Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №237

    гр.Хасково, 07.04.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на девети март

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2136  по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против А.Г.И.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2012г. между Изи Aceт МениджмънтАД като заемодател и А.Г.И. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 1618650 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредита на кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1780.65 лева. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 780.65 лева. Съгласно разпоредбите на договора заемателят се  задължил да върне кредита в срок до 21.11.2012 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 65.95 лева всяка. С подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, че се съгласява с тях и че желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателя, не можело да надхвърлят 45 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева. На основание Закона за потребителския кредит, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 23.08.2012г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 309.03 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 1079 лева, с която били погасени, както следва: такса разходи: 45 лева, договорна лихва: 550.61 лева, главница: 333.39 лева и лихва за забава в размер на 150 лева за периода от 23.08.2012 г. /датата, на която станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до 28.09.2015г. /датата, на която било извършено последното oт длъжника плащане. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.11.2012 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Посочва се още в исковата молба, че на 01.11.2013г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт АД и „Агенция за събиране на вземания ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет МениджмънтАД, произтичащо от Договор за паричен заем № 1618650/16.05.2012г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Агенция за събиране на вземания АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 била правоприемник на Агенция за събиране на вземания ООД, ЕИК 201318404. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт АД, изпратено с известие за доставяне. Тъй като ответницата не била изплатила изцяло задължението си, „Агенция за събиране на вземанияЕАД входирала заявление по чл.410 от ГПК, с което поискала да бъдат издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: главница - 666.61 лева; -договорна лихва - 230.04 лева за периода от 23.05.2012г. до 21.11.2012г. (падеж на последна погасителна вноска);-лихва за забава в размер на 159.03 лева за периода от 29.09.2015г. до датата на подаване па заявлението в съда; - разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 304 лева, както и законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.  В законовия срок по чл.414 от ГПК длъжникът подал  възражение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца посочените суми, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1794/2016г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответницата оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено то фактическа страна следното:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1794/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата в настоящото производство А.Г.И., за сумата от 666.61 лв. – главница, 230.04 лева -  договорна лихва от 23.05.2012г. до 21.11.2012г. и 159.03 лева – лихва за забава от 29.09.2015г. до 03.08.2016г., които суми са дължими по Договор за паричен заем, сключен  на 16.05.2012г. между ответницата и „Изи Асет Менджмънт“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – държавна такса и 304 лева – юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е била издадена Заповед № 840/29.08.2016г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

           Безспорно е, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата са възникнали  договорни отношения, по силата на Договор за паричен заем № 1618650/16.05.2012г., според който първият е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 1000 лева. Била е договорена и надбавка, представляваща печалба на кредитора, като заемополучателят е следвало да върне сумата за срок от 27 седмици, със седмична погасителна вноска от 65.95 лева и с първа погасителна вноска – на 23.05.2012г. Уговорен е още годишен лихвен процент, годишен процент на разходите по заема и крайна сума за връщане -  1780.65 лева.  

 От Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че на 16.11.2010г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания ООД всички свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, като е посочено в § 2 от цитирания договор,че вземанията се индивидуализират в Приложение  № 1 към Рамковия договор, както и всички нови вземания ще се отразяват в ново Приложение № 1, което ще има силата и значението на допълнително споразумение към сключения Рамков договор. Представи се по делото и извлечение от  Приложение № 1/01.11.2013г. към Договора, видно което е, че под № 1618650 е вписано задължението на ответницата А.Г.И. по Договора от 16.05.2012г.

Беше представено Уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1618650 до ответницата А.Г.И., с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД я уведомяват, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010г. и на основание Приложение № 1/01.11.2013г. е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички свои вземания към длъжника, произтичащи от Договор за паричен заем № 1618650, ведно с разноски, лихви и др., свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат. Уведомяват я също, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заменя напълно „Изи Асет Мениджмънт“ АД като неин кредитор, като от датата на получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по договора /главница, лихви, разноски  и др./ трябва да бъдат превеждани по сметка на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, която сметка е посочена. По делото е представено Известие за доставяне, от което се установи, че Уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1618650 е получено  от лицето К.Г.И., с отбелязване, че е брат на ответницата, като това е станало на 07.07.2016г., което дава основание да се приеме, че е стигнало до знанието на ответницата в настоящия процес. 

