Р Е Ш Е Н И Е №255

13.04.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав

на двадесет и осми март                                         две хиляди и седемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

 

Секретаря Диляна Славова.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2018 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

С Разпореждане от 13.02.2017г. производството по гр.д.№2018/2016г. и производството по гр.д.№2019/2016г. се съединява за общо разглеждане в настоящото производство.  

            В исковата молба се твърди, че че ищецът работел при ответника /район Х./ от 27 години. Заемал длъжност Водопроводчик и изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. Нямал наложени наказания. На 02.09.2016г. – 17,15ч., бил повикан от Р. Х., заемаща длъжност ИДЗ, за да му бъде връчена заповед №154/02.09.2016г. на Управителя М., с която на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.187, ал.1, т.7, т.8 и т.10 от КТ му било наложено наказание Уволнение за неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, а също и за неизпълнение на други трудови задължения. Счита, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като не съответствала на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ и била немотивирана, не било индивидуализирано нарушението. Не било посочено самото нарушение с неговите субективни и обективни признаци, време на извършване, вида на наказанието и правното му основание като законов текст. Работодателят не бил изложил конкретни факти, обстоятелства, които счита за осъществени, не било посочено времето на извършване. Липсата на дори един от тези реквизити водело до незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като нормата била императивна и за спазването и се следяло от съда. При издаване на заповедта не бил спазен и чл.193 от КТ, тъй като не били изискани конкретни писмени обяснения от работника. Изпратил искане до ищеца, от което не се установявало какво точно обяснение се искало. Искането на обяснения било различно от съдържанието на изложеното в заповедта. Работодателят не бил изслушал работника, не бил приел обясненията му. Изложил неправилни твърдения, тъй като на 22.08.2016г. ищецът бил на работа и бил изпратен заедно с колегата си Г. Д. и К.П. в с.П.. Там следвало да открият причината за намалено налягане на питейната вода в селото. Не открили видими течове, което наложило чрез Д. К. – началник район Л., да бъде изпратена прецизна техника от Х.. Когато техниката пристигнала, тогава той и М.А. започнали обиколка на селото и извън него, изпълнявайки разпореждания на инж.К. Към 17ч. открили край оградата на частен имот голямо мокро петно, но имотът бил заключен и нямало достатъчна видимост през оградата. Докладвали на инж.Каракехайов, че не можели да отстранят повредата, защото трябвало да се влезне в имота. В 18.00ч. ищецът имал запазен час при зъболекар, тъй като имал зъбобол, а и болката станала нетърпила. Поискал разрешение да си тръгне по-рано, но от Главния инженер получил отговор да си носи молбата за напускане на следващата сутрин. Ищецът отговорил, че няма да занесе молба за напускане. Не бил използвал никакви цинични думи или обидни към ръководството на дружеството. Преди това бил казал думи, но не по адрес на някого, а просто така си говорел и това било известно на колегите му. Досега не бил наказван за 27 години работа за думите, които го чували да говори на себе си. Било му наредено от  инж.К. да си тръгват, като продължат на следващия ден отстраняването на повредата. На 23-24.08.2016г. бил в законна почивка, тъй като бил на работа в събота и неделя. Когато се върнал на работа на 25.08.2016г. от колегата си Петър разбрал, че повредата била отстранена след посещение на частния имот, собствен на К. – А. Т., в който имало теч. Достъпът до имота бил отстранен със съдействието на кмета Тянка Генева. Счита, че му било наложено незаконосъобразно най-тежкото наказание.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае наложеното със Заповед №154/02.09.2016г. и на управителя на ответното дружество уволнение за незаконно и да го отмени, както същото и по отношение на Заповед №35/02.09.2016г. – за прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнението, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да заплати сумата от 4259,52 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за 6-месечен период от 02.09.2016г.  до 02.03.2016г., както и сума в размер на 507,08 лева, представляваща обезщетение за календарната 2016г. за 15 дни неизползван отпуск, както и заплати направените по делото разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът дава писмен отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, излагайки подробни съображения в тази насока. Излага съображения относно съществуващите две заповеди – за наказание и прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че дори да бъде отменена заповедта за прекратяване, то ищецът щял да продължи да бъде наказан дисциплинарно, като трудовото правоотношение отново трябвало да бъде прекратено. При отмяна на заповедта щяло да бъде възстановено само трудовото правоотношение между страните, но ищецът трябвало да бъде освободен от заеманата длъжност отново, тъй като наложеното му наказание уволнение щяло да продължи да съществува в правния мир. Ищецът нямал правен интерес от такова развитие на обстоятелствата и това представлявало злоупотреба с процесуални права. Изтъква, че първоначално ищецът сочел различни номера на заповедта – 154 и 35 от една и съща дата. Твърденията за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и немотивираност на Заповед №154 определят като некореспондиращи с обективната действителност. Конкретната фактическа обстановка била изследвана много детайлно и при издаване на заповедта били взети предвид всички релевантни факти и обстоятелства. Дружеството направило опит да събере обяснения от ищеца, но такива не били депозирани в дадения достатъчен срок. Отправеното искане за обяснения било ясно и недвусмислено. От него можело да се установи за какво било образувано дисциплинарното производство, кога, къде как и от кого било извършено нарушението на трудовата дисциплина. Несериозно било твърдението, че ищецът бил изпълнявал добросъвестно задълженията си, тъй като не изтъквал доказателства, а освен това било трудно да се повярва, че човек с такъв опит не бил получил досега поощрение в работата си. Заповедта била мотивирана, дисциплинарното нарушение – индивидуализирано, както и били посочени съответните текстове. Опроверженията били голословни. Никъде не се изисквало в заповедта да  било посочено пред кой орган се обжалвала. Освен това дружеството не дължало обезщетение за неизплатен годишен отпуск. Ищецът дължал обезщетение в размер на едно БТВ, което към момента не било изплатено. Искат това се признае за факт, който не подлежи на доказване. Нямало изискване връчването на заповедта да става в работно време. Исковата молба и уточняващата молба били объркващи, неясни и противоречиви на ГПК, поради което не можели да дадат адекватно становище по тях и ефективно да участват в процеса. Възразяват по искане на ищеца /каквото не  е направено/ за експертиза. Считат двете посочени заповеди за законосъобразни. Искат предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни или недопустими, като им се присъдят разноските по делото.

