Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

253/12.04.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесети март две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Елена Стефанова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2287 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от И.А.Г., чрез адв. Василка Пожарлиева, с правно основание чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/; чл. 261 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ срещу Кооперация за производство, търговия и услуги "Криво поле".

Ищецът твърди, че сключил с ответника трудов договор 279/06.01.2010 г., по силата на който работил при него на длъжността „пазач на стопанския двор" с основна заплата 240 лв., на 8 часов работен ден. С допълнително споразумение 73/01.01.2016 г. трудовото му възнаграждение било променено на 379 лв. за 8 часов работен ден, т.е. под минималната и задължителна за страната заплата, определена с ПМС 375/28.12.2015 г. При извършена справка в електронния регистър на НАП за периода до 01.05.2016 г., когато бил прекратен трудовият му договор, установил, че внасяните от работодателя осигурителни вноски за три години назад били върху по високи суми - за 2013 г. - 329,92 лв., за 2014 г. - 376 лв., за 2015 г. - 413,97 лв., а за 2016 г. - по 422,98 лв. Сочи се и че през целия период от 20.05.2013 г. до 20.05.2016 г. работил нощем, с работно време 20.00 часа - 05.00 часа, в т.ч. и в събота и неделя, или над установеното по трудов договор работно време от 8 часа, а по закон – 7 часа за нощен труд. По случая подал жалба до Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Хасково, която извършила проверка и констатирала полагането на извънреден труд. Поддържа се, че ответникът му дължал трудово възнаграждение за положения нощен труд в общ размер на 1 200,00 лв. за 7665 часа и за извънреден труд за същия период в общ размер на 3 500,00 лв. за 1 296 часа. Освен това не му било изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 166,00 лв. за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2016 г. до 20.05.2016 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на исковата молба до окончателно им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като допустими, но частично неоснователни. Твърди, че съгласно допълнително споразумение № 73 от 01.01.2016 г. към трудовия договор на ищеца, той бил назначен на длъжностпазач – нощен“. В Наредба за структурата и организацията на работната заплата било предвидено, че увеличено заплащане за нощен труд се определяло само за случаите, когато индивидуалният трудов договор не бил сключен само за работа през нощта. Затова на ищеца не се дължало допълнително трудово възнаграждение извън основното. Сочи се и че той имал стадо овце и през част от установеното му работно време отсъствал, за да ги пасе, а през съботните и неделните дни по цял ден отсъствал от работа. Това се установявало от заповед № 214 от 20.05.2016 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, множеството съставени констативни протоколи за установяване на дисциплинарни нарушения и заснетите видеоклипове от монтирани през месец ноември 2015 г. в стопанския двор видеокамери. Признава се иска за заплащане на обезщетение за неизпозван отпуск за периода от 01.01.2016 г. до 20.05.2016 г. в размер на 166,00 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените трудова книжка на ищеца и личното му трудово досие, съдържащо трудовите му договори с ответника и допълнителните споразумения към тях, се установява, че страните са се споразумели И.А.Г. *** за неопределено време на длъжността „пазач-нощен”, с основно месечно трудово възнаграждение от 374,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 13 % - 48,62 лв., при 8 часово работно време, със 120 нощен труд по КТ.

Със заповед № 214/20.05.2016 г. на председателя на КПТУ "Криво поле" е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца и е прекратено трудовото му правоотношение, поради неявяване на работа за периода от 29.04.2016 г. до 19.05.2016 г., като в тази връзка са представени и 8 бр. констативни протокола.

По искане на ищеца до Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково е образувана административна преписка № 16237427/12.05.2016 г., като в  писмо изх. № 16197612/13.06.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково е посочено, че при извършената проверка е констатирано, че за месеците март и април 2016 г. е положил извънреден труд, който не му е бил заплатен. 

По делото са приети графици за работа на персонала в КПТУ "Криво поле" за периода месец май 2013 г. – месец май 2016 г. и книга за приемане и предаване на дежурствата на пазачите в обект на контрол селскостопанска база на ответника.

От показанията на свидетелката Н. Т. Х.  – съпруга на председателя на КПТУ "Криво поле" и служителка в същата, се установява, че ищецът системно нарушавал трудовата дисциплина, тъй като не спазвал установеното работно време. Той имал стадо овце и през деня ги пасял, а вечер също се занимавал с тях. За тези обстоятелства свидетелката имала пречи впечатления, тъй като били съседи, а и през месец ноември 2015 г. в стопанския двор били монтирани видеокамери и това се виждало на записаните видеоклипове.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че за периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г. на ищеца са начислени общо 3 162 часа нощен труд, за които му е изплатено възнаграждение в размер общо на 790,50 лв. Вещото лице не е констатирало данни за положен извънреден труд от ищеца от началото на процесния период до м.02.2016 г., но на няколко пъти му е било изплащано допълнително възнаграждение в размер общо на 588 лв., без да е посочено за какво се отнася. За месец март 2016 г. ищецът е положил 48 часа извънреден труд, на стойност 172,43 лв., а за месец април 2016 г. - 69 часа извънреден труд, на стойност 319,59 лв., който не му е бил изплатен.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ, чл. 261 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

