Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

292/11.05.2017 година, град Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесети април две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Диляна Славова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 61 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от Х.Т.С. ***.

Ищцата твърди, че от 06.03.2013 г. била в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността „юрисконсулт” при него, което било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 1 от 05.01.2016 г. Тя участвала и в работа на различни комисии, в които била назначавана от Кмета на общината с негови заповеди по реда на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, по чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.) и по чл. 21 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни продукти (НУРВИДГТДДОСПДНГП), но не й било изплатено определеното възнаграждение за това. Поддържа се, че работодателят й дължал следните суми: по чл. 34, ал. 7 ЗОП /отм./ - Заповед № 187/17.05.2013 г. - главница от 52,25 лв. и лихва върху нея от 15,27 лв. за период от 02.07.2013 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 328/12.07.2013 г. – главница от 156,78 лв. и лихва върху нея от 45,30 лв. за период от 14.07.2013 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 391/21.08.2013 г. - главница от 117,59 лв. и лихва върху нея от 32,63 лв. за период от 24.08.2013 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 426/27.09.2013 г. - главница от 18,81 лв. и лихва върху нея от 5,02 лв. за период от 2.10.2013 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 445/17.10.2013 г. - главница от 23,52 лв. и лихва върху нея от 5,67 лв. за период от 02.01.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 60/13.02.2014 г. - главница от 78,39 лв. и лихва върху нея от 17,72 лв. за период от 25.02.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 122/03.04.2014 г. – главница от 31,36 лв. и лихва върху нея от 5,98 лв. за период от 02.07.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 141/09.04.2014 г. – главница от 31,36 лв. и лихва върху нея от 5,98 лв. за период от 02.07.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 181/14.05.2014 г. - главница от 235,17 лв. и лихва върху нея от 44,25 лв. за период от 11.07.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 198/23.05.2014 г. - главница от 31,36 лв. и лихва върху нея от 5,98 лв. за период от 02.07.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 239/04.07.2014 г. - главница от 156,78 лв. и лихва върху нея от 29,28 лв. за период от 16.07.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 354/09.10.2014 г. - главница от 78,39 лв. и лихва върху нея от 12,33 лв. за период от 30.10.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 355/09.10.2014 г. – главница от 78,39 лв. и лихва върху нея от 12,04 лв. за период от 12.11.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 356/09.10.2014 г. - главница от 78,39 лв. и лихва върху нея от 12,04 лв. за период от 12.11.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 93/05.03.2015 г. - главница от 39,20 лв. и лихва върху нея от 4,75 лв. за период от 08.03.2015 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 94/05.03.2015 г. - главница от 39,20 лв. и лихва върху нея от 4,73 лв. за период от 10.03.2015 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 247/29.06.2015 г. - главница от 78,39 лв. и лихва върху нея от 6,15 лв. за период от 09.08.2015 г. до 16.05.2016 г.; - по Закона за общинската собственост и Наредбата за общинската собственост на Общински съвет Стамболово: Заповед № 255/05.07.2013 г. - главница от 768,22 лв. и лихва върху нея от 204,84 лв. за период от 02.10.2013 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 362/09.08.2013 г. - главница от 133,26 лв. и лихва върху нея от 35,54 лв. за период от 02.08.2013 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 12/11.01.2014 г. - главница от 156,78 лв. и лихва върху нея от 33,87 лв. за период от 02.04.2014 г. до 16.05.2016 г.; Заповед № 44/18.02.2015 г. - главница от 105,82 лв. и лихва върху нея от 12,10 лв. за период от 02.04.2014 г. до 16.05.2016 г.; - по чл. 21, ал. 3 НУРВИДГТДДОСПДНГП - Заповед № 251/23.07.2014 г. - главница от 39,20 лв. и лихва върху нея от 6,46 лв. за период от 02.10.2014 г. до 16.05.2016 г., или сбор от главниците по всички гореописани заповеди в размер общо на 2 528,61 лв. и сбор на лихвите за забава върху тях в размер общо на 557,93 лв. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 2 528,61 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че възложеното на ищцата по посочените в исковата молба заповеди било част от нейните трудови задължения, което се установявало от трудовата й характеристика. Освен това този, който участвал в подготовка на процедури за възлагане на обществени поръчки и подготовка на тръжни процедури, нямал право да бъде член на тръжна комисия. Заповедите относно изплащане на трудово възнаграждение не пораждали задължение за изплащането, тъй като юрисконсултът бил в трудовоправни отношения с Община Стамболово. Тези възнаграждения били валидни само за външни експерти, а и положеният от ищцата труд бил в рамките на определеното работно време и по същество не бил допълнително положен труд. Отделно от това, възнагражденията й по заповедите от 08.06.2013 г., от 17.10.2013 г., от 05.07.2013 г. и от 11.06.2013 г. били изплатени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверени копия на трудов договор № 40/06.03.2013 г. и допълнителни споразумения към него се установява, че ищцата е работила при ответника на длъжност „юрисконсулт", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500.00 лв.

