Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 266

    гр.Хасково, 21.04.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и трети март

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3564 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от ЗКПУ „Зора“-гр.Хасково против П.И.Д.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца, за което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 3152/2012г. по описа на Районен съд-Хасково произтичало от следните обстоятелства: В качеството му на председател на ЗКПУ „Зора” ответникът получил служебни аванси за закупуване на селскостопанска техника за нуждите на кооперацията. Такава техника обаче не била закупена, но и получените суми не били върнати в касата на кооперацията. На проведено на 25.04.2010г. Общо събрание на ЗКПУ „Зора”, отразено в Протокол № 82, ответникът поел ангажимент да възстанови сумата до един месец, но и до датата на предявяване на иска не бил изпълнил поетия ангажимент. Сумите били получени с РКО, както следва: с РКО № 156/29.09.2008г. – 1 500 лева; с РКО № 16/19.02.2009г. – 500 лева; с РКО № 25/27.02.2009г. -  13 720 лева; с РКО № 36/30.03.2009г. – 40 лева  и с РКО № 45/26.05.2009г. – 500 лева, или всичко получени аванаси в размер на 16 260 лева. Била му изпратена покана за доброволно изпълнение от 25.09.2012г., но до настоящия момент нямало реално плащане и задължението не било погасено. Ответникът дължал и лихви за забава, както следва: за периода от 29.09.2008г. до 31.10.2012г. в размер на 689.06 лева /по РКО № 156/; от 19.02.2009г. до 31.10.2012г. в размер на 199.27 лева /за РКО № 16/; от 27.02.2009г. до 31.10.2012г. в размер на 5 425.68 лева /за РКО № 25/; от 30.03.2009г. до 31.10.2012г. в размер на 15.34 лева /за РКО № 36/; от 26.05.2009г. до 31.10.2012г. в размер на 181.63 лева /за РКО № 36/. Изложеното дало основание на ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу която заповед длъжникът възразил. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 16 260 лева- главница, представляваща получени и невъзстановени аванси и сумата от 6 510.98 лева-лихва за забава, както и направените разноски в размер на 455.42 лева за държавна такса и 700 лева – адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 3152/2012г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът не оспорва, че е получил исковата сума, но твърди, че същата е получена на законово основание – Решение на Управителния съвет на кооперацията за закупуване на селскостопанска техника, като тези суми ищецът дал на третото лице-помагач, за да закупи тази техника при изгодни за кооперацията цени.

Третото лице-помагач С.А.Б. не взема становище по иска. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено то фактическа страна следното:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 3152/2012г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът ЗКПУ „Зора“ – гр.Хасково е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство П.И.Д., за сумата от 16 260 лева – главница; 689.06 лева – лихва от 29.09.2008г. до 31.10.2012г.;  199.27 лева – лихва от 19.02.2009г. до 31.10.2012г.; 5 425.68 лева – лихва от 27.02.2009г. до 31.10.2012г.; 15.34лева – лихва от 30.03.2009г. до 31.10.2012г.; 181.63 лева – лихва от 26.05.2009г. до 31.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.11.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 455.42 лева – държавна такса и 700 лева – адвокатско възнаграждение. За тези суми е била издадена Заповед № 1881/06.11.2012г. Посочено е още в заповедта, че вземането произтича от получени от П.И.Д. в качеството му на председател на Земеделска кооперация за производство и услуги „Зора“ суми с РКО  № 156/29.09.2008г. в размер на 1 500 лева, РКО №16/19.02.2009г.в размер на 500 лева,РКО № 25/27.02.2009г. в размер на 13 720 лева, РКО №36/30.03.2009г. в размер на 40 лева,РКО №45/26.05.2009г. в размер на 500 лева, за закупуване на селскостопанска техника за нуждите на кооперацията, което не било направено и въпреки многократните покани, вкл. и на Общо събрание на кооперацията, проведено на 25.04.2010г., отразено в Протокол № 82, сумите не били възстановени. Срещу така издадената заповед длъжникът е възразил и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