Искът по чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ е частично основателен.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „пазач-нощен” до 20.05.2016 г., като то е било прекратено със заповед № 214/20.05.2016 г. на председателя на КПТУ "Криво поле". От съвкупния анализ на документите, съдържащи се в административна преписка № 16237427/12.05.2016 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково, и заключението на вещото лице Е.Д. се налага изводът, че ищецът действително е полагал извънреден труд, но не в твърдения от него обем, а само през месеците март и април 2016 г. От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява размерът на дължимото от работодателя възнаграждение за това, а именно – 492,02 лв., за която сума няма данни да е изплатена на ищеца. За останалата част от посочените в исковата молба периоди и часове не са ангажирани доказателства, въпреки дадените изрични указания още с Определение № 208/17.02.2017 г. Тук е уместно да се отбележи, че именно работникът/служителят носи тежестта на доказване, че е полагал извънредния и нощен труд, за които претендира заплащане на възнаграждение. Без доказателства за реално извършена от него работа през процесния период, не му се дължи такова. Следва да се има предвид и че в случая са налице гласни доказателства, от които се установява, че през голяма част от процесния период той не е изпълнявал фактически трудовата си функция.

По тези съображения съдът счита, че искът е частично основателен и доказан за сумата от 492,02 лв., представляващо дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за месеците март и април 2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.10.2016 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 3 500,00 лв. и за периода 20.05.2013 г. до 29.02.2016 г. и за месец май 2016 г. следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл. 261 КТ е неоснователен.

От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за положен нощен труд през процесния период му е изплатено от работодателя. В тази връзка следва да се имат предвид констатациите на вещото лице, че според справка от счетоводството на ответника за периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г. на ищеца са начислени общо 3 162 часа нощен труд, за които му е изплатено възнаграждение в размер общо на 790,50 лв., както и че на няколко пъти му е било изплащано допълнително възнаграждение в размер общо на 588 лв., без да е посочено за какво се отнася. По отношение на останалата част от посочените в исковата молба периоди и часове също не са ангажирани други доказателства, а както вече беше посочено работодателят дължи възнаграждение само за реално положен труд. Тук важи изложеното по-горе във връзка с претендирания извънреден труд, поради което то не следва да преповтаря.

Ето защо този иск следва да бъде изцяло отхвърлен.

Искът по чл. 224, ал. 1 КТ е основателен.

С Определение № 208/17.02.2017 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът има неизползван платен годишен отпуск при ответника за 2016 г., като дължимото му обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на 166,00 лв. Предвид изложеното съдът намира, че искът за неговото присъждане се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно с претендираните законни последици от това.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 40,57 лв. за платено адвокатско възнаграждение. На ответника не се дължат разноски, тъй като липсват данни за размера на договореното адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, както и за изплащането му, а други не са сторени в производството. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК той ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените искове, а именно общо сумата от 100,00 лв., определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 100,00 лв. за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Кооперация за производство, търговия и услуги "Криво поле", ЕИК 836146972, седалище и адрес на управление: с. Криво поле, обл. Хасково, на основание чл. 150, във връзка с чл. 262, ал. 1 КТ да заплати  на И.А.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Василка Пожарлиева, сумата от 492,02 лева, представляващо дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за месеците март и април 2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 3 500,00 лева и за периода от 20.05.2013 г. до 29.02.2016 г., както и за месец май 2016 г. ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Василка Пожарлиева, срещу Кооперация за производство, търговия и услуги "Криво поле", ЕИК 836146972, седалище и адрес на управление: с. Криво поле, обл. Хасково, иск с правно основание чл. 261 КТ за присъждане на сумата от 1 200,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд през периода от 20.05.2013 г. до 20.05.2016 г.

ОСЪЖДА Кооперация за производство, търговия и услуги "Криво поле", ЕИК 836146972, седалище и адрес на управление: с. Криво поле, обл. Хасково, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, да заплати на И.А.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Василка Пожарлиева, сумата от 166,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2016 г. до 20.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 26.10.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Кооперация за производство, търговия и услуги "Криво поле", ЕИК 836146972, седалище и адрес на управление: с. Криво поле, обл. Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.А.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Василка Пожарлиева, сумата от 40,57 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Кооперация за производство, търговия и услуги "Криво поле", ЕИК 836146972, седалище и адрес на управление: с. Криво поле, обл. Хасково, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 200,00 лева за дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: /П/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.