С Определение от с.з.28.02.2017г. производството по делото е прекратено в частта на предявения иск по чл.224 от КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

С Определение от с.з.14.03.2017г. по искане на представяващия ищеца е допуснато увеличение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от сумата 4259,52 лева на сума в размер на 4619,52 лева.

С Определение от с.з.28.03.2017г. по искане на представяващия ищеца е допуснато намаляване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от сумата 4619,52 лева на сума в размер на 4259,52 лева, като производството над тази сума до 4619,52 лева е прекратено поради отказ.

За изясняване на фактическата страна по спора съдът назначи съдебна експертиза, като заключението по нея възприема напълно като изготвено безпристрастно и компетентно.Вещото лице дава заключение, че обезщетението за оставане без работа е в общ размер на 4259,52 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствапоотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Трудов договор от 29.03.1998г. между ищеца и ответника бил сключен трудов договор, като това се доказва и от представените по делото допълнителни споразумения, искания за отпуск, заповеди за отпуск – л.34-180 по делото, както и от фиша за заплата – л.18 – 19 от делото.

Със Заповед №35/02.09.2016г. е прекратено трудово правоотношение между страните по делото на основание чл.188, т.3 от КТ и във вр. със Заповед №154/02.09.2016г. С посочената последна заповед е наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.188, ал.3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.7, т.8 и т.10 от КТ – изпълнение на законни разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения,  и неизпълнение на други трудови задължения. Посочени са докладни №№873, 875 от 30.08.2016г. и 31.08.2016г., както и обяснения с вх.№874/31.08.2016г. и 881/01.09.2016г. – за осъществено нарушение на 22.08.2016г. – около 16ч., след разпореждане по телефона на главния инжаракехайов, била отправена до оператора на прецизна техника М.А., намиращ се в близост до Х.В., който изрекъл на висок глас не цензурирани думи по адрес на дружеството, а също и провел разговор с главния инженер, в който обяснил, че има желание да си тръгне без проблемът, за който бил изпратен, да бъде решен. През времето на препирня Х.А. не изпълнявал своите задължения и оставил да изтекат огромни количества питейни води.

Видно от представената докладна №873/30.08.2016г. инжаракехайов е изложил случай в с.Поляново на 22.08.2016г., когато се наложило обследване на място. Разпоредил по телефона на М.А. съответни действия, но чул преди прекъсване на линията «цветущи реплики към ръководителите на дружеството», както и изявление от Х.В., че «не е женен за предприятието». В последвал разговор със самия Х. същият заявил, че това не било авария, а теч, както и че имал час за зъболекар, като поискал да си тръгне без да е бил решен проблема. С вх.№874/31.08.2016г. М.М.А. дал на основание чл.193, ал.1 от КТ обяснение за случая след искане от 31.08.2016г. – л.23, 24. В обяснението се описва, че Х. бил заявил, че никой не му плащал да остава на работа след 17ч. и че не бил женен за ВиК, а също и поискал да разговаря с разпоредилия дейността, като М. избрал номера и се чул разговара – «Да не съм женен за това дружество, …./псувня/.»; «Аз молбата си няма да подам, ако искате ме уволнявайте.». В обяснетие от П. К. и М. Я. №875/31.08.2016г. в изпълнение на искане към тях /л.20-21/ се излагат обстоятелства относно случилото се на 22.08.2016г., тъй като двете чули разговор по телфона на инжаракехайов, който обяснил, че това бил Х.. Чули думите на Х. – «Тези от Хасково /псувня/…, за що не дойдат те да обикалят», «…да не съм по-будала» и други.