            С РКО № 156/29.09.2008г. на ЗКПУ „Зора“-Хасково   П.Д. е получил сумата 1 500лв.; с  РКО №25/27.02.2009г. е получил сумата от 13 720 лева, с РКО №36/30.03.2009г. сумата от 40 лева, с РКО № 45/26.05.2009г. е получил сумата от 500 лева. Във всички от ордерите ответникът е положил подписа си на „Получил сумата“, което обстоятелство не се оспорва от него. В РКО № 16/19.02.2009г.  на ЗКПУ „Зора“ е посочено, че ответникът П.Д. е получил сумата от 500 лева, но липсва положен подпис на получател. Според съда няма спор, че ответникът е получил и тази сума от 500 лева, в каквато насока са показанията на разпитаната свид. Д.С., която в периода 2005г. – 2010г. е работила като „касиер-счетоводител“ в кооперацията. Същата с категоричност твърди, че по този ордер е дала сумата от 500 лева на ответника и те са получени от него, но в бързината не забелязала, че липсва втори подпис. Под „втори подпис“ има предвид подписа за „получил сумата“, тъй като първия подпис ответникът полагал в качеството си на председател на кооперацията в графата „Ръководител“. Свидетелката посочва още, че само ответникът П.Д. имал право да получава служебен аванс – никой друг. Служебен аванс се давал с подпис на председател, главен счетоводител и касиер, и се давал в момента, като след това трябвало да се отчете с авансов отчет. Известно й е, че кооперацията искала да закупи трактор и друга селскостопанска техника от Германия, но като касиер нито имала право да решава такива въпроси, нито е присъствала на заседания на управителния съвет.

Другият разпитан свидетел К.В. твърди, че работил в кооперацията до 2008г. Тъй като техниката, с която работели, била стара и амортизирана, решили да бъде закупена нова такава. В периода, в който ответникът, като председател, заминал за Германия за покупката на нови машини, свидетелят бил в болница. Разбрал обаче, че Д. взел пари -  оборотни средства от касата на кооперацията и заминал за Германия с лице на име С.Б., когото свидетелят не познавал. С тях заминал и С. /свид.С.С./. Впоследствие, когато тримата се върнали, свидетелят твърди, че станало ясно, че Б. няма да им достави машини, а само иска да му се дават пари. Дори когато счетоводителката на кооперацията поискала от Б. да покаже документ за отчетността на парите, той отказал, което  събудило съмнението им. Свидетелят твърди и за случай, при който присъствал на среща между ответника, С.Б. и други членове на кооперацията, на която Б. ги убеждавал да му дадат 5 000 лева, за да им достави техника. По-късно през деня, на заседание на Управителния и Контролния съвет, Б. отново обяснил, че, за да достави комбайни и трактори на кооперацията, трябва да му дадат тези 5 000 лева. Посочва също, че Б. поискал да му подпишат документ, че кооперацията му дължи 5 000 лева, защото нямал доверие, че ще му изплатят хонорара, който заслужавал според него. На събранието се повдигнал и въпроса относно това, че Б. няколко пъти е получавал пари от кооперацията чрез П.Д.. На свидетелят не му е известно дали след това тези суми са върнати.

Свид. М.А. -  също член на кооперацията, дава показания в същата насока – имало идея за купуване на селскостопанска техника и председателят на кооперацията /ответникът Д./ вземал парите и пътувал за Германия заедно със С.С. и с Б.. От С. научил, че са ходили три пъти в Германия с П.Д. и че оттам докарвали коли. В крайна сметка трактори обаче не били доставени.

Другият разпитан свид. М.П. посочва, че работил в кооперацията около три години. За това време бил виждал лицето Б. два пъти. Известно му е, че щял да се купува трактор за кооперацията и много пъти Д. и Б. ходили до Германия. Свидетелят присъствал и на среща между тях, на която Д. дал на Б. 4 000 лева за покупката на пръскачка за жито от Германия.

Свид. И.Т. от своя страна заявява, че също е присъствал на среща, на която Д. дал на Б. пари, но конкретна сума не може да посочи, тъй като не бил в непосредствена близост до тях, а и не се поинтересувал за това.  Д. му обяснил, че е дал парите, защото ще купуват нов трактор за кооперацията. Впоследствие обаче трактор не бил купен.

