Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

297 / 17.05.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                           Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 18 по описа за 2017 година; за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са от Б.А.Т. с ЕГН ********** ***; против „АБ” АД, с ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Съединение” № 38, представлявано от Димитър Георгиев Талев; обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 от КТ.

          Ищецът твърди, че работил при ответника на длъжност „машинист на ПСМ”, като трудовото им правоотношение било прекратено със заповед № 129/23.11.2016 г., на основание чл.325 т.1 от КТ. Ответникът не му заплатил трудово възнаграждение в общ размер от 3 786,05 лв., описано помесечно, ведно със законната лихва от датата на получаване на заплатата до 30.12.2016 г. в общ размер от 480,67 лв. Така ответникът дължал на ищеца следните суми помесечно, представляващи трудово възнаграждение и обезщетение за забава върху него, а именно:

-          за м.11.2014 г. – 360,45 лв., ведно с лихва за периода 30.11.2014 г. – 30.12.2016 г. в размер на 76,43 лв.;

-          за м.12.2014 г. – 305,64 лв., ведно с лихва за периода 30.12.2014 г. – 30.12.2016 г. в размер на 62,25 лв.;

-          за м.01.2015 г. – 104,19 лв., ведно с лихва за периода 30.01.2015 г. – 30.12.2016 г. в размер на 20,32 лв.;

-          за м.06.2015 г. – 614,57 лв., ведно с лихва за периода 30.06.2015 г. – 30.12.2016 г. в размер на 94,08 лв.;

-          за м.10.2015 г. – 272,82 лв., ведно с лихва за периода 30.10.2015 г. – 30.12.2016 г. в размер на 32,50 лв.;

-          за м.11.2015 г. – 614,47 лв., ведно с лихва за периода 30.11.2015 г. – 30.12.2016 г. в размер на 67,90 лв.;

-          за м.12.2015 г. – 464,65 лв., ведно с лихва за периода 30.12.2015 г. – 30.12.2016 г. в размер на 47,46 лв.;

-          за м.01.2016 г. – 614,57 лв., ведно с лихва за периода 30.01.2016 г. – 30.12.2016 г. в размер на 57,47 лв.; и

-          и за м.06.2016 г. – 434,69 лв., ведно с лихва за периода 30.06.2016 г. – 30.12.2016 г. в размер на 22,26 лв.

За ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска, като претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Ищецът се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа акцесорния иск изцяло, а искът за главницата частично – до размера от общо 3 286,05 лв., като иска тяхното уважаване, като основателни и доказани. По негово искане и на основание чл.233 изр.I от ГПК, производството по делото частично се прекрати – в частта на предявения главен иск за разликата над 3 286,05 лв. до първоначално предявения размер от 3 786,05 лв.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

               Между ищеца, като работник, и ответното дружество, като работодател, е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор № 139/21.07.2014 г. Ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел, да изпълнява длъжността „машинист на ПСМ”, като се е задължил да постъпи на работа на 21.07.2014 г., при пълно работно време от 8 часа. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 700 лв., платимо до 30-то число на следващия месец. Трудовият договор се сочи за сключен на основание чл.67 ал.1 т.1, вр. чл.70 т.1 от КТ, като е определен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, като няма спор, че договорът е продължил действието си и след това. Със заповед № 129/23.11.2016 г. на ответника, процесното трудово правоотношение е прекратено, на основание чл.325 т.1 от КТ, считано от 23.11.2016 г. Ищецът представи по делото справка, издадена му от ответника, с изх.№ 20684/01.12.2016 г. за начислена и изплатена му работна заплата. Видно от нея, налице са неизплатени остатъци, както следва: за м.11.2014 г. – 360,45 лв., за м.12.2014 г. – 305,64 лв., за м.01.2015 г. – 104,19 лв., за м.06.2015 г. – 614,57 лв., за м.10.2015 г. – 272,82 лв., за м.11.2015 г. – 614,47 лв., за м.12.2015 г. – 464,65 лв., за м.01.2016 г. – 614,57 лв., и за м.06.2016 г. – 434,69 лв.