Представено е обяснение от ищеца с вх.№01.09.2016г. след отправено искане – л.31, от работодателя, като признава, че е изрекъл нецензурирани думи, но не бил псувал ръководителите. Всичко, което било разпоредено, той бил изпълнил. Аварията се установила на другия ден след като кметицата донесла ключ за частен имот, в който не можело да се влезе, а отвън се виждал малък теч. Имал час за зъболекар и казал това, но инж. Каракехайов му казал да си занесе молбаза напускане, която той нямало да подаде.

Представена е Медицинска бележка от 22.08.2016г. относно нужда от амбулаторно лечение на ищеца – л.192 от делото.

Разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищцовата страна – К.П.А. и М.М.А., дават показания за аварията в Поляново. Пръвият си спомня, че Х. разговарял по телефона на м., но самият свидетел бил далеко и не чул разговора. Но пък знаел, че след това уволнили Х.. Дава показания и че същия ден не установили къде е аварията и след 17ч. всички се прибрали със служебния автомобил. Вторият свидетел си спомня, че при тази авария бил Х., както и други колеги, които си тръгнали всички след 17ч.

Разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ответната страна, Г. Г. Д. и Д. А. К. дават показания относно връчване на заповедта за уволнение  на ищеца, която Х. отказал да подпише. Първият свидетел си спомня и че били в Поляново на 22.08.2016г. на една авария, която не можели да открият. В същия ден знаел, че се водели разгговори по телефона, но не посочва между кого и какво е съдържанието на разговорите, защото не ги бил чул.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

  Не се спори, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Работодателят е издал две заповеди, които са взаимосвързани и следва да бъдат разгледани заедно в настоящото производство, а именно: Заповед №35/02.09.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед №154/02.09.2016г. за налагане наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.188, ал.3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.7, т.8 и т.10 от КТ – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения, и неизпълнение на други трудови задължения.  Като причина за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение в процесната заповед са посочени изричните разпоредбите от КТ. Текстово в самата заповед за уволнение на ищеца подробно и обстойно е описано считаните от работодателя за допуснати нарушения на 22.08.2016г., по повод на които е инициирано и самото производство за налагане на дисциплинарно наказание. От ищеца са поискани обяснения по реда на чл.193 от КТ, които той е дал, както и са събрани обяснения от други служители при ответника. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ищцовата страна, че следва да се отмени заповедта за уволнение на основание неспазване на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Съдът намира за неприложима в случая разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, предвиждаща отмяна на атакуваната заповед на процесуално основание без разглеждане на спора по същество, тъй като от данните по делото се установи по безспорен начин, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил законовото си задължение за изиска от ищеца обяснения. Действително видно от писмото, което е изпратено до ищеца за даването на обяснения по реда на чл.193 от КТ, в същото не са описани в същата конкретика нарушенията, описани впоследствие в издадената заповед за уволнение – нецензурираните изрази са различни от посочените в заповедта. Съдебната практика е трайна и непротиворечива по въпроса, че дори работодателят да не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, то това не дава основание да се приложи разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ. В този смисъл и като приема, че е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, съдът счита, че трябва да се изследва дали при издаване на атакуваната в настоящото производство заповед за уволнение са спазени императивните норми на чл.194 и чл.195 от КТ.

