошаване на здравословното му състояние постъпил на лечение в МБАЛ „Хигия" - гр. Хасково, а  след като бил изписан на 09.11.2016 г., веднага излязъл в законоустановен болничен, който продължавал и към момента. На 28.11.2016 г., чрез съдия по вписванията при Районен съд – Ивайловград, му била връчена нотариална покана, ведно със Заповед № ЧР-ТП-56/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ, с която се прекратявало трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 03.11.2016 г. В нея било посочено, че длъжността му била определена за заемане от държавен служител, съгласно утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание на ОПУ - гр. Хасково, в сила от 03.11.2016 г. Поддържа се, че извършеното уволнение било незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се, че мотивите в заповедта били вътрешно противоречиви и неясни. Освен това нямало изискване длъжността „изпълнител" да се заема по служебно правоотношение, а и от Класификатора на длъжностите в администрацията било видно, че тази длъжност се заемала по трудово правоотношение. Според утвърденото длъжностно и поименно щатно разписание на ОПУ - гр. Хасково в РПС - Ивайловград имало 3 щатни бр. за длъжността „изпълнител", като другите две продължавали да се заемат по трудово правоотношение. На следващо място, работодателят нарушил принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ, използвайки именно това уволнително основание, за да се полза от един по-облекчен ред за прекратяване на трудово правоотношение и по този начин да избегне отправяне на предизвестие до работника, евентуално заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, както и извършаване на подбор между служители заемащи еднакви длъжности, който е задължителен при съкращаване в щата. От чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/ се прави извод, че длъжността „изпълнител" в администрацията нормативно можела да се заема само по трудово правоотношение, а и в случая нямало трансформация на една длъжност, заемана по трудово правоотношение в длъжност, заемана от държавен служител. Поддържа се и че единственият орган, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение, бил Министерският съвет, а на ръководителя на съответната държавна администрация било предоставено правомощието да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностно разписание при спазване на КДА, НПКДА и специфичните изисквания, определени с нормативен акт - чл. 11 НПКДА. В резултат на уволнението ищецът останал без работа и доходи, поради което имал право на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, определено по правилото на чл. 228 КТ - на база полученото през м. октомври 2016 г. БТВ в размер на 552.00 лв. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЧР-ТП-56/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 03.11.2016 г. до 03.05.2017 г. в размер на 3 312.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски. Твърди се, че в уволнителната заповед било посочено ясно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В изпълнение на Постановление № 379/02.11.2016 г. на МС било взето решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 15066/02.11.2016 г. и била издадена Заповед № РД-11-999/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ за промяна в длъжностното и поименното щатно разписание на ОПУ - Хасково към 03.11.2016 г.  В приетото поименно длъжностно разписание ищецът не фигурирал, тъй като с одобреното длъжностно щатно разписание било извършено преобразуване на щатна бройка от трудово в служебно правоотношение. В случая не ставало въпрос за избор на ред за прекратяване на правоотношението му, а за съобразяване с вътрешните актове на агенцията, изпълнение на решения на УС при спазване на нормативните разпоредби, поради което щатната бройка „изпълнител" по трудово правоотношение се трансформирала в щатна брой „младши експерт" по служебно правоотношение. Двете длъжности се различавали както по вида правоотношението, така и по изискванията за тях - професионална квалификация, образование, опит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените към личното трудово досие на ищеца трудов договор и многобройни допълнителни споразумения към него се установява, че страните по делото са се споразумели ищецът да работи при ответника на длъжността „изпълнител", код по НКПД - 4419-3009, с място на работа - АПИ, ОПУ - гр. Хасково, РПС - гр. Ивайловград, с основно месечно възнаграждение от 552.00 лв.

Със Заповед № ЧР-ТП-56/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с чл. 21, т. 6 ЗП, във връзка с решение на УС на АПИ, взето на редовно заседание на 02.11.2016 г., обективирано в Протокол № 15066/2016 г., Заповед № РД-11-999/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ и утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание на ОПУ – гр. Хасково към 03.11.2016 г., е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 03.11.2016 г., поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, съгласно утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание на ОПУ - гр. Хасково, в сила от 03.11.2016 г.

Горепосочената заповед е връчена на ищеца с нотариална покана с рег. № 1862, том I, акт № 55/14.11.2016 г., чрез съдия по вписванията при Районен съд – Ивайловград, на 28.11.2016 г.