Свид. С.С. дава показания, че е бил член на Управителния съвет на ЗКПУ „Зора“-Хасково. Познавал С.Б. от П.Д., като заедно с тях ходил до Германия два пъти. Още преди свидетелят да стане член на УС, било взето решение за закупуване на селскостопанска техника за кооперацията. Именно по този повод ответникът получил от касиерката 10 000 лева и се подписал. По-късно заявил на свидетеля, че тези пари му трябват, за да плати два семестъра на дъщеря си, която била студентка в Украйна. Свидетелят дава показания и за престоя им в Германия, откъдето при повторното си пътуване донесли домакински електроуреди за Б.. Д. и Б. купили оттам и по една кола. Свидетелят бил учуден от факта, че ще купуват комбайн от Полша, а пък отишли в Германия, но в крайна сметка се съгласявал, тъй като Д. бил председател на кооперацията.

По делото бе приет като писмено доказателство Договор за покупко-продажба на употребявано МПС /в превод от немски език/, с дата 20.04.2009г., посочен купувач – ЗКПУ „Зора“-Хасково и продавач „Адолф“ ООД-Ансбах. Предмет на договора е покупката на блок, диск за блок, части за трактор и разпръсквач за зърно, на обща цена от 7 000 евро. Посочено е в договора, че цената е платена веднага. Представи се от ответника и документ за внесена сума в размер на  9 100 евро по сметка на фирма за търговия със селскостопанска техника „Агрома“ – Сеполно Крайенские, без обаче да е посочен вносителят на сумата, както и Проформа Фактура № 32109/18.12.2009г. на стойност 50 000 евро. Във фактурата е посочен като купувач лицето С.Б. и купувач  Агрома“ Търговия със селскостопанска техника – Сеполно Крайенские.

Изброените три документа ответникът твърди, че са му били предоставени от третото лице-помагач в копия.

Като писмени доказателства бяха приети и Докладна записка, вх. № 34/10.10.2009г. от М. С. Я. до Управителния и Контролния съвет на ЗКПУ „Зора“ гр.Хасково, Протокол от 04.08.2009г. на Управителния съвет на ЗКПУ „Зора“ гр.Хасково и Протокол № 73 от 17.09.2008г. от съвместно заседание на Управителния и Контролния съвет на ЗКПУ „Зора“ гр.Хасково.  