Заповедта за уволнението на ищеца е издадена в предвидения в чл.194, ал.1 от КТ срок, тъй като в същата е описано нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 22.08.2016г., а самата заповед е издадена на 02.09.2016г. /както и заедно с нея другата заповед от същата дата – за прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнението/, т.е. в рамките на предвидения двумесечен срок. В същото време обаче съдът намира, че са налице нарушения на чл.195 от КТ, който предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. В процесната заповед за уволнението на ищеца е описано нарушение на трудовата дисциплина, свързано с грубо отношение към самото дружество при разговор по телефона с друг служител на дружеството – инж.Каракехайов, както и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, свързани с това да не напуска работното си място, както и че е допуснал по време на препирнята да изтекат огромни количества питейни води. В същото време в заповедта са изброени редица законови разпоредби, изписани с цифри и съответно словесно обозначени като неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения, и неизпълнение на други трудови задължения, но без да става ясно каква е връзката между инцидента от 22.08.2016г. между двамата служители на ответника /ищеца инж.Каракехайов/, както и не е установено действително по отношение на кого са отправени нецензурираните реплики и дали въобще те имат адресат. Остава напълно неясно как ищецът е допуснал изтичането на огромните количества вода – без да са посочени конкретно какви са тези количества, по време на препирнята, т.е. по  време на разговора, като се имат предвид събраните свидетелски показания, че аварията е била неустановена целия ден на 22.08.2016г., както и на следващия ден са продължили с отстраняването и. Неясно е и дали ищецът е наказан за намерението си да напусне мястото на авария след 17,00ч., като от събраните доказателства се установява, че всички служители заедно са си тръгнали от с.Поляново. Дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл.187, ал.1, т.7,8, 10 от КТ, както е приел самия работодател, но не е доказано нито какви считат, че са законните разпореждания на работодателя, които не са изпълнени или кои са другите задължения по посочената т.10, визирани в законови разпоредби. Напълно неизяснено е и твърдяното нарушение като разпространяване на поверителни за работодателя сведения, тъй като не са изложени никакви факти в тази посока. В тежест на работодателя е да обоснове по чл.190, ал.1, т.7 от КТ, че нарушенията на ищеца са тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС, следва да се приеме, че не може едва в съдебното производство на уволнения служител да му се разяснява от работодателя в какво се състои извършеното нарушение на трудовата дисциплина, довело до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. В настоящия случай съдът счита, че не е доказано нито едно от извършените нарушения – цинични думи по отношение на дружеството, напускане/намерение да напусне работа преди отстраняване на авария, неизпълнение на нареждане на работодателя или други задължения, тъй като няма действително установяване на обстоятелствата, при които са осъществени фактите, признати от самия ищец. Действително са употребени изрази, но никой от свидетелите не сочи действителните изрази, както и по отношение на кого са употребени. От писмените доказателства се установяват различни изрази, а в заповедта за уволнение са посочени изразите, установени от обясненията на ищеца, но същите не могат да бъдат приети за изказани срещу самото дружество или негов служител и посредством това да има наличие на злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Не се установява как при проведения разговор ищецът не е изпълнявал своите трудови задължения. При тези данни по делото съдът счита, че по никакъв начин не се обосновава извода, направен от работодателя, че на 22.08.2016г. ищецът не извършвал вменените му задължения и наред с това нарушавал законовите разпореждания на своя  ръководител.

  С оглед изложените съображения съдът намира така издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за незаконосъобразна, поради което счита, че същата, ведно и със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва да бъде отменена, а уволнението на ищеца следва да се признае за незаконно.

Съдът намира за основателен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. По безспорен начин се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконно, поради което следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка с оглед основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ основателен се явява и иска по т.2 от същата законова норма за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество.

Предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ независимо, че се установи, че уволнението на ищеца е незаконно, следва да бъде отхвърлен. Още в проекта за доклад съдът е указал на ищцовата страна, че следва да докаже факта на оставане без работа за процесния шестмесечен период, но същото не е изпълнено. По делото не се установи, че след 22.08.2016г. ищецът няма сключени и регистрирани трудови договори, поради което и съдът следва да отхвърли иска като недоказан.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 840 лева – адвокатско възнаграждение съобразно уважените искове, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 100 лева.

 Мотивиран така, съдът

 Р   Е   Ш   И   :

 ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със Заповед №35/02.09.2016г. - за прекратяване на трудовото правоотношение, и Заповед №154/02.09.2016г. - за налагане наказание дисциплинарно уволнениена основание чл.188, ал.3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.7, т.8 и т.10 от КТ – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения, и неизпълнение на други трудови задължения, прекратяване на трудовото правоотношение на Х.В.А., ЕГН **********, длъжност при ВиК Хасково Водопроводчик във Водоснабдяване и Канализация ЕООД - грасково, район Харманли Вода Харманли – група І, като ОТМЕНЯ заповедите като незаконосъобразни.

  ВЪЗСТАНОВЯВА Х.В.А., ЕГН **********, на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност Водопроводчик във Водоснабдяване и Канализация ЕООД - гр.Хасково, район Харманли Вода Харманли – група І.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от Х.В.А., ЕГН **********, срещу Водоснабдяване и Канализация ЕООД - гр.Хасково иск за обезщетение чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ в размер общо на 4259,52 лева за времето, през което е останал без работа за 6-месечен период от 02.09.2016г.  до 02.03.2016г., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Водоснабдяване и Канализация ЕООД - гр.Хасково, да заплати на Х.В.А., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 840 лева.

 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението за обявяване.

                                                                           

                  

 

            Съдия:/п/ не се чете   

 

 

 

Вярно с оригинала!

 

 

 

Секретар:В.К.