По делото са представени длъжностните и поименните разписания в АПИ, ОПУ – гр. Хасково към 01.10.2015 г. и към 03.11.2016 г., както и издадени на ищеца Експертно решение № 0510 от 18.02.2015 г. на ТЕЛК-Димитровград, 3 бр. Епикризи и 2 бр. болнични листове.

От трудовата книжка на ищеца и справка от НАП ТД - Пловдив се установява, че след прекратяване на трудовия договор с ответника той не е започнал работа по друго трудово правоотношение.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че към 03.11.2016 г. по длъжностно разписание служителите при ответника по трудов договор на длъжността „изпълнител" са 23, а по поименно разписание - 22 бр. Според длъжностното разписание в сила от 08.11.2016 г. 22 бр. са по трудово правоотношения, а 21 бр. са в поименното разписание на длъжностите. Поради липсата на Протокол № 15066/16 г. от заседание на УС на АПИ и Заповед на Председателя на УСД на АПИ № РД-11-999/03.11.2016 г. вещото лице не може да посочи причините, поради които е била трансформирана щатната бройка на ищеца и какви са били критериите за това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „изпълнител" в АПИ, ОПУ - гр. Хасково, РПС - гр. Ивайловград и което е било прекратено със Заповед № ЧР-ТП-56/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ, считано от 03.11.2016 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.

Безспорно се приема в правната теория и в съдебната практика, че за да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на това уволнително основание, следва да е налице взето валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. В случая, обаче не се установява това изискване да е било спазено. В тази връзка настоящата съдебна инстанция съобрази, че с Определение № 255/01.03.2017 г. е уважено направеното с исковата молба доказателствено искане и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК  е задължил ответника най-късно в първото о.с.з. по делото да представи Протокол № 15066/02.11.2016 г. и Заповед № РД-11-999/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ, като му са указани неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК. Предвид неизпълнението на това задължение, въпреки предоставената му неколкократна възможност за това, следва да се приложи санкцията по чл. 190, ал. 2, вр. с чл. 161 ГПК и да се приемат за установени фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на посочените доказателства, а именно че такива документи не съществуват. Друг аргумент, който води до същия извод е, че със същото определение са дадени изрични указания на работодателя, че не е ангажирал доказателства за взето решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 15066/02.11.2016 г., и за издаване на Заповед № РД-11-999/03.11.2016 г. на Председателя на УС на АПИ. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществил, не могат да възникнат и техните правни последици. Следователно, ответникът - работодател не установи при условията на пълно и главно доказване, че е упражнил законосъобразно правото си на уволнение спрямо ищеца, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен.

С оглед основателността на претенцията за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, която има характер на главна по отношение на втория иск, следва да се уважи и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищецът бъде възстановен на предишната му работа, а именно на длъжността „изпълнител" в АПИ, ОПУ - гр. Хасково, РПС - гр. Ивайловград.

На следващо място, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото той също е обусловен от главния иск и безспорно се установява, че ищецът е претърпял вреди в причинна връзка с незаконното му уволнение. Не се спори, а и от представените трудова книжка на ищеца, справка от НАП ТД – Пловдив и регистрационната му карта в Дирекция „Бюро по труда“ Хасково се доказва, че в процесния период от прекратяване на трудовия му договор с ответника той не е започнал работа по друго трудово правоотношение. Няма спор, а и от трудовата му книжка се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 552.00 лв. месечно. Следователно, размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за релевантния период от 03.11.2016 г. до 03.05.2017 г. възлиза на претендирания такъв от 3 312,00 лв. Върху тази сума се дължи и поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 700,00 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково дължимите държавни такси по предявените искове в общ размер на 232,48 лв., от които по 50,00 лв. за двете неоценяеми претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 132,48 лв. върху уважения размер на тази по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, определени съгласно чл. 1 и чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 60,00 лв. за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, извършено със Заповед № ЧР-ТП-56/03.11.2016 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна Инфраструктура", и я отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на предишната му работа - на длъжността „изпълнител" в Агенция „Пътна Инфраструктура", Областно пътно управление - гр. Хасково, отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности", Районна пътна служба - гр. Ивайловград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура", ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** 312,00 лв., представляваща обезщетение за времето от 03.11.2016 г. до 03.05.2017 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура", ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, сумата от 700,00 лв., представляваща направени от него разноски по делото.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура", ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 292,48 лв., представляваща дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 29.05.2017 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.