По делото бе приложено Досъдебно производство № 21/2010г. по описа на ОДМВР Хасково. От същото се установява, че е било образувано срещу П.И.Д. за това, че в периода от 29.09.2008г. до 30.10.2009г., в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, а именно Председател на ЗКПУ „Зора“ – гр.Хасково, присвоил чужди пари в големи размери, а именно сума от 39720 лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.06.2016г. на Зам.-районен прокурор на Районна прокуратура-Хасково, влязло в сила на 12.07.2016г., е прекратено наказателното производство по ДП № 21/2010г. по описа на ОДМВР Хасково, представляващо Преписка вх. № 2864/2009г. по описа на РП Хасково, водено срещу П.И.Д.,***, за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до извода за основателност на предявения иск за главница в размер на 16 260 лева. Страните по делото не спорят, че ответникът е бил председател на ЗКПУ „Зора“ – гр.Хасково в исковия период – 29.09.2008г. – 26.05.2009г. Безспорно по делото се установи, че ответникът е получил от касата на кооперацията ищец исковата сума за закупуване на селскостопанска техника, като предаването на парите е ставало с надлежно оформени писмени документи /РКО/. Самият ответник не отрича получаването на тези суми, нито оспори подписа върху разходните касови ордери. По делото не се събраха доказателства същият да е отчел тези пари в касата, т.е. да ги е върнал или да са били доставени стоково-материални ценности, с каквато цел са му били предоставени паричните средства. В този смисъл съдът намира, че същият дължи връщането им. Не могат да бъдат споделени навежданите от ответника доводи, че всъщност задължен към ищеца е не той, а третото лице-помагач. Не се събраха доказателства ищецът да е възложил поръчката за закупуване на техника на третото лице-помагач. Няма доказателства и самият ответник да му е възлагал такава работа или да го е упълномощавал в тази насока. Единственото категорично е, че ответникът е получил сумите, лично и срещу подпис, а развилите се отношения между него и третото лице-помагач не касаят настоящия правен спор. В тежест на ответника бе да установи, че е върнал получената от кооперацията сума или съответно, че е отчел същата с необходимите за това писмени документи. Същият обаче не стори това. Важното в случая е, че ищецът в настоящото производство е ощетен от ответника с процесната сума, който от своя страна се е обогатил с нея за сметка обедняването на ищеца. Това е така, тъй като ответникът нито е върнал сумата в касата на кооперацията, нито е закупил селскостопанска техника, респ. отчел същата с надлежни документи. Не се представиха доказателства по делото, които да обосноват извод, че в счетоводството на ищеца зад ордерите стоят разходооправдателни документи, които да доведат до закриване задължението по съответната партида, а разходите да бъдат отнесени по съответните разходни сметки. Видно от разходните касови ордери е, че така осчетоводени, тези ордери се отнасят за предоставени суми от касата на кооперацията за служебен аванс на подотчетно лице. Служебно известен на съда е фактът, че именно чрез сметка 422 “Подотчетни лица” /която сметка е посочена във всеки един от ордерите/  предприятията /в случая кооперацията/ отчита вземанията си от персонала /председателя на кооперацията/ за предоставените му авансово суми за изпълнение на определени задачи – закупуване на селскостопанска техника за нуждите на кооперацията.  С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 16 260 лева, представляваща отпуснати и невъзстановени служебни аванси по РКО 156/29.09.2008г., № 25/27.02.2009г., № 36/30.03.2009г., № 45/26.05.2009г. и № 16/19.02.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.11.2012г.  – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 16 260 лева за периода от 29.09.2008г. до 31.10.2012г. в размер на 6 510.98 лева съдът намира същия изцяло неоснователен. За да изпадне ответникът в забава за заплащането на дължимата сума, следвало е да му бъде изпратена покана да плати. В настоящото производство действително се представи Покана от 25.09.2012г., изпратена от ищеца до ответника, но няма данни същата да е стигнала до знанието му, така щото неизпълнението на задължението за плащане на исковата сума да доведе до изпадането му в забава. Би могло да се разсъждава и в насока, че поканата е съставена за нуждите на процеса, тъй като носи дата  25.09.2012г., предхождаща съвсем малко по-време датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.11.2012г. Дори обаче и да изключим подобни съждения, неоспорим факт е, че няма данни по делото надлежна покана да е стигнала до знанието на длъжника, поради което съдът счита, че същият е изпаднал в забава, но от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, а не преди това, както се твърди от ищеца. С оглед гореизложените съображения счита, че следва да се отхвърли изцяло иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 6 510.98 лева за периода от 29.09.2008г. до 31.10.2012г., като неоснователен и недоказан.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от заявителя разноски по Ч.гр.д. № 3152/2012г. по описа на Районен съд-Хасково, съобразно уважения размер на настоящия иск, а именно – общо сумата от 826 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска, а именно – сумата 1 183 лева.        

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва ищецът да заплати на ответника разноски по делото в размер на 772 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.      

              Мотивиран така, съдът

 

                                           Р       Е      Ш      И :

 

По предявения от ЗКПУ „Зора“,  ЕИК 836021958, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Одрин“ № 3, против П.И.Д.,  ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, при участието на третото лице-помагач на страната на ответникаС.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на ЗКПУ „Зора“, ЕИК 836021958, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Одрин“ № 3, сумата от 16 260 лева – главница, представляваща получени и невъзстановени служебни аванси с РКО № 156/29.09.2008г. - 1 500лв.; с РКО № 16/19.02.2009г.  -  500 лева, с  РКО №25/27.02.2009г. - 13 720 лева, с РКО №36/30.03.2009г. - 40 лева, с РКО № 45/26.05.2009г. - 500 лева, за закупуване на селскостопанска техника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.11.2012г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1881/06.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 3152/2012г. по описа на Районен съд-Хасково, като иска да се признае за установено, че ответникът дължи  на ищеца и мораторна лихва в размер на 6510.98 лева за периода от 29.09.2008г. до 31.10.2012г., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

 ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ЗКПУ „Зора“, ЕИК 836021958, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Одрин“ № 3, сумата от 2009 лева, от която 1 183 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК и 826 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 3152/2012г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА ЗКПУ „Зора“, ЕИК 836021958, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Одрин“ № 3, да заплати на П.И.Д.,  ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 772 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.          

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                  

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.