Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 267

24.04.2017 година, гр. Хасково

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд                        Трети граждански състав                                                 

на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                              Съдия : Нели Иванова.                                                                               секретар Десислава Вълканова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №2091 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от С.Ш.А. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 21, адв.Божидар Иванов, против Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, ЕИК 131463734, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №112, ет.3, иск с правно основание чл.2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът твърди, че в Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ е образувано производство срещу него. Внесено било мотивирано искане в ОС-Хасково за обезпечение на бъдещ иск, което било допуснато. Внесено било и мотивирано искане в ОС-Хасково за отнемане в полза на държавата на имуществото на ищеца, като се твърдяло, че е придобито посредством престъпна дейност. С влязло в сила решение на ОС-Хасково искането било отхвърлено изцяло. Налице били актове и действия на служители на КУИППД, свързани с образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и назначаване на проверка, депозиране в ОС-Хасково на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, подаване на въззивна жалба против решението на ОС-Хасково, които следвало да се определят като незаконосъобразни по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ, с оглед крайния резултат от проведените административно и съдебно производство. В резултат на тези актове и действия на служители на КУИППД в продължение на повече от четири години спрямо ищеца и негови близки роднини протекло производство за установяване и отнемане в полза на държавата на придобито имущество за период от 1988г. до 2013г. Процедурата по ЗОИПДИППД била такава, че се концентрирала върху доказването от страна на ищеца, че имуществото му не е с престъпен произход. През целия 4-годишен период ищецът изпитвал в емоционален план състояния на стрес и нервност, чувство на страх и несигурност, негативни емоции, които дали отражение върху нормалния му житейски ритъм. Преживяното вследствие на предприетите срещу него действия на комисията, при която изведнъж станал страна в производство, в което се искало да му бъде отнето цялото имущество и в допълнение да бъде осъден да заплати голяма парична сума, променило обичайния му начин на живот, като през целия описан период бил в състояние на непрекъснат стрес и нервност. Тези вреди били в пряка причинна връзка с образуваното производство и извършените незаконосъобразни актове и действия на служители на ответника срещу ищеца, поради което налице била предвидената в ЗОДОВ отговорност на комисията, като специализиран държавен орган за нанесените неимуществени вреди. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10000лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 06.10.2010г. до 11.01.2015г. в резултат на незаконни действия на нейни служители във връзка с приложението на ЗОИПДИППД /отм./, ведно със законната лихва от 11.01.2015г., както и направените разноски.

В отговора си ответникът заявява, че иска е недопустим и производството по делото следва да се прекрати. Алтернативно навежда доводи за неоснователност на предявения иск и счита, че следва да се отхвърли или да се приеме, че претендирания размер на вредите е завишен. Претендира присъждане на разноски. Възразява против искането за допускане на гласни доказателства, поради непосочване на имената на свидетелите и неконкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват. Прави искане за изискване на гр.д.№124/2013г. на ОС-Хасково и за задължаване на ищеца да представи медицинска документация от 2004г. до 2015г., от която да се установи развитието на здравословното му състояние.

Районна прокуратура-Хасково оспорва иска по основание и размер, като счита същия за изцяло неоснователен. Алтернативно, в случай, че се приеме за основателен иска, се иска определяне на максимално ниско обезщетение, което да съответства на съдебната практика при такива случаи и на икономическите стандарти , предвидени за посочения период.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :

         От представеното определение от 29.08.2013г., постановено по гр.д.№124/2013г. по описа на ОС-Хасково, както и от материалите по делото и постановеното решение по същото, се установява, че е образувано по искане на КОНПИ срещу С.Ш.А., Х. Ф. Е., А. М. И. и Ф. С. Ш., с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ вр.§5 от ПЗР на ЗОПДНПИ за сумата от 117044,25лв. Въз основа на постановеното по гр.д.№124/2013г. по описа на ОС-Хасково решение е издаден изпълнителен лист по делото на 18.02.2015г., с който КОНПИ-София е осъдена да заплати на С.Ш.А. направените деловодни разноски пред ХОС в размер на 4000лв. и пред въззивната инстанция – в размер на 2000лв.

         От показанията на св.А.К.Х. се установява, че с ищеца се познават от 15-20 години. Двамата били съседи, имали едно кафене – барака, където постоянно се събирали и всеки си казвал как е. Ищецът бил много притеснен, защото през 2010г. му искали имуществото. Започнал да се притеснява, станал избухлив. Майка му била сърдечно болна, получила удар и не виждала, според свидетеля, всичко било от притеснение. През 2010г. искали да направят запор на имуществото на ищеца, през 2012г. започнали. Св.Х. твърди, че сега вече ищеца не бил толкова притеснен, всичко било нормално. Оттогава не бил добре, притеснявал се, вдигал кръвно. Преди не бил такъв. Ищецът имал два апартамента и едно кафене. Според свидетеля, ищецът се притеснявал заради този запор на имуществото, други причини за притеснение нямал.