               По искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е изготвило заключението си, след проверка на материалите по делото и след справка в счетоводството на ответника. То е установило наличието на неизплатено трудово възнаграждение от ответника на ищеца, както следва: за м.11.2014 г. – 360,45 лв., за м.12.2014 г. – 305,64 лв., за м.01.2015 г. – 104,19 лв., за м.06.2015 г. – 614,57 лв., за м.10.2015 г. – 272,82 лв., за м.11.2015 г. – 614,47 лв., за м.12.2015 г. – 464,65 лв., за м.01.2016 г. – 549,26 лв. Установило е, че от претендираните от ищеца суми, на 29.12.2016 г. ответникът му е изплатил 65,31 лв. – част от възнаграждението за м.01.2016 г. и 434,69 лв. възнаграждение за м.06.2016 г. Така общото неизплатено на ищеца трудово възнаграждение възлизало на сумата от 3 286,05 лв., представляваща чиста сума за получаване. Падежът на всяко от вземанията, вещото лице е взело предвид при изчисление на дължимото обезщетение за забава, а именно:  

-          за м.11.2014 г. – върху главница от 360,45 лв. за периода 01.01.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 73,17 лв.;

-          за м.12.2014 г. – върху главница от 305,64 лв. за периода 01.02.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 59,41 лв.;

-          за м.01.2015 г. – върху главница от 104,19 лв. за периода 01.03.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 19,44 лв.;

-          за м.06.2015 г. – върху главница от 614,57 лв. за периода 01.08.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 88,52 лв.;

-          за м.10.2015 г. – върху главница от 272,82 лв. за периода 01.12.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 30,03 лв.;

-          за м.11.2015 г. – върху главница 614,47 лв. за периода 01.01.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 62,34 лв.;

-          за м.12.2015 г. – върху главница 464,65 лв. за периода 01.02.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 43,13 лв.;

-          за м.01.2016 г. – върху главница 549,26 лв. за периода 01.03.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 46,56 лв.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:

               Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Не е спорно по делото, че през процесния период ищецът добросъвестно и изпълнявал трудовите си задължения. В същото време, от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че през същия период ответникът не е изплащал на ищеца дължимото му трудово възнаграждение изцяло. Вещото лице е изчислило дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца, както следва: за м.11.2014 г. – 360,45 лв., за м.12.2014 г. – 305,64 лв., за м.01.2015 г. – 104,19 лв., за м.06.2015 г. – 614,57 лв., за м.10.2015 г. – 272,82 лв., за м.11.2015 г. – 614,47 лв., за м.12.2015 г. – 464,65 лв., за м.01.2016 г. – 549,26 лв.; или всичко общо в нетен размер - 3 286,05 лв. В този размер е и предявеният иск, който като основателен и доказан следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска 04.01.2017 г. до окончателното изплащане. Задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение на работника е периодично и следва да се изпълнява ежемесечно, което в случая не е било сторено от него. В настоящото производство се събраха данни относно падежа на това задължение на ответника - платимо до 30-то число на следващия месец. Ищецът претендира обезщетения за забава върху всяко едно от претендираните плащания за трудово възнаграждение, подробно описани по-горе. При изчислението им, вещото лице се съобрази с падежа на всяко от вземанията и остойности обезщетенията за забава, както следва:

-          за м.11.2014 г. – върху главница от 360,45 лв. за периода 01.01.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 73,17 лв.;

-          за м.12.2014 г. – върху главница от 305,64 лв. за периода 01.02.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 59,41 лв.;

-          за м.01.2015 г. – върху главница от 104,19 лв. за периода 01.03.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 19,44 лв.;

-          за м.06.2015 г. – върху главница от 614,57 лв. за периода 01.08.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 88,52 лв.;

-          за м.10.2015 г. – върху главница от 272,82 лв. за периода 01.12.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 30,03 лв.;

-          за м.11.2015 г. – върху главница 614,47 лв. за периода 01.01.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 62,34 лв.;

-          за м.12.2015 г. – върху главница 464,65 лв. за периода 01.02.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 43,13 лв.;

-          за м.01.2016 г. – върху главница 549,26 лв. за периода 01.03.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 46,56 лв.