Няма спор по делото, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:  

В настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответницата към ищеца задължение по сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен заем, като впоследствие заемодателят е прехвърлил това свое вземане на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Като безспорно съдът приема, че договорът е изпълнен от страна на заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД с факта на предоставяне на договорения заем. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установи, че неизплатената от ответницата главница по процесния договор за паричен заем е 666.61 лева, като са били погасени 23 вноски в общ размер от 884 лева. Неизплатената договорна лихва е в размер на 230.04 лева за периода от 23.05.2012г. до 21.11.2012г. Вещото лице е дало заключение също, че размерът на обезщетението за забава върху неизплатената главница за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 29.09.2015г. до 03.08.2016г., възлиза на 159.03 лева. Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че ответницата е неизправна страна по договора за паричен заем и обуславят ангажиране на отговорността й, поради което е основателно и искането на ищеца за установяване съществуването на вземания по договора за заем, сключен с ответницата, които вземания са му били присъдени в развилото се заповедно производство.

Няма спор още, че с Договор от 16.11.2010г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по договори за кредит, в това число и вземането по договора, сключен с ответницата, видно от Приложение № 1/01.11.2013г. към Договора. Според съда е безспорно, че ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия с получаването на Писмо, изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1618650, връчено  на 07.07.2016г., тъй като видно от съдържанието на същото е, че изрично е информирана за сключения договор за цесия, което уведомление е извършено от новия кредитор, но по пълномощие от стария. Като веднага следва да се отбележи, че така представеното доказателство не бе оспорено от ответницата, както и не се оспори факта на получаването му и съответно неговото съдържание. Единственото възражение е, че е извършила плащане, като не уточнява нито кога е станало това плащане, нито в какъв размер, а още по-малко в полза на кого е извършено то. В конкретния случай липсва възражение, основаващо се на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според което прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно се установи по делото, че вземането на заемодателя по договора за паричен заем, сключен с ответницата, е било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответницата по договора за паричен заем е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца,  който става носител на вземането, което обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация. Ето защо, не може да се приеме,че прехвърлянето на вземането няма да породи действие по отношение на ответницата. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Съобщаването може да бъде извършено по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не му е кредитор, като, за да стигне до знанието му станалата цесия, е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. Задължението на стария кредитор да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне се обуславя и от това последния да знае на кого в бъдеще следва да изпълни своето задължение. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор. Безспорно е по делото, че ответницата не е платила всички, дължими суми по договора за потребителски заем в полза на който и да било от кредиторите. Съдът счита обаче, че тя дължи изпълнение именно към ищеца, като приема, че  съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането е направено както чрез връчване на обсъденото по–горе уведомително писмо, така също и чрез връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение, в която вземането е основано и на договора за цесия, посочен в нея, така и с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземания. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 от ЗЗД/ и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение №137/02.06.2015г., постановено по гр.д. № 5759/2014г., II г.о., ГК на ВКС.

При така възприетата фактическа обстановка се налага извода, че  вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което предявения иск следва да се уважи в неговия пълен размер, в каквато насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 666.61  лева – главница, 230.04 лева – договорна лихва за периода 23.05.2012г. – 21.11.2012 г. и 159.03 лева – лихва за забава за периода 29.09.2015г. – 03.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1794/2016г. на Районен съд-Хасково.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е била изплатила дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата А.Г.И. за сторените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски по Ч.гр.д. № 1794/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – държавна такса и 304 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 329 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответницата.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 625 лева.                    

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Г.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, по Договор за паричен заем № 1618650 от 16.05.2012г., сумата 666.61 лева – главница, 230.04 лева – договорна лихва за периода от 23.05.2012г. до 21.11.2012г. и 159.03 лева – лихва за забава за периода от 29.09.2015г. до 03.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена  Заповед  № 840/29.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№ 1794/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.              

 ОСЪЖДА А.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата в размер на 954 лева, от която 625 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 329 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. №1794/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.                         

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        СЪДИЯ: /п/ не се чете.

 

                              Вярно с оригинала!

 

                              Секретар: Д.С.