От длъжностната й характеристика се установява, че сред преките задължения на ищцата са участие в подготовката на документи за тръжни процедури по ЗОП, ЗОС и др., както и участие в административно-техническата и юридическа подготовка на процедурите по възлагане на обществени поръчки – т. 5.6 и т. 5.7.

По делото са представени и описаните в исковата молба заповеди на Кмета на Община Стамболово, от които се установяват изложените в нея факти и обстоятелства, както и изготвените в тази връзка протоколи.

Със заповед № 1/05.01.2016 г. на Кмета на Община Стамболово трудовият й договор е прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че на ищцата са били начислени възнаграждения само по Заповеди № 220/08.06.2013 г. и № 231/11.06.2013 г. в общ брутен размер на 380,00 лв., които са й били изплатени с трудовото й възнаграждение за месеца на 29.07.2013 г. Размерът на чистата сума на дължимо и неизплатено възнаграждение по останалите заповеди било в размер на 2 528,61 лв., а на лихвата за забава него за процесния период възлизала общо на 557,93 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 34, ал. 7 ЗОП /отм./; чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 70, ал. 6, вр. с пар. 4 от Наредбата за общинската собственост на Общински съвет Стамболово; и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 3 НУРВИДГТДДОСПДНГП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение през процесния период, като не се твърди неизпълнение на ищцата да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. Нещо повече, с Определение № 67/16.01.2017 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от представените протоколи, че тя действително е участвала в работата на различни комисии, в които е била назначавана от Кмета на Община Стамболово с негови заповеди, подробно описани в исковата молба, по реда на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, по чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.) и по чл. 21 НУРВИДГТДДОСПДНГП. Основният спорен въпрос по делото е дали й се дължи определеното в тези заповеди възнаграждение за членовете на комисиите. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя възражението на ответника, че съобразно разпоредбата на чл. 107а, ал. 18 КТ на ищцата не се следват допълнителни възнаграждения на посочените от нея основания. Касае се за императивна правна норма, от съдържанието на която може да се направи изводът, че освен петте вида допълнителни възнаграждения, визирани в чл. 107а, ал. 14, т. 1-5 КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, могат да се определят и други видове допълнителни възнаграждения, но само такива, каквито се следват от КТ, т.е. такива по чл. 259 КТ, като изрично е предвидено, че в други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения за служителите – чл. 107а, ал. 18, изр. 2 КТ. Тук е уместно да се отбележи, че тази разпоредбата се прилага и по отношение на лица, работещи по трудови правоотношения в общинската администрация. Това е така, защото използваното от законодателя общо понятие "държавна администрация" включва административните структури, както на централната, така и на териториалната администрация на изпълнителната власт, каквато е и общинската администрация съгласно чл. 36 ЗАдм. В този смисъл е и Решение № 46 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г. на ВКС, IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, процесните суми се основават не на уговорено между страните или по силата на императивна правна норма, а незаконосъобразни заповеди, които не могат да породят претендираните правни последици.

Искът за обезщетение за забава върху главницата от 2 528,61 лв. за периода от 17.05.2013 г. до  16.05.2016 г. също е неоснователен, тъй като това задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 450 лв. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове, а заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице остава за негова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Т.С., ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ 000904261, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, искове за присъждане на сумите 2 528,61 лв., представляваща сбор от неизплатени нетни възнаграждения за участия в работа на различни комисии, в които Х.Т.С. е била назначавана от Кмета на Община Стамболово с негови Заповеди №№ 187/17.05.2013 г., № 328/12.07.2013 г., № 391/21.08.2013 г., № 426/27.09.2013 г., № 445/17.10.2013 г., № 60/13.02.2014 г., № 122/03.04.2014 г., № 141/09.04.2014 г., № 181/14.05.2014 г., № 198/23.05.2014 г., № 239/04.07.2014 г., № 354/09.10.2014 г., № 355/09.10.2014 г., № 356/09.10.2014 г., № 93/05.03.2015 г., № 94/05.03.2015 г., № 247/29.06.2015 г., № 255/05.07.2013 г., № 362/09.08.2013 г., № 12/11.01.2014 г., № 44/18.02.2015 г., № 251/23.07.2014 г., по реда на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, по чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.) и по чл. 21 НУРВИДГТДДОСПДНГП, както и 557,93 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху нея за периода от 17.05.2013 г. до 16.05.2016 г.

ОСЪЖДА Х.Т.С., ЕГН ********** ***, да заплати на Община Стамболово, БУЛСТАТ 000904261, седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, сумата от 450,00 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                   СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.