Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 278

03.05.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд              Трети граждански състав

на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                          

секретар Елена Стефанова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 7 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х. Й. Й., чрез юрискалентина Спасова Александрова, против С.С.Ю. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът и „Макс Телеком“ са сключили договор за услуги от 15.08.2014г. за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги, за срок от 12 месеца. С подписването на договора ответникът се задължил да заплаща ежемесечно такса в размер на 21,90лв. и приел общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком“ ООД и абонатите и потребителите на интернет услуги и пренос на данни чрез обществена електронна съобщителна мрежа. Таксите по договора били дължими за всеки период на отчитане, който бил на ежемесечна база, а таксите имали абонаментен характер. На 01.10.2015г. била издадена фактура за 43,80лв., която сума била задължение за период на отчитане от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. Поради незаплащане на фактурата договора от 15.08.2014г. бил прекратен. На 13.07.2016г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком“ ООД и „Макс Колект“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено на последния. На 19.08.2016г. на ответника било изпратено уведомление, от което ставало ясно, че новият кредитор по процесното вземане е ищцовото дружество. Пратката не била получена от ответника, тъй като било отбелязано на разписката от пощенския служител, че не е потърсена от получателя. Писмото се върнало в цялост. Съгласно решение на ВКС от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на 2-ро т.о., ответникът се считал уведомен. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за събиране на просроченото задължение, по което било образувано ч.гр.д.№2339/2016г. по описа на РС-Хасково и издадена и връчена на ответника заповед. На 29.11.2016г. ищецът получил съобщение за подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, поради което в законоустановения едномесечен срок подава настоящата искова молба. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 43,80лв., представляваща главница, отразена във фактура №6000653352 от 01.10.2015г. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото производство. Прави се искане делото да се разгледа в отсъствие на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител оспорва изцяло иска като неоснователен. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора. Действието на договора било от 15.08.2014г. до 15.08.2015г. Претендирали се суми за месец септември и октомври, когато вече между страните нямало никакви договорни отношения. Ответникът изрично заявил пред представител на ищцовото дружество, че вече не желае продължаване на договора или сключване на нов договор за извършване на такива услуги. Заявил също така, че връща предоставеното му устройство, но така и не го приели. Предвид гореизложеното ответната страна счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което иска неговото отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.2339/2016г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 43,80лв. – главница и 3,94лв. – лихва за забава за периода от 17.10.2015г. до 10.10.2016г., дължими по договор №DE093001150814017 и издадената във връзка със същия фактура №6000653352/01.10.2015г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.07.2016г. в полза наМакс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението01.11.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2339/2016г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за услуги е, че същият е сключен между С.С.Ю. и „Макс Телеком“ ООД на 15.08.2014г., посочена като начална дата и с крайна дата – 15.08.2015г. Представени са също така общите условия към договора, в сила от 07.04.2014г., с измененията от 23.02.2015г. и 15.12.2015г. Приложена е издадената фактура от „Макс Телеком“ ООД за дължима сума от 43,80лв. с ДДС за период на отчитане 01.09.2015г. – 30.09.2015г. и 01.10.2015г. – 31.10.2015г., както и справка за предоставения и разходван от ответника трафик за същия период. На 13.07.2016г. между „Макс Телеком“ ООД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. През месец август 2016г. до ответника е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/.     

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за услуги, сключен между ответника и „Макс Телеком“ ООД, впоследствие прехвърлен от последния на ищеца въз основа на договор за цесия от 13.07.2016г. Разгледан по същество иска се явява основателен. Видно от представения договор, сключен между „Макс Телеком“ ООД и ответника на 15.08.2014г., последният е получил за ползване устройство с посочен в договора номер, като е договорена и такса за неговото ползване. Договора за услуги между телекома и ответника е сключен за срок от една година, като е посочена крайна дата на същия 15.08.2015г. В същото време в самия договор страните са уговорили, че в случай на непрекратяване след изтичане на срока на договора същия се преобразува в безсрочен. Изрично страните по този договор са уредили прекратяването да става с подаване на едномесечно писмено предизвестие. Ето защо, съдът намира за неоснователни твърденията на ответника, че е прекратил договора, като съобщил изрично на представител на дружеството по телефона, че не желае да продължи договора, както и че желае да върне устройството, получено от телекома. От една страна ответникът с подписването на договора с „Макс Телеком“ ООД изрично се е съгласил прекратяването на същия да става само с писмено предизвестие, а не по телефон или друг някакъв начин. От друга страна самото сключване на договор в писмен вид предполага и неговото изменение или прекратяване също да бъде направено писмено, а не устно. Освен липсата на данни за  прекратяване на процесния договор, липсват и такова за извършено от ответника плащане на претендираната сума. Ето защо, съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца процесната сума от 43,80лв. По несъмнен начин се установи, че ответникът се е ползвал от предоставеното му устройство с договора от 15.08.2014г. Установи се също така, че има начислен трафик за периода от 01.09.2015г. до 31.10.2015г., поради което и се дължат търсените суми по издадената в тази връзка фактура. По категоричен начин се установи също така, че това вземане на оператора е прехвърлено с договора за цесия от 13.07.2016г. на ищеца, като на адреса на ответника е изпратено уведомление за прехвърлянето на вземането. Предвид гореизложеното съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло.   

С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 650лв., от които 50лв. за държавна такса и 600лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че не следва да се присъждат разноски в поискания от ищеца размер от 75лв. за държавна такса, тъй като липсват данни по делото да са заплащани държавни такси в този размер. На репариране подлежат действително направените от страните разноски, поради което основателно се явява искането на ищеца да му се заплати сумата от 50лв., която е направил като разноски за държавна такса в двете производство /заповедно и исково/, както и сумата от 600лв. за юрисконсултско възнаграждение отново в двете производства.   

Мотивиран така, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Ю. с ЕГН:********** ***, че дължи на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х. Й. Й., чрез юриск.Валентина Спасова Александрова, сумата от 43,80лв., дължима по договор №DE093001150814017 и издадената във връзка със същия фактура №6000653352/01.10.2015г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.07.2016г. в полза наМакс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението01.11.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №1127/04.11.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2339/2016г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА С.С.Ю. с ЕГН:********** ***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.1, офис 208, представляван от управителя Х. Й. Й., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 650лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ :

                                                                                     /п/ не се чете.

 

 

Секретар: В.К.

Вярно с оригинала!