Св.Ф.М.Ф. твърди, че с ищеца се познават от деца, преди живеели едно до друго в кв.“Р.“. Свидетелят от 1983г. насам живеел другаде. Св.Ф. работел заедно с майката на ищеца в тютюневия склад. Тогава си говорили, че тя му купила два апартамента. Имал проблем с това имущество, като усетил, че ще го вземат, се притеснил, че ще му вземат жилищата, които майка му е купила. През 2012г. било делото. Ищецът нямал пари за адвокат, св.Ф. му услужил, като му дал 1000лв. Докато мине делото, бил притеснен, вече се успокоил. Вдигал кръвно. В началото бил спокоен, после започнал да се притеснява, като усетил, че ще му вземат жилищата. Двамата живеели в различни квартали, но като се видят по центъра, сядали да пият кафе. Последният път, като се видели, ищецът казал на свидетеля, че вече е спокоен, че спечелил делото и няма да му вземат имуществото. Сега вече бил спокоен, преди бил притеснен. Притесненията му започнали преди делото през 2012г. В началото не приказвал, свидетелят го питал какво му и тогава споделил с него. Ищецът казал, че ще му вземат жилищата без да има вина. Като минало делото, се успокоил.        

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до  следните правни изводи  досежно основателността на предявения иск :

         Предявен е иск с правно основание чл.2а от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответната комисия да му заплати сумата от 10000лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 06.10.2010г. до 11.01.2015г. в резултат на незаконни действия на нейни служители във връзка с приложението на ЗОИПДИППД /отм./, ведно със законната лихва от 11.01.2015г. Съдът намира така предявения иск за допустим, като счита, че ищецът има основание да претендира да му бъдат заплатени нанесените му вреди вследствие извършваните от служители на ответника незаконосъобразни действия. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на иска, тъй като до изменението от 19.11.2012г. закона не предвиждал фактическия състав, чрез който да бъде ангажирана отговорността на Държавата за действия и актове на комисията. От данните по делото се установи, че производството за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, е започнало преди изменението от 19.11.2012г., но е завършило доста след него. Водените съдебни производства са приключили едва през 2015г. Ето защо, не съществува пречка за ангажиране отговорността на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди. Още повече, че липсата на изрична разпоредба в тази насока не води в никакъв случай до невъзможност за увреденото лице да търси репариране на нанесените му неимуществени или имуществени вреди, тъй като в такъв случай несъмнено може да се приложи общия ред за търсене на отговорност. Разгледан по същество предявения иск се явява частично основателен. Предявеният от КОНПИ против С.Ш.А. *** с влязло в законна сила решение, което сочи на извод, че със сила на пресъдено нещо е установено, че лицето, осъдено за престъпление няма придобито имущество в резултат на осъществената от него престъпна дейност. Съгласно задължителната практика на ВКС, направеното от КОНПИ предположение в обратния смисъл, послужило като основание за започване и водене на производството в съда се явява неоснователно, т.е. незаконосъобразно действие по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ. Ето защо, всички причинени на ищеца вреди, които са резултат от воденото производство срещу него, подлежат на обезщетение. Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск за доказан по основание. Досежно определяне на размера следва да се има предвид Тълкувателно решение №3/22.04.2005г., постановено по т.д.№3/2004г. на ОСГК, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост. Несъмнено следва да се има предвид продължителността на производството пред комисията, започнало на 06.10.2010г. и приключило едва през месец януари 2015г., т.е. продължило повече от четири години. По делото пред ОС-Хасково са събирани многобройни доказателства, проведени са няколко съдебни заседания, след приключване на първоинстанционното производство постановеното решение е обжалвано пред АС-Пловдив. Провеждането на производството за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, несъмнено се е отразило на психическото и физическото здраве на ищеца. В тази насока са именно показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели. И двамата свидетели заявиха категорично, че ищецът е бил много притеснен по време на производството, като се страхувал, че ще му отнемат имуществото. Променил се, като станал сприхав и нервен, започнал да вдига и кръвно от притеснение. Според св.Ф., ищецът се успокоил след приключване на процеса пред ОС-Хасково, когато му станало ясно, че няма да му вземат жилищата, закупени от майка му. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че докато трае производството по ЗОПДНПИ изцяло в тежест на проверяваното лице е да установи източника на средствата, с които е придобило имуществото си, стойността на това имущество, направените от него и семейството му разходи, както и липсата на връзка между престъпната му дейност и доходите. Много често проверяваното лице трябва да установява тези неща, връщайки се доста години назад във времето, като изцяло носи тежестта на доказване. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва на ищеца в настоящото производство да се присъди обезщетение в размер на 4000лв., като същото е съобразено с подробно изброените критерии за неговото определяне.     

С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 640лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.             

         Мотивиран така, съдът

    

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, ЕИК 131463734, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №112, ет.3, да заплати на С.Ш.А. с ЕГН:********** ***, на основание чл.2а от ЗОДОВ сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 06.10.2010г. до 11.01.2015г. в резултат на незаконни действия на нейни служители във връзка с приложението на ЗОИПДИППД /отм./, ведно със законната лихва от 11.01.2015г. до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски в размер 640лв., съобразно уважената част от исковата претенция, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 10000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                                      СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.