Що се отнася до неизплатените възнаграждения за м.01.2016 г. и за м.06.2016 г., установиха се плащания по тях от ответника на ищеца – на 29.12.2016 г. 65,31 лв. – част от възнаграждението за м.01.2016 г. и 434,69 лв. дължимото възнаграждение за м.06.2016 г. В тази връзка, основателен е искът за обезщетение за забава върху възнаграждението за м.01.2016 г., както следва – върху главница от 65,31 лв. за периода 01.03.2016 г. – 29.12.2016 г. и върху остатъка от 549,26 лв. за периода 01.03.2016 г. – 29.12.2016 г. По делото се събраха доказателства за размера на обезщетението за забава само върху втората от главниците за м.01.2016 г., изчислено от вещото лице на 46,56 лв. Относно първата от тях, акцесорният иск е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, при което и на основание чл.162 от ГПК, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът го определи по своя преценка – в размер на 5,53 лв. Предвид данните за извършеното плащане, основателен е искът за обезщетение за забава върху възнаграждението за м.06.2016 г., както следва – върху главница от 434,69 лв. за периода 01.08.2016 г. – 29.12.2016 г., но по делото не се събраха данни за неговия размер. Ето защо и на основание чл.162 от ГПК, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът го определи по своя преценка – в размер на 18,27 лв. Предвид изложените съображения, предявеният акцесорен иск се явява основателен и доказан за сумата от общо 446,40 лв. До този общ размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 480,67 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

             Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважените части на обективно съединени искове /чл.78 ал.1 от ГПК/, а именно в общ размер на 495,45 лв.

             Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по предявените два обективно съединени искове в общ размер от 181,44 лв. /131,44 лв. + 50 лв./, както и сумата от 100 лв., изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на назначената и изслушана по делото експертиза/чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1 от ГПК/.

               Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „АБ” АД, с ЕИК 836014515, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Съединение” № 38, представлявано от Димитър Георгиев Талев; ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Т. с ЕГН ********** ***; сумите както следва - 3 286,05 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение, както следва: за м.11.2014 г. – 360,45 лв., за м.12.2014 г. – 305,64 лв., за м.01.2015 г. – 104,19 лв., за м.06.2015 г. – 614,57 лв., за м.10.2015 г. – 272,82 лв., за м.11.2015 г. – 614,47 лв., за м.12.2015 г. – 464,65 лв., за м.01.2016 г. – 549,26 лв.; ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска 04.01.2017 г. до окончателното й изплащане; както и общо 446,40 лв. обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, както следва:

-          за м.11.2014 г. – върху главница от 360,45 лв. за периода 01.01.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 73,17 лв.;

-          за м.12.2014 г. – върху главница от 305,64 лв. за периода 01.02.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 59,41 лв.;

-          за м.01.2015 г. – върху главница от 104,19 лв. за периода 01.03.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 19,44 лв.;

-          за м.06.2015 г. – върху главница от 614,57 лв. за периода 01.08.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 88,52 лв.;

-          за м.10.2015 г. – върху главница от 272,82 лв. за периода 01.12.2015 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 30,03 лв.;

-          за м.11.2015 г. – върху главница 614,47 лв. за периода 01.01.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 62,34 лв.;

-          за м.12.2015 г. – върху главница 464,65 лв. за периода 01.02.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 43,13 лв.;

-          за м.01.2016 г. – върху главница 549,26 лв. за периода 01.03.2016 г. – 30.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 46,56 лв.;

-          за м.01.2016 г. – върху главница 65,31 лв. за периода 01.03.2016 г. – 29.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 5,53 лв.;

-          за м.06.2016 г. – върху главница 434,69 лв. за периода 01.08.2016 г. – 29.12.2016 г. обезщетение за забава в размер на 18,27 лв.;

както и направените по делото разноски в размер на 495,45 лв.; като акцесорния иск за разликата до пълния предявен размер от общо 480,67 лв., ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „АБ” АД с ЕИК 836014515 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по предявените обективно съединени искове в общ размер от 181,44 лв., както и сумата от 100 лв. за вещо лице.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта на присъденото възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете.

 

                 Вярно с оригинала!

 

                Секретар